След сибирската зима, Руски сезон в Народния театър – две пиеси (Животът е прекрасен а.к.а Самоубиецът и Нощна пеперуда) от интригуващи руски автори и двама режисьори (Александър Морфов и Явор Гърдев), които са работили неведнъж в Русия и идеално познават тази необятна, руска шизо душа. И въпреки огромната разлика във времето между двете пиеси (Николай Ердман пише Самоубиецът през 1928, а Пьотр Гладилин пуска в полет Нощна пеперуда 70 години по-късно), въпреки тотално различния подход на Морфов и Гърдев, въпросът е един – спасението на отделния Човек и неговата Душа.
И така, какво се получава – българска драма на абсурда с руски прототипи в три действия:
Първо действие – тялото затвор за мойта душа е...
Имаме двама главни герои, чийто души страдат, захвърлени в "затвор" по неволя. В Животът е прекрасен безработният (да живей кризата) от две години Семьон Семьонич (Камен Донев) е осъден на вечен битовизъм и варена наденица, окован сякаш завинаги във веригите на съвместния живот с изтерзаната си женица Маша (Рени Врангова), досадната тъща (Светлана Янчева) и съседите в общата комуналка, смърдяща (усеща се наистина) на пране, пот, пръдня и манджа, докато Душата му иска да свири на боен бас (демек туба) и мечтае за концертни зали.
Животът е прекрасен фотография © Фелия Барух
В Нощна пеперуда пък, редник Николай Коля Лебедушкин (Весела Бабинова) е окован против волята си (опитал всячески да отърве военна служба) във военен гарнизон (смърдящ на близкия свинарник) в пустинния Север, "там, откъдето започва вечният мраз", докато Душата му на артист (не на убиец) мечтае за театралната сцена, за поезия, балет и... въобще за Изкуството.
Изходът – Семьон Семьонич използва убеждението на останалите в неговото желание за самоубийство, за да изживее музикалната си мечта или... поне да се почувства важен и значим "30 минути преди смъртта". Коля Лебедушкин пък се превръща мистично в жена, за да се спаси от гаврещата се с него военна служба или... поне, за да превърне гарнизона в театър, където да напише и изиграе гениалната драма на живота си, досущ като по Шекспир – "светът е сцена и всички ние сме актьори на нея".
Нощна пеперуда фотография © Симон Варсано
Второ действие – Изкуството... изкуството ще спаси....
Драмата е налице – българинът е затънал до шия в битовизми и пол(ов)итически трансформации, а Душата му (като на Семьон Семьонич и Коля Лебедушкин) плаче, може би, за Изкуство, което поне за миг да го накара да се почувства Човек. То не бяха кастинг риалитита, шоута за таланти, денс и арт конкурси... човек ще си каже, че всеки втори у нас иска да бъде артист или поне псевдо "звезда" под прожекторите... И двата спектакъла наистина се заиграват иронично с артистичните пориви и мечтите за арт живот, но... бачкатора, дребната душица Семьон Семьонич бързо разбира, че тубата/Изкуството не е за всеки и решава да посвети живота/смъртта си на "по-висша цел" – мечтите за признание на Другите. Редник Коля/Наталия Лебедушкин/а от своя страна, отдавна е твърдо решен да се посвети на Изкуството, както суровите воини от великата руска армия са готови да отдадат живота си за родину.
Хубавото и на двата спектакъла е, че в главните роли Камен Донев и Весела Бабинова отдават сърцата си за Изкуството.
Животът е прекрасен фотография © Фелия Барух
И докато в Животът е прекрасен, Морфов залага на проверените усет за абсурда и комедийна класа на Камен Донев (страхотни гегове и импровизации с моментите на самоубийство, смислени закачки с публиката, танци, "свирене" на туба), то в Нощна пеперуда Гърдев рискува с третокурсничката от НАТФИЗ Весела Бабинова, но докрай оправдано – същинска хала на сцената, която разглабя и сглабя автомати за секунди, танцува класически балет, поема тежки плесници и стопля сърцата, дори "там, откъдето започва вечният мраз".
Нощна пеперуда фотография © Симон Варсано
Точно в подхода на Александър Морфов и Явор Гърдев е и най-голямата разлика между двата спектакъла, които иначе използват сънищата и танците за прокарване на основната идея. Морфов впряга целият мега зрелищен арсенал от въртящи се сцени, проектори, осветление, вентилации, изпускащи зловонни миризми, фургони, барбекюта, оркестри и простряно бельо по балконите на Народния театър, с огромен актьорски състав, за да изгради умело атмосферата на гранде битова комедия на абсурда, в която всички (освен жената и тъщата) искат от Семьон Семьонич да се самоубие (да бъде техен глас) в защита на техните прозаични, псевдо идеали. В същото време, само с гласа на Наум Шопов (посмъртно, да почива в мир) в началото, с минимум актьори, сценография и осветление, свързвайки хитро два изконни руски символа (армията и балета) с персонажи от Шекспировата драма Отело, Гърдев гради интимна полярна драма на абсурда, в която Коля/Наталия Лебедушкин/а се жертва (като Дездемона) в защита на идеята, че няма нищо по-голямо от Изкуството/Любовта, което променя човешките животи.
Нощна пеперуда фотография © Симон Варсано
Гърдев стига още по-далеч – докато полковник Андрей Исаевич Кинчин (страхотен Михаил Билалов) и Коля репетират Отело на сцената на гарнизона (нещо като театър в театъра), тогава сякаш Гърдев пита задочно самия себе си и актьорите си за смисъла на Изкуството въобще и мястото им в него с иронични препратки от споровете на двамата герои като "сцената и залата с публика пълна, а душата празна".
Трето действие – Тъжната истина...
... е, че "някога хората са умирали за идеите си, а сега хората, които имат идеи не искат да умират, а тези, които искат да умрат – нямат идеи", както казва представителят на руската интелигенция (героят на Руси Чанев) в Животът е прекрасен. Истина е и, че когато, през 1928-а, Николай Ердман пише Самоубиецът (поставена от Морфов със заглавието Животът е прекрасен), едва ли си е представял, че това ще бъде единствената му пиеса, а той цял живот ще бъде преследван заради идеите си и дори заточен в Енисейск, заради момента, в който преди смъртта Семьон Семьонич, от пиянски непукизъм, звъни в Кремъл и псува Властта до девето коляно. Истина е и, че хората, които плащат на Семьон Семьонич да се самоубие в защита на техните псевдо идеали, биха платили и на някой друг да живее живота вместо тях, защото са празни, мъртви души.
Животът е прекрасен фотография © Фелия Барух
Истина е и, че такива пълни с живот и идеи хора като Коля/Наталия Лебедушкин/а, досущ като нощните пеперуди, ще бъдат унищожени именно от това, което най-силно ги влече – светлината/Изкуството, но не и преди да разкъсат пашкулите, в които живеят и най-скованите от мраз, студ и (армейски) правила души.
Истина е и, че всичко може да се окаже просто един сън, както е накрая при Семьон Семьонич, та да се събуди Душата му за прозрението, че Животът е прекрасен когато се бориш за него, а не за варената наденица. Истина е и, че сънищата (очарователно хореографирани в Нощна пеперуда от Виолета Витанова и Станислав Генадиев) могат да се превърнат в смъртна реалност, но дори тогава ще можеш да се изсмееш пред лицето на Смъртта и да завъртиш с нея лебедов танц, защото Изкуството те е научило да се смееш и живееш.
Нощна пеперуда фотография © Симон Варсано
Гледай Животът е прекрасен в Народен театър "Иван Вазов" Голяма сцена на 16 и 17 декември от 19:00 часа
Режисьор: Александър Морфов
Сценография: Никола Тороманов
Художник на костюмите: Марина Додова
Музика: Асен Аврамов и мюзикхол оркестър "Разкърши се" – Веселин Веселинов-Еко, Румен Александров, Нивилиян Гемиджев, Николай Темнисков, Данаил Тотев
Хореограф: Ивайло Иванов
В ролите: Камен Донев, Рени Врангова, Светлана Янчева, Албена Колева, Пламен Пеев, Руси Чанев, Стефания Колева, Биляна Петринска, Валентин Танев, Теодор Елмазов и много др.
Полети с Нощна пеперуда в Народен театър "Иван Вазов" Камерна сцена на 12 и 13 януари от 19:00 часа
Режисьор: Явор Гърдев
сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова (да почива в МИР)
музика: Калин Николов
хореография: Виолета Витанова и Станислав Генадиев
В ролите: полковник Андрей Исаевич Кинчин – Михаил Билалов
редник Коля Лебедушкин –Весела Бабинова
капитан Багаев – Христо Петков
старши лейтенант Ювачов – Йосиф Шамли
военен лекар майор Морозов – Сава Драгунчев
и специалното гласово участие на Наум Шопов (МИР на праха му)
