My Mir

Sofa Surfers са Волфганг Фриш, Михаел Холцгрубер, Маркус Кинцл и Мани Обея, а малко преди третия им концерт у нас (на 21 ноември), барабанистът им Михаел Холцгрубер записа специално микстейп с парчетата, задали посоката на чисто новия им албум Scrambles, Anthems and Odysseys, докато си говорим за множествени разстройства на личността, за Silver Surfer, за хляб и зрелища, за бежанския поток, за Путин и...

Защо точно Sofa Surfers?

Ха, ами една от първите репетиционни, в която се събирахме да свирим беше фрашкана с дивани (Sofa), а в същата сграда, горе-долу по същото време, заработи и хостинг сървъра Silver Server във Виена. Освен това, някои от нас доста си падаха по комикси и графични новели като Silver Surfer ни беше абсолютен фаворит. Съберете всичко това в едно и получавате Sofa Surfers.

Изглежда обичате да се връщате и свирите в България... Защо?

Хората, които идват на нашите концерти са плътта и гръбнака на нашата музика, а публиката в София се раздава до мозъка на костите си, така че си е направо привилегия да свирим тук. Това му е и най-хубавото на споделянето на музиката.

Каква е историята на новия албум Scrambles, Anthems and Odysseys? Звучи различно, така че какво променихте в начина, по който правите музика?

Работихме по него концентрирано за около 7 месеца. Винаги гледаме да се фокусираме максимално върху идеята, но този път работата беше по-интензивна от обичайно. Все пак, винаги записваме с живи инструменти, които след това семплираме и трансформираме полученото отново към свиренето на живо. Затова пък Scrambles, Anthems and Odysseys беше от самото начало базиран изцяло на електрониката, в буквалния смисъл. Малко или повече, беше предизвикателство за нас да работим по този начин, като същевременно да запазим органичните, човешки вибрации, които много държим да присъстват в нашата музика.

Има ли някое специфично парче от Scrambles, Anthems and Odysseys, с което особено се гордеете? Защо?

Много нечестен въпрос, хаха... Има няколко песни, които са посветени на хора, които познаваме лично, така че ги усещаме много интимно и близко до сърцето. Другите парчета са по-скоро наши наблюдения, които отразяват начина, по който се чувстваме в света, в който всички ние живеем днес.

В албума има доста женски вокали, а първият сингъл Beyonder Girl звучи различно от всичко, което сте издавали... защо решихте да работите с женски гласове и как Issi Honi и Soulcat E-Phife се вписват в Sofa Surfers картинката?

Намирането на вокалисти е изцяло щастливо стечение на обстоятелствата – именно така дойде при нас и Мани Обея. Issi Honi, която пее в Woody's Ballad пък е негова дъщеря. Soulcat беше част от една банда, която свиреше съпорт за нас, когато издадохме албума Superluminal и още тогава си я набелязахме за бъдещи колаборации. И двете се вписват идеално в албума и в саунда към който се стремим в него. Всъщност, само в 4 от 12-те трака в албума има женски вокали, а Beyonder Girl... обожаваме това парче – забавно е, енергично е и е страшно изненадващо за хората, които слушат наша музика от по-дълго време. Любопитно е да наблюдаваш реакциите им... феновете може да обичат музиката ти, може да те провокират да бъдеш креативен, но понякога просто не знаят как да се отнасят към такива творчески промени. А ние винаги се променяме, в-и-н-а-г-и, хаха...

Да, очевидно е, че за една банда е хубаво да притежава възможно най-широк спектър от изразни средства, но... трябва да гради и своя музикална идентичност. Кой е звукът, който определя вашата?

Винаги сме знаели, че нашата музикална идентичност страда от множествено разстройство на личността. А животът винаги е по-лек, когато знаеш и приемаш това, което си, хаха...

Кой е Most Dangerous Man Alive, както се казва една от песните в албума?

За жалост, имало е, има и ще има много такива в нашия свят... Абубакар Шекау, Башар Асад, Буш... Но Путин беше главното вдъхновение за парчето. Да, такива хора са опасни, достатъчно е да ги погледнеш в очите и да разбереш, че изобщо не им пука колко много хора ще изгубят живота си в резултат на решенията, които те взимат.

Значи такъв свят описвате в друга песен от албума, наречена Bread and Circuses / Хляб и Зрелища? Всъщност, какво е усещането да живееш в момента във Виена, в центъра на бежанска криза?

Тотално хляб и зрелища! Виена в момента е поле за политически експерименти – политиците се възползваха от притока на мигранти, за да преизпълняват предизборни графици и обещания. Възползваха се от инстинктивния човешки страх пред непознатото, за да въртят машинации и психологически игри, което е крайно отвратително, но и съвсем предвидимо, а и предвидимо ефективно, за жалост.

Кой създаде артуърка на Scrambles, Anthems and Odysseys и как музика и визия могат да се слеят най-добре?

Цялостната арт визия е дело на бразилския графичен артист Бруно Биазото. Той се включи в процеса на създаване на албума още от самото начало и както графичната му работа се влияеше от музиката, която записвахме, така и парчетата придобиваха интересни визуални влияния и облик от неговите рисунки, така че накрая се получи наистина нещо много страхотно.

Ще се доближава ли до тази визия и турнето ви за Scrambles, Anthems and Odysseys?

Идеята е лайв шоуто да има много измерения – да бъде и звуково, и визуално, и адреналиново преживяване. На някои от концертите ще излизат всички вокалисти в албума, на други ще бъдем само с Мани... Зависи от много неща.

Интересно е, че сте записали музиката към всички филми по криминалните романи на Волф Хаас... Да не би да познавате лично Хаас или режисьорът Волфганг Мумбергер, или просто думите на Хаас и вашата музика са създадени едни за други?

Всъщност, синът на Волфганг ни е предложил и ние бяхме щастливи, че ни се довери още първия път, а след това работихме с този режисьор толкова много пъти, защото просто се получаваше добре. Бяхме се сработили отлично, знаехме кога с музика просто да подкрепяме случващото се във филма, кога да водим действието в друга посока или със звук да влияем на възприятията на публиката.

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Определено е дошло време за крещене. Усеща се, че светът е на кръстопът, в някакъв съдбовен момент, в който не трябва да позволяваме някой друг да взима важните решения вместо нас, така че... по-добре крещете.

Житейска философия или парти девиз за финал?

Живейте пълнокръвно и... честно.