My Mir

5 албума, които ще направят есента ти многоцветна. И 5 видеоклипа с: родилните и житейски неволи на един робот, градът на Кинг Бас Конг, любов с трета степен на изгаряне, Shadowсфери и основният въпрос в любовта... и в живота.

Apparat – The Devil's Walk / Mute

Знаете ли как със завързани очи да познаете, че гледате филм на Алехандро Гонзалес Иняриту – ослушвайте се за натрапчив акорд от акустична китара, чийто струни са пресъхнали от тъга и успяват да прошепнат само откъслечни, сподавени хрипове. Е, филмът (записан в родното на Иняриту Мексико) на берлинския бийт титан Саша Ринг е малко по-различен, но отново потапя в космическата бездна на меланхолията и на онези така интимни чувства, спотаени на дъното на душата. Просто при Саша се ослушвай за: толкова дълбок бас, че да го усетиш с корема си и за реещи се в небето синт мелодии, по чийто криле пълзят нощни духове. Добави "китарата на Иняриту" и шепнещи като полет на птица вокали и ще получиш Ash/Black Veil и Black Water – двата страхотни първи сингъла от новия му албум The Devil's Walk. Те красноречиво описват не само целия албум, но и мига в който Саша се превръща в нещо, което Том Йорк беше в края на 90-те – иконичен имидж на отнесен гений, който не пее, а хипнотично шепти картини и си играе с жанровете, както си поиска. Само дето Том зафлиртува с IDM-а, а Саша "скъса" с него след брилянтната симбиоза Moderat, която заформи с берлинските си авери Modeselektor. Иначе от "дяволската разходка" на Саша не пропускай парчето Candil De La Calle, а сега виж чудното видео към Song Of Los – третият сингъл от албума.

Modeselektor – Monkeytown / Monkeytown

Някак естествено, докато говорихме за Саша Ринг и Том Йорк, стигнахме и до берлинските бас мастери Modeselektor. Неслучайно, защото и Саша, и Том са замесени в третото горила бас приключение на Гернот Бронсер и Себастиан Цари. И да, парчетата с Том Йорк (Shipwreck и This) са също толкова добри, колкото и предишната им колаборация The White Flash. И да, отново има цял куп интересни агенти, замесени в горила аферата – абонатът Siriusmo в Green Light Go, неумолимия рапър Busdriver в Pretentious Friends, неглижарите Anti Pop Consortium в Humanized и закачливата Miss Platnum в емблематичното Berlin. И да, това е първият албум, който Гернот и Себастиан издават от прясно създадения собствен лейбъл Monkeytown – логично най-накрая намериха дом за бас обсебената горила (тяхна запазена лого марка). И да, почти звучи като да е града на Кинг Бас Конг, в който стъпките му отекват тежко, тежко, тежко... Но по-добре чуйте сами!

Emika – Emika / Ninja Tune

Берлинската връзка продължава с родената в Чехия, откърмена в Лондон и Бристол, и развихрила се в Берлин, Ема Джоли или просто Emika. Гърл пауъра сред "нинджите", нежната еволюция в дъбстепа, Apparat в женско тяло – наречи я както искаш, по-важното за Ема е да те отведе в света на боровинковите нощи. И успява. Да, самата тя оприличава музиката си на боровинки – тъмни, странно лилави, но опиташ ли ги, усещаш, че са по-вкусни, отколкото изглеждат. Миналата година хитовите сингли Drop The Other, Count Backwards и Double Edge вече погъделичкаха приятно небцето, а сега дебютният ù албум обещава, че сладкото от боровинки ще е на мода в есенните вечери. Ммм...

DJ Shadow – The Less You Know The Better / Island

В новия албум на Джошуа Дейвис няма каба гайди, както се надявахме. Обаче има много жица – явно не ни е излъгал като разказваше, че напоследък слушал много метъл и рок банди. Супер. Още по-хубавото е, че всичко е подплатено с класни брекбийт/хип хоп ритми, с чудни семпли, със страхотни вокални партии на Юкими Нагано от Little Dragon (Scale It Back), на Том Век в Warning Call и на Талиб Куели в Stay the Course. Лошото е, че албумът е толкова хаотичен, колкото идеите в главата на български политик. Обаче всичко му прощаваме: заради ръчно рисуваните, шеговити обложки на албума и съпътстващите сингли, и заради Shadowсферата с парчета като тези...

Ben Westbeech – There's More To Life Than This / Strictly Rhythm

Гласът на Бен е мечта за всеки денс продуцент – прекрасният му есид соул дебютен албум Welcome to the Best Years of Your Life го подсказа, а колаборативните му хитове Squeeze Me и I Can See категорично го затвърдиха. Затова следващата стъпка на Бен бе да изпипа тази формула до съвършенство като покани Висша лига от свои любими продуценти (Хенрик Шварц, Midland, Motor City Drum Ensemble, Redlight, Lovebirds, Георг Левин и Размус Фабер), за да запишат... компилация от класни хаус сингли. Е, да, те са навързани в перфектен ред, така че да разкажат една любовна история, но пак си остават... сингли. Като цяло – получило му се е (къде повече, къде по-малко), но след като миналата година издаде UK funky хита Fatherless под алтер-егото си Breach, като че ли започва да го гризе дилемата – да поема ли всичко в свои ръце или да продължа да давам гласа си наляво-надясно? Do I give or Do I take... като в любовта... това е въпросът в емблематичното за този албум парче Inflections. Отговорът ще научим съвсем скоро наживо от самия Бен!

Emika и Jimmy Edgar в София или коя е Majenta?

Детройт via Бристол

Имало едно време... в Детройт, щата Мичиган, малко момченце на име Джими Едгар, което проходило тъкмо когато сърцето на моторния град затуптяло в ритъма на техното на Хуан Аткинс, Дерек Мей, Кевин Сандерсън, Джеф Милс и сие... Отвъд Океана пък, в Англия, недалеч от Бристол, малко момиченце на име Ема Джоли направило първите си бебешки стъпки под звуците на зараждащия се есид хаус...

Малкият Джими обичал да си играе с всичко, което издава шум – пиано, саксофони, магнетофони..., но най-вече с барабани, затова още като тийн започнал да свири в групи, експериментиращи с електронната музика. Ема по това време си играела с клавишите на пианото и композирала музика още в училище, затова неслучайно завършила с диплома по Музикални Технологии и започнала да работи в щаб квартирата на иконичния лейбъл Ninja Tune.

Не след дълго Джими Едгар се развихрил като лошото момче на фючър IDM фънка и издал дебютния си албум Color Strip за култовия лейбъл Warp, а арт самоличностите му се множели като спектъра на светлината – то не били музикални псевдоними (Creepy Autograph, Michaux, Black Affair, Her Bad Habit, Noir Friction...), то не били арт изложби (Джими излагал свои картини, фотографии и саунд инсталации в галерии и музеи в Ню Йорк, Детройт, Маями, Торино, Болоня), то не били фешън фотосесии и видеоклипове (снимал за списания като H, Notion, Clash, URB, руския Vogue, Dazed), то не били късометражни филми...

В същото време Ема Джоли търсела перфектния флирт между човешкия глас и сърцетупа на музикалните машини, докато сърфирала по партита с дружките си Pinch и Mala, усещайки гъдела от раждането на дъбстеп баса в корема си. Леко обременена от дъбстеп детето, чието раждане видяла с ушите си, тя заминала за Берлин, за да създава саунд дизайн за прочутата компания Native Instruments – музикалният хард и софтуер, на който диджеи и продуценти на електронна музика се кълнат във вечна вярност.

Berlin Calling...

Някъде там, из клубните хаус, техно и дъбстеп потайности на Берлин, Ема и Джими се срещнали. Може би, в някоя от щурите, бийторгийни нощи в емблематичния клуб Berghain/Panoramabar, където през деня Ема записвала звуци, които давала на резидентите на клуба Марсел Детман, Бен Клок и сие, за да направят после компилацията Fünf за петата годишнина на лейбъла им Ostgut Ton. А може би Ема и Джими се срещнали в деня, когато Емика отишла при модния фотограф Джими Едгар, за да ù направи фотосесия за някои от първите ù хитови сингли като Double Edge, Drop The Other и Count Backwards...

Джими вече живеел за постоянно в Берлин – може би заради договора за втория си албум ХХХ с прочутия берлински лейбъл !K7, а може би защото именно там бил перфектният техно будоар за неговия галактически електросекс фънк с красноречивите хитове от ХХХ – Turn You Inside Out, Hot, Raw, Sex, Push, Function of Your Love и New Touch.

По това време Ема Джоли вече се казвала Emikа и славата ù се носела след нея като шлейф на дъбстеп принцеса от мрачно-светлите соул приказки на Андерсен. Наричали я още "гърл пауъра" в Ninja Tune, които издали дебютния ù албум, в който Емика създава своя дъбтехносоул свят, където машините имат човешко сърце и изливат страстни емоции с гласа си.

Нямало как, Ема и Джими се харесали, може би защото и двамата не обичали етикетите, които хората слагат в музиката и в живота. Или защото и двамата използвали музикалните машини, за да създават чувствена и страстна музика, която да гъделичка човешките импулси и изкушения. Именно затова, в началото на 2012, двамата решили да запишат общото 3 Hours ЕР – петият сингъл от суперуспешния дебютен албум на Emika с римейка Hit Me и два видеоклипа към парчето – и трите дело на Джими Едгар.

Emika и Jimmy Edgar в София или коя е Majenta?

Музиката, като най-хубавите неша в живота, е въпрос на споделено удоволствие. Именно затова Емика и Джими Едгар ще Hit-нат заедно София Лайв Клуб на 23 май.

Емика ще сподели наживо дъбтехносоул приказките си, които самата тя оприличава на боровинки – "синьо-лилави и загадъчно тъмни отвън, а отвътре – сочни и сладки". Освен хитовете от дебютния ù албум в "нейните боровинкови нощи" ще намерят място и издадените през май нови истории от Chemical Fever EP – очаква те наистина нощ с много алхимически реакции и любовни трески.

Джими Едгар, от своя страна, ще катализира химическото действие на любовния бийт еликсир с атрактивното си Majenta LED аудио-визуално лайв шоу, с което ще представи и новия си албум Majenta, излизащ точно през май от хитовия лейбъл Hotflush на Scuba – очаквай неоново еротичен робоелектро-поп в парчета като Take Me on a Sex Drive или в I Need Your Control, малко UK garage за разкършване в Let Yrself Be и футуристичен електро-фънк с постер лозунги в пилотния сингъл This One's for the Children – We don't like television... We don't like New Wave... We don't like celebrities... We just want what we crave...

Ако и вие не обичате гореизброените и просто желаете сексилектро соул бас в здрачна майска нощ то...

presents Emika Live & Jimmy Edgar Live на 23 май 2012 в Sofia Live Club

Билети тук

3 words if you say it I'm staying... 3 часа, 3 артисти, 3 думи... в 3 букви –  Ви обича...

Така изглежда сухата равносметка от второто  парти, което събра Emika, Jimmy Edgar, 1000names и Вас на една сцена под мотото Let's Work Together!

Специални  благодарности на:

• Миша Мар – сърцето и душата, и... всичко на . Благодаря за сбъдването на не една и две мечти, и за материализирането на специалната  визия за концерта на Емика, която целият ù екип (надявам се и Вие) страшно много хареса, а Джими Едгар дори нарече "най-добрият визуален концерт на Емика, който съм гледал"!

• Емика (+ Matt & Brandon) – за невероятната музика и за това, че толкова мигновено, непринудено и страстно влезе в  семейството и идеята (от една седмица фейсбук профила ù е изцяло -ен).

• Джими Едгар (+ Linards) – за това, че ни разкри новия цвят Majenta и за гаргантюанското му куул спокойствие, което кара и най-големия хаос да тече по мед и... Majenta.

• 1000names – за подкрепата и страхотната парти атмосфера, която създадоха Ники и Маргото.

• Соарон – за всеотдайната работа по постери, визии... за приятелството и за това, че е голям Човек.

• Тихомир Рачев – за приятелството и уникално добрите снимки, които направи и на първото, и на второто  концепт парти.

• Всеки един от Вас – хората, които дойдоха на концерта и застанаха зад  идеята – Благодаря! Сигурен съм, че когато повече хора осъзнаят, че трябва да работят за ИДЕИ, а не за пари, нещата ще се оправят по нашите ширини.

Та... 3 words if you say it I'm staying... Да остане ли  или... ?

Снимки от MIR presents Emika Live & Jimmy Edgar Live & 1000names DJ set

Ж.Е.Н.А – Ж като Живот, Е като Емика, Н като Нинджа гърл пауър, А като Артист – Ема Джоли е всичко това, но най-вече е адски чувствителен Човек, който излива хипнотичните си дъбтехносоул приказки Drop The Other, Double Edge, Count Backwards, Pretend, Professional Loving, 3 Hours и Chemical Fever от най-дълбоките и съкровени места на своето тяло (и душа) – най-добре, обаче, самата тя да ти разкаже, искрено и интимно, как се ражда всичко в нейния свят – скоро и на живо...

В Count Backwards шепнеш цифрите 6... 8... 9... 1... 1... 0... 8... 0, което всъщност е рождената ти дата (08.01.1986) изброена наобратно – да правиш музика раждане наново ли е за теб, като прераждане?

От приятеля си научих, че когато си пощурял и имаш нужда да успокоиш емоциите си, можеш просто да изброиш рождената си дата наобратно, като това ангажира рационалната част на съзнанието ти и те успокоява. Един вид терапия.

Като говорим за раждане, прераждане и терапии... описваш музиката, която правиш като усещане за нещо създадено в утроба, с такава дълбочина... Защо?

Защото съм жена и утробата е всичко това най-дълбоко и съкровено, което определя същността ми. Звуците, музиката, която правя, идва от дъното на тялото ми, дори не на душата. Утробата е именно това най-могъщо място, където се заражда и расте нов живот.

Свидетел си на "раждането" на дъбстепа, но не искаш името ти да се свързва с него. Защо?

Защото комерсиалната музикална индустрия окраде и унищожи Духа на дъбстепа. Парите са корена на всичко Зло. Дъбстепът вече не е моя саундтрак. Артисти, музиканти, продуценти, всички ние, трябва да се научим да уважаваме работата на тези преди нас, но и да продължим, да развием и надграждаме това, което те са създали и са пожертвали.

Казваш също, че музиката ти е като боровинки... обичаш боровинки, обичаш метафори или просто има тайна връзка между храната и музиката?

Да, нуждаем са както от храна, така и от музика, за да живеем и оцелеем!

Като саунд дизайнер можеш ли да кажеш кой е звукът, който въздейства най-силно на хората?

Плачът.

Доколко важна е Историята в твоите песни и коя от всички е най-лична или твоя любима?

Първо е Историята. После ù търся звуците, саунд дизайна, който най-добре я разказва. В този смисъл всички песни са много лични, интимни и ценни за мен.

Разкажи ни тогава каква е историята зад новите парчета Chemical Fever и Save It?

Chemical Fever е за времето, което прекарах в болница (докато живее в Бристол, Ема е имала проблеми със здравето и е трябвало да се подложи на няколко операции – дори ù лепват прякора 'the ill girl'). Буквално бях на ръба между живота и смъртта. Изпаднах в химическа треска от всички лекарства, с които ме тъпчеха. От опиатите имах усещането, че летя през огън. Беше най-прекрасното чувство на света и в същото време беше най-опасната, съдбоносна крайност, в която съм изпадала... и от която съм се измъквала.

Save It е за това да запазиш себе си. Да защитиш това, което си и да се избавиш от нещата, към които си прекалено любопитен или изпитваш нечиста страст като идеята е да останеш невинен и чист.

Защо Берлин има запазено място в твоето сърце... и в сърцата на толкова много други артисти, занимаващи се с електронна музика?

Живея в Берлин, защото се вписвам лесно в обществото там. Това е мястото в Европа, където се чувствам нормално и не се ядосвам толкова много за политика. Берлин е либерално място, а и повечето берлинчани са спокойни, свестни хора. Харесва ми и да говоря немски.

Артистите остават тук просто, защото могат. Културата е топ приоритетът на хората тук, а не бизнесът и индустрията, така че всички се чувстват добре заедно в такова общество. Хората в електронната сцена се подкрепят един друг, има си и доста здравословна конкуренция... и така всички се влюбваме в града и един в друг... Това е то берлинският арт балон, за който всички претендираме, че е нещо нормално... но и доста глуповато също така, хаха.

В Берлин си срещнала хора като Marcel Dettmann, казваш, че той е твоята муза..?

Да, той е техно Бог, който създава нови жанрове.

А защо реши да работиш с Джими Едгар?

Защото той е умен, много мил и грижовен, така че е прекрасно да работим заедно.

Изглежда обичаш да работиш с други артисти (с MyMy, Pinch, BBF, Tommy Four Seven, Paul Frick и за компилацията Fünf), но свириш съвсем сама на сцената – защо, каква е концепцията на твоето лайв шоу?

Концепцията е проста – да се кача на сцената, да пея от сърце и душа и да стопля всички с дълбок бас, така че хората да се обичат повече един друг. Ако някой друг иска да свири на сцената с мен – добре е дошъл! :)

Трудно ли е за една "боровинкова" бас лейди да играе игра, доминирана от мъже?

Не гледам така на нещата, а и аз правя музика отвъд жанровете. Не ми пука как се категоризира музиката с единствената цел да бъде продавана. Етикетите ги слагат в магазините и на пазара като цяло.

Аз мисля независимо и самостоятелно. Във въображението ми има много по-общирни идеи, които се простират отвъд представата за днешната музикална индустрия. Мениджмънтът и издателите ми от Ninja Tune мислят за индустрията вместо мен, така че аз да мога да се фокусирам в правенето на хубава музика за моята публика. Мисля доста често за публиката и какво мога да направя аз за нея. Мисля за това как да създавам ясни идеи, на които хората да се доверяват и да вярват в тях. Мисля как да пътувам и да ги представям и с това да си изкарвам хляба... Ако искаш да останеш underground и да не бъдеш известен с това, което правиш, то тогава трябва да заобиколиш и да се бориш с правилата на индустрията. Ако пък искаш да бъдеш известен, трябва да се научиш да използваш индустрията като средство. Аз просто обръщам гръб на всичко това и се нося някъде по средата, докато се радвам на простичък, хубав живот.

Наскоро в блога си казваш, че светът няма нужда от повече песни за слава... нещо като това, което пее Джими Едгар – We don't like television... We don't like New Wave... We don't like celebrities... We just want what we crave...

Вчера по радиото всяка трета песен беше за слава и известност. Доста отегчително е, че толкова много хора, които пишат песни са обсебени от западните концепции за "звезда"-та... и просто е трагикомично да слушаш как някоя свръхбогата суперзвезда пее за това колко е гот да бъдеш свръхбогата суперзвезда, хаха.

Като говорим за публиката ти, изглежда имаш специално отношение към феновете си – направи конкурс за римейк на сингъла 3Hours, а после и UK Detourjam турне, в което феновете избират в кой град да свириш...?

Публиката ме прави истинска, съществуваща. Хората се наслаждават на музиката, която правя, така както аз се наслаждавам да я създавам за тях. Те влияят на всичко, което правя. В този смисъл ние работим заедно за една цел. Те са нещо много повече от "фенове" – те са истински хора. Не просто някакви идиоти, с които да търгуваш до безкрай. "Фенове" се превърна в бизнес термин, с който западната концепция за "звезда" все повече злоупотребява, за да се правят пари. Аз съм просто композитор, имам публика и ние работим заедно, вървим в една обша посока – това е!

Да шепнеш или да крещиш – кой е по-добрият вариант, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да говориш открито и честно. И шепотът, и крясъците... и двете са много крайни. Защо винаги трябва всичко да опира до крайности днес? Защо да не бъде в златната среда?

Благодарение на чешките ти корени, позната ли ти е Източна Европа? Знаеш ли нещо за България?

Да, може би заради чешкото ми семейство се чувствам като у дома си в Източна Европа. С нетърпение очаквам да се срещна с хората, когато свиря в България, за да науча повече за страната днес от тях самите, а не от историческите книги.

фотография © Jimmy Edgar

presents Emika Live & Jimmy Edgar Live на 23 май 2012 в Sofia Live Club

Билети тук

Днес, на 7 май, излиза новия, трети албум Majenta на Jimmy Edgar, който съвсем скоро ще можеш да чуеш на живо у нас, точно преди Джими да потегли лятото със своето Majenta LED лайв шоу на някои от най-престижните фестивали за електронна музика като Movement, MUTEK и Glade. Затова и Джими ще разкаже що е то робоеротик мажента фънк, как може да виждаш звуците и дали е достатъчно да гледаш живота през розови очила, за да изглежда светът по-добро място за живеене...

Коя е Majenta? Или какво е Majenta? Знаем, че е свързано със синестезията или иначе казано с възприемането на звуците като цветове... но на мен по-скоро ми прилича на твое фантазно алтер-его... обясняваш, например, твоят артуърк на албума с думите: "Започваме да осъзнаваме потенциала си, да разбираме кои сме ние всъщност...", та какво всъщност е Majenta ?

Majenta наистина е част от мен. Нещо, което ме пробуди за нов живот. Но също така е и отражение на всичко, което се случва около мен. Животът погледнат през Majenta прилича на холограма..., в която страхът е илюзия, а познанието е нашата дарба. Ако всички ние поспрем за миг и осъзнаем, че сме сценаристите в театъра на живота, то тогава ще може да правим по-добрия избор във всяка ситуация и да обичаме повече всичко създадено около нас. Тогава може и да осъзнаем, че всички сме едно цяло, идваме от едно и също място. Това е и Majenta – този нов цвят, през който да виждаме света наново е само началото на пътешествието...

артуърк Majenta © Jimmy Edgar

Да виждаш звуците като цветове, свързано ли е с факта, че почти напълно си изгубил слуха си в лявото ухо? Все едно си Бетовен на фючър фънка...

Не, не е свързано, но помага. Изгубих слуха си в лявото ухо, когато бях много млад, но още преди това си спомням как съм виждал звуци като цветове. Това не е нещо специално, ние всички сме способни да го правим. Както казах, всички сме едно цяло и сме способни, имаме потенциала да направим всичко, което желаем. Първата и най-важна стъпка е да повярваме, че това наистина е възможно.

Как пишеш тогава песните си – първо ги виждаш като картини с много и най-различни цветове, които после записваш като звуци или... ?

Всеки път е различно. Става от само себе си... Все пак не можем напълно да контролираме тези неща. Има я свободната воля, има я енергията от другите хора, има я и подредбата на планетите, има го и собственото ти подсъзнание... много са нещата, които ти влияят. Аз съм човек, който преди всичко възприема света визуално, затова най-много си обяснявам нещата с цветове. Това е трептене, вибрации, които улавяш... Всичко на този свят е вибрация. Нещо, което усещаш и свързваш с друго. Някои използват вибрациите на цветовете, други вибрацията на звуците или на останалите ни сетива... защото дори миризмата е вибрация. Ароматът е просто химическа реакция, която създава вибрации в мозъка ни, така че да го възприемем по определен начин. Емоциите и действията ни също могат да бъдат изразени, както с цветове, така и със звуци, които да оформят изображения в съзнанието.

Имаш ли любим цвят и защо точно избра Majenta за заглавие на новия албум?

Обичам всички цветове, а Majenta свързвам най-вече с хармонията в спектъра на светлината. Тази хармония е нещо като минорен акорд, обединяващ в звук всички цветове във видимата за нас част от спектъра на светлината. Като цвят Majenta е близо до ултравиолетовия спектър – така най-добре бих могъл да го опиша, защото този цвят все още не присъства много в ежедневието ни. Мисля, че идва от слънцето, то се променя напоследък... жълтото му сияние става все по-синьо. Първо ми се струваше, че е смесица от черно, бяло и проблясваща за миг магента, като светкавица... като вибрация. После ми изглеждаше като микс от червено, синьо и виолетово, които заедно като светлина, светят в едно странно прозрачно розово-лилаво. Това е цветът, който най-често може да се види в моето лайв шоу, в което използвам LED светлини синхронизирани с музиката. Сам го програмирах, така че на всеки бийт да отговарят различни по цвят 15 вида LED светлини. На живо това ми дава възможност за най-различни импровизации – нещо, което исках да направя от дълго време. Нещо, което да визуализира музиката ми по интересен начин.

Споменаваш, че записването на албума е било съпроводено от множество съвпадения и знаци, които са ти сочили, че си на прав път, та какви бяха тези знаци?

О, повечето са много лични за мен, а и друг не би им придал такова важно значение. И все пак, измислянето на дизайна на обложката на This One's for the Children беше едно такова любопитно съвпадение. Дълго време в съзнанието ми изскачаше образа на чернокожо момиче и дъга. Повтарящ се ярък образ, но си мислех, че просто няма начин да сложа чернокожо момиче и дъга на обложка на сингъл... звучеше като ужасно нелепа идея. И тогава графичния ми дизайнер Пилар Зета извади от някъде този брой на списанието OMNI от 80-те години, на чиято корица освен черното момиче и дъгата имаше и едно заглавие – "Децата-медиуми на Китай". Бам, бях поразен, сякаш нещо телепатично ме е водило към този образ и затова решихме да го използваме като вдъхновение за дизайна, който направихме за обложката. Оттам дойде и заглавието на парчето.

артуърк This One's for the Children © Jimmy Edgar

Напоследък се занимаваш и с медитация, та има ли някаква телепатична връзка между медитацията и секс обсесията – в Majenta отново има откровено еротик парчета като Sex Drive, Touch Yr Bodytime, I Need Your Control, Attempt to Make It Last...?

Трябва да призная, че тепърва настъпва промяна в моя живот и медитацията, с която съвсем отскоро се занимавам, е в основата на това. Парчетата, които са по-сексуални бяха записани преди тази промяна... а и все пак за мен сексът винаги е бил от особено значение. Това обаче не означава, че непременно правя или имам болна нужда от много секс. Просто усещам, че част от моята мисия е да накарам хората да изразяват своята сексуалност, открито и без предразсъдъци, защото сексът е много съществена част от самите нас. Да се чувстваш обичан, да се чувстваш добре и физически, и психически, да се чувстваш свободен – всичко това е много важно. Толкова много хора по света живеят със секс табута, но също толкова често срещам и хора с точната идея за секса, която е просто споделяне, грижа и размяна на позитивна енергия. Само нека това да не се бърка с идеята за безразборен разврат, нали...?!

Трети албум – трети лейбъл... Намери ли накрая точното място за музиката си в музикалната индустрия или... ?

Сам по себе си съм доста специфичен музикант, но и музикалните лейбъли днес вече не са това, което бяха. Борят се само как да изкарат повече пари. Аз не правя музика, заради парите, просто така се случи, че си вадя хляба именно с това. Изкуството и търговията не са приятен микс, особено за мен. Естествено, ако някой иска да финансира идеите ми, това ще ги направи по-силни и въздействащи..., но при всички случаи ще се боря докрай с всички сили, така че да се стигне до нещо наистина хубаво.

Как и къде се срещнахте с Emika? Защо реши да работиш с нея?

Представи си, срещнахме се една нощ в щурия Berghаin, хаха... Тя е страхотен човек и толкова ни хареса да работим по 3Hours EP-то, че мислим да направим още нещо заедно.

фотография © Jimmy Edgar

В This One's For the Children пееш "work together, let's work together"... към кого се обръщаш?

Мисля, че всички хора трябва да се обединим. Майната ù на телевизията, майната ù на селебрити манията, нека бъдем заедно, а не да се делим на групички. Нека направим нещо заедно. Често питам хората дали наистина искат да бъдат част от поколението, което не направи нищо, когато унищожавахме океаните, когато убивахме планетата, когато се избивахме един друг. Или когато позволихме на световните лидери, които са едва 1% от населението на Земята, да ни контролират с пари и шибани простотии... Наистина ли искате да бъдете запомнени като онези, които не се противопоставиха на това? Аз съм против.

Да шепнеш или да крещиш – кой е по-добрият вариант, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да шепнеш.

Всъщност кой е най-добрият канал за едно послание – ти си музикант, художник, фотограф, снимаш и клипове, късометражни филми... – кога усещаш, че хората те разбират най-добре?

Различно е за всеки човек. Как можеш да определиш само един канал за общуване за всички хора? Това, което достига до едни, не работи за други и обратното. Все пак различните хора възприемат света по различен начин, различни вибрации им влияят.

Миналата година беше в България, с какви спомени остана?

Доста смесени... От една страна в София имаше много приятни и симпатични хора, но пък попаднахме и в някои доста агресивни ситуации. Със сигурност ще дам най-доброто, на което съм способен при завръщането си тук. А и с нетърпение очаквам да пътуваме отново с Емика... с нея винаги пада голяма забава.

Накрая, имаш ли си философия в живота, която следваш?

Любовта, която не изразяваш, а задържаш в себе си, се превръща в болката, която носиш. Затова – обичайте!

presents Emika Live & Jimmy Edgar Live на 23 май 2012 в Sofia Live Club

Билети тук

Отново е май и Emika отново ни е на гости... този път виртуално. Една година след концерта ù, срещите с Ема Джоли продължават, защото сега е време за... Dva – вторият ù албум, който излиза на 10 юни. Миналата година чухме на живо Dem Worlds, едно от парчетата в Dva, а сега в специален минимикс ще се леят хитови сингли от него като Searching, She Beats, Sing To Me, Sleep With My Enemies, Centuries и Fight For Your Love. Да, Ема се бори (почти като в Боен клуб) за любовта към музиката (и не само), затова и ни е толкова присърце и обичаме да се срещаме с нея, да не говорим, че винаги може да извади един-Dva жокера по интригуващи теми като сексизма в музиката, начина на живот по бас ноти и... просто казано с две думи – She Beats!

С какво ще запомниш концерта в София?

Много приятни спомени... Първият ми концерт в този град, който ми се стори доста интересен. Срещнах страшно готини фенове на моята музика и си прекарах невероятно добре с тях. А и звукът в клуба беше дълбок и мощен... Помня, че исках да си купя една от картините, изложени във фоайето на хотела, но не можех да я взема в самолета и така съжалявам, защото все още сънувам тази картина... Но пък тогава получих друга невероятна картина като подарък от една много специална дама:).

Новият ти албум се казва Dva. Защо?

Dva означава "две" на чешки. Освен, че е втория ми албум, специално за него записах струнни аранжименти с оркестър в Прага и така се завърнах към чешките си корени. Майка ми е от Прага, а когато е била на 17 е заминала за Англия и така чешкото ми семейство е било разделено от политиката и историята. Като дете разбрах, че съществуват два различни вида Европа – Източна и Западна, и осъзнах, че историята винаги звучи различно, в зависимост от това кой я пише.

Албумът Dva е моя лична, интимна гледна точка, която изразява много форми на подтискане и тъмни сили, но и открива път към освобождаване от тях и достигане на вътрешна сила, мир... Това не е поп музика. Не е сантиментален, романтичен албум... Това е нов начин на композиране, на изразяване за мен.

Dva наистина е доста различен от дебютния ти албум и най-вече от Chemical Fever EP, но и те сякаш отразяват, като огледало, различни периоди от живота ти... Защо Emika изглежда променена днес?

Музиката, която правя е като запис на това, което чувствам, на вибрациите, които усещам с душата си. А всичко това идва от самия живот. Музиката ми не е като огледало, тя е начина, по който живея. Не познавам друг живот... С първия албум доста попътувах по турнета, а когато представяш музиката си на живо и си отворен към директната среща с публиката, научаваш постоянно нови и нови истории, гледни точки... Това ме промени, накара ме да израсна като жена, а и винаги съм влагала това, което се случва в душата ми в музиката. Затова и тя не зависи от състоянието на музикалната индустрия, а звучи по начина, по който самата аз живея тук и сега.

Едно от новите парчета се казва Searching... какво търсиш в Музиката, в живота днес?

Своята публика... Искам да я срещна и да погледна през очите ù. Напоследък мисля доста за истинската свобода на креативност... за изграждането на музикален лейбъл. Изучавам отблизо музикалния бизнес сега и се боря да получа признание за своята работа... Опитвам се с всички сили да променя сексисткото отношение към жените-музикални продуценти днес.

Защо реши да направиш римейк точно на Wicked Game? И кои са твоите wicked games в живота?

Изпълнителният ми продуцент Ханк Шоклий, който е мой ментор в развитието ми като продуцент, предложи да направя такъв римейк, за да покажа, че притежавам свой собствен саунд, който дава свободата да пренаписваш чужда и добре позната музика като своя. Беше си експеримент, тест и предизвикателство за мен, защото ми е лесно да пиша своя нова музика, но ми е трудно да пренаписвам някой друг и то да го правя по правилния начин, с респект към оригинала. Избрах Wicked Game, защото, за мен, тази песен притежава най-въздействащата и в същото време най-простата мелодия писана някога в поп музиката. Нещо като да събереш всички емоции в три акорда, които може да слушаш цяла вечност. Та, реших да пробвам как звучи по моя начин и май се получи прилично, а:)!?

Иначе такива wicked games има доста в живота ми... даже прекалено много, та да ги изброявам тук... Един ден може и да напиша книга с всички абсурдни мейли, които съм получавала и с игричките, които разни хора са се опитвали да ми въртят:).

Имаш ли си вече любимо парче от Dva?

Всеки ден е различно. Днес, например, съм на вълна Fight For Your Love.

''You can undress me,

You can break my bones,

You can make me bleed,

You can take my dreams.

When I die, I take nothing with me,

When I die, I leave you here.''

Просто песен за това да не се отказваш никога от страстта, да се бориш за нея неуморно, да понасяш всички удари и да не ти пука, че боли от тях, защото страстта е това, което те прави жив и за което си заслужава да живееш.

Някои от текстовете ти звучат доста феминистки... кои са Жените, на които се възхищаваш и с които (ала сцената в Боен клуб) би премерила сили?

Да, феминистки са, но не нарочно, а по простата причина, че съм Жена, която пее, пише и композира песни, в които гледната ми точка винаги ще заема основно място. Повечето поп песни, с които всеки ден ни облъчват, са написани от мъже. Повечето поп певици се държат като сексуални обекти за мъже... Това е нещо адски скучно и досадно в музиката за мен и се опитвам да го променя с това, което правя.

Иначе харесвам фотографката Бетина Реймс, с нея бих премерила сили:)...

В дневника на Emika за следващите месеци пише...?

Масивно световно турне, на което ще хвърлям забавни Emika значки в публиката, докато свиря на сцената:)... Има толкова много неща, които да подготвя и да репетирам сега, преди началото. И да живея с музиката на 1000%...

Парти девиз за финал?

Keep On Keeping On :))))

Едно, DVA, DREI... познаваш добре Ема Джоли или просто Emika, срещали сме те неведнъж с нейното синт бас сърце, а днес гледаме ексклузивно видеопремиерата на първия сингъл My Heart Bleeds Melody от новия ѝ албум DREI...

Какво?

"I fled to the ocean, broken... I see the horizon, one line..." или как преодоляваме бурите в океана на живота.

Къде?

Остров Мадейра, небе и океан на гръмотевична длан.

Как?

Два iPhone-а, голо селфи със светкавици и триковете на полския визуален артист Chock Pock.

Защо?

Ако Your Heart Bleeds Melody, то очаквайте специалното ни интервю с Emika за третия ѝ албум DREI, а днес, тук, може да гледате Beatport Live стрийм с нея.

Emika Live © фотография MIR Тихомир Рачев

Обратното броене до DREI, третият албум на Emika, започна и след видеопремиерата на първия сингъл от него My Heart Bleeds Melody, сега Ема Джоли ни разказва искрено и лично за битките за бийт независимост, които стоят зад DREI, продуциран и записан еднолично от Ема или иначе казано: Battles... each one I win... still losing the war...

Нов лейбъл Emika Records, вече с два нови албума през 2015... По всичко изглежда, че Emika е преродена и под пара... харесваш ли тази "нова Emika" и състоянието на духа, в което си в момента?

Да, освободих се от толкова много окови. Сега единствените граници пред мен са тези на моята креативност... А тя винаги може да бъде провокирана отново и отново.

"Battles... each one I win... still losing the war" – коя е тази война и тези битки, за които пееш в откриващото Battles?

Да се бориш срещу неравенството. Не е лесно да си музикален продуцент в тялото на жена. Имам усещането, че печеля това, което искам, но самата война... заклетата представа, че продуцентите са мъже... затова и така трансформирах вокалите си в първата част на парчето Miracles, че да звучат като мъжки... Това е война, която е предопределено да загубя, освен ако повече жени не се включат в борбата за промяна и не започнат да се конкурират с мъжете на бизнес ниво. А музиката е бизнес и повечето жени, опасявам се, не са допуснати до тази страна на играта.

Вторият албум се казваше DVA, третият е DREI, как една цифра може да обхване емоцията на цял албум... и ако DVA подсказваше чешките ти корени, то по какъв начин DREI е свързан тематично с Берлин?

DREI говори от гледната точка на Берлин, с неговата сложна история и желанието му да бъде и да остане либерална и свободна столица. Една цифра и един език могат да обобщят много неща... не толкова емоциите, колкото гледните точки и разказването на истории.

Има ли песен от DREI, с която особено се гордееш? Защо, каква е нейната история?

What's The Cure е такава песен, защото "I'm insecure", както се пее в нея, а успях да споделя тази много лична част от себе си със своята публика. Много лесно е да описваш фантазии, а адски трудно е да бъдеш искрен.

Ако перифразираме тази песен, то What's The Cure за електронната музика днес, какво те провокира в нея?

Ellen Alien, Nina Kraviz и FKA Twigs.

Напоследък еклектиката ти е втора природа... започна да се изявяваш като DJ, издаде пиано албум, свириш на китара в парчета като Without Expression и подготвяш симфония за 70-членен оркестър... Дали тази еклектика не влияе зле на вече изграден и познат стил като твоя?

Музиката не е въпрос на стилове и жанрове, а е въпрос на себеизразяване. Да, имам свой характерен стил, който изграждам и усъвършенствам вече 15 години, но и не искам да се изразявам с една идея и в един жанр през целия си живот.

Какво е Независимостта за теб? В предишните ни интервюта си казвала, че лейбълът ти е осигурявал креативна свобода, така че да мислиш само за създаването на музика, а не за продаването ѝ, но сега със собствения лейбъл Emika records, бизнес страната също е твоя отговорност?

Моят лейбъл е създаден заради музиката. Това е! Няма да захвърлям своите принципи, ако играта загрубее и нещата станат доста по-трудни. Просто ще се опитам да запазя и да усъвършенствам своя любим проект с помощта на моите приятели и семейство.

В DREI има и песен, наречена Rache (или отмъщение на немски), та отмъщението е ястие, което трябва да бъде сервирано студено или...?

Трябва да бъде сладко – с усмивка и без съжаления.

Музиката ти е използвана и в киното, във филми като Петата власт и Mission: Impossible - Ghost Protocol, имаш ли желание да напишеш цял саундтрак и за какъв филм би го направила?

По-скоро бих записала музиката за спектакъл със съвременен балет на някоя страхотна танцова компания.

Emika Live © фотография MIR Тихомир Рачев

Когато за пръв път ви срещнахме с Ема Джоли, едва ли някой, дори самата Emika, си е представял, че 5 години по-късно в живота ù ще се появят два албума, собствен, независим лейбъл Emika Records, завръщания към детството на класическото ù музикално образование и сбъдване на най-смелите ù мечти за... собствена (изцяло финансирана от Kickstarter кампания) симфония Melanfonie. Часове преди излизането на албума с първата ù симфония (записана със сопраното Михаела Шрумова и The Prague Metropolitan Orchestra) си говорим с Emika за силата на мечтите, за Космоса на нео-класическата музика, за чешките ù корени, за Боуи и за...

Как Emika ще запомни 2016?

Отидох в Мексико и говорих с кактус... Кактусът ми подреди живота отново.

Знаем, че една от мечтите ти бе да композираш симфония... Опасно ли е да сбъдваш мечтите си, нали знаеш израза: Внимавай какво си пожелаваш?

Опасно е, но и изключително зареждащо в същото време... Ако мечтаеш смело, но се опариш или провалиш, то значи е трябвало по този начин да научиш нещо много важно. А и мечтите не би трябвало да бъдат простички и приятни за сбъдване, нали!?

Защо Melanfonie? Ясно е, че е игра на думи със симфония и меланхолия... но защо точно такова заглавие?

Бащата на най-добрия ми приятел го измисли след като чу симфонията за пръв път.

Знаем, че работи с Михаела Шрумова още в Dem Worlds... но защо тя е точния човек за този проект? И защо с The Prague Metropolitan Orchestra? Заговориха чешките ти корени или...?

Това е история за обич. Майка ми... чешките ми корени... прекрасният глас на Михаела... Това просто е съдба и аз я следвам неотклонно доколкото мога.

Свири ли на някой от инструментите, използвани в Melanfonie? И с какво ще запомниш работата с Пражкия симфоничен оркестър?

Композирах и продуцирах цялата симфония сама, така че това ми стигаше... Можеше и да пея, да свиря на пиано или да дирижирам, но това вече щеше да бъде прекалено... Написах симфонията специално за Михаела и за оркестъра, и бях много щастлива просто да седя на продуцентския стол зад стъклото в студиото и да чувам как тези изключителни музиканти вдъхват живот на музиката ми за пръв път. Беше забавно да създавам свой собствен оркестър – разделих струнните инструменти на две групи, отляво и отдясно, контрабасите и челата преместих в средата на оркестъра, за да играят ролята на sub и баслиниите в електронната музика, а в самия център на оркестъра, обгърната изцяло от звука, стоеше Михаела и всичко това само и само, за да чуя наяве музиката в главата си.

Ти ли написа цялото либрето или и Михаела взе участие? Текстовете звучат така сякаш отразяват процеса на създаването на симфонията, сбъдването на мечти... със заглавия като The Miracle, Letting Go, Destiny...?

Да, текстът е вдъхновен от живота ми, от този на Михаела и от универсални теми, които всички ние споделяме, струва ми се...

Започваш с Grief (Prelude) и стигаш до Finally Free (Coda) – такъв ли е смисълът, цикълът на живота?

Цялата симфония е само първата част от една доста по-голяма история, която предстои да бъде завършена...

Kickstarter кампанията, с която финансира създаването на Melanfonie, си е направо интригуващо социологическо проучване на фенбазата ти... От кои страни получи най-много дарения? Имаше ли такива от България?

Повечето хора бяха от Щатите, Британия, Германия... но имаше дарения наистина от целия свят. Тази кампания бе едно от най-прекрасните неща, които са ми се случвали. Толкова много хора инвестираха в музиката ми преди да чуят как ще звучи, преди дори и една нота да бъде записана. Лудо и невероятно...

Кой от етапите на създаване на Melanfonie беше най-труден за изпълнение?

Най-трудната част бе да организирам кампанията самостоятелно и независимо през моя лейбъл Emika Records. Първоначално имах идеята, че някои от по-големите компании за класическа музика може да се заинтригуват да се включат в проекта и да работим заедно по нещо ново. Мислех, че мога да обединя света на електронната и този на класическата музика в един нов свят на съществуване. По същия начин, както когато бях на 18 и изучавах класическа музика, ми се струваше, че тя е елитарна и някакви богати сноби искат да слушат само перфектни изпълнения на Бетовен... оказа се, че 13 години по-късно ситуацията е същата. Никой не иска да се впуска в нова визия за класическата музика, а просто да презаписва все същите музикални творби, които да възпроизвежда перфектно след това в залите.

Имаш ли идея да представяш Melanfonie наживо... Ако да, ексклузивно с The Prague Metropolitan Orchestra ли ще бъде или би могла да работиш и със симфоничните оркестри на други градове?

В момента не замислям живи изпълнения на симфонията. Това е студиен проект за мен и съм много щастлива, че стигнах толкова далече и записах албума. Оркестровата продукция е огромно и скъпо начинание. Това са 4 години от моя живот – планиране, финансиране, намиране и създаване на екип, продуциране, промотиране... доста работа си беше. Да тръгна на турне с оркестър е нещо, което ще обмисля в бъдеще, когато съм готова за това предизвикателство.

С Дейвид Боуи делите рождена дата... помним римейка ти на Let's Dance... та какво още от света на Боуи споделяш и ти?

Мисля, че и двамата имаме дълбоки гласове със сходен резонанс... а и двамата имаме криви, английски зъби, хаха...

Ако имаше възможност да изпратиш човешки артефакт в Космоса, то това ще е...?

Напоследък, доста често наблюдавам звездите и лунните цикли и като научавам колко много боклук сме изхвърлили в Космоса – всички тези отпадъчни парчета от ракети и сателити, които се носят в орбита – не бих искала да добавям каквото и да е към това.

В дневника на Emika за 2017 пише...?

Да релаксирам ударно... да срещна всички мои Kickstarter дарители и фенове на моята симфония... Много йога и пиано часове...

И за финал, мото или философия за живота, която следваш?

Life is stranger than fiction.

Днес, 3 в 1 паролата е... Electro Class Women – 3 Electro Lovin' жени, от 3 различни випуска, но от една класа – Висша Електро Класа...

Emika vs Marie Davidson vs Kittin

Кой? – Ема Джоли, заслужила героиня и виден фемина-бас активист; Мари Дейвидсън, канадска електро-дива с Essaie Pas брак; Каролин Ерве, френската Кралица на електроклаша.

Какво? – Electro Class Women – да, и трите албума тук – Falling In Love With Sadness на Emika, Working Class Womаn на Marie Davidson и Cosmos на Kittin – говорят на електро език от първо Фемина лице...

След като опита почти всички формули в независимия музикален бизнес (от собствения лейбъл Emika Records до Kickstarter-финансираната съвременна симфония Melanfonie), Ема Джоли реши да пробва и с ко-продуцент (да, Ема и преди е играла в тандем, но никога за цял албум) – играта е с Роберт Витшаковски от немския електро проект The Exaltics (с когото делят ремикс минало и общи лайв изяви, като на фестивала Krake в Берлин, например), а синт тандема им се върти между DVA и DREI емоции със спомени като ехо от дебютния Emika албум в Run, Killers и Falling (Reprise)...

Да, Ема винаги е обичала електро поп и това си личи в Close, Promises, Escape и в заглавното Falling In Love With Sadness (неслучайно албумът бе издаден на World Mental Health Day), но това което винаги ù е резервило място в Electro Class Women елита са откровения като Run и Eternity...

Мари Дейвидсън, от своя страна, винаги е обичала шепнати референции в музиката си – неслучайно, последния ù Essaie Pas албум със съпруга ù Пиер Герино си играе с романа A Scanner Darkly на Филип К. Дик, както тук заигравката е с Working Class Hero на Джон Ленън...

Working Class Womаn е портрет, къде цинично-ироничен (Work It, Workaholic Paranoid Bitch, The Tunnel), къде болезнено-интимен (Your Biggest Fan, The Psychologist, Day Dreaming и La Chambre Intérieure), но най-вече толкова So Right-електро портрет на Жената в окото на циклона, наречен музикален бизнес... И героинята на Мари, като Lara (да, онази Лара Крофт) разчита само на себе си (и на електро-напомпани трикове), за да излезе от The Tunnel като победител... като Истинска Electro Class Womаn...

Каролин Ерве, или просто Kittin, отдавна е заслужил лауреат на Electro Class Women елита... от времето, когато комбината между ню уейва и техното роди електроклаша... Всъщност, Каролин е живо олицетворение на закъснялата дискусия за равноправие на половете в музикалния бизнес и на актуалната фемина р|еволюция – едва сега, тя изоставя представката "Miss", наложена ù с години, за да бъде отново просто Kittin...

Точно толково символно, колкото и думите в откриващото тук Cosmic Address – "I'm Exactly where I should Be / Exactly where I always Wanted to Be" и последващите електро-фемина-откровения в Are You There и Question Everything... Да, настоящия ù Cosmos албум може и да се разглежда сай-фай-буквално като тематично продължение на предшестващия Calling From The Stars, но по-скоро иде реч за вътрешния Multiverse Космос на една Жена, която няма какво повече да доказва, а просто иска да бъде себе си – с всичките ù Atoms клетки, Scanner емоции и Question Everything тръпки до Last Day on Earth... Нещо, за което всяка жена би искала да каже #MeToo, нали...

Кога? – на топлината на есенното слънце, когато Electro Class Women цъфтят най-Добре...

Защо? – защото в Cosmos-а на всяка Жена, това да бъде Working Class Womаn е като да Falling In Love With Sadness...