My Mir

Днес, 3 в 1 паролата е... Лейбъл Юбилей – 3 мега компилации от 3 институционални британски лейбъла, които празнуват юбилейни годишнини – 30 години Warp, 20 години Fabric, 15 години Hyperdub...

WXAXRXP Sessions vs Fabric XX

                                                                                           vs HyperSwim

Какво? – Лейбъл Юбилей – да, краят на годината е запазено време за равносметки, а когато 3 знакови британски лейбъла празнуват юбилеи, равносметката се равнява на стотици часове музика и колекционерски меломан страсти... Да, Warp, Fabric и Hyperdub са институции, чието минало, настояще и бъдеще маркират жанрове и определят бийтправилата на световната електронна сцена...

Когато говорим за грандиозно отбелязване на юбилеи, създадената преди 30 години (от трима души) в Шефийлд Warp институция има чудесно запазени традиции (и Warp10, и Warp20 годишнините са епични компилации от по 6 диска/части), така че когато през юни тази година превзеха онлайн NTS ефира за WXAXRXP уикенд маратон, нямаше как всичко да не завърши с монолитен (и прецизно изпипан) боксет от 10 радио сесии (с по 4 композиции всяка) от артисти като Aphex Twin, Boards Of Canada, LFO, Plaid, Flying Lotus, Seefeel, Mount Kimbie, Bibio, Oneohtrix Point Never, Kelly Moran... а като добавим и по-ранния даунлоуд Autechre подарък с Warp Tapes 89-93 всичко се получава повече от WXAXRXP-епично...

Защо радио лайв сесии обаче? Защото отразяват духа на Времето, в което са записани (датите на всяка от тях са много важни)... защото отразяват специални моменти (Джон Пийл сесията на Boards Of Canada съвпада с рождения ден на един от братята Сендисън, например)...

или създават ексклузивни лайв версии (като акустичната, фул бенд сесия на Flying Lotus или Aphex Twin версиите на Slo Bird Whistle и Radiator, или неиздавани бисери като XYZ на ВОС, Rough For Radio на Seefeel и целите LFO и Plaid сесии)...

защото споменатата (и хронологично първа) LFO сесия на покойния Марк Бел от 1990-а, заедно с тези на Seefeel (94-а), Aphex Twin (95-а), Boards Of Canada (98-а), Plaid (99-а, да, точно преди 20 години) живеят в симбиоза със сесиите на Oneohtrix Point Never, Mount Kimbie, Bibio и Kelly Moran от тази година и разкриват опорните точки в миналато, настоящето и бъдещето на един Warp-живот...

Говорейки за минало, настояще и бъдеще лондонския култ клуб Fabric сложи гранде поан финала на емблематичните си микс компилации fabric и FABRICLIVE със 100-ните им издания миналата година, само за да... отвори нови страница тази година с микс сериите fabric presents... – нито Bonobo, нито Kölsch, нито The Martinez Brothers, нито Amelie Lens (от четирите издания досега), обаче, присъстват в юбилейната Fabric XX компилация и има защо – просто Fabric XX, освен гранде маркер за 20-годишнината на клуба и лейбъла, е и триумфален трибют към сериите fabric и FABRICLIVE (затова и така тематично разделени са и двата диска във Fabric XX)...

Естествено, играят ключови фигури в тези серии като Марсел Детман, Shackleton, Special Request, Pinch, Steffi, Maya Jane Coles, Nina Kraviz, Call Super, Daniel Avery, J Majik, Groove Armada...

Настоящето и бъдещето пък идват в лицето на нови резиденти като IMOGEN или B.Traits, а тематично всеки от двата диска финализира със заслужили Fabric герои като Sasha (с епичното Comet Chaser) и Джеймс Лавел от UNKLE, първият FABRICLIVE селектор и резидент...

Естествено, два диска и 20 трака трудно могат да опишат и обобщят 20 години, 1000 уикенда и над 3000 ивента, но Shackleton (с Drawn and Quartered), Call Super (с Echothread), Steffi (с Ankertje), J. Majik (с The Lost Tribe), Daniel Avery (с Whilst We've Got Metal In Our Blood) и UNKLE (с Catch Me When I Fall) могат да призоват Fabric-Духа от клубната лампа...

Неслучайно, именно Kode9 и Burial финализираха FABRICLIVE серията, което ни отвежда до 15-годишнината на Hyperdub, отбелязана алтернативно в комбина с аниме платформата (а и лейбъл с годишна компилация) Adult Swim в обилната селекция от 19 нови трака в HyperSwim... За разлика от Hyperdub-10-годишнината, отбелязана грандиозно с 4 двойни компилации, тук Стив Kode9 Гудман се е фокусирал максимално, откривайки тотал баланс между миналото, настоящето и бъдещето на лейбъла, движейки се между акции от нови Hyperdub агенти като Doon Kanda, MHYSA, Mana, Angel Ho, Proc Fiskal и заслужили лейбъл класици като Ikonika, Cooly G, Laurel Halo, Scratcha DVA, DJ Spinn, Lee Gamble, Fatima Al Qadiri, Dean Blunt и...

... неизменния Burial – всъщност, неговата (типично семплирана и питчната) винтидж акция Old Tape е перфектен метафоричен образ на HyperSwim – "You Were My Girl"(както твърди семпъла в Old Tape), независимо от различните, еклектични посоки, в които поема Hyperdub в последните години... което пък засилва интригата в очакването на Sega Mega Drive-компилацията Konsolation и на новите албуми на Doon Kanda, Fatima Al Qadiri, и финала на Lee Gamble трилогията... докато Burial не сложи поантата (и кинтите под елхата) на Hyperdub-15-годишнината с компилацията Tunes 2011 To 2019...

Кога? – на 15-тата, 20-тата и 30-тата минута от всеки час на зимното денонощие...

Защо? – ако искаш да чуеш миналато, настоящето и бъдещето на 3 британски институции, които показват, че Брекзит не съществува... в световната електронна сцена...

Днес, 3 в 1 паролата е... Forever and Ever Dub – 3 албума, които използват Dub вибрациите като морзов код за терапия на пандемичната Душа; 3 албума, които проектират бас ориентираната музика в 3 различни измерения и направления, но... винаги, там, на ръба между реалности, светове, цветове...

The Bug x Dis Fig        vs         Tunes Of Negation

                                                                    vs MachineCode

Кой? – Кевин The Bug Мартин и Фелиша Dis Fig Чен, заклет бас провокатор и нойз-технобас дива в (не)очаквано dub комбо; Сам Шекълтън, dub шаманът и неговите съ-бийтници Такуми Мотокава и Рафаел Майнхарт в ритуален рецитал; Тим Current Value Елиът и Дийн Родъл или MachineCode-брейкърите на duбас системата...

Какво? – непосилната лекота на duбитието – в генотипа и на 3-те албума тук – In Blue на The Bug и Dis Fig, Like The Stars Forever And Ever на Tunes Of Negation и Every Ones & Nothings на MachineCode – е закодирано duбитието, но дълбоките бас вибрации поемат в различни посоки, за да се съберат в... граничната зона на съзнанието – там, където то винаги намира изход/портал... дори и да е хванато в капана на зимната карантина...

Кевин The Bug Мартин винаги е бил от тези музикални номади, които провокират стандартите и границите на възприятията (особено на живо) – всеки следващ негов проект/албум е различен от предходния... и неслучайно идва In Blue играта с американската нойз-технобас стилистка Фелиша Dis Fig Чен...

Най-лесно е да сложим dub-комбо авантюрата им в графата на King Midas Sound триумвирата, но In Blue е като дъб-дъга, която съдържа всички цветове от комбо арсенала на Кевин Мартин – има следи и от ембиънт-нойз игрите му с Earth, Grouper и Flame разклоненията с Burial, и дори от минимализма в проекта с Hatis Noit, но гласът на Dis Fig като ехо напомня емблематични дъб-акции с Кики Хитоми и Miss Red – Кевин и Фелиша го наричат Tunnel Sound, но дъб-ноар етюди като Come, Destroy Me, In 2 U, Levitating, Blue To Black и You излизат терапевтично от тунела на duбитието с епичен End In Blue...

Цветовете и психеделията пък винаги са били неразривно свързани в музиката на Сам Шекълтън – 13 години изминаха от култовия му Blood On My Hands пробив и с всяка следваща година Сам размиваше (като при визитата му в София) границите на duбитието до достигане на... Negation (или Небитието) – да, появата на ритуалния му ансамбъл с Такуми Мотокава, Рафаел Майнхарт и вокалистката Хедър Лий (отново с мантри тук след дебютния Reach The Endless Sea албум) бе закодирана в проекти като Freezing Opening Thawing, Devotional Songs и Behind the Glass...

В Like The Stars Forever And Ever, обаче, психеделичният (ала Amorphous Androgynous или пък Primal Forms ритуала с полския тромпетист Вацлав Зимпел) шаман прочит на бас ориентираната музика достига пълния блясък на новото duбитие измерение, започнато в Reach The Endless Sea – тематичното сливане и надграждане на първия албум идва с Water To Ashes, Mountains and Waterfalls и Naked Shall I Return до достигане на Impermanence / Rebirth... Психея-dub-пейзажът безгранично се слива с рисунките на Zeke Clough, а най-важното е, че от Другата страна на Небитието/Negation свети мотото Your Message Is Peace – няма как да не го откриете в непосилната лекота на duбитието...

Тим Current Value Елиът и Дийн Родъл пък са пребродили почти всички кътчета на duбитието – от дебютния им комбо албум Environments изминаха 10 години, през които Тим и Дийн влязоха в комбо акции с ключови фигури на бас вибриращата музика (сред които и родния COOH/ Balkansky), но по-важното е, че намериха кода за разбиване на бас системата (или 0-ата и 1-ата в dub'n'drop системата).

Демонстрират го идеално в актуалния Every Ones & Nothings – King Trigger, Flat Earth, 031703, Moksha, Hollow Moon, Paperclip, BlueBeam и Mockingbird така смесват dub-2-step, техно, индъстриъл, ембиънт и дръмендбейс, че в duбитието се открива Multiverse (като бонус трака тук) или иначе казано, паралелна вселена, в която сюрреалните рисунки на Zeke Clough, разбития dub'n'drop код и ацтекското божество Kukulkan (на корицата на албума) живеят в пълна бийт хармония...

Кога? – когато непосилната лекота на duбитието се разлее по замръзналото ти пандемично тяло и цяло...

Защо? – защото My Message Is Peace & Dub... Forever And Ever...

Jessy Lanza – Love Hallucination

Кой? – Джеси Ланца, канадска фючър соул дива и рекламен агент на ултрамодерното броукенби.

Какво? – Лето♥вни Миражи – да, 2023-а маркира 10 години от излизането на дебютния албум Pull My Hair Back на Джеси Ланца (помните Kathy Lee, нали), през които Джеси постепенно заменяше вцепеняващия канадски въздух с маранята на вечното лято, местейки се в Ню Йорк, после в Сан Франциско, а сега под палмите на Ел Ей... Всъщност нейните етерни вокали винаги са ни приличали на летни миражи, извикани от броукън бийт маранята на вечното аренби лято, за да се получи идеален саундтрак за пурпурни (романтични-на-ръба-на-кича) броукенби залези...

Е, картинката в четвъртия албум Love Hallucination не се е променила особено, освен че е станала по-богата, по-мултиколорна (до халюциногенност) и по-бийтзаразителна – неизменна е продуцентската задруга с Джеръми Грийнспан (лидерът на Junior Boys е абониран за всеки албум на Джеси, от Pull My Hair Back до актуалния Love Hallucination) и тази гладка като кадифе бийт комбина си личи отдалеч в Casino Niagara, Big Pink Rose, Drive и I Hate Myself...

Точно както си личат Tensnake-синт линиите в Limbo, Jacques Greene-брекбийта в Midnight Ontario или характерните 2-step-плетки на Дейвид Pearson Sound Кенеди в Midnight Ontario, Limbo, Don't Leave Me Now и особено в Marathon, което в комбина с Пол Уайт е превърнато в оргазмен трак за лятото... Да, промяната в картинката идва с вълната от нови продуцент-комбини, които обещават като мираж чудни перспективи за играта на Джеси, която вече с лекота може да забърка Всичко – от хитроигриви теми за фемина оргазма (Marathon и Casino Niagara) до простичките удоволстия като летен Drive трип с колата към залеза...

Кога? – идеален саундтрак за пурпурни броукенби залези...

Защо? – защото с музиката на Джеси Ланца лятото се превръща в... Big Pink Rose...