My Mir

Сънищата винаги са били оther прочит на реалността – това идеално го знае и Стив Кенфийлд, американски музикален продуцент и саунд дизайнер, и неслучайно, неговият проект Otherr и дебютния албум Floating Stones се появяват насън... Чудните Floating Stones излизат наяве на 2 октомври през българския лейбъл MOZYK, затова Стив ще ви разкаже повече за механизмите на IDM сънуването, докато ви разхожда из Otherr вселената от звуци (да, в микса се крият жокери от Floating Stones и не само), която е безгранична – от Lorn и Lakker през Clark и The Mars Volta до Oneohtrix Point Never...

Защо точно Otherr?

Преди Otherr да се появи си бях дал почивка, в продължение на година, от правенето на музика и предишните свои соло проекти, за да опитам нещо ново... Искаше ми се да оставя вдъхновението само да дойде при мен, а не да натискам и насилвам нещата, което се е случвало в миналото, както го осъзнах наскоро... С течение на времето се научих да бъда търпелив и със себе си, и с креативния процес, и така бродейки в празнината получих просветление, на което трябваше да дам име и да го оставя да се прояви чрез мен...

Най-важното нещо в света на Otherr е...?

Семейството ми.

Как би разказал историята на Floating Stones? Защо избра точно това заглавие за дебютния албум?

Всички идеи в този албум дойдоха като сънища, докато сънувам... Събуждах се сутрин, а понякога и посред нощ, включвах компютъра, приготвях инструментите или това от което имах нужда, за да запиша идеите, които бях сънувал... Почти нямам спомен как съм създал повечето от звуците в албума или споменът се губеше веднага след записването им... Заглавието Floating Stones дойде по същия начин, насън, и струва ми се отразява чудесно целия процес...

Имаш ли си любим трак от Floating Stones?

Парчетата принадлежат едно на друго, в една цялост... всяко от тях се е появило с определено значение и смисъл, така че наистина няма как да откроя любимо. Този албум е като молитва, в която не може да разграничиш кое е по-важно и по-лично...

Каква е техниката, с която създаваш музика? Влияеш ли се от играта аналог vs софтуер? И въобще, какви цели гониш при записването на музика?

Удоволствие е постоянно да изучавам и да използвам както аналогови инструменти, така и софтуер... Обикновено кръстосвам между тези два свята по 3-4 пъти преди да завърша някой трак.

Защо се довери на Sorin Paun | Randomform за артуърка на дебютния албум?

Мартин от MOZYK го предложи и ми показа негови неща... Наистина много ми допаднаха и когато му разказах как съм сънувал албума всичко се получи от само себе си...

А защо избра точно MOZYK да издадат албума?

Известно време търсих точния лейбъл и помолих приятеля ми Vytear да предложи някакви... От неговите предложения, MOZYK беше един от първите лейбъли, с които се свързах – отговориха ми светкавично, крайно ентусиазирани за издаването на албума... и засега работата с тях е невероятно удоволствие.

Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?

Ами... не считам себе си за "DJ", както ще разберете и от микса, така че не събирам толкова много музика като някои... Просто има тракове от новия албум, има мои стари и чужди, неиздавани неща, има тонове от изкривени звуци, които създадох специално за микса плюс някои песни, които са ме радвали през годините... Нещо като all over the place...

Според теб, като продуцент и саунд дизайнер, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Човешкият глас.

Има ли otherr начин за клубен живот в тези пандемични времена, освен онлайн | виртуалната му версия?

Не и в Америка, за съжаление... А аз определено съм заклещен тук за известно време...

В дневника на Оtherr следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Ще се опитам да не пипна COVID, да композирам и да правя саунд дизайн за няколко филма, да смесвам и мастерирам албуми на други артисти, както и да запиша повече собствена музика... В момента, обаче, съм заклещен в задължителна двуседмична карантина в една къща на Хаваи...

Парти или житейски девиз за финал?

Do Nothing in Moderation

"The human desire to conquer nature, the unknown, and things outside of our control instead of finding a harmony and coexistence with things that are greater than ourselves: that thought was knocking around in my brain a lot while composing." – Reid Willis, a music producer, a classically trained pianist and a sound designer based in New Orleans, has found the universal balance he's talking about in the shape of his forthcoming album Mother Of... A masterfully glued up collage of womb-deep beats and heart-pulling chord progressions, Mother Of is playing with both, creation and destruction, as to represent a real Home In The Void, and to express "every emotion within the emotion"... Just like the one hour mix Reid Willis has stitched up together here... or to put in his own words: "It was sunset when the eye (of the hurricane Zeta) was over us, and everything was still and bright orange for a brief moment... the brief calmness of the eye before the second wall hit."...

The most important thing in Reid Willis' world is...?

As a person, the people in my life. My partner, my family, and my close friends. And of course music, and sound in general.

As a musician, probably mood, texture, and melody. Each piece needs to be its own world that the listener can inhabit. I want to express every emotion in music, and every emotion within the emotion. Happiness without a little sadness and sadness without a little bittersweet happiness feels empty and incomplete. I want to feel everything, therefore I want to evoke every feeling when I create something. I love an unexpected chord progression or a melodic phrase that surprises and satisfies at the same time.

What's the story of Mother Of? Why this title precisely?

When starting a project, I generally don't have an endgame or overarching theme in place. I write with what is inspiring me at the moment, then when I have a handful of tracks written, I can take a step back and try and piece together what the collection means to me as a whole. The current state of the world and the destructive impact we've had on the environment has played a subconscious role in the writing of this album. The human desire to conquer nature, the unknown, and things outside of our control instead of finding a harmony and coexistence with things that are greater than ourselves: that thought was knocking around in my brain a lot while composing.

I kept coming back to the idea of a universal maternal figure, and the womb-like qualities of the universe, and how it can evoke both comfort and fear. I love the idea of sitting with something that is vastly unknowable, and trying to figure out your own individual emotional response to that. It is confusing, terrifying, and unendingly intriguing to me. Sometimes when you sit with the unknowable and figure out how to be comfortable in that state, you're able to hold on to some of the magic that's a part of the mystery.

So, what really Mother Nature means to you?

Mother Nature is a force we should treat with utmost respect. We are at her mercy, and are merely borrowing from her, so we should be thankful and humble. Mother Nature is also a symbol of both comfort and destruction. There's always a balance, and we have to figure out how to coexist and live within that balance.

Favorite track from Mother Of? What's the story behind it?

That's a tough one, as my favorite is forever changing. I believe my current favorite is Memory Ribbons. I wanted to create a track that embodied pure blissful nostalgia. A big part of that for me is late 90s, early 2000s IDM music that provided total escapism from my angsty highschool misery, haha. So I wanted to write something that harkens back to that playfully energetic style. I've included this track in the mix I've put together.

You're a classically trained pianist... what's the setup that suits you best when it comes to creating music? Analog vs Software?

I'm a bit of an extreme minimalist when it comes to my studio setup. Clutter and too many options will easily overwhelm me and cloud my creative intuitions. I'm a software type of guy and my main instrument is my electric midi piano that I play all of my piano and synth parts on. I then like to carefully dissect and manipulate everything afterward.

Who created the artwork for your album? Could you elaborate more on the process, pls?

I created the artwork for this album. I made it by manipulating and layering different photographs. I was inspired by a beautiful photograph of the anatomy of the blood vessels of a heart, and how root-like it all looked. I took various photographs of trees branches and roots to mimic the shape of the human heart and its vessels. I then merged that with more celestial and planetary images.

Why you've chosen Mesh to release Mother Of?

Mesh actually got in touch with me after I'd released my last album, The Longing Device, and asked if I'd be interested in teaming up for my next release, to which I said "absolutely."

The binaural headphone surround sound you've been experimenting with on 3D Reworks EP – a new frequency... is it a way to change our perception of the world, really?

Mesh asked me if I'd be interested in creating a 3D Reworks installment for them like Max Cooper had done earlier this year. This was the first time I'd explored this type of mixing, and it's definitely opened up a bunch of new possibilities with sound and spatial mixing. Music is a structural and environment building creation for me, so the ability to mix in a more 3D setting helps to even push that practice even further. I wouldn't go as far as to say it's world changing, but it's definitely an incredibly immersive experience for the music obsessed!

What's the path to an inner peace in these pandemic times?

Find what keeps your mind stimulated. Stay mindful and present, and try to keep the voices that are constantly shouting at you through your screen at arms length. Also, be respectful and careful to everyone around you and don't put your "discomforts" above others' health.

3 albums/ or pieces of art that shaped you as an artist..?

The Southern Reach trilogy by Jeff VanderMeer – This book series captures the idea of the human response to the unknowable in the most beautiful and profound way I'd yet experienced. The series is dreamlike, baffling, terrifying, and compelling in its study of how connected humans actually are to the world around us.

Evangelion – I'm showing my nerd right out of the gates. This show and story encompasses and communicates existential crises and the human condition in such a mind blowing way. I've been so moved by this series and world that it's permeated into my life and most of my creative output.

Björk | Vespertine – I will admit, it feels a bit simplistic to name one album by one artist, when there has been endless musical inspirations. This one always finds its way back though. Björk created such a fascinating and singular world with Vespertine. The textures, tones, and compositions are so labored over and beautiful, while being incredibly surprising and hard to pin down.

Can you tell us about the idea behind the mix?

This mix is a collection of pieces that I find very compelling and emotionally engaging. They each have a very specific sonic world, and have all been very inspiring to me in my own creative output. I've also included a few of my own tracks that I thought fit well into the lineup.

We were just hit directly by a hurricane, so I wanted to take that experience and structure my mix in a way that mimics it. The intensity is a slow burn, which increases and climaxes in the center. It was sunset when the eye was over us, and everything was still and bright orange for a brief moment. My track We Become Dust represents the brief calmness of the eye before the second wall hit.

As a producer and sound designer, could you point out the sound that hits most emotionally the Human?

Sounds and our human connections are definitely personal and individual. I think no matter the sound, a wide dynamic range is always important. I personally like to merge the recognizable with the alien. It's really difficult to mimic the emotional complexity and warmth of a real instrument when working with electronics, but I think the two compliment and elevate each other so well. I think it's interesting to start with a familiar sound, to anchor the listener, then throw them into an unfamiliar environment to explore. I want to challenge, but not completely alienate.

What are you up to next?

I'm currently focusing on this album rollout and trying to put all my energy into getting it heard. I'd also love to collaborate with some of my label mates. I'm also always writing new material and trying to expand my sound palette and technique.

Finally, a party credo/slogan you follow? Or a concept for life you follow?

I'm always attempting to follow (and failing at often) Thich Nhat Hanh's teachings of living mindfully. If one can find enjoyment in the mundane, then that's total contentment.

Quelque Chose S'est Cassé или иначе казано Нещо се счупи – с това заглавие ни изпрати своя микс енигматичния французин S8JFOU (да се чете Сюижфу) и... наистина, нещо се счупи през 2020, а S8JFOU далеч не бе единственият, който се питаше "Луд ли съм" (да, именно това означава на френски акронимът, който използва за артистично име) или светът е полудял... Затова решихме да изпратим тази луда година именно с историята на S8JFOU и неговия скоро издаден албум Cynism – записан в условията на самоизолация в хижа (построена от самия S8JFOU) в планината, без в това да са замесени коронавируси, карантини и пандемии, но някак огледално отразяващ Духа на 2020-а... Повече за Less is Мore философията, за Диоген и киническата школа, за максимум живот с минимум инструментариум, за аналоговото презапасяване и дигиталното опростяване... в микс и (с)мисли... има думата S8JFOU...

Защо точно S8JFOU?

Първо трябва да уточня, че на френски името се изписва като suis-Je fou – въпрос е и означава "Луд ли съм"... остана от годините ми на графити райтър, когато го изписвах по улиците. Графити райтърите във Франция обичат да се заиграват с цифри в таговете/имената си, както го правехме като пишехме в телефоните си като тийнове... Просто реших да запазя това име когато спрях другите си дейности и се фокусирах върху правенето на музика и първия ми албум.

Най-важното нещо в света на S8JFOU е...?

Минимализмът... Да правиш големи неща с минимум инструментариум...Изхвърли тъпия си смартфон в тоалетната и отиди в местната библиотека... не знам, Go tinier с две думи...Всъщност, най-важното нещо в моя живот е Max MSP софтуера, но това може да се промени за миг...

Каква е историята на албума Cynism?

Cynism е за правенето на повече с по-малко... Да оставиш хората да си мислят, че имаш студио, фрашкано с аналогови машини, дори и да си продал всичко преди да се изнесеш в планината с най-евтината и малка пластмасова midi-клавиатура, с добри слушалки и своя компютър. Известно време използвах модуларни синтезатори, хардуер секуенсър и каквито аналогови машини се сетите... Но когато построих хижата в гората, продадох всичко и започнах да си майсторя собствени синтезатори, тогава осъзнах, че дигиталното синтезиране е адски по-интересно за мен, отколкото просто да колекционирам хардуер... Така, миналата зима се завърнах в хижата, за да направя този албум. Отделих много време за миксирането и мастеринга, така че албумът да има суровия и топъл аналогов звук, прекаран през лентов магнетофон...

Освен това, миналата Коледа, баща ми ми подари евтин мини-тромпет и започнах да се опитвам да свиря и да записвам разни неща с него... Когато си сам в хижа сред гората, без съседи наоколо, съвсем спокойно може да прекарваш дни и нощи в изучаването на нов инструмент, нали...

Защо точно това заглавие Cynism? Мислиш ли, че светът, в който живеем е циничен или..?

Думата "цинизъм", във философията, преминава през много значения и е различна от смисъла, който влагаме днес... Нарекох албума Cynism по името на най-важния философ от киническата школа – Диоген Циника (или Киник/the Cynic)... бил е човек, който се стремял към пълен аскетизъм, буквално, да живее без нищо... Например, единствените предмети, които носел били дървена пръчка и малка купичка, която да пълни с вода от фонтаните... но един ден забелязал как няколко дечица, които си играели край фонтан, оформяли с дланите си купичка, пъхали ги във фонтана и пиели направо от тях... Диоген с яд отбелязал, че толкова години е разнасял напълно безсмислено тази купичка... Именно по същия начин виждам Музиката сега – всичко без което мога да я правя, няма и да го взимам...

Освен това, напълно споделям неговата философия и нещата, които е изказал за облеклото ни, за педагогиката, за политиката и моралността... и въобще ми допада неговата свободна воля – това е толкова адекватно за днешния ни свят...

Любим трак от Cynism?

Обичам Analog Things – иронично, 100% от звуците в него са създадени с Operator (включително барабаните), а единственият ефект, който използвах бе Echo – и двете са built-in инструменти в Ableton Live Suite. Повечето продуценти днес ги смятат за ограничени и предпочитат да използват външни plug-ини, защото са по естетични... но Operator, за мен, е един от най-добрите синтезатори, които съм ползвал... Можеш да правиш, буквално, всичко с него. Вероятно някой ден ще направя цял албум само с него...

Analog Things е изграден само от 3 лейъра – един за барабаните с 4 различни Operator настройки за drumrack, друг за баса, който просто е леко сатуриран и последния е мощна синт линия, в която тонове Operator параметри и Echo ефект са пренесени в честотата на midi-клавиатура ми. Затова и текстурите, reverb-а, delay-я, и FM честотата се променят изцяло всеки път щом натисна друга нота... С този трак наистина се опитах да постигна суровата топлина на аналоговия звук, прекаран през имагинерен магнетофон, с много шум и нелинеен дисторшън... Затова го нарекох и Analog Things, за да обърквам слушателите, хаха...

Друг трак носи заглавието Happy December 13th – какво празнуваме?

Хаха, анархистите и антифашистите знаят... 13 декември = 13/12 или пресметнато с азбуката 1 = A, 3 = C, 1= A, 2 = B и се получава абревиатурата A.C.A.B = All Cops Are Bastards... и така, анархистите и антифашистите отбелязват всеки 13 декември като A.C.A.B day...

Креативния ти процес доста напомня на карантина по време на пандемия – самоизолация в хижа в планината... дали ограниченията дават повече свобода, наистина?

Както казах, по-Малкото е Повече... Не считам, обаче, по-малкото и ограничението за синоними... Ограничението е нещо, което можеш да преодолееш, да отидеш Отвъд него... По-Малкото е най-вече свързано с вещите, с комфорта или дори с пространството... А тези неща, за мен, са пълна противоположност на Свободата. Всяко едно от тях е в пряка връзка с парите, а парите са пряко свързани с работа... Не искам да работя стандартно и да притежавам прекалено много неща, и да се стресирам постоянно, че обир или пожар ще ми ги отнеме... Затова съм се обсебил само от компютъра ми, където с любимия софтуер да създавам собствени инструменти, които да споделям със света напълно безплатно, без да похарча нито едно евро или да ставам от леглото...

Що се отнася до карантината, самотата е доста приятна или дори понякога необходимост за някои хора, които прекарват месеци наред в града, в непрестанната компания на приятели. Аз, например, губя себе си и креативността си по този начин. Поне три месеца в годината прекарвам в хижата, за да се чувствам щастлив... Това доста помага, за да откриеш важните неща в живота си и да премахнеш ненужното...В гората няма публични норми или хора, които да те съдят... няма реклами, нито други обществени злини, така че, да,... има повече Свобода...

Как се постига вътрешния мир в тези пандемични времена?

Нямам отговор на този въпрос... Да останат сами или да не виждат никого от семейството си е наистина ужасно за някои хора... Но Ableton Suite V10 е фрий за 90 дни... така че може да го пробвате по време на карантината, има хиляди туториъли в Youtube. Не мислете, че Музиката не е за вас, дори и да сте над 50-годишни... Музиката не е само записването на песни и албуми, тя е звуков експеримент и разбирането за процеса ще ви направи по-щастливи и ще ви накара да чуете с други уши любимия ви артист... А някои от вас може и да композират цяла песен... Просто опитайте...

Създаваш собствени инструменти... Каква е техниката, която предпочиташ за създаване на музика? И какви цели гониш в играта Аналог vs Софтуер?

Както вече сте разбрали задълбавам все повече и повече в софтуера... особено в MaxMSP... модулирах си midi-потенциометър, който включвам към компютъра и използвам нано Korg клавиатура... Лаптоп с Ableton и MaxMSP – това е, нямам нужда от друго...

Направих си инструменти за лайв участия, защото и сега Ableton на сцена е дразнещо преживяване за мен и още повече за хората, които са дошли да ме чуят... Но и вече не намирам смисъл в притежаването на аналогови машини... Както стана дума, през 2017-а, имах студио в Париж, пълно с хардуерно оборудване, с което записах почти на 100% албума Before I Move Off... Овладяването на дигиталния синтез, както споменах, ме накара да осъзная, че мога чрез компютъра да синтезирам всеки звук, който търся... дори да пресъздам звученето на легендарен инструмент като Buchla...

Аз съм от поколението, което започна да композира на компютър. Познавам Ableton и Max for Live, както познавам себе си... Обичам идеята за свободен свят, напълно open-source ориентиран и фактът, че можеш да създадеш всичко с минимум инструментариум... А за скептиците – не познавам човек, който да разпознава 100-процентов аналогов трак от 100-процентов дигитален такъв... Беше си голям дебат преди 20 години, но... когато Yamaha пуснаха цифровия синтезатор DX7 през 1983-а всички разбраха мощта на дигиталното...

Защо избра дуото Mary + Jiem да създаде артуърка на албума?

С Jiem живеехме в един град когато започнах да се занимавам с графити, виждах много от неговите тагове по улиците, където израснах... Така и не срещнах Mary, но следя общата им работа с Jiem, която е още по-добра от неговите тийн години. Обичам наив арта, особено наив живописта, а и двамата имат уникален стил, така че просто се свързах с тях с желанието да нарисуват нещо за корицата и те се съгласиха като прослушахме заедно албума... Дадох им пълна свобода, само им казах какво не искам за проекта, и те пресъздадоха хижата ми в планината с акварел върху дърво...

3 албума/произведения на изкуството, които са те оформили като артист?

Албумът One Day At Home на Saycet – поръчах си го за 12-ия ми рожден ден, след като го бях открил преди това на един летен лагер... Все още го намирам за невероятен и по някакъв начин отговорен за първия път когато се опитах да композирам музика.

Филмът Human Traffic също, със сигурност, ме промени...

Всеки албум на Daniel Johnston и... въобще всичко, което е правил... Самият той беше произведение на изкуството. Не познавам друг завършен артист като него днес... Да не ти пука въобще за маркетинг, да работиш с брат си, който да разпраща тишъртите и касетите, които правиш... а първият път когато се появиш на живо по MTV просто да говориш за жената, която обичаш с касетата в ръце, която си записал за нея... Този човек превръща живота в изкуство... Свободната му воля винаги ми служи за пример.

Историята, която ти се въртеше в главата докато записваше микса е..?

Всъщност, в момента работя по 31 синтезатора, които ми бяха поръчани... което адски забави и подкаста... така че реших просто да събера някои от любимите ми открития напоследък със звуци от новия ми албум, като добавих, както обичам да правя, и неиздавано парче, което записах тази година... Неиздаденото парче съдържа акустично пиано, чиито ноти са авто-генерирани от моя компютър чрез устройството, което създадох и нарекох Pitcho – в превод за хората, които не говорят техническия музикален език... просто "помолих" компютъра да изсвири каквото поиска, но в зададена от мен скала и в определено темпо... и получих Pitcho Concerto...

Според теб, като продуцент и саунд дизайнер, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Невъзможен въпрос... всеки от нас има различно усещане и отношение към звуците... Може да бъде звук от детството ви или нещо, което дори не разбирате защо ви докосва... не знам... да чуеш и да видиш как някой плаче, за мен, е най-емоционалното нещо... или пък звукът от приглушено пиано, чиито клавиши са натискани тихо и със задържане... или пък звукът на шепната от детенце тайна... но не мога да обобщавам за цялото Човечество...

В дневника на S8JFOU следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Хаха, тайна е... не мога да споделя за следващия ми проект, защото е нещо, което не е правено преди и със сигурност ще ми отнеме повече от година работа, така че ще го запазя в тайна... Иначе, почти 100% е сигурно, че догодина ще направя още един албум, записан изцяло с Operator & Echo...

Освен това, мисля да си построя мъничка лодка за плаване, изцяло от шперплат...

Парти девиз или философия за живота, която следваш?

Сами бъдете норма и ориентир за себе си...

Plaid – Polymer

Кой? – Анди Търнър и Ед Хендли, брит асове в IDM играта.

Какво? – Полимери с часовников механизъм – да, също като структурата на полимерите (да се чете като пълен списък на видовете пластмаса) и Plaid албумите са изградени от повтарящи се съставни части (като синкопатен бийт, например), но това изобщо не превръща музиката им в "пластмасова", напротив... Да, макроформулата на десетия, юбилеен Plaid албум се заиграва с пластмасовия/полимерен ковчег, в който живее днешния ни Свят (парчето Drowned Sea брилянтно определя нивата на замърсеност) и ако тази болно-актуална тема е широко дискутирана днес (дори дуото Matmos създаде албума Plastic Anniversary само от звуци, изцяло синтезирани от пластмасови обекти), то Анди и Ед имат своя отговор на синдрома на полимерната свръхконсумация...

Живите инструменти (китари, кларинет, цигулка, мандолина) на Бенет Уолш (с когото Plaid свирят не само по концерти, но и записват отново след албуми като The Digging Remedy и Rest Proof Clockwork) играят в симбиоза със синкопатни бийт плетки и игриви синт линии в Meds Fade, Nurula, The Pale Moth, Crown Shy, Praze... Всъщност, този юни маркира 20 години от издаването на албума Rest Proof Clockwork (неслучайно, парчето Dead Sea в него се превръща в Drowned Sea тук) и Анди и Ед отбелязват юбилея с едни от най-добрите екземпляри в Plaid дискографията като Drowned Sea, Maru, Los, Ops, All to Get Her, Dust и особено Dancers... Така се танцува Апокалипсиса на Полимера с часовников механизъм...

Кога? – когато жежкото лято удари градуса на полимерното топене...

Защо? – защото музиката на Plaid е вечна и неразградима... като макроформулата на Полимера с часовников механизъм...

Telefon Tel Aviv – Dreams Are Not Enough

Кой? – Джошуа Юстис, американски мултифункционален ас в пост-IDM играта, съосновател на формациите The Black Queen и Second Woman, и коз-гост агент в албуми на Nine Inch Nails, Puscifer, A Perfect Circle...

Какво? – Dreams Arе Enough – 2019-а е особена и важна година в живота на Джош Юстис – маркира 20 години, откакто, заедно с Чарли Купър, вдъхнаха живот на Telefon Tel Aviv проекта и 10 години от Immolate Yourself, третия им (и последен) като дуо албум, защото 2 дни след издаването му Чарли Купър губи нелепо живота си... И всичко това се отразява като в огледало в Dreams Are Not Enough – ако съберете фрагментираните заглавия на деветте парчета в него в едно изречение ще получите една история или по-скоро кошмарен сън, свързан с детството на Джош и една среща-разминаване-със Смъртта...

Казват, че такива срещи водят до прераждане или преосмисляне на живота, но Dreams Are Not Enough не е такъв албум, въпреки че откриващото I dream of it often и standing at the bottom of the ocean, arms aloft, mouth agape, eyes glaring, not seeing звучат в глич-Духа на първите два ТТА албума Fahrenheit Fair Enough и Map Of What Is Effortless...

Dreams Are Not Enough не е и албум за катарзисно превъзмогване загубата на близък човек, въпреки че на Джош му трябваха 10 години, соло проекти като Sons Of Magdalene или комбини като The Black Queen (усеща се в a younger version of myself тук) и Second Woman (чуйте not breathing тук), за да се върне към Духа на Чарли Купър и Telefon Tel Aviv... Dreams Are Not Enough не е и реквием-албум, а по-скоро е саунд-дизайн-сън, който да те доближи до усещането (почти физическо) за среща със Смъртта... да доближи присъствието на Джош до отсъствието на Чарли... Когато Присъствието става Отсъствие... Такива срещи са знакови, носят ориентири в живота и водят вече до... прераждане, да... Именно в този случай Dreams Arе Enough...

Кога? – в бездънна нощ, на място без изкуствена светлина, под небе озарено само от... звезди, падащи като есенен дъжд...

Защо? – защото Сънищата са Разговори, които винаги дават интересни Отговори...

Floating Points – Crush

Кой? – Сам Шепърд, британски доктор на бийт-неврологичните науки.

Какво? – Амигдалата на Buchla – да, 2019-а е особено важна година във Floating Points дневника – маркира края на 10-годишен цикъл, откакто докторът по неврологични науки Сам Шепърд започна своето бийт-неврологично изследване на невроните на музикалното удоволствие... Да, изминаха 10 години от първите опити с J&W Beat, Love Me Like This, For You и ювелирното Vacuum EP, доктор Шепърд пробва различни сигнали към аксоните на кефа с Eglo Records, с изравянето на архивни диско и соул класики в лейбъла Melodies International, с продуцирането на Fatima или на бигбенд-соул-психеделия с Floating Points Ensemble, в дебютния опус Elaenia или в последвалите Reflections – Mojave Desert... и все пак, в бийт-тестовете винаги имаше константи – брилянтни струнни и синт|пиано аранжименти като във Falaise, Sea-Watch и Birth тук...

Константи като заглавия на френски – съзерцателното Falaise и брекбийт-разклоняващото Bias препращат към различни Floating Points периоди, а LesAlpx направо намига към Nuits Sonores, най-големият денс хит на Шепърд... И все пак, вечната константа е страстта на Сам към... Buchla модуларния синтезатор (изградил почти целия Crush албум) – да, неслучайно Buchla-та бе в центъра на тазгодишната компилация Late Night Tales на Сам и винаги е бил в арсенала на доктор Шепърд (за модуларна справка идват и Elaenia, и Reflections – Mojave Desert)...

А композиции като Last Bloom, Anasickmodular, Bias и Environments не само намекват, че доктор Шепърд е усвоил брилянтно Buchla и IDM|дръм-машина тестовете от миналото, но и разкриват защо двата албума Elaenia и Crush са различни като деня и нощта... Където Elaenia е хипнотичен до безкрайност, там Crush е фрагментарен като внезапни приливи и отливи на ендорфини... Където Elaenia е гмурване, слой подир слой, в едно чувство, там Crush е спринт из различни контрастни емоции, скрити в амигдалата на... Buchla-та...

Кога? – в бездната на нощната тишина... или в блещукащия калейдсоскоп на деня... зависи що за Crush-на птица си...

Защо? – след 10-годишно изследване на невроните на музикалното удоволствие доктор Floating Points идеално знае как да стимулира кефа в твоята амигдала, нали...

Rob Clouth – Zero Point

Кой? – Робърт Клут, IDM мастер (с Vaetxh-дъбстеп минало), който цепи атома на бийт-заредени частици...

Какво? – Физика на Музиката – неслучайно, дебютният албум на Роб Клут се материализира във вълните на Mesh лейбъла на Макс Купър – там, Наука и Музика живеят във вселенска бийт симбиоза... И ако Zero Point се гмурва дълбоко в бийт дебрите и теориите на квантовата физика – от заглавието, намигащо към точките на нулева енергия (вакуума) в квантовата теория на електромагнитното поле, през откриващото Dirac Sea Birth (където направо може да чуеш движението на електроните до превръщането им в позитрони в "морето" на Пол Дайрък) и нано експериментите на Хендрик Казимир в Casimir... то Роб не се ограничава с теория, ами направо семплира данни от QRNS (Quantum Random Number Server, който онлайн вади измервания от различни точки на нулева енергия по света) и ги превръща в... бийт пъзели – да, такива като в A Shiver Sequence, който позволява 100 различни версии, според алгоритъма по който е подреден...

Да, Роб и преди е използвал собствения софтуер алгоритъм Reconstructor (Transition EP-то семплира части от цялата му дискография досега), за да пренарежда бийт пъзели и да рециклира звуци, както прави тук с гласа си (в Into, в A Shiver Sequence и в A Pareidolic Sequence) и с пианото (в Casimir, Emerging From, The Vacuum State, Tunnel Through, Into и A Flickered), но бийт реконструкцията на данните от точките на нулева енергия (която не може да бъде нулева дори в условия на абсолютен вакуум... също като Музиката) дава на Роб онзи звуков образ (и контекст), който подрежда Хаоса във Вселената, в Живота и в Човека...

Кога? – когато подредиш нанопъзела и чуеш... Себе си...

Защо? – защото в Zero Point се ражда Живота... и в Zero Point свършва...

Nathan Fake – Blizzards

Кой? – Нейтън Фейк... ама не фейк, ами истински IDM и броукън техно експерт...

Какво? – Cry Me A Blizzard – дълъг (декада и половина) път измина Нейтън от брилянтния дебютен албум Drowning In A Sea Of Love (с вечни бисер-сингли като The Sky Was Pink и You Are Here), но всеки, рано или късно, се връща Там, където започва... Всичко...

Всъщност, още преди 3 години, Нейтън се опита да се завърне Там, с албума Providence, но сякаш точно сега бийт провидението му изпраща епичните синт сигнали (ала Drowning In A Sea Of Love) и броукън техно вакханалия, така че парчета като Cry Me A Blizzard, Ezekiel, Firmament, Eris & Dysnomia, North Brink, Pentiamonds, Stepping Stone, Vectra и Torch Song да инвазират тялото и съзнанието ти по-неумолимо и от коронавирус...

Кога? – когато аха-аха пролетта да напъпи... и рейв Blizzards отвяват вируси и навяват спомени като слънчеви петна...

Защо? – защото Нейтън не е Fake...

Ital Tek – Outland

Кой? – Алън Майсън, британски IDM герой на нашето време...

Какво? – НовоСътворение – казват, че когато ти се роди дете се преобръща целия ти свят... но само който го е преживял знае, че наистина е отворил Портала към изцяло нов Свят, нова Вселена...

Ital Tek е усетил това, а Outland е бийт-дневникът на това Откритие – Leaving The Grid води към Портала, обгърнат от бийт-интензивното ехо на миналото в Deadhead и Bladed Terrain до достигане на Diamond Child (честита първа рожба, Алън, с тази истинска синт-поема-трибют) и изграждане на нов Свят (започнал с албума Bodied) в съзерцателно-съзидателното Angel In Ruin...

Свят на безсънни нощи (Oblivion Theme и Endless), на милиони нови мечти, надежди (Reverie и Chamber Music)... Свят, в който Лунната соната на Бетовен звучи като... Open Heart...

Кога? – в безсънните дни и нощи на НовоСътворението...

Защо? – защото всеки е Diamond Child на таз земя, стига да разбере защо е попаднал точно Тук и Сега...

Reid Willis – Sediment

Кой? – Рийд Уилис, американски IDM ас със силен уклон и усет към еко-техно ментализма.

Какво? – SediМентално – ако помните микс срещата ни с Рийд Уилис покрай предишния му албум Mother Of, то сте наясно, че връзките с Природата са ключови като пъпна връв за творенията му и Sediment не прави изключение – новият албум прилича на седиментна скала, в която всеки наслоен пласт е различен инструмент (от любимите му пиано и бас амплитуди, през вокални семпли и цигулки до епични синт линии), така че да се утаи мозайката (и архива) на отношенията между Човека и Майката Земя...

Shoulder the Burden, Haunted Fool, All Threads Extended и епичното Cast Your Net Over a Torn Earth са достатъчно красноречиви за еко-ерозията, която предизвиква Човекът, пиано импресиите First Grain, Next Grain, Dusk Rituals и Holocene Window сякаш озвучават моментите на размисъл и съзерцание, а Conveyor, Sow The Silt, Sifting Through The Years и Cast Your Net Over a Torn Earth търсят еко-хармонията до степен, която в еко-броукън-техното (а и според думите на самия Рийд Уилис) се нарича "every emotion within the emotion"...

Кога? – когато ти пука както за еко-туризъм, така и за еко-техно...

Защо? – защото връзката с Природата е... за цял живот... и като Земята трупаме пласт подир пласт, година след година...