My Mir

Ivan Shopov, Cooh, Balkansky, Drum Kid – когато тези имена са изредени едно след друго веднага става ясно, че зад тях стои един-единствен човек, а именно Иван Шопов. Какво става, обаче, когато всички тези проекти са събрани в една вечер – бийт шизофрения или One Man Party? Това ще разберем на 4 април в Студио Орфей, а повече светлина, музика и визия по въпроса хвърля самия One Man Show a.k.a Иван Шопов или...

Всички знаем, че всяка личност има няколко (поне две) страни, но при теб явно са повече? Как и защо стана така? Има ли някое алтерего, което взима връх над останалите или такова, което обединява всички?

Всичко започна с името Cooh, което си бях избрал още през '98-а, когато за първи път се докоснах до създаването на електронен звук. Тогава стремежът ми беше да създавам основно дръм и бас музика, но с времето се плених и от създаването на други стилове, а вече ме знаеха с дръм и баса под това име, така, че се наложи да измисля и нови псевдоними за всеки отделен стил, за да не се объркват хората. Не мисля, че има алтерего, което да взима връх над другите, но определно Cooh и Balkansky са с най-солидна аудитория, понеже съм издал най-много музика с тези имена.

Обичаш да работиш с други музиканти и продуценти, но сега ще си сам зад пулта – така по-лесно ли е, по-трудно ли е и въобще как се роди идеята зад One Man Party?

За мен това е като сбъдната мечта – да мога да покажа всички мои страни в една вечер или по-скоро личните ми проекти, тъй като имам още много други имена, под които работя с колеги от цял свят. Идеята за това парти се роди когато правех уебсайта ми www.ivanshopov.com преди години и там исках да събера всичките ми проекти под един покрив заедно с картините, които рисувам. Когато ги наредих един до друг, проектите ми заприличаха на интересен лайнъп, който реших да превърна в парти с тях, изредени един след друг. След успеха на първото такова събитие се амбицирах да направя още такива и сега времето дойде за още по-изчистена концепция.

Какви са предизвикателствата (освен чисто физическите) пред такава концепция за One Man Party? И какво го различава от така наречените All Night Long диджей маратони, които правят някои артисти?

За мен няма физически предизвикателства в това да пускам 7 или 10 часа музика – енергията, която получавам от хората ме държи постоянно в кондиция. Предизвикателствата са основно музикални, минавайки през толкова много различни стилове да успея да задържа вниманието на публиката от начало до край. Обикновено, диджей маратоните, за които съм чувал преминават под един стил музика, докато при мен нещата започват от ембиънт, минават през техно и дъбстеп и стигат до дръм и бас и хардкор.

Освен над музикалната страна, работиш и върху визуалната част на нещата, та One Man Party ще има ли и своя специална визуална концепция?

Да, но този път ще е основно насочена в специалното светлинно шоу, което подготвяме от 2 седмици. За следващите издания искам да има още повече от моето изкуство, замесено в изпълнението на визуалната част и така да се получи още по-пълна картина.

Сравнително непозната е работата ти по музиката за танцови театрални представления, какво те провокира да се заемеш И с това? По-различно ли подхождащ към създаването на такава музика? Има ли музика към танцово представление, която би искал и да издадеш като самостоятелен албум?

Провокацията дойде от хореографа Живко Желязков, който ме покани да работя по музиката на неговия спектакъл ARTeFACT, създаден в Дерида Денс Център. Там се запознах с материята на музиката за представления със съвременни танци. Определено ми стана много интересно да навляза в тази сфера на театралното изкуство и да се сблъскам с проблемите на звуковата среда за такова представление. За създаването на музиката към тези представления подхождам повече като художник, създавайки звукови картини и внушения, които да подкрепят визуалната част на спектакъла. За целта много често се налага да записвам най-различни звуци идваши от външния свят, а не само от компютъра. Живко винаги ме изненадва с предизвикателни задачи за намиране на звуци, подходящи за определени сцени и това наистина развива въображенито ми.

Мисля, че едно от любимите ми представления, по които работих се казва Monocrossing. Музиката от него също би била много подходяща за издаване като самостоятелен албум, но това още го обмисляме като опция. За последното представление в Дерида Денс Център работих с дебютиращата хореографка Петя Мукова, като музиката за него е запланувано да излезе в мое EP за лейбъла Abstract Reflections. Четирите парчета от спектакъла ще се появят скоро под името на спектакъла Graviton.

Имаш ли усещането, че в България всеки се стреми към one man show, а не търси обединение?

Ами, има го това нещо донякъде, но това е защото всеки иска да е най-отгоре, вместо да иска да развива музиката заедно с другите трудещи се в тази посока. Все пак има много потенциал и аз съм оптимист в тази посока :)

Редовно правиш фрий Ableton уъркшопи за споделяне на опит и насърчаване на млади бийтмейкъри, какви са начините според теб за подпомагане и развитие на прохождащите български продуценти на електронна музика? От какво има нужда българската електронна сцена?

Електронната ни сцена има нужда от още повече млади таланти, които да достигнат световно ниво на звук и идеи и така да допринесат за по-добра конкурентна среда, в която да се отворят вратите за още повече хубава музика. Аз помагам с каквото мога – давам всичките си знания безвъзмездно и помагам на всеки, който се е свързал с мен с въпроси или съвет. А за още по-бързо развитие, според мен, е нужно да се отворят още учебни програми за обучение по електронна музика – все пак това е бъдещето за много млади музиканти, а сега те са принудени да се развиват сами, без помощта на учебните заведения.

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Исках микса да мине през някой от вълнуващите ме парчета в момента, създадени от мен в различни състояния на духа. Надявам се това да се усети в микса, който макар и къс като времетраене трябва да даде посока и за случващото се на One Man Party-то.

В дневника на Иван Шопов следващите няколко месеца са отбелязани като... ?

Много заети с различни начинания, вариращи от новия ми проект с Айше Денис Гочин, който съчетава виртуозно пиано с моите електронни звуци до нова съвместна изложба с художничката Ели Жотева, където ще експериментираме със смесването на фотография, графика и интерактивен звук и светлина. Също така работим усилено и по третия албум на Бalkansky заедно с Теодосий Спасов и Иво Христов. Ще е интересна година от много гледни точки за мен :)

One Man Party девиз за финал?

Слушайте разнообразна музика и настройте антените си за всичките цветове на света. Вдъхновението е навсякъде!

Да, Иван Шопов и Valance Drakes и друг път са записвали в комбина, но Unearthing Buried Chapters влиза в бийт архивите като първия им колаборативен албум. Да, Unearthing Buried Chapters може да съдържа следи от микро-дъбстеп, фючър соул, ембиънт психеделия и фрагментарен саунд дизайн, а Chapter-и като A Heart With No Instructions, Pursuit for Those with Kindness, Knowing Your Limitless Potential, Atoms Gasping For Oxygen и Landscape of the Construction могат да водят до пристрастяване. Да, ще може да ги чуете на живо на 12 май, специално за Amek X-тата годишнина, но за всяка глава от създаването на Unearthing Buried Chapters и за специалната премиера на парчето Knowing Your Limitless Potential говорят самите...

Valance Drakes & Ivan Shopov – Unearthing Buried Chapters

Кой?

Valance Drakes: Иван е one-man бенд, винаги е толкова продуктивен.

Иван Шопов: Valance е загадка, която може да се опиташ да разгадаеш чрез музиката му.

Какво?

Valance: Knowing Your Limitless Potential, например, е вдъхновено от визията на Studio Ghibli, японското анимационно студио и филмите, които правят...

Иван: За мен пък, това парче е като кратка анимирана история, разказана чрез мелодии, в която звуците и образите не действат непременно в хармония, като именно това придава някак абстрактна дълбочина в усещането за пространство у слушащия... Pursuit For Those With Kindness също е от траковете, които винаги ме вкарват в необикновено състояние на духа и ми въздейства силно...

A Heart With No Instructions:

Valance: Това парче влезе инцидентно в албума... Беше отделен проект на Иван с Мария, която е талантлива певица и музикант, но решиха да включат и мен, след което пък ние решихме, че ще пасва в Unearthing Buried Chapters.

Иван: Познавам Мария от 10 години и вече бяхме работили по няколко проекта заедно. В първоначалната версия на това парче, освен вокалите, тя изпълнява и всички инструменти, което ме вдъхнови да си поиграя с още малко бийтове, което пък ме накара да го изпратя на Valance, за да добави и той от своята магия...

Как?

Иван: Това е първия ни общ албум и дори разполагаме с материал за още няколко други... Това, което наистина го отличава от други комбо проекти е бързината и лекотата, с която завършвахме даден трак само от сурови бийт скици и идеи...

Valance: Да, това си е първия ми колаборативен албум, но не и последния, надявам се... И преди сме записвали заедно... няколко общи ЕР-та, за една интерактивна игра на MethLab и за компилацията на един лейбъл, който възкръсна от "мъртвите"... и честно казано, този проект, в началото, също бе замислен като ЕР, но просто продължихме да правим трак след трак и скоро ни се наложи да съберем всичко продуцирано на външен хард диск... просто нямахме място.

Иван: Доста парчета натрупахме наистина... Целият процес прилича не толкова на замислена колаборация, колкото на разговори с музика между нас двамата... Всяко парче ни отне към 2-3 часа, за да бъде завършено, което им придаде това леко експресионистично звучене...

Защо Unearthing Buried Chapters?

Иван: Заглавието на албума го измисли Valance (както и имената на всички парчета в него) и то отразява всичко онова, което се случи през изминалите две години, откакто започнахме да пишем музиката за този албум. Толкова много неща се промениха оттогава... Уловихме някои от тези моменти в музика и когато дойде време да сглобим албума просто "изровихме" някои от тези парчета, които звучаха като историята на създаването на албума.

Кога & Къде? – Срещата с Иван Шопов, Valance Drakes и Unearthing Buried Chapters е на 12 май за Amek X-тата годишнина в клуб Mixtape 5

Theodosii Spassov & Ivan Shopov – InFusion

Кой? – Теодосий Спасов и Иван Шопов, вечната звук задруга с много имена (от Бalkansky, та до InFusion), но с едно Призвание – споделяне на Музика... като споделяне на Светове... като споделяне на Души в едно музикално-Заедно-тяло... Заедно с Димитър Бодуров, Авигея, Иван Андреев, Ерик Трюфа, Мино Синелу, Мерлин Еторе, Гжех Пьотровски, Рут Майер и ASA...

Какво? – СимБийтоза – ако погледнете InFusion обложката на новия проект на Теодосий Спасов и Иван Шопов, може и да решите, прибързано, че двамата са заменили Балкана за Морето... И неслучайно, кадърът запечатал вливането на река Велека в Черно море е чудесна метафора за вливането и сливането на фолклора и електрониката, каквото Иван и Теодосий правят брилянтно от години...

Само че InFusion не е просто вливането и свързването на два Свята (или две Страни, защото, да, Велека извира от странджански връх в Турция, за да се влее в българско Черно море), а разказва срещите и разговорите на няколко Свята като взаимновливащи и допълващи се музикални фрази...

И ако диалозите с пианото на Димитър Бодуров (в Anticipation, Humility, We'll Stay in Touch и заглавното InFusion) се вляха идеално добре още в Канатица албума на Иван с Авигея (които се включват тук на финала), а дъб, броукън бийт и дръменбейс репликите да са чести събеседници на Иван и Теодосий, то "разговорите" в The Clouds Creator (с тромпета на Ерик Трюфа, перкусиите на Иван Андреев и клавишите на Бодуров) и в The Technique of Ecstasy (с перкусиите на Мино Синелу и модуларни синт откровения) са на ниво абсолютен кеф и симБийтоза...

А като добавим и срещите с Dad's Portrait (където ASA ни връща в ранните Burial времена), със Silent Song (и вокалите на Рут Майер) и I Fly Forward (или буря за барабани и саксофон с Мерлин Еторе и Гжех Пьотровски), то Всичко "говори" не само за приятна компания, но и за вливане, сливане и... Споделяне...

Кога? – в нощта на 24 ноември, в Пространство 108, където Теодосий Спасов, Иван Шопов, Димитър Бодуров, Авигея и визуалния артист Лора Шопова ще ви очакват за пълнобийткръвно Вливане...

Защо? – защото Вливането не само е начин да Разберем и Споделим Света на Другия отсреща, но и път към опознаване и обогатяване на собствения Свят...

Теодосий Спасов & Иван Шопов © фотография Цветан Игнатовски