Къде беше през 2001, как изглеждаше, какво обичаше, каква музика слушаше... Не знам, но оттогава до днес сигурно (надявам се) си попадал, случайно или не, на класическо Porno BPM соаре. Отличителните му белези – четирима свежи бийт агенти зад грамофоните и кабелите: KiNK (Страхил), KEi (Косьо), SuB (Калин) и Zenk (Асен); непринудена, приятелска парти атмосфера, без "кофти груув", без "пудрата" и позата на големите електронни партита и с тонове приятна музика – от IDM, през хаус, диско, техно до брекбийт. За 10 години се промениха много неща – KiNK се превърна в запазена бг марка за световна хаус и техно класа, когото можеш по-често да срещнеш в някой клуб в Европа, отколкото в България; на KEi му се роди дъщеричка (да е жива и здрава), както самият той шеговито казва – "моят най-добър релийз" и така нататък, и така нататък... Само едно не се промени – страстта на четиримата към добрата музика и желанието им да я споделят с другите. Затова една Porno BPM одисея се завръща в парти космоса 10 години по-късно – 12.11.2011 в MIXTAPE 5. По случая, докато си говорихме с KEi (Константин Петров) за електро порно и юбилеи, той ни забърка с типично чувство за хумор специален микс (с апокрифни и не толкова уейв, хаус, буги, фънк, диско, соул и реге класики), за да загреем подобаващо за премиерата на парти филма 10 години Porno BPM.
Porno BPM е...?
Едно странно име, хрумнало ни през 2001 година, за да опишем акта на продуциране и диджействане на електронна музика – без ограничения в темпо (BPM = Beats Per Minute) и стил. Зад името застанахме Ogonek, SuB, KiNK, KEi и Zenk.
10 години малко ли са, много ли са? С какво ще ги запомниш?
10 години наистина звучи като адски много време. Още не можем да повярваме! Наскоро осъзнахме с момчетата, че в този си формат сме може би най-дълго съществуващото парти в София. Минахме през много идеи и места, но запазихме идентичността си и останахме независими и ъндърграунд. Забавно е да твърдим, че сме ъндърграунд, но се оказа, че почти не сме пускали в клубове над кота 0.
А дали са много или малко 10 години – не знам. Мисля, са достатъчно, за да кажем, че ако наистина харесваш и вярваш в това, което правиш, ще запазиш мотивацията и вълнението от предстоящо парти, каквито бяха и на първото ни събитие. А това е най-важното, за да се развиваш!
Иначе ще запомня прашните мазета, в които пускахме и многото нови приятели, които срещнахме там. Както и летните партита на открито, които, мисля, че останаха със статус – легендарни.
Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?
Миксът е по-скоро компилация от различни жанрове и настроения. Идеята му е да бъде по-скоро саундтрак, отколкото класически диджей микс и да разкаже какво се случва с луд учен, горила и един женски мозък. Така, че очаквайте неочакваното от артисти като KiNK, Клас, KEi, Серж Генсбур, Матю Хърбърт...
Парти филмът "10 години Porno BPM" ще бъде...?
Изненада! Ще подшушна само, че сцената ще бъде доста необичайна и ще можете да чуете най-любимите ни парчета през годините. А като нищо и KiNK да се развихри наживо. Плакатът на събитието е особено интересен и рисуван на ръка от Тренев Студио – ще подарим по един на първите 100 души. Имаме и специален VJ екип от kmn и Yves O.
Електронната музика стана ли порно напоследък?
Като че ли се премина към "домашно порно" – време, в което всеки с минимални усилия и средства може да създава вкъщи електронна музика. Което е добре, защото дава шанс на много талантливи хора да създават и да бъдат чути. От друга страна това доведе до наводняване на сцената с много и нискокачествени продукти, които може също да наречем "порно". За съжаление, всичко това обезцени доста стойността на един автор на електронна музика и трябва да си наистина креативен, за да изпъкнеш над другите.
Нещо, което си припяваш или тананикаш тия дни?
При мен припяването е по-скоро свързано с издаването на нечленоразделни звуци, наподобяващи любимите ми аналогови синтезатори.
Парти девиз за финал?
Don't stop till you get enough!
Що е то бордърбийткрос – ски и сноуборд трикове от зори до денс партита по здрач... или първото издание на музикалния фестивал Horizon по белите писти у нас и по-точно – Банско от 23 до 29 март.
Какво?
Не знам дали българи ще залеят "Обединеното британско кралство" след 2014, но вече повече от 10 години почервенели от забава поданици на кралицата масивно и фестивално заливат Източна Европа. В последните 7-8 години най-яркият пример е Хърватска – всяко лято плажовете ù поемат британци на чартър талази и супер фестивали като Garden, Outlook, Dimensions, Hideout и тазгодишния пресен-пресен (с убийствен лайнъп) Unknown. Беше време бийт чартърите да стигнат и до родната земя – неслучайно куратор на Horizon Festival е Джак Робинсън (един от създателите на споменатите Outlook и Dimensions) в компанията на True Badness промоутъра Том Пшеджемирски а.к.а Tommy Gun, които на принципа на зимни фестове като Snowbombing (в далеч по-скъпарските австрийски Алпи от родния Пирин) събират с точната вакса ски и сноуборд забава с авангарда на електронната музикална сцена.
Jackmaster
Кой?
Списъкът с артисти е по-дълбок от снежната покривка в Банско – родната гордост ще защитават обичани бийт посланици като 1000names, KINK, Nick Nikolov, Liubo Ursiny, а разнообразието от гости ще е пребогато – от експлозивни бас вариации (Jackmaster, Dark Sky, Loefah, Phaeleh, Eliphino, Throwing Snow...) през хаус и техно коктейли (Mark E, Crazy P, Maribou State, Eric Duncan, Ossie, Dan Beaumont, Waifs & Strays, Darling Farah, Randomer...) до дръменбейс лавини (Icicle, Cheeba, Biome, Benton...).
1000names
Партито ще се вихри в рамките на една седмица като отделните дни са запазени за шоукейс на различни парти организации (Electric Minds, Trouble Vision, Apex, NON, Shapes, Flux...) и може да отбележиш на 25 март представянето на родните Elevate с KINK, 1000names, Liubo Ursiny и Nick Nikolov.
KINK
Кога?
Horizon седмица от 23 до 29 март
Пълен фестивален пас – 200 лева – достъп до всички партита от 23 до 29 март.
Екстра пас – 380 лева – Освен достъп до партита, този пас включва и карта за използване на лифтовете и пистите в курорта. Имайте предвид, че достъпът до част от съоръженията може да бъде ограничен.
3 дневен пас – 140 лева – Този пас е валиден от 25 до 27 март. Осигурява достъп до трите вечери с участието на хедлайнерите на фестивала. Не включва достъп до ски съоръжения.
3 дневен екстра пас – 260 лева – Този пас е валиден от 25 до 27 март. Осигурява достъп до трите вечери с участието на хедлайнерите на фестивала + достъп до ски съоръженията.
Къде?
Horizon фестивалът се пуска по пистите, околностите и хотелите на Банско с две launch партита:
1 март – Банско, в клубовете Banderitsa, Happy End, Jacuzzi Bar, Oxygen с 1000names, Diamondz, Tommy Gun, Tekniq и Vanks
9 март – София, клуб Culture Beat – в бийт компанията на Liubo Ursiny, Nick Nikolov и Valdy. Билети – 5 лева / 10 лева
Nick Nikolov
Защо?
Причината за чартър британците е ясна – евтина куул забава с богати природни и човешки ресурси. Целта за нас – сбор от артисти, които нито един български промоутър (еднолично) не би имал смелостта и най-вече възможността да събере в един афиш. Изводът – трябва да живеем и работим ЗАЕДНО за една обща цел (независимо каква) – само така ще уцелим точната вакса.
Всеки нов изгрев ни приближава все повече и повече до изгряването на снежния Horizon 2013 фестивал в Банско от 23 до 29 март. Зимната бордърбийткрос конференция ще се вихри цяла седмица (пълната програма на феста е тук), а нашите парти фаворити са:
Бордърбийткрос рейв – главна сцена под звездите в планината (до хотел Изворите), която ще работи (само в понеделник, 25-и и сряда, 27-и март) след последния лифт в 17:00 часа до полунощ като връщането в Банско ще става по специално подготвената, осветена писта за нощно каране. Стягайте ските, бордовете, ваксата и триковете, за да ги пуснете в обръщение в бийт компанията на Jackmaster, KiNK, Loefah, Reggae Roast, Throwing Snow (в понеделник, 25 март) и Crazy P, Phaeleh, Wookie, Dark Sky, Maribou State (в сряда, 27 март).
Crazy P
Шоукейс – парти вечеринките на различни музикални промоутъри са много, но определено може да отбележиш представянията на родните Elevate (на 25 март в Track Bar с KINK, 1000names, Liubo Ursiny и Nick Nikolov) и True Badness (на 26 март с Cheeba, Planas, Diamondz и Tommy Gun). Не са за пропускане и партитата на Trouble Vision vs Tief (на 24 март с Jackmaster, Casino Times, Hesseltime, Mr Solid Gold, Robin); Shapes vs Trix (на 25 март с Mark E, Eliphino, Randomer, Guy Andrews, Max Chapman, Schumen); Vagabondz vs Carbon (на 26 март с Phaeleh, Icicle, Benton, Maison Sky...); Flux (на 27 март с Crazy P, Ben Pearce, Aartekt, Jacques Adda); Hyponik (на 28 март с Throwing Snow, Dark Sky, Darling Farah и Moniker), а на 29 март всичко ще завърши триумфално със специално парти и гост-изненади.
1000names фотография © Максимилиан Праматаров
Освен обявените за предварителна продажба билети за Horizon 2013, вече може да намерите и...
– уикенд пас – 39 лева (+ ползване на ски съоръжения – 120 лева)
– еднодневен пас – 39 лева (+ ползване на ски съоръжения – 80 лева)
Фестивалът Horizon 2013 се случва от 23 до 29 март в Банско
Музикалният фестивал Horizon се завръща на парти хоризонта – малко след финала на Олимпиадата в Сочи, от 8 до 14 март, в Банско за втора поредна година ще се вихри Банскалиада по бордърбийткрос – ски и сноуборд трикове от зори до денс партита по здрач.
Българската делегация – след паметния рейв (при всевъзможни метеорологични условия) на планинската сцена (пред хижа Изворите) миналата година, Страхил Велчев или KiNK се завръща за нови бийт подвизи с дебютния си албум Under Destruction, този път в компанията на партньора си в живота и музиката Рахел Тодорова/Rachel Row. Българският бийт флаг ще развяват също както участници от миналото издание като Nick Nikolov, Diamondz, Tommy Gun, Tekniq, Vanks, така и нови попълнения в Horizon отбора от родни (добре познати) парти герои като Sirius & Methodikal, StefaK, L 33, Qaseo а.к.а The Bulgarian, Emil Prize... И дано този път звучи повече българска реч по пистите и клубовете на Банско (залято от чартър британци), а не като миналата година да наброяваме точно колкото олимпийския ни отбор в Сочи.
KiNK @ Horizon 2013 © фотография MIR
Парти Интернационал – делегацията от чужди гости този път е пълна с агенти от Висшата лига на електронната музика – от немското дийп хаус дуо Âme (съоснователи на емблематичния лейбъл Innervisions) и хаус легендите Kerri Chandler и Roy Davis Jr, през броукън бийт класика Zed Bias (неслучайно миналогодишния му албум носи името Boss) и дъб естетите Phaeleh, dBridge и легендарната саундсистема Channel One, до ню скул агенти на върха на играта като fLako, холандците Detroit Swindle (които може и да представят премиерно дебютния си албум), полското дуо Catz 'n' Dogz, тийн хаус (ала Disclosure) дуото Bondax... И въобще, тази година, фестивалът акцентира на повече лайв изяви (като джемсешъните на Андрея Триана и на Rachel Row), повече равноправие на половете (със сетовете на диджейките/продуценти Amy Becker, Barely Legal) и промотиране на пробивни бийтмейкъри (които записват сефтето на родна земя) като Josh Butler, My Panda Shall Fly, Moony, Walter Ego... Разбира се, завръщане на Horizon земя (явно им е харесало) ще направят и парти агенти като Eliphino, Klose One, Planas и Cheeba, както и промоутър организации с шоукейс вечеринки като Electric Minds, Trouble Vision, tief, Shapes, Vagabondz, Hit'n'Run и Pack London.
Âme @ Horizon 2014
Хотпайп Бийтспот – вече споменахме, че дневната планинска сцена (пред хотел Tofana, която ще бъде достъпна и с бусове от Банско) е едно от задължителните Horizon места, а новото е, че тази година ще има две такива сцени – втората (и по-уединена) The Secret Hotel (хижа Изворите) ще бъде в близост до пистата и до първата сцена, където ще бъде изграден сноуборд парк за ежедневни фрийстайл демонстрации от професионалисти. Не са за пропускане и "богатирската механа" (миналата година камък + дърво + Jackmaster беше идеална парти комбинация) на хотел Gardenia, огромният клуб Euphoria или залите на The Club (перфектният фолк клуб за бас фиеста), както и интимния бар Oxygen. Едно е сигурно – хепиенд на Банскалиадата по бордърбийткрос ще има, както няма да има загубили, а само спечелили медали за удоволствие.
Horizon 2014 е от 8 до 14 март, Банско. Билети тук
- фул пас – 80 лева
- 3-дневен пас (8-10 март) – 50 лева
- 3-дневен пас (11-14 март) – 50 лева
раздава 2 фул паса за Horizon 2014 на тези, които отговорят (с коментари под статията) на следния въпрос:
- Кои от участниците на Horizon 2014 са се разписвали в нашия подкаст сериал?
Тази година лятото е минало в нелегалност и крие в облачна неизвестност своя апогей, но винаги имате опция да го удължите с второто издание на музикалния екстра фестивал Unknown от 8 до 12 септември.
Какво?
Плажен фестивал, създаден от комбината на парти организации като The Warehouse Project и фестивала Hideout, разиграващ музикална вакханалия на фона на живописното хърватско крайбрежие, морето, изгревите, залезите..., така че дъждовното лято на твоето (не)доволство да завърши триумфално. Фестивал, хем достатъчно голям (с шест сцени, все пак), за да обхване всички бийт вкусове, хем достатъчно бутиков, за да запази красотата и интимността от срещата с морето и Музиката.
© Moderat
Кой?
И при дебютното издание миналата година, и сега, Unknown агентите залагат на балансиран и калейдоскопичен лайнъп – перфектната симбиоза между еуфорични лайв концерти и адреналинови диджей акции сякаш е създадена за морското крайбрежие, където (вълна след вълна) ще акостират артисти като родната гордост Страхил KiNK Велчев, титаните Moderat, мастер импровизатори като Henrik Schwarz, James Holden, бийт хипнотизатори като Forest Swords, Mount Kimbie и хитпоп герои като London Grammar, Wild Beasts, CHVRCHES, Jungle, Kindness и диско иконите Chic, докато на диджей фронта къси пасове ще разцъкват герои от Шампионската електронна лига като Jamie XX, DJ Koze, Dixon, DJ Harvey, John Talabot, Jackmaster, Prins Thomas, Âme, Disclosure, Joy Orbison, Seth Troxler, Simian Mobile Disco, Tale of Us... и още ужасно много талантливи бийт активисти, които освен на сушата ще въртят плочи и в открито море (на яхт партита с лейбъли като Young Turks, Phantasy, Numbers...), и на малките островчета в близост до Unknown крайбрежието.
© London Grammar
Кога & Къде?
От 8 до 12 септември 2014 в живописния къмпинг Амарин, на едно око разстояние от китния град Ровини, кацнал на хърватското Адриатика крайбрежие.
Билети тук
Защо?
Във времена на масивни (но не толкова разнообразни) като лайнъп летни фестивали все по-голямо значение придобива мястото, където се провеждат – Unknown наистина е намерил перфектната симбиоза между шик калейдоскопична вълна от артисти и бреговете на поетичната красота на Адриатика плажовете.
Фестивалът Unknown е от 8 до 12 септември в Ровини, Хърватска
"Винаги може и по-добре..." казва Страхил Велчев (или KiNK), докато влизаме в аналогово дишащото му студио "... понякога си мисля, че още не съм постигнал нищо, но... може би не е съвсем така..." – едва ли някой ще отрече, че той е постигнал достатъчно, за да бъде най-успешния български продуцент на електронна музика. Достатъчно с парчета като Bitter Sweet, Е79, Hand Made, Express... и вселенския хит Follow the Step... Достатъчно, за да стигне до дебютния си албум Under Destruction през май и до BBC Essential Mix... , но достатъчно... по-добре самият KiNK да ви разкаже за:..
Албумът или как след повече от 10 години "Време на Construction" с десетки сингли, ЕР-та се стигна до... Under Destruction...
Идеята за албум винаги е съществувала... Първо Джош Уинк предлaгаше да запиша такъв за лейбъла му... после се стигна до издаване на нещо като дебютен албум от американския лейбъл Kolour Recordings... Казваше се Nostalgia, изпратих им материал за цял албум, но от Kolour, без мое знание, започнаха да издават парчета от него под формата на няколко ЕР-та, което тотално разми идеята за цял албум... В последвалите години, графикът ми с диджей и лайв участия адски се натовари и така и не намерих време да обединя няколко идеи в цял албум... В същото време непрестанно си купувах всевъзможни аналогови машини и в един момент студиото ми се оказа претрупано с тях... някои ползвах в лайв сетовете, други не, а трябваше да им намеря някакво приложение... Затова се заиграх с машинките и записвах всички звуци, които можех да извадя от тях... Сравнително си освободих от участия юли през миналата година и с Рахел (a.k.a Rachel Row) се затворихме в студиото... жега, соц блок, няма климатици... само звуци, десетки часове на запис на 4 канала... и така цял месец... Когато събрах всичко записано в тези сесии, сглобих от него един доооста дълъг микс, който разпратих на няколко приятели (на чийто слух се доверявам) да споделят дали нещо в него ги грабва или не... Имаше доста противоречиви реакции... С общи усилия, взимайки предвид и техните мнения, от целия този микс с раздробени на различни съставки звуци, сглобих 18 демо версии на парчета... Като ги преслушвахме със Стефан Голдман (стар мой приятел и собственик на лейбъла Macro, който издава албума) постепенно отсяхме идеите и стигнахме до 12 завършени трака...
Затова Destruction не е само в негативен смисъл – все пак, за да построиш нещо ново трябва да разрушиш нещо старо... Това ме накара и да представям Under Destruction като дебютен албум – за разлика от Nostalgia (който беше раздробен на части от лейбъла), тук има една цялостна, обединяваща идея. Името на албума дойде случайно... Взех го от заглавието на серия фотографии на моя близък приятел Никола Михов, който е заснел един от кварталите на китайския град Шенджън, строен в началото на 80-те, с блокове в соц стилистика... напомнят ми на този, в който и аз живея... наскоро, обаче, било взето решение този квартал да бъде разрушен и на негово място да бъде изграден модерен градски комплекс, но част от жителите не желаели да продадат апартаментите си... Властите разрушили всичко наоколо с идеята да накарат хората да напуснат... и така се стигнало до тази гледка на разруха на фона на лъскавите, неонови небостъргачи отзад... Чисто визуално ми хареса, а и се доближава до моята идея за музика – да я разрушиш на съставните ѝ части и да изградиш нещо ново.
Трак Under Destruction или защо повечето KiNK парчета винаги имат заглавия от по една дума...
Харесва ми, когато траковете имат кратки и ясни имена... Първоначално им слагам заглавия като "Вторник" или "Track 25", но впоследствие като ги преслушвам винаги си представям картини, образи... може и художественото ми образование да си казва думата...
Dama – е най-шантавото от албума... отначало напомня на ранни парчета на LFO, Aphex Twin..., в средата става доста буйно и откачено, а накрая остава само дисторшън и запис как пляскам с ръце... на Рахел ѝ дойде идея за вокал, изпят с детски глас и го насложихме няколко пъти... хем весело, хем злокобно звучи... както тя каза: "все едно отвън някакви деца играят на дама"... и така дойде заглавието. Въобще не е свързано с нея, то е доста грубиянско такова,... но ми е любимо, най-силното парче от албума... едва ли някой диджей ще го пуска, де, хаха...
Vodolaz – винаги си представям някакви подводни картини, докато го слушам... има такъв ритъм и енергия и какви ли не заглавия му мислех... като "Подводница", например... но Vodolaz е най-звучното и точното...
Sintezator – е, това е ясно откъде идва... пълен буквализъм, хаха...
Tok – то така и звучи... бълбука, сякаш ток преминава през него... , а парчета с името electricity има толкова много, че... на български не е никак срещано...
Summa Technologiae – това пък е заглавие на един разказ от Станислав Лем...
Follow the Step или как Step след Step стана С Теб...
Никога не ми е хрумвало, че повтарянето на Step... Step... звучи като "С Теб"... Може и подсъзнателно да сме го направили така, хаха... Истина е, че ако музиката не ни свързваше, надали щяхме да сме заедно... Запознахме се в края на 1999... Паднах си по нея и известно време я преследвах... в крайна сметка нещата се получиха и музиката ни даде много, за да сме заедно от толкова дълго време, но и ни взима доста... Например, ако искам да се оженя (не че съм тръгнал да го правя, нали) това няма да може да се случи в близката една година... невъзможно е с този график... Опитваме се да бъдем повече време заедно, защото дори и да не записваме, обсъждаме идеи за музика... това малко поглъща отношенията ни и ни отдалечава, затова сега търсим баланса, златната среда... Всичко се случва когато добрата подготовка срещне добрия шанс... Може да се каже, че кариерата ми (и тази на Рахел) е плод на случайности, но и двамата сме работили здраво за това много години преди да се стигне до етапа, в който Follow the Step придоби значителен успех... не е случайно... Направихме го през 2005, тогава записахме доста парчета с нея, но на момента не можахме да го издадем в първата му версия... По-късно, издадох плочата Express за Rush Hour... на Б-сайда е само нейния глас, без текст... плочата беше доста успешна и ми просветна, че от толкова дълго време правим музика заедно, а не използвам гласа ѝ достатъчно... Тогава преслушахме старите неща, които сме правили и тя избра Follow the Step, аз не бях толкова сигурен за него... Коригирахме някои неща, естествено, все пак основата я бяхме записали през 2005, а го издадохме чак в средата на 2012...
Рахел е и единствения външен участник в албума... В момента, повечето артисти записват албуми с възможно най-много колаборации с всякакви звезди... диджеите-продуценти пък искат да включват студийни музиканти в записите, пък ако може и лайв шоу с цяла банда да направят... Аз имам тотално различен подход... камерен... и като инструменти, и като вокалисти... Рахел пее в Dama, най-важното парче от албума, а нейни вокални семпли има в още два-три трака... За мен, за съжаление, текстовете са малко по-второстепенни... Това е нашата драма с Рахел... тя е певица, за нея са важни текста, мелодията... Аз считам, че мога да кажа много повече без думи, само с музика...
Hand Made или защо Ограничението носи Свобода...
Ограничението наистина може да бъде много креативно... В днешно време е много лесно да си артист... има информация, има и изразни средства... единственото, което има нужда да притежаваш е усет за естетика, дори просто усет за нещата... В началото, аз просто нямах достъп до информация за това как наистина се прави електронна музика. Сега, с видеолекциите в YouTube, за една седмица човек научава това, което аз съм научил за няколко години на принципа проба-грешка... Това ме научи да мисля, да осмислям нещата и да се справям в най-различни ситуации... И досега ползвам един софтуер, който има ограничения в размерите на бийта... Правех изчисления с какъв процент да забързам темпото, за да направя ритъма по-жив (да се получи така, че вместо 16 ноти в един такт да имам 24)... умножение... деление... имах си груув коефициент за ритъма, хаха... Сега всичко идва наготово като софтуер и на артиста не му се налага много-много да мисли, да се развива, ако иска да прави музика подобна на тази, която харесва... Когато сам извървиш този път, сам решаваш проблеми, оттам ще се родят и идеи как да създадеш нещо оригинално, нещо ново... Има и друг момент... когато си взех първите хардуер машини, тогава настъпи истинското ограничение... купуваш си някакъв инструмент и осъзнаваш, че с него не можеш да направиш точно това, което искаш... в хардуерния свят нещата не са толкова гъвкави и ти трябва да намериш решение... Именно това ми хареса, а когато опознаеш достатъчно добре този ограничен инструмент, това може да те провокира да стигнеш до неща, за които не би се сетил сам... Това беше и водещото за дългите сесии при записването на Under Destruction... имах малък, ограничен setup, който в никакъв случай не е идеален и си казах, че вместо да се чудя коя от хилядите музикални посоки в компютъра да избера, по-добре просто да седна с тези няколко аналогови машини и те да ме отведат в някаква посока... И така се получи...
Teleport техно блок или кое е най-важното за българските продуценти, които искат да пробият...
За съжаление, Музиката, която правиш, не е достатъчна в днешно време... Най-важното за един артист е да притежава индивидуалност, защото всеки има различен път... при мен винаги е било една такава въртележка – рисуване-музика-рисуване-музика... в момента, когато едното нещо като рисуването в училище (учил съм в паралелка с изобразително изкуство и по-късно анимационно кино в НБУ) станеше задължително, преминавах към другото... Те не бяха много различни... Естетика има и в музиката, и във визуалното изкуство... баланс между тъмно и светло, топло и студено... както в цветовете, така и в музиката с различните тоналности... Но страстта към електронната музика и манипулирането на звука продължи най-дълго... от '91, '92-а досега не съм изгубил интерес... дори след като се прибера смазан от участие, все още първото нещо, което правя е да пусна синтезаторите... Това изгради моя характер, моята идентичност, защото когато и другите притежават същите качества като теб, тогава трябва да намериш нещо, което да те отличава... Нещо, с което да бъдеш запомнен... Дали ще си шоумен или ще залагаш на техниката, на любовта към машините като при мен... няма значение... просто трябва да изградиш своя оригинална идентичност, запазена марка, която да те отличава от другите... Аз съм относително срамежлив, даже не бях особено комуникативен в началото, но чрез техниката, машините, с които свиря се чувствам уверен и така успях да намеря нещото, в което се чувствам най-силен... Именно това е нещото, което ме оформи и като човек, и като артист...
Уморените коне убиват ли ги или Bitter Sweet истината за шоубизнес изстисквачката...
Да, така е... никой няма нужда от тях... Доскоро не се замислях колко много нашата работа прилича на тази на спортистите (въпреки, че аз въобще не обичам да спортувам) – не може да я работиш цял живот, а колко сезона ще изкараш... В днешно време е възможно колкото бързо си пробил на сцената, толкова бързо и да изчезнеш от нея... Има от всичко по много и за да бъдеш забелязан трябва да си много активен... Ако си дадеш по-голяма почивка, може и бързо да те забравят... В началото изобщо не мислех за това, защото ако едно нещо ти е страст, като музиката за мен, ти така или иначе го правиш без да се замисляш за пари, кариера... И аз не усещах умора допреди миналата година... беше много интензивна... много натоварена... Destruction година, оттам и заглавието на албума, хаха... Истина е, че дори в електронната музика, схемата е така устроена, че да те тласка към мейнстрийма... Например, моите най-успешни (като продажби) парчета, за мен, не са най-доброто, на което съм способен... В същото време ми осигуряват участия, успехи, доходи... Аз не искам да ставам комерсиален артист, който с по-малко усилия и с некачествена продукция да поддържа висок стандарт на живот. Затова, в момента, търся отговор как да се задържа на сцената, без да допускам компромис с музиката, която правя... Не съм го измислил още, но всичко е въпрос на личен избор и подход...
Povreda или защо когато толкова много българи искат да напуснат страната, KiNK продължава да работи и живее в нея...
Има много неща, които ме карат да не живея тук... Имам и доста приятели и познати, които напуснаха България, но личното, при мен, винаги надделява – семейството ми е тук... животът ми тук не е кой знае колко труден... има и доста хора, които ми помагат... икономически също е доста по-изгодно, а и половината време от месеца прекарвам в пътуване... И все пак основното е, че се чувствам свързан с България и не искам да забравям, че съм българин, че съм се родил тук... и това, с всички позитиви и негативи, е нещото, което ме е оформило и като човек, и като артист. Това е най-важното за мен, дори и да се чувствам като гражданин на света...
Да, нещата в България не се случиха така, както се надявахме... дори в електронната музика... Може би трудно се радваме на успеха на другите хора, може би ако погледнем по-отгоре на нещата, над ежедневните проблеми, сигурно ще спрем да се делим на групички... В момента, обаче, времето е такова, че всеки се спасява поединично... Разделяй и владей е стара максима, която се потвърждава всекидневно... много по-лесно е хората да бъдат контролирани, когато не са заедно... и много фактори има за това, много по-големи от техно музиката... но всъщност музиката, независимо как я наричаме и на какви стилове я делим, трябва да ни обединява, а не да ни разделя!
#Step into Unknown... блуждае като призрак в главата ми рекламния слоган на фестивала Unknown, досущ като гъстата (воалираща призрачно черните сенки на средиземноморските дървета) и стелеща се ниско мъгла от изпарения, която ни посреща на влизане в Хърватия призори, в момента когато Марин Чилич забива мачпойнта на хърватския триумф на US Open.
Наистина авантюрата, наречена Unknown фестивал си бе скок в неизвестното – непозната дестинация (Хърватия си е колкото близо, толкова и далеч, особено при бг шансовете за директен полет), непознати места (струва си един трип по цялото Адриатика крайбрежие на Хърватия), непознати хора (които срещаш за първи и, може би, последен път)..., но когато стъпваш за пръв път (нашият Horizon не го броим, нали) на британски чартър фестивал (да, предимно британци на талази, въпреки, че срещнахме и американци, и немци, и швейцарци, и местни герои като хървати, словенци...), то трябва да си наясно с няколко основни закони на хърватската фестфизика:
- чартър британците носят в ръчния си багаж и албионските облаци, и лошото време – да, с изключение на първите (да кажем два) слънчеви дни, всичко останало бе дъжд, вихрушка от облаци и... кал – червена кал (в земите около Ровини и в цялата област Истрия, пръстта е червена като кръв и също толкова плодородна), която оставя такива следи, че не след дълго бе достатъчно само да погледнеш обувките (или босите крака) на туристическия Ровини поток, за да разбереш кой е бил на Unknown фестивал. Но какво е фестивал без малко кален демидж... а и както London Grammar изпяха: Whatever The Weather Keep It Together...
- когато си на летен фестивал в Хърватия знай, че: 1) цените на повечето места са като тези в ЕС; 2) малкото е 25 грама; 3) извън фестивалната зона (където английският е господар) властва сърбо-хърватският (може да се разбирате или псувате сносно с хърватите по-добре на български, отколкото на английски) или италианският (повечето обществени надписи са и на италиански) – явно освен влагата, архитектурата, маниерите, тестените изделия, морската храна, джелатото и общата територия в миналото Истрия и срещулежащата Венеция продължават да делят сходни любови; 4) няма да срещнеш, слава богу, мегамонументални хотелски комплекси – всичко е китни вили, двуетажни (най-много триетажни) къщи, къмпинг комплекси, в които природата е максимално усвоена, но без лакомия и с мисъл (да, няма нито един райски и затова дяволски осран пясъчен залив като нашите, нали); 5) повечето музеи и галерии през летния сезон работят от 18:00 до 22:00 часа;
- планирането няма смисъл, оставяй се на Unknown течението – да, вярно, че лошото време прецака доста от яхт и островните партита (затова пък имаше чудно импровизирани такива като на Young Turks с Jamie XX b2b John Talabot), но имаше и доста отпаднали участия в последния момент (като не броим непоявата по unknown причини на първоначално обявените Sohn, Clean Bandit...) и то на специални (поне за нас) артисти като DJ Koze, Forest Swords – явно, обаче, на чартър фестърите не им пукаше особено за Unknown промените в лайнъпа (особено като имат и други фестивали, където да наваксат пропуснатото), защото основното на такива фестове не е следенето под линия на таймтейбъла, а цялостното преживяване... дори то да се нарича кално лимбо парти, оргии с райски газ, дъждобран пого или Just a Little Medina (симпатичната чилаут зона) джамборе...
А как започна всичко ли!?
Изпращането на залеза в открито море под мелодията на Inspector Norse е идеално начало за всеки фестивал, особено когато последните слънчеви лъчи си играят с теб на кея, до скалистия Unknown фестивален бряг, където Kindness мило и скромно снима фотосесия преди да се качи на сцената.
Kindness Live Band © фотография MIR
А на сцената Адам Бейнбридж (или Kindness) е същински диско дзвер, готов за World Restart – да, именно с дебютния сингъл от предстоящия му албум Otherness започна неговата калейдоскоп фиеста – бяло и черно, ebony & ivory, полароид в джоба, танци (на които и Том Йорк би завидял) по колоните пред публиката, две заразително-еуфорични беквокалистки, кавъри на Chic и Blood Orange, луди тракове от дебютния албум (като Anyone Can Fall in Love, Gee Up, House, That's Alright) и от предстоящия Otherness, който (по всичко, което чухме) си е задълже...
Kindness © фотография MIR
Не съвсем задължително, обаче, бе хитовото CHVRCHES трио – да, Recover, The Mother We Share, Gun и Lies звучат и на живо толкова епично, да, имат сценично присъствие и заразителна сценография, но така и не могат да отлепят усещането, че слушаш Crystal Castles за тийнейджъри...
CHVRCHES © фотография MIR
И тук идва ултимативния Everybody Dance карнавал, за мало и голямо, наречен Chic – Daft Punk изтупаха праха на забравата от дискошика на Найл Роджърс и компания и сега те владеят фестивал след фестивал – заслужено, защото звучат като идеално смазана фънк машина за масово поразяване, която има в арсенала си (кръшни газели, ошлайфани музиканти и...) евъргрийни като Everybody Dance, Le Freak, C'est Chic, Good Times, I Want Your Love, а съавторството на Найл в I'm Coming Out и Upside Down (за Даяна Рос), в Like a Virgin и Get Lucky превръщат Chic в хитов фестивален плейлист без край...
Chic © фотография MIR
... И точно така звучи тяхната ролърбаунс диско въртележка за всеки изживял винтидж диско манията преди 2-3 години... Затова на Like a Virgin вече отидохме да полегнем на хамаците, люлеещи се между Just a Little Medina зоната и The Forest сцената – идеалното място да изслушаш част от прясното FabricLive77 на Erol Alkan в компанията на Daniel Avery, докато дискошамана DJ Harvey със своята винтидж машина на времето не накара небето да се запали от светкавици и да завали пороен дъжд.
Erol Alkan b2b Daniel Avery © фотография MIR
Дъжд, който продължи (с прекъсвания) и на следващия ден – за да се почувстваш точно като водните същества в градския аквариум на Ровини или просто идеален саундтрак (на залязващото в кърваво червено слънце с надвиснали черни облаци) от Mount Kimbie – Доминик Мейкър и Кай Кампос започнаха леко неуверено, но след няколко хита от дебютния Crooks & Lovers албум и особено с актуалните Slow, Blood and Form, Break Well, Lie Near и Sullen Ground се развихриха камерно, за да завършат епично с Made To Stray...
Mount Kimbie © фотография MIR
И докато Mount Kimbie ехото се рееше като облаци над морето и брега, на сцената застъпиха Wild Beasts – брит квартетът обиколи (както направиха и CHVRCHES) всички големи фестивали тази година с Wanderlust хита си – неслучайно завършиха сета си именно с него, както неслучайно хем деликатния, хем епичен звук на Nature Boy, Mecca и A Simple Beautiful Truth подготвиха перфектно почвата за London Grammar – ефирни като приказни елфи насред синьото меланхоле море на сцената Хана Рийд и компания могат да те накарат да изживееш Wasting My Young Years.
London Grammar © фотография MIR
Крехкият, кристален глас на Хана може да изпълва морета или да се лее в унисон с процеждащите се капки дъжд в Nightcall, Flickers, Hey Now, Strong, If You Wait, When We Were Young или както те простичко изпяха в Sights: Whatever The Weather Keep It Together... и така до гранде епичния финал с Metal & Dust... Идеално съчетание на музика, кобалтово море, дъждовен прах и светеща във всички цветове на дъгата гора...
London Grammar © фотография MIR
Идеално му се получи и на Страхил Велчев (или просто KiNK) – на единствения бг участник (наред с малкото немски, американски и литовски изключения, разнообразяващи изцяло брит лайнъпа) му тръгна по вода – първо яхт диджей парти в открито море, после обичайно силен лайв сет на сцената с емблематичното име Atlantis. Дали заради името на сцената, дали заради заглавието Cloud Generator нa новото KiNK парче, но още в самото начало на сета му, облаците решиха да свалят ципа докрай и потопиха Atlantis под вода... Буквално...
KiNK © фотография MIR
Не след дълго из фестивалната зона течаха лепкаво-кални реки, докато на The Forest сцената Jamie XX редуваше своя Sleep Sound с вселенските фестивални хитове Can't Do Without You и Bad Kingdom ремикса на DJ Koze, сякаш, за да подгрее настроението за утрешния ден... нещо, за което явно се бяха наговорили с Joy Orbison, който ни изпрати с The Heat ремикса си и надеждата за утрешен ден без дъжд – Right On Time, Back by the Beach, Still gon' bring the Heat...
Да..., но дъждът трети ден не спира... забавно е да гледаш хора с дъждобрани и якета (лежали полуголи до преди два дни) около трите басейна на покрития комплекс от барове и ресторант във фестивалната зона, който приютява като остров сред морето от дъжд "островното" парти на Young Turks – лошото време не може да изтрие усмивката от лицата на всички, Jamie XX и John Talabot си разменят на къс пас диско класики и хитове ала Music Sounds Better With You... И е така, наистина... Пространството пред главната сцена се е превърнало в кален басейн (въпреки непрестанното насипване на чакълести бели камъчета), но това не спира хората да си спретнат кално лимбо парти и традиционния бой с боя на прах...
Jungle © фотография MIR
Дори дъждът спира, слънцето се усмихва и изгрява заедно с великолепната Jungle седморка на сцената. Бандата диско хулигани на Джош Лойд-Уотсън и Том Макфърленд наистина може да усмихне всеки и да донесе Heat на всеки фестивал... Right on Time, Back by the Beach акостира големия Jungle кораб на забавата (точно като грандиозния петмачтов платноход, порещ елегантно вълните на отсрещния хоризонт по същото време) и от него се стоварват Mercury Prize номинираните The Heat, Busy Earnin', Drops, Platoon, Julia, Lemonade Lake, Lucky I Got What I Want, за да завършат триумфално с Time...
Jungle © фотография MIR
Да, винаги е време за Jungle time, back by the beach... или пък за essential mix край морето от литовеца Ten Walls – Мариус Адомайтис (а.к.а Mario Basanov) наистина щурмува за една година всевъзможни класации само с две ЕР-та (Gotham и Requiem), а актуалният му сингъл Walking With Elephants е толкова тотален фестивален фаворит за това лято, че публиката почти седна (в знак на респект) на земята и скочи като едно цяло при бас drop-a – определено Ten Walls си заслужи essential mix дебюта през същата седмица, а и визуалната част (с препратки към Мейбридж, Ман Рей...) на лайв шоуто ошлайфа до блясък репетитивната му бийт концепция.
Moderat © фотография MIR
Няма, обаче, по-добра от Moderat концепцията – Герно, Себастиан и Саша са в същата върхова форма от преди 5 години, Rusty Nails все още рулира епично също като химна на протестните ни лета Bad Kingdom, а блицовете синхронизирани до перфектно съвършенство с всеки един бийт и всеки един пиксел на брилянтната Pfadfinderei визия те оставя като след среща с космически кораб (неслучайно"звездите" и "Луната" бяха слезли сред публиката) – затаил дъх, разтресен и чакащ за още...
Moderat © фотография MIR
Да, вярно, че напоследък Moderat сетлиста не е много разнообразен, а импровизациите им са предсказуеми, но комбината Moderat + Pfadfinderei се превръща за публиката в нещо, което са самите те – най-добри и верни приятели от дълги години, а с такива винаги можеш да си кажеш нови важни неща и без думи... И така юбер алес вечерта ни продължава с дийп класика Хенрик Шварц, който връща лентата с един ден назад с ремикса си на Wasting My Young Years, вплетен сред любимите му афробийт-соул-джаз-фънк-хаус приказки, които нашепват магичнo в гората край морето, но ние сме прекалено изтощени... направо емоционално банкрутирали (досущ Шварцовия актуален хит We Are Bankrupt) и завиваме към леглото.
Moderat © фотография MIR
Последният ден си го запазваме за живописните стар град и пристанище на Ровини, за градския музей-галерия, където на три етажа съжителстват документална експозиция за първия в областта (открит в началото на миналия век) санаториум за рехабилитация на деца с увреждания и малформации в компанията на изложба със съвременни хърватски автори, завършваща на третия етаж с обширна панорама от литографии и илюстрации от епичния цикъл Biblia Sacra на Салвадор Дали... Странно, обаче, и трите етажа описваха по някакъв начин фестивала Unknown – оригиналното място на клиниката-санаториум бе недалеч от фестивалната зона, където сега на рехабилитация бяха чартър фестивални герои, докато съвременното хърватско общество боледува от същите като българските комплекси и проблеми, а целият този пъзел от битие картинки се подрежда в unknown хармония като в сюрреалистична илюстрация на Дали...
Сюрреалистична бе и бурята от светкавици и гръмотевици в открито море, която наблюдавахме от фест зоната в последния ден... сюрреалистичен бе и сетът на John Talabot, който си запазихме за финале гранде – голяма част от неговата брилянтна DJ-Kicks компилация озвучи светещата във всички цветове на дъгата гора, с Anagrama мантри all over, завършващи с монументална версия на неговото хитово Without You, която накара небето отново да заплаче...
John Talabot © фотография MIR
Да, без него финалът на феста щеше да бъде различен... въпреки, че е трудно да се дефинира кое маркира мачпойнта на такава фиеста – дали гласът на Роушин Мърфи, долитащ от Just a Little Medina зоната, пеещ ни за изпроводяк под нощния дъжд Bring It Back, Sing It Back to Me сякаш, за да ни върне отново тук догодина или самото ни напускане на Ровини в десет сутринта под звуците на We Are Family, въртяно от неуморния Jackmaster на The Forest сцената във вечно будната Unknown зона...
А може би няма финал... просто Unknown семейството спечели тазгодишния мач... въпреки лошото време успя да прехвърли топката над мрежата на (не)очакваното и... отбеляза мачпойнт. Като Марин Чилич.
Добре дошли в Железния град – индустриалният парк-музей Ferropolis за поредна година ще разтопява фестивални сърца с незабравими спомени от фестивала MELT! от 17 до 19 юли.
Какво?
Сезонът на летните фестивали е в разгара си, но какво отличава и прави уникален един фестивал от другите в днешните времена на клонирани фест лайнъпи и онлайн фест стрийминг пряко от всяко кътче на света – фестивалната локация, естествено, а бившата мина за кафяви въглища на брега на езерото Gremminer See, превърната в епичния индустриален парк-музей Ferropolis, осигурява перфектната сценография за саундтрака Човек vs Машина на кибер филма, в който живеем.
Melt!Selektor stage © фотография Stephan Flad
Кой?
Тайната е в контраста – да, през последните няколко години организаторите на фестивала Melt! залагат на контрастен хибрид между съвременен поп и авангардна електроника, между ексклузивни участия на артисти (които не се появяват в афиша на други фестивали през годината) и звездите на летните фестивали за годината.
London Grammar © фотография MIR
Затова на Melt! 2015 може да се чуе всичко – от ексклузивните концерти на London Grammar, Кайли Миноуг и Giorgio Moroder, през актуалния поп тур на Alt-J, Young Fathers, Ibeyi, Django Django, Kwabs, Toro Y Moi, Erlend Øye & The Rainbows, Jamie T, Joy Wellboy, Shura, Seinabo Sey, Aurora и Years & Years до колосите на електронната сцена като Jamie xx, Autechre, The Orb, Modeselektor (с проекта им SiriusModeselektor и традиционната Melt!Selektor сцена), Jon Hopkins, Clark, Mogwai, Funkstörung, Nils Frahm, Howling, Sven Väth, Marcel Dettmann, Head High/Shed, Ellen Allien, Robot Koch, Flume, Dorian Concept, Hudson Mohawke, Evian Christ, Kaytranada, The Bug, Bonobo, Cashmere Cat, Soul Clap, David August, Dark Sky, Max Graef, Damian Lazarus & The Ancient Moons, Roni Size Reprazent, Nozinja, Rødhåd, Nina Kraviz, Audion, XXXY...
Nils Frahm © фотография Ariel Martini
Естествено, най-силно ни вълнува дебюта на родната гордост KiNK на Ferropolis земя – място, създадено сякаш специално за любовта към машините на Страхил Велчев, където неговия припев Ние сме Машините, Вие сте Машините от класиката V Zavoda може да се превърне в своеобразен химн.
KiNK © фотография MIR
Къде & Кога?
17 – 19 юли, индустриалният парк-музей Ferropolis край градчето Графенхайнихен, на 100 км от Берлин.
Фул фестивални пасове тук
Еднодневни билети тук
Защо?
Melt! е открил идеалната формула на летния фестивал – уникална локация + калейдоскоп лайнъп = разтапяне на бийт душата и незабравими фест спомени.
Melt! © фотография Geert Schäfer
MELT! Festival е от 17 до 19 юли във Ferropolis, Германия
Музикалният фестивал Horizon расте, но не старее – третото му издание тази година (от 7 до 13 март) идва по-силно от всякога, а на нас не ни остава нищо друго освен да се пуснем на партислалом по пистите и клубовете на Банско.
Какво?
Бордърбийткрос фиеста – ски и сноуборд трикове от зори до денс партита по здрач.
Кой?
Ако някога сме наричали Horizon бутиков фестивал, то това ще се промени след тази година – не само заради еволюцията на лайв изпълненията, на които Horizon организаторите наблягат с всяко изминало издание, за да може сега освен на паметните (по традиция) KiNK рейв сесии (този път с хибридния му проект Cyrillic) да се насладим и на магнетичния фючър соул на Fatima & The Eglo Live Band (прясно спечелила наградата на Джайлс Питърсън за най-добър албум на годината за Yellow Memories), и на познатия бас ансамбъл Submotion Orchestra, и на синт сесиите на електро ветерана Egyptian Lover...
Fatima ©
Да, фестивалът Horizon расте и тази година предлага най-богатия и еклектичен лайнъп досега – от мистичния Freeki Muthafucka на детройтския хаус Moodymann (в компанията на агентите Rick Wilhite, Dan Shake и Flo Real от неговия лейбъл Mahogani) и асът на соулфул техното Move D (който може да разтанцува дори и най-намусения диджей), през бас шоукейса на лейбъла Hessle Audio с неговите култ основатели Ben UFO и Pearson Sound (герой от паметния първи концерт) или геридж инвазията на DJ EZ, Flava D, EL-B и дъб класицизма на Congo Natty, Mungo's Hi-Fi, Solo Banton до бас и хип-хоп мутациите на артисти във възход като Om Unit, Alexander Nut, Paleman, Foreign Concept, Fliptrix, DJ Molotov, Edward Scissortongue...
Moodymann ©
Да, фестивалът Horizon расте и се превръща в традиция, затова освен родни герои като Nick Nikolov, Tommy Gun, Tekniq на Horizon сцените се завръщат за поредна година и чужди агенти като Dolan Bergin, Benton, Kasra, Amy Becker, Ison, George Adi, така че заедно да приветстват новите попълнения като родните Ramsey Hercules, Selector Lazy Face или долитащите Craig Charles, The Menendez Brothers, Never Trelson...
Къде?
С всяка изминала година фестивалните локации се увеличават пропорционално, но в сърцето на всеки Horizon фен вече има и няколко места със специално значение – двете планински сцени (малката – пред хижа Изворите и голямата The Forest Stage, която тази година ще е пред бар The Mountain Creek, точно до пистата) не само, че идеално доказват Horizon концепцията за бордърбийткрос, но и по нищо не отстъпват на еуфоричната парти атмосфера в подземната механа на хотел Gardenia (камък + дърво + DJ/VJ пир = перфектният хот парти спот за изминалите две издания), където е базирана и главната Horizon щабквартира. Не са за пропускане и трансформациите на големия рок клуб Jack's House (особено след адреналиновия лайв на KiNK и Rachel Row миналата година) или бас инвазиите в лъскави клубове като Euphoria и The Club, както и интимните соарета в бар Oxygen или Secret Location партитата, които саунд системно поразяват местни стриптийз барове, хотелски басейни... и зимната пързалка на Банско, защо не, с някой таен Soul Skate джемсешън на Moodymann и компания – все пак парти изненадите дебнат зад всеки Horizon ъгъл.
Pearson Sound © MIR Тихомир Рачев
Кога?
Horizon 2015 е от 7 до 13 март, Банско
Билети тук
- фул пас – 100 лева
- 4-дневен пас (6-9 март) – 60 лева
- 4-дневен пас (10-13 март) – 60 лева
Специални фестивални пакети:
- фул пас за Horizon 2015 + 7 нощувки в хотел** + 6 дни лифт карта – 499 лева
- 4-дневен пас за Horizon 2015 + 4 нощувки в хотел** + 3 дни лифт карта – 279 лева
дава фул пас за Horizon 2015 на този, който отговори (с коментар под статията) на следния въпрос:
– Кой от артистите на Horizon 2015 е бил герой на концерт?
В годината на Летните олимпийски игри традицията повелява, през март в Банско, да се провеждат международни игри по бордърбийткрос – четвъртото издание на музикалния фестивал Horizon се пуска по пистите и клубовете на Банско от 12 до 17 март.
Какво?
Бордърбийткрос фиеста – ски и сноуборд трикове от зори до денс партита по здрач.
Кой?
Ако имаше нещо, което да липсваше на предишните Horizon издания, то това бе солидно представяне на локалната, родна електронна сцена и тази година наваксваме с най-обемната агитка досега от български артисти и парти платформи – освен емблематичните за Horizon, паметни KiNK лайв сесии (тази година, съвсем подобаващо, Страхил Велчев ще открие феста на 12 март в компанията на половинката си Rachel Row) и традиционните (във всички издания досега) акции на Nick Nikolov, в Horizon слалома за първи път се пуска HMSU платформата (с добре известните High Roll, Ogonek, Targy, Exo...) в компанията на вече отлично познаващите Horizon ваксата колективи като Reel Feel (a.k.a Sirius & Methodikal) и Sofia Beats (или Mengeme, Beatbucket, Riddimbox, Bobcat...), които да ударят парти рамо на Horizon дебютиращите Djobry, Onslaught и Kaloo.
KiNK Live © фотография MIR
Да, фестивалът Horizon расте и се превръща в традиция, затова неслучайно за партислалом из клубовете на Банско се завръщат и Кристиан Бейер а.к.а Âme (за да отбележи на 16 март, в компанията на Dolan Bergin, юбилея на платформата Electric Minds), и бас естети като Congo Natty, Flava D, EL-B, а след суперуспешното предствяне на хип-хоп лейбъла High Focus миналата година Fliptrix, Verb T и DJ Molotov се завръщат за още по-мощна акция (на 16 март) в компанията на експанзивните The Four Owls и Ocean Wisdom.
Въобще, както всяка година, международната парти делегация е много силна и завръщане на родна земя (но пък Horizon дебют) ще направят всеобщи любимци като Nina Kraviz (руската ледена техно кралица в амплоато на лейбъла си трип на 17 март), почетеният с британски кралски орден наскоро Goldie (в компанията на Metalheadz авера си Doc Scott на 15 март), дръменбейс посланици като BCee в шоукейс на лейбъла му Spearhead и еклектични бийт герои като Kutmah и Jane Fitz или МС-та като Flowdan с мастърклас лекции.
Nina Kraviz © фотография MIR
Най-важното е, че дългоочаквана първа визита ще направят хаус факирът John Talabot (архивите напомнят, че срещите с него са задълже, така че си маркирайте 13 март в графика), техно специалистът Levon Vincent (на 14 март), братята (Дарио и Марко) по звездна техно орбита Zenker Brothers, чудният парти селектор Gerd Janson, изгряващата звезда Peggy Gou, както и геридж легендата MJ Cole, и обичаният дъб класик Mala (на 17 март) в компанията на бас естети като Ellijah & Skilliam, Kahn & Neek, а на лайв сцената с нетърпение очакваме речитатив акцията на Lady Leshurr, импресиите на Henry Wu и дъб рецитала на Gentleman's Dub Club.
Къде?
С всяка изминала година фестивалните локации се увеличават пропорционално, но в сърцето на всеки Horizon фен вече има и няколко места със специално значение – двете планински сцени (малката – пред хижа Изворите и голямата The Mountain Stage – миналата година бе разположена до пистата пред бар-хижата Mountain Creek а.к.а Колибата) не само, че идеално доказват Horizon концепцията за бордърбийткрос, но и по нищо не отстъпват на еуфоричната парти атмосфера в подземната механа на хотел Gardenia (камък + дърво + DJ/VJ пир = перфектният хот парти спот за изминалите издания), където е базирана и главната Horizon щабквартира. Не са за пропускане и трансформациите на големия рок клуб Jack's House или бас инвазиите в лъскави клубове като Euphoria и The Club, както и интимните соарета в бар Oxygen или Secret Location партитата, които саунд системно поразяват местни стриптийз барове, хотелски басейни... и въобще, парти изненадите дебнат зад всеки Horizon ъгъл.
Кога?
Horizon 2016 е от 12 до 17 март в Банско. Пълната програма е тук
Билети тук + специални фестивални пакети тук
- фул пас – 100 лева
- 3-дневен пас (11-14 март) – 60 лева
- 3-дневен пас (15-18 март) – 60 лева
Защо?
Ако обичаш бордърбийткрос фиеста от зори до здрач, значи Horizon е твоят олимпийски играч.
John Talabot © фотография MIR