My Mir

"The human desire to conquer nature, the unknown, and things outside of our control instead of finding a harmony and coexistence with things that are greater than ourselves: that thought was knocking around in my brain a lot while composing." – Reid Willis, a music producer, a classically trained pianist and a sound designer based in New Orleans, has found the universal balance he's talking about in the shape of his forthcoming album Mother Of... A masterfully glued up collage of womb-deep beats and heart-pulling chord progressions, Mother Of is playing with both, creation and destruction, as to represent a real Home In The Void, and to express "every emotion within the emotion"... Just like the one hour mix Reid Willis has stitched up together here... or to put in his own words: "It was sunset when the eye (of the hurricane Zeta) was over us, and everything was still and bright orange for a brief moment... the brief calmness of the eye before the second wall hit."...

The most important thing in Reid Willis' world is...?

As a person, the people in my life. My partner, my family, and my close friends. And of course music, and sound in general.

As a musician, probably mood, texture, and melody. Each piece needs to be its own world that the listener can inhabit. I want to express every emotion in music, and every emotion within the emotion. Happiness without a little sadness and sadness without a little bittersweet happiness feels empty and incomplete. I want to feel everything, therefore I want to evoke every feeling when I create something. I love an unexpected chord progression or a melodic phrase that surprises and satisfies at the same time.

What's the story of Mother Of? Why this title precisely?

When starting a project, I generally don't have an endgame or overarching theme in place. I write with what is inspiring me at the moment, then when I have a handful of tracks written, I can take a step back and try and piece together what the collection means to me as a whole. The current state of the world and the destructive impact we've had on the environment has played a subconscious role in the writing of this album. The human desire to conquer nature, the unknown, and things outside of our control instead of finding a harmony and coexistence with things that are greater than ourselves: that thought was knocking around in my brain a lot while composing.

I kept coming back to the idea of a universal maternal figure, and the womb-like qualities of the universe, and how it can evoke both comfort and fear. I love the idea of sitting with something that is vastly unknowable, and trying to figure out your own individual emotional response to that. It is confusing, terrifying, and unendingly intriguing to me. Sometimes when you sit with the unknowable and figure out how to be comfortable in that state, you're able to hold on to some of the magic that's a part of the mystery.

So, what really Mother Nature means to you?

Mother Nature is a force we should treat with utmost respect. We are at her mercy, and are merely borrowing from her, so we should be thankful and humble. Mother Nature is also a symbol of both comfort and destruction. There's always a balance, and we have to figure out how to coexist and live within that balance.

Favorite track from Mother Of? What's the story behind it?

That's a tough one, as my favorite is forever changing. I believe my current favorite is Memory Ribbons. I wanted to create a track that embodied pure blissful nostalgia. A big part of that for me is late 90s, early 2000s IDM music that provided total escapism from my angsty highschool misery, haha. So I wanted to write something that harkens back to that playfully energetic style. I've included this track in the mix I've put together.

You're a classically trained pianist... what's the setup that suits you best when it comes to creating music? Analog vs Software?

I'm a bit of an extreme minimalist when it comes to my studio setup. Clutter and too many options will easily overwhelm me and cloud my creative intuitions. I'm a software type of guy and my main instrument is my electric midi piano that I play all of my piano and synth parts on. I then like to carefully dissect and manipulate everything afterward.

Who created the artwork for your album? Could you elaborate more on the process, pls?

I created the artwork for this album. I made it by manipulating and layering different photographs. I was inspired by a beautiful photograph of the anatomy of the blood vessels of a heart, and how root-like it all looked. I took various photographs of trees branches and roots to mimic the shape of the human heart and its vessels. I then merged that with more celestial and planetary images.

Why you've chosen Mesh to release Mother Of?

Mesh actually got in touch with me after I'd released my last album, The Longing Device, and asked if I'd be interested in teaming up for my next release, to which I said "absolutely."

The binaural headphone surround sound you've been experimenting with on 3D Reworks EP – a new frequency... is it a way to change our perception of the world, really?

Mesh asked me if I'd be interested in creating a 3D Reworks installment for them like Max Cooper had done earlier this year. This was the first time I'd explored this type of mixing, and it's definitely opened up a bunch of new possibilities with sound and spatial mixing. Music is a structural and environment building creation for me, so the ability to mix in a more 3D setting helps to even push that practice even further. I wouldn't go as far as to say it's world changing, but it's definitely an incredibly immersive experience for the music obsessed!

What's the path to an inner peace in these pandemic times?

Find what keeps your mind stimulated. Stay mindful and present, and try to keep the voices that are constantly shouting at you through your screen at arms length. Also, be respectful and careful to everyone around you and don't put your "discomforts" above others' health.

3 albums/ or pieces of art that shaped you as an artist..?

The Southern Reach trilogy by Jeff VanderMeer – This book series captures the idea of the human response to the unknowable in the most beautiful and profound way I'd yet experienced. The series is dreamlike, baffling, terrifying, and compelling in its study of how connected humans actually are to the world around us.

Evangelion – I'm showing my nerd right out of the gates. This show and story encompasses and communicates existential crises and the human condition in such a mind blowing way. I've been so moved by this series and world that it's permeated into my life and most of my creative output.

Björk | Vespertine – I will admit, it feels a bit simplistic to name one album by one artist, when there has been endless musical inspirations. This one always finds its way back though. Björk created such a fascinating and singular world with Vespertine. The textures, tones, and compositions are so labored over and beautiful, while being incredibly surprising and hard to pin down.

Can you tell us about the idea behind the mix?

This mix is a collection of pieces that I find very compelling and emotionally engaging. They each have a very specific sonic world, and have all been very inspiring to me in my own creative output. I've also included a few of my own tracks that I thought fit well into the lineup.

We were just hit directly by a hurricane, so I wanted to take that experience and structure my mix in a way that mimics it. The intensity is a slow burn, which increases and climaxes in the center. It was sunset when the eye was over us, and everything was still and bright orange for a brief moment. My track We Become Dust represents the brief calmness of the eye before the second wall hit.

As a producer and sound designer, could you point out the sound that hits most emotionally the Human?

Sounds and our human connections are definitely personal and individual. I think no matter the sound, a wide dynamic range is always important. I personally like to merge the recognizable with the alien. It's really difficult to mimic the emotional complexity and warmth of a real instrument when working with electronics, but I think the two compliment and elevate each other so well. I think it's interesting to start with a familiar sound, to anchor the listener, then throw them into an unfamiliar environment to explore. I want to challenge, but not completely alienate.

What are you up to next?

I'm currently focusing on this album rollout and trying to put all my energy into getting it heard. I'd also love to collaborate with some of my label mates. I'm also always writing new material and trying to expand my sound palette and technique.

Finally, a party credo/slogan you follow? Or a concept for life you follow?

I'm always attempting to follow (and failing at often) Thich Nhat Hanh's teachings of living mindfully. If one can find enjoyment in the mundane, then that's total contentment.

Да, Макс Купър отдавна е открил Баланса в блейд-рънър-техно играта Човек VS Машина или в сай-фай-бийт уравнението Музика + Наука. В ДНК-то на неговите два албума Human и Emergence броукън техно вибрации живеят в симбиоза с визуално маркирани научни методи и теории (все пак Макс е и докторант в областта на генетиката) като всичко това се разкрива брилянтно в първата му евър микс компилация, прясно издадената (днес, 4 май) Balance 30... Затова, сега говорим с Макс Купър за формулите на Баланса между Музика, Генетика и Наука в Balance 30, Emergence и Aether, за ДНК-то на неговия лейбъл Mesh и за...

Най-важното нещо в света на Макс Купър... днес... е...?

Оцеляването! Не съм голям фен на летенето, а, в момента, на връщане от Берлин, съм насред зверска турбуленция... Единственото хубаво нещо в това регулярно тестване на екзистенциални страхове е, че те принуждава да приемеш Смъртта... Направиш ли го, страхът изчезва, но е мъчително да живееш в такова състояние на духа, особено като трябва да променяш нагласата за основните си биологически функции... Страшно жизнерадостно начало за едно интервю, нали... Обещавам да не съм толкова мрачен по-нататък, хаха...

Имаш докторска степен в областта на генетиката, нали... кое, Генетиката или Музиката, играе (или ще играе) по-важна роля за еволюцията на Човека? Може ли някое от тях да промени начина, по който възприемаме света или да промени човешките взаимоотношения към по-добро?

Хм, Дарвиновата теория или културната еволюция е по-важна!? И двете не подлежат на сравнение, което директно мога да направя, най-сигурно е да кажеш, че и двете са важни посвоему, нали... И двете, по различен начин, определят това кои сме, как мислим, как взаимодействаме със света наоколо... Ако се съмнявате или подценявате ролята на Музиката в това сравнение, то бих ви провокирал да отгатнете типа музика, която всеки слуша на базата на начина, по който се облича, на неговите политически и религиозни възгледи или дори на базата на неговия произход... Изненадващо тясна е връзката на Музиката с всички видове аспекти и проявления на човешката индивидуалност, на това, което Сме... Често, новата Музика расте в унисон с новата Мисъл.

Иначе, очевидно е, че разглеждана в дългосрочен план, генетиката е основната действаща сила, но вземем ли предвид по-кратки периоди от време, тогава културната еволюция е много по-тясно свързана с промените в Музиката. Съща така, не толкова като фактор, колкото като причинно-следствена връзка, но промените в начина на мислене могат да причинят повече промени в Музиката, отколкото Музиката да промени Мисленето.

Колкото до това дали гледаме на Музиката като сила за влияние, то всичко зависи от това колко често откриваме музика, която първо ни харесва, а после търсим връзките ù с определен тип политика, дрескод... или напротив, първо ни привличат идеите, които носи даден вид музика и после започваме да я харесваме, заради това. Дали Музиката може да бъде ключ към промени в начина на мислене... това е въпрос, чийто отговор, може би, могат да дадат някои социолози и то едва след като са провели анкети с достатъчен брой хора, така че да стигнем до подобно заключение... Интересно ми е дали е възможно!?

Последния ти албум се казваше Emergence – това търсена връзка ли беше със състоянието на Света в момента?

Идеята на проекта Emergence беше играта с природните закони... за това как тези нечетими драскулки, които физиците пишат на черни дъски, всъщност, наистина могат да доведат до по-голямо облагородяване, напредък и комплексност на Света около нас. Всеки от видеопроектите, за които работих с различен режисьор, беше посветен на основните физични закони и ролята им в създаването на материята на Вселената, в създаването на Живота и еволюцията му... и в надигащия се Хаос, в който живеем в момента. Получи се нещо като история на Вселената в отделни епизоди, всеки според визията и естетиката на режисьорите, с които работих... Беше забавно... изнесох и лекция за проекта в Нийемиген, а всичко най-интересно може да намерите и на сайта Emergence.

В музиката, която правиш Звук и Визия живеят в Баланс... как намираш баланса в живота? Какво е ДНК-то на Баланса?

Създаването на музика те научава да използваш и да се изразяваш с ограничени, базови изразни средства, към които, съвсем естествено, се причислява и визуалното разказване. Например, наскоро опитах да опиша няколко музикални откъса с идеята да открия начин да бъдат преведени на визуален език и открих, че всички думи, които бях използвал, за да опиша музиката, всъщност, са си визуални понятия... Днес, когато сядам да пиша музика, винаги имам и визуална идея в главата... което открива и доста пътища пред разказването, пред наратива... също като в Emergence албума, който споменахме. Почти невъзможно е да предадеш детайлно научни идеи само с музика, но когато се добави и визуално изкуство идеята ще проработи...

Но как това е свързано с живота ти... Например, създаването на микс компилацията Balance 30 предизвика ли те да откриеш баланс и вътрешен мир... И въобще, къде се намират те?

В Смъртта, хаха... Обещах да не я споменавам пак, нали... Интересен паралел правиш, особено сега, когато общуването и документирането на живота е толкова болезнено преекспонирано... Просто ми се искаше да се отдам на ескейпизъм... Исках началото да бъде като прочистване на мислите, като търсене на този мир, а не просто като преминаване през отделни жанрове музика и удоволствието от това... а може и да е чисто и просто ембиънт начало на един електронен микс – нищо нечувано, нали...

Всъщност, в Balance 30, сякаш използваш тракове от Transition EP-то (което издаде през твоя лейбъл Mesh) на Rob Clouth като опорни точки... А при създаването на тези парчета Роб използва алгоритъм, който семплира части от цялата му дискография досега... та Balance 30 твоя алгоритъм за сумиране на музикалната ти история ли е?

Да, напълно съгласен съм с тази интерпретация... това си е дневник на моето музикално пътешествие през последните над 20 години – има елементи от рейв и джънгъл миналото ми, моменти на мелодична електроника, техно, хаус, транс, ембиънт... смешно е да изреждаме жанрове и да делим така Музиката, нали... Да, обичам различните проявления на електронната музика и се опитах да го покажа в този микс. Винаги съм си създавал проблеми със смесването на жанрове, които не би трябвало да се смесват на места, на които не би трябвало да свиря... Толкова се отегчих от клубове и концертни зали, които имат стриктни, ограничителни правила относно това какъв BPM и стил е куул и приемливо да използваш, но за мое щастие, все повече места стават отворени към рушенето на правилата и рядко се случва да бъда арестуван от Техно полицията, хаха...

Какво може да очакваме от лейбъла ти MESH... креативните колаборации с Rob Clouth изглежда са само началото?

О, да, задават се няколко страхотни релийза и не го казвам само, за да звучи хубаво, ще се уверите! Издания на нови артисти като Brecon, които присъстват и в Balance компилацията, но и няколко абсолютно свежи включвания, които ще бъдат обявени през лятото. Търся хора, които се интересуват от по-широките, комплексни връзки на музиката с други арт форми, с инсталации, с нови софтуерни и технологични подходи... Технологичният бум, в момента, открива цели нови светове пред изкуствата и Mesh (като мрежа) е тук, за да изследва тези нови взаимовръзки – оттам идва и името на лейбъла.

Случаен ли е факта, че в Balance 30 селекцията влизат повечето от артистите, които ремиксираха твоя албум Emergence... като Rob Clouth, Rival Consoles, Patrice Baumel, Hidden Orchestra, Kimyan Law... ?

Просто всички са невероятни музиканти и продуценти, чиито стандарти в създаването на музика ме вдъхновяват, всеки в своята специална ниша – Tim Hecker, Lusine, Нилс Фрам, Com Truise, Deapmash, Loscil, Brecon, Alix Perez... зад всяко едно парче в компилацията се крият години усилена работа, добре обмислени идеи, които предават емоции и послания по много въздействащ начин. Тук е и мястото да благодаря на всеки един от тях, че ми позволи да използвам работата им в тази компилация.

Технически погледнато, кой от твоите аудиовизуални проекти бе най-труден за изпълнение? С какво ще го запомниш?

Проектът Aether беше интересен в това отношение, защото беше съвсем нова аудиовизуална форма – когато я създавахме нямаше друг, подобен еквивалент, въпреки че сега има няколко подобни системи, но така се случват нещата в живота, нали... Студиото Architecture Social Club създаде този 3D екран, който виси над публиката и може да генерира движещи се холографски образи. Трябваше да разработим нов аудиовизуален език, съвместим с тази система и нейните ограничения, така че промените в изображенията ù наистина да отговарят на променливите музикални форми. А трябваше да помислим и как да разкажем наистина смислена история, а не само да изредим куп случайно генерирани образи. Искахме да обединим база данни и наратив, и това да не изглежда абстрактно, както звучи... предизвикателство си беше, но доведе до прекрасни резултати, които може да видите по-късно тази година, когато Aether ще бъде на турне.

Да, музиката, която правиш винаги е била толкова визуална, кинематографична... Има ли филм или друга арт форма, която наистина те е впечатлила в последно време?

Good Time – невероятния саундтрак на Oneohtrix Point Never, един от най-добрите, които някога съм слушал. Изключително въздействащо като музикално преживяване.

Кой, според теб като музикален продуцент, е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Всякакви струнни аранжименти и вариации винаги вършат работа.

Max Cooper Live е на 18 май в Control Club, Букурещ

Max Cooper – Yearning for the Infinite

Кой? – Макс Купър, британски бийт-доктор на броукън техно науките.

Какво? – ∞∞∞ – неслучайно, в разговора ни с Макс Купър, той сподели, че "когато сядам да пиша музика, винаги имам и визуална идея в главата" – културният център Barbican също е наясно с процеса на научна-бийт-работа на агент Купър и когато му поръчва специален аудиовизуален спектакъл на тема Life Rewired, на Макс не му остава нищо друго освен да разкаже визуално Безкрайността (маркираща човешката Вселена), чийто саундтрак се превръща в четвъртия му албум Yearning for the Infinite...

Албум, който комбинира теми от трите му албума – Human (природата на Човек VS Машина играта), Emergence (или играта с природните закони и съзиданието на Вселената) и One Hundred Billion Sparks (или Гено-Бийт-Фонда на Човека) – през призмата на много-израженията на Безкрайността...

Отново има игра с математически закони и уравнения – Repetition, Circular и Aleph2 (играещо с методите на математика Георг Кантор)...

... отново има перпетуум-техно-ембиънт-брекбийт-дръменбейс-мобиле пъзели в Perpetual Motion, Parting Ways, Scalar, Aleph2, Penrose Tiling, Nanotech, Void, In Pursuit of Ghosts... отново има брилянтни визуални срещи (да, всяка композиция си има кратък филм) с видеоартисти като Кевин Маклафлин, Максим Козре, Ник Коби...

... или комбо акции с музиканти, с които Макс е играл и преди като Том Ходж в In Pursuit of Ghosts, Wilderthorn в Nanotech, Джеймс Йоркстън в A Fleeting Life, Six Sigma в Parting Ways и перфектната нова комбина с Алисън Мойет в Scalar...

И въобще, Yearning for the Infinite се превръща в чудесен финал на своеобразна аудиовизуална тетралогия (с Human, Emergence и One Hundred Billion Sparks) за мястото на Човека в Безкрайната Вселена...

Кога? – когато усетиш как пъзелът на Безкрайността се подрежда около (и в) теб...

Защо? – защото Времето | Безкрайността няма бряг и ни влече, няма как...

Rob Clouth – Zero Point

Кой? – Робърт Клут, IDM мастер (с Vaetxh-дъбстеп минало), който цепи атома на бийт-заредени частици...

Какво? – Физика на Музиката – неслучайно, дебютният албум на Роб Клут се материализира във вълните на Mesh лейбъла на Макс Купър – там, Наука и Музика живеят във вселенска бийт симбиоза... И ако Zero Point се гмурва дълбоко в бийт дебрите и теориите на квантовата физика – от заглавието, намигащо към точките на нулева енергия (вакуума) в квантовата теория на електромагнитното поле, през откриващото Dirac Sea Birth (където направо може да чуеш движението на електроните до превръщането им в позитрони в "морето" на Пол Дайрък) и нано експериментите на Хендрик Казимир в Casimir... то Роб не се ограничава с теория, ами направо семплира данни от QRNS (Quantum Random Number Server, който онлайн вади измервания от различни точки на нулева енергия по света) и ги превръща в... бийт пъзели – да, такива като в A Shiver Sequence, който позволява 100 различни версии, според алгоритъма по който е подреден...

Да, Роб и преди е използвал собствения софтуер алгоритъм Reconstructor (Transition EP-то семплира части от цялата му дискография досега), за да пренарежда бийт пъзели и да рециклира звуци, както прави тук с гласа си (в Into, в A Shiver Sequence и в A Pareidolic Sequence) и с пианото (в Casimir, Emerging From, The Vacuum State, Tunnel Through, Into и A Flickered), но бийт реконструкцията на данните от точките на нулева енергия (която не може да бъде нулева дори в условия на абсолютен вакуум... също като Музиката) дава на Роб онзи звуков образ (и контекст), който подрежда Хаоса във Вселената, в Живота и в Човека...

Кога? – когато подредиш нанопъзела и чуеш... Себе си...

Защо? – защото в Zero Point се ражда Живота... и в Zero Point свършва...

Max Cooper – Unspoken Words

Кой? – Макс Купър, ирландски доктор на броукън техно науките.

Какво? – Unspoken Wor(l)ds – ако в своята концептуална тетралогия, първите четири албума Human, Emergence, One Hundred Billion Sparks и Yearning for the Infinite, Макс Купър търсеше мястото на Човека в безкрайната Вселена, то сега, с Unspoken Words, агент Купър оставя настрана (но не съвсем) научните теории, за да погледне света, който обитаваме през призмата на човешките емоции, чувства и усещания...

А в Бездната на човешките сантименти най-важното винаги е скрито в неизказаното от изреченото с Думи – затова, концептуално, финалното Stream Of Thought прелива и се превръща в откриващото Unspoken Words и обратно като рамка на спектъра на неизказаното...

затова дори семплираните като ехо (иначе казано Inanimate to Animate) вокали на Kotomi да създават A Model Of Reality, то паралелната реалност на техно-ембиънт-брекбийт-дръменбейс-пъзела в Spectrum, Everything, Pulse At The Centre Of Being, Symphony In Acid, Broken Machines Broken Dreams, Solace In Structure и Exotic Contents създава модел неподвластен на Думите...

Затова и симбиозата между музика и визия съществува в абсолютно равноправие в главата на агент Купър – да, също като в Yearning for the Infinite и тук целия албум е превърнат във филм с отделни откъси от визуални артисти като Ник Коби, Андрей Прохоров, Томас Ванц, Xander Steenebrugge, Donato Sansone, Marco Holland, Jip Mus, Eris is Red, Martin Krzywinski, Christian Stangl, Wing Ho Tsz, Ksawery Komputery, Thomas Blanchard, Joe Jackson, Hannah May, Dan Tobin Smith, Optical Arts... Защото тайната на света, в който живеем се крие в паралелното неизказано и неописуемо с Думи... като музиката на Макс Купър...

Кога? – от здрач до зори, докато съзнанието ти подреди пълния спектър на неизказаното...

Защо? – защото най-важното е невидимо за Очите и неизречено в Думите...

Reid Willis – Sediment

Кой? – Рийд Уилис, американски IDM ас със силен уклон и усет към еко-техно ментализма.

Какво? – SediМентално – ако помните микс срещата ни с Рийд Уилис покрай предишния му албум Mother Of, то сте наясно, че връзките с Природата са ключови като пъпна връв за творенията му и Sediment не прави изключение – новият албум прилича на седиментна скала, в която всеки наслоен пласт е различен инструмент (от любимите му пиано и бас амплитуди, през вокални семпли и цигулки до епични синт линии), така че да се утаи мозайката (и архива) на отношенията между Човека и Майката Земя...

Shoulder the Burden, Haunted Fool, All Threads Extended и епичното Cast Your Net Over a Torn Earth са достатъчно красноречиви за еко-ерозията, която предизвиква Човекът, пиано импресиите First Grain, Next Grain, Dusk Rituals и Holocene Window сякаш озвучават моментите на размисъл и съзерцание, а Conveyor, Sow The Silt, Sifting Through The Years и Cast Your Net Over a Torn Earth търсят еко-хармонията до степен, която в еко-броукън-техното (а и според думите на самия Рийд Уилис) се нарича "every emotion within the emotion"...

Кога? – когато ти пука както за еко-туризъм, така и за еко-техно...

Защо? – защото връзката с Природата е... за цял живот... и като Земята трупаме пласт подир пласт, година след година...

Обичаме срещите с Макс Купър... Обичаме ги не само защото в тях си дават среща музика, визуални изкуства, наука и социални идеи, но и защото те се превръщат ювелирно в много повече от сбор от отделните си елементи... Също като новия му албум On Being... 10 години след дебютния Human, сега е точното Време да разберем кое е това, което ни прави Хора днес, докато си говорим с агент Купър за капаните на екзистенца, за визуалните ремикси на съществуването, за тех-но-портретите на Човечността и въобще за всичко що е On Being...

Най-важното нещо в света на Макс Купър, днес, е...?

Семейството, приятелите, хората, с които споделяме Живота си...

Преди 10 години излезе дебютния ти албум Human, а актуалният носи заглавието On Being... така че, ако затворим кръга, какво е усещането да съществуваш като Човек днес?

Задъхващо... Промените се случват по-мълниеносно от всякога, а и сме подложени на постоянно бомбардиране с информация... Но, както колекцията от мисли (на които е базиран и новия албум), които различни хора изпратиха до сайта ми разкрива, ние все още сме изпълнени с човещина, изградени сме от вътрешни състояния и предизвикателства, които ни свързват на доста по-фундаментално ниво, отколкото се показва на повърхността, където разногласията са навирани в очите ни, за да се върти машината за клик байтове.

Съзнателно ли търсеше връзки между дебютния Human и On Being или..?

Не съвсем съзнателно, но естествено, общи нишки и мотиви са вплетени из цялото ми творчество... Human бе първата ми авантюра в процеса на създаване на албуми, когато се чувстваш свободен да експериментираш, да надскочиш рамките на продуцирането на сингли и ЕР-та и можеш да вложиш по-лични чувства и идеи... On Being, от друга страна, бе изграден от въпроса, който зададох на всички след последния ми албум Unspoken Words – "What Do You Want to Express that You Feel You Can't in Everyday Life?"... Получих истинска колекция от анонимни мнения, наситени с чувства и емоции, от които възникна On Being... Така че е колкото моето усещане, толкова и израз на Човечността, както я разбира Публиката... Беше интересно да обърна по този начин разговора и да му дам музикална форма.

Всъщност, ти вече направи такъв свързващ визуален ремикс на Numb от албума Human за видеото към трака I Exist Inside This Machine, отново заснет от Henning M Lederer? Защо именно за това парче от On Being?

Мисълта, която получих и от която е взето заглавието, гласеше: "I exist inside this machine for a short while. Constrained by it's structure. Somehow feeling that I am more. Then I am gone. What should I make of this?" – някак ми напомни за Numb и визуалното му изражение. Поговорих си с Хенинг за това как са се променили нещата отпреди 10 години, как все същите зъбчати колела на Машината са пак в движение, но задвижвани от изцяло нов Свят от информация, което влияе на нашите мисли, чувства и емоции, и искахме да изразим това по някакъв начин...

On Being е изпълнен с гост музиканти, също като в Human? Защо? Защо избра да работиш с Felix Gerbelot, Aneek Thapar, Tawiah, Aho Ssan, Niels Orens, TomVR...?

Аз си имам своите музикални умения, други си имат техните и често осъзнавам, че онова, от което имам нужда е отвъд моя набор... Епичният глас на Tawiah, виолата на Феликс Жербло, модуларния синтез на Aneek Thapar, хаосът и наситеността, в това, което прави Aho Ssan, синт експресивността на TomVR и усета за мелодия на Нийлс Оренс... всички те обогатяват разказването на Историята в албума.

Имаш ли любим трак от On Being? Каква е неговата история?

Любимо, може би, ми е A Sense Of Getting Closer – точният цитат, който ми беше изпратен, гласеше: "I have a sense of getting close to something that my life depends on. I cannot tell if I should be excited or terrified about what will happen" – случи се много бързо да намеря музикален израз на този страх от неизвестното... Обикновено всичко опираше до превръщането на чувствата, изразени в цитатите, в музикална структура... най-често напасването ставаше с акорди на синтезатора... В други случаи, като при трака My Mind Is Slipping, интерпретацията бе по-буквална, но и времеизяждаща...

Има и трак, озаглавен Peace Exists Here... къде е Мирът в тези абсурдни времена, в които живеем? Има ли, въобще, формула за Мир, пък бил той и вътрешен?

Точният цитат, откъдето го взех, гласи: "Life is meaning less. Nothing matters. Peace exists here. And yet the world is never ending. I cannot catch my breathe. Stress comes from the deadlines that we place on ourselves." – има го това усещане за Мир като остров, на който може да избягаш... Използвах любимия си синтезатор и любими, малки звуци, за да създам нещо като малък остров на Мира и ескейпизма, безопасно музикално пространство всред сюрреална околна среда, където да не трябва да мислиш за всичко онова, което те обгражда... поне за миг...

Има и такива парчета като The Missing Piece... Какво липсва в нашето Съществуване като човешки същества? И може ли AI/изкуственият интелект да го запълни?

Това е финалната част от албума и цитатът, който го вдъхнови гласи: "I have the feeling that something is missing but I don't know what it is" – имах такова усещане за албума, че нещо липсва в Историята и... се получи нещо като позитивно, изпълнено с надежда обобщение на Историята, като в случая, се оказа, че онова, което липсва, вече го притежаваме – няма нужда от изкуствен интелект или други външни решения... Всичко е в Нас...

Кой е отговорен за артуърка на On Being? Защо се спря точно на това изображение и как то ще се превърне в аудиовизуална инсталация за пътуваща изложба?

Графичната част от артуърка на албума е създадена от корейския визуален артист Minjeong An – фен съм на това, което тя прави от дълги години, а тя създава монументални, но изключително детайлни и стилизирани, схематични портрети на себе си и на всичко онова, което я заобикаля – на корицата е неин автопортрет, изпъстрен с хиляди истории и детайлна техническа информация... Според мен, това е прекрасен начин да обобщиш богатството и красотата на Системата, в която всички ние съществуваме, като фокусът пада особено върху разширението на Съзнанието, което идеално пасна на On Being целта...

Аудиовизуалната инсталация на On Being пък е разработена в колаборация с визуалния артист Ksawery Komputery, който изгради система за картографиране на цялата база данни от цитати в съответствие с музикални елементи, така че всичко да се превърне в 360° съраунд инсталация, с Atmos 360° аудио микс, разработен от Ричърд Бъркай от Futurephonic studios. Тази пътуваща инсталационна версия на албума е начинът, по който може да представим цялата база данни от цитати, от която покълна целия проект, но и в същото време е начин да добавяме и излагаме в реално време нови мисли и цитати...

Като си говорим за "visual music"... има ли филм или друго произведение на изкуството, което наистина те е впечатлило в последно време?

Томас Ванц има нова инсталация, наречена Alpha, в Париж. Всичко, което прави е невероятно, но начинът, по който добиваш представа за безграничните размери на Вселената с неговите открития за Космоса на дъното на чаена чаша, е просто магичен.

Кое е най-важното, което научи за Съществуването чрез On Being?

Да избягваш капаните и физическите ограничения, в които те поставя Системата, която те създава, както и влиянията на Системите отвън.

Технически погледнато, кой от твоите аудиовизуални проекти бе най-труден за изпълнение? С какво ще го запомниш?

В новия албум като че ли това бе My Mind Is Slipping – искаше ми се всяка нота от всеки акорд да бъде изсвирена на различна скорост, така че в прогресията на Времето да се създаде усещане, че отделните елементи се "изплъзват" един на друг, а в Пространството (за Atmos микса) това да създаде различни ритмични модели... Ужасна мъка си беше... Трябваше да го правя изцяло ръчно, а Ричърд Бъркай трябваше да презапише всички синт части, нота по нота, за да се получи spatial mix-а... Отне ни доста време, но все пак искахме цитата да получи възможно най-точното музикално изражение, нали... The Sun In A Box също отне няколко години работа по няколкостотин различни пласта от звуци, но си беше направо забава, в сравнение с нотния midi-кошмар при My Mind Is Slipping... Въобще, цитатите наистина имаха свой Живот в Съзнанието ми...

Щастлив ли си от начина, по който се развива лейбъла MESH?

Стартирах MESH с идеята да изследвам пресечните точки между музиката, другите изкуства и науката... Това ме отведе до много албуми и стотици колаборации, а чувствам, че сякаш дори не съм близо до началото на този процес... Щастлив съм от това усещане, че има безкрайно много за откриване и изследване, както и от това, че толкова много артисти се присъединиха към лейбъла и следват своите собствени музикални интереси и пътища... Odalie, Rob Clouth, Reid Willis, Non Square, Pleizel, Alex Banks, Evan Gildersleeve, Jinjé, Llyr... предстои толкова много вълнуваща музика, толкова много интригуващи идеи...

След 7 албума, според теб, кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Това е усета за простичката магия в съотношенията на числата... Това, което чувстваме, когато чуем акорд, един тон свързан с друг в някакво съотношение – 1:3:5 > 2:3:5 или каквото там бъде... и по някакъв начин тази акорд прогресия ни грабва, както всички чувства събрани в нас могат да бъдат изразени с някаква последователност от променящи се съотношения... В тази връзка, между този особен аспект на музиката и тези специфични чувства, се крие и причината акорд прогресиите да стоят в основата на музиката, независимо от жанровите ограничения и определения... Предполагам, че сме еволюирали до "откриватели на модели"/"pattern finders" в своето развитие като вид и това ни е позволило да осъществяваме контрол над заобикалящата ни среда, както е вродило у нас и страст към Модела и откриването му...

Интервюто с Max Cooper достига до вас с подкрепата на