James Blake – Playing Robots Into Heaven
Кой? – Джеймс Блейк, британският постер-бой на дигиталния броукън соул.
Какво? – Playing Robots Into Feelings – "I Connect Motion To Feeling" редеше Блейк в четвъртия си албум Assume Form, но всъщност Джеймс прави именно това вече дузина години, от дебютния си албум до днес... След като изигра биг-бизнес-(само)иронията с предишния албум Friends That Break Your Heart, сега Блейк се завръща към есенцията на дигиталния Motion To Feeling броукън соул, с който изгря на бийт небосклона...
Завръща се и към комбо игрите с лайв китариста му Роб Airhead Макандрюс, което не се беше случвало от албума Overgrown насам, а емблематичните им тракове тук като Tell Me, Loading, Big Hammer, I Want You to Know, Night Sky и Fire the Editor намигат именно към пост-dub-2step естетиката отпреди декада, донесла му и Mercury Prize...
Ултразвездните поп-хоп-гост колаборации, с които натрупа тонове трансатлантическа слава са оставени в миналото като живота му на Острова, а само като ехо се чуват семплите на Snoop Dogg и NERD в I Want You to Know, на The Ragga Twins в Big Hammer или на спиричуъл хора в He's Been Wonderful...
Вечни са само бийт комбините с Дом Mount Kimbie Мейкър и с романтичната половина на Блейк, Джамийла Джамил (и с двамата Джеймс играе неизменно от Assume Form насам) в Asking to Break, I Want You to Know, If You Can Hear Me и емблематичното Loading, така че накрая да припяваш: "Wherever I Go I'm Only as Good as My Mind"... Точно като Robot(s) into Heaven, нали...
Кога? – идеално за меланхолията в края на лятото, когато на рулетката се върти I'm Feelin' So Low, High, Low, High...
Защо? – защото когато се питаш Where Are My Wings, Джеймс Блейк знае отговора.