My Mir

Saturated Pixels са Любомир Брашненков и Ангел Додов – двамата преминават през множество музикални проекти преди бийт сатурацията им да ги отведе до Saturated Pixels и дебютното Photons ЕР, но най-добре самите Любо и Ачо да ви разкажат/изсвирят повече за сатурацията на пикселите, за лайв сливането на музика и визия (като това на 2 декември), за Pulse-а на експеримента и...

Защо точно Saturated Pixels? И каква е историята зад създаването на проекта?

Л: Saturated Pixels – наситени звукови картини – не звучи зле май. :) Историята е епична. И двамата с Ачо сме минали през няколко групи с различна стилистика. Минахме през китарния саунд. Когато започнахме да работим с музикални програми нещата зазвучаха по-електронно.

А: Може да се каже, че името е плод от разговор между нас и Марто от The Science, с които задълбочено размишлявахме върху различни екзистенциални въпроси, някои от които засягаха и пикселизирането и сатурацията в различни форми...

Л: Марто също беше за кратко във формацията за импровизирани джемове. А като гост в лайвове – Нино Гомез.

Най-важното нещо в света на Saturated Pixels е...?

Л: Това, което ни движи... Експериментът.

А: Не са едно и две, но са важни :)

Ако Saturated Pixels е жив организъм, каква част/орган от неговото тяло "играе" всеки един от вас?

Л: Ние сме едно в музиката, която правим.

А: При мен работи едното полукълбо на мозъка, а при Любо – другото. Сърцата са две.

Как бихте разказали историята на дебютното Photons ЕР? Защо точно Photons? Как се роди идеята за записване на дебютен албум и върху какви елементи бихте искали да се фокусирате при бъдещи записи?

Л: Доста време бяхме в търсене на звука, който да ни допадне. Повечето ни идеи се раждат по време на джем и ги записваме в нашето студио. Когато бъде записана дадена тема след това има дълъг процес на обработка и осмисляне. Интересна е историята на парчето Space Caravan. То се роди за една вечер в един квартал с каравани в Лайпциг. В записа участва и един приятел – Марсел, който също прави музика. Нямаме определен фокус докато записваме, импулсивни сме и си даваме свобода да правим каквото ни се иска. Идеята за ЕР придоби плътност след срещата ни с Иван Шопов, той ни помогна с микс и мастеринг процеса, а след това албумът излезе през неговия лейбъл ABCD.

А: Всеки един трак от Photons е отделна история. Много си личат различните настроения във всяко едно парче. Иван направи така, че албумът да зазвучи по-цялостно, а ремикса който той сътвори наистина обедини албума. ЕР-то отскоро вече е и на физически носител – CD, като има и тениски с дизайн на Спартак Йорданов. Може да се намерят на предстоящите ни изяви.

Ако трябва да използвате думите Nothing и Everybody в едно изречение, то щеше да гласи...?

А: Everybody can do nothing but can someone do everything?

Изглежда музика и визия са едно цяло при вас... как решихте да работите със Спартак Йорданов (SpartArt) и има ли ваша музикална реплика, на която той да няма визуален отговор?

Л: Със Спарто сме приятели. Негово дело е обложката на Photons. Свирили сме също така заедно в две банди Osil Amuk и Cats Under Cars. Той е художник и артист, който не спира да експериментира и това кореспондира много с нещата, които правим. Визиите му са с абстрактно-експресивни сюжети. Използва течности, пигменти, субстанции и различни материали. Експериментира с живопис под камера.

А: Той е част от цялата пикселизация. Пластовете цвят, заедно със звука се превръщат в една обща материя.

Според вас, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?

Л: Възможно е. Но не всеки има такива качества.

А: Със сигурност има доста трудности да се менажираш сам, но има хора, които успяват да го правят с много усилия, за което им свалям шапка.

Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Л: Подкастът е ретроспекция на последните 2 години творчески търсения. Включихме парчетата от дебютното ни ЕР и едно напълно ново парче – Pulse – може би ще бъде издадено в следващия ни релийз. Тук са и самостоятелните проекти на двама ни – След Дъжд Качулка, Fragile, както и една прекрасна певица от Хановер – Valeska Jakobowicz. Има и ремикси на приятелските банди The Bedlam Club, Doesn't Frogs и джем бандата, в която участваме – WeAre NoRobots.

А: Мисля, че се получи добра палитра от хитове.

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Л: Да мълчиш.

А: Нищо повече.

Къде се намира вътрешния мир според Saturated Pixels? И как се стига до него?

Л: В музиката. Чрез слушане.

А: Само със совалка към станция MIR.

Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Л: Нямам наблюдения.

А: Ние обичаме всички пчелички.

В дневника на Saturated Pixels следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Л: Работа в студио върху нов материал и концерт на 2 декември в БНР под шапката на Аларма Пънк Джаз заедно с Mytrip и NOCKTERN, които правят промо на своето EP - No Sugar Added.

А: Важното е да сме живи и здрави.

Парти девиз за финал?

А: Everybody's in the Club!

01. Fragile feat. Valeska Jakobowicz - Whisper (Saturated Pixels Remix)

02. Fragile feat. Valeska Jakobowicz - Whisper (Saturated Pixels acoustic Remix)

03. Saturated Pixels - Nothing

04. The Bedlam Club - Flying Underground (Saturated Pixels Remix)

05. Saturated Pixels - Space Caravan (Balkansky Remix)

06. Doesn't Frogs – Heat And Flash (Saturated Pixels Remix)

07. Saturated Pixels - Photons

08. Sled Dujd Kachulka - TIH (Sled Dujd Kachulka Remix)

09. Saturated Pixels - Everybody

10. WeAre NoRobots - Crystallization

11. Saturated Pixels - Space Caravan

12. Fragile - Sensitive

13. Fragile - Sensitive (Fragile Remix)

14. Saturated Pixels - Pulse

15. WeAre NoRobots - So Long, and Thanks for All the Fish

Да, ако сте пропуснали "случайните" срещи с видеотриптиха Друга светлина в програмата на Литературни срещи, в галерията на СУ Св. Климент Охридски, във фоайето на Столична библиотека, в Националния природонаучен музей при БАН или в салона на Дом на киното, то сега е време да го видите в друга, онлайн светлина. Затова ви срещаме с "главния виновник" за Друга светлина – визуалният артист Ралица Тонева – която, в компанията на своя партньор (и в Изкуството, и в живота) Спартак Йорданов, ще разкаже как се ражда Друга светлина, защо двамата се спират именно на стиховете на поетите Цвета Софрониева (в Интерференция на вини), на Илко Димитров (в Айсбергът) и на Радослав Чичев (в Знам), така че текст (и гласовете на Елена Димитрова, Цветан Алексиев, Юлиана Сайска) и визия (експерименти с течности и пигменти) да заживеят в симбиоза и да заформят абсолютен триумвират с музиката на Любомир Брашненков и Ангел Додов (или добре познатите ти Saturated Pixels)...

Какво?

Заедно със Спартак Йорданов развиваме тази специфична живопис под камера в продължение на доста години, като правим връзки в работата си с други изкуства – музика, поезия. Във времето сме имали доста живи участия, както и видеоработи. Различното в случая е, може би, че поканата към другите артисти дойде от нас, обикновено е обратното. Това ни позволи да работим с предварителната увереност, че елементите ще си взаимодействат добре, което още от самото начало очерта осезаеми смислови линии, както между отделните части на видеотриптиха, така и в съотношенията между текст, глас, музика, визия.

Как?

Стихотворенията, върху които се фокусирахме сега, бяха текстове, които преценихме, че могат да бъдат вписани активно в подобен аудио-визуален експеримент. Тоест, още при избора на текст съобразявахме доколко тези абстрактни изображения, които създаваме, могат да намерят отзвук в думите – търсихме стихотворения, които съдържат нееднозначност, вербален опит за предаване на нещо не-докрай-понятно, което резонира с абстрактното изображение и звуковия експеримент. Оттам нататък вече за нас оставаше да следим асоциативните движения между текст, глас, визия и музика и да се стараем да избегнем буквалните препратки, както и да оставим поле за експеримент.

Кога?

Работим с видео отдавна, както и с поезия и музика, като участници на живо в различни артистични начинания на колеги.

Преди около 2 години, в периода на безкрайните изолации, решихме да обединим всичко това – първоначално с видеото Прах, след което и с видеотриптиха Друга светлина, където търсихме разширяване на периметъра, образно казано, и като техническо изпълнение, и като екип и текстове, и като популяризиране – както на нашата работа, така и на съвременната българска поезия.

Защо?

Чисто естетически търсихме форма и съотношения между различните изкуства, които да могат да поемат богато на асоциации съдържание в звук, визия и текст, като едновременно с това увличат и потапят вниманието без излишна тежест.

Проектът Друга светлина е реализиран от сдружение Форс минор с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура

Saturated Pixels – Mystery

Кой? – Ангел Додов и Любомир Брашненков, родно електроакустично дуо със страст към бийт сатурация на визуални пиксели.

Какво? – Мистерията на Самопознанието – ако помните подкаст срещата ни със Saturated Pixels, то за вас не е мистерия факта, че ексклузивния трак в него Pulse зададе пулса, тона и очакванията за дебютния албум на Ангел и Любо. Не е и мистерия, че най-голямата мистерия винаги е била (и ще си остане) опознаването на Човека и... най-вече, Самопознанието. А всеки дебютен албум е идеално средство, за да разбереш Кой си и Какво искаш...

Затова, още в началото, Ангел и Любо се насочват към "Портите на Самопознанието" в Doors (да, не без помощта на бийт терапевта Иван Шопов, който именно издаде дебютното им Photons ЕР), което заедно с перкусивното Calima надграждат наученото във Photons, а Flaming O и заглавното Mystery (с цял акустичен арсенал в електро-симбиоза) идват, за да напомнят колко важна е китарата в лайв акциите на Saturated Pixels. Да, важно за самопознанието е и да минеш през местата, които обичаш, а Spectre, Forest и Pulse (със семплирания звънец на колело) те отвеждат на такава разходка, за да стигнеш Deeper – там, където се затваря кръга, подет от началното Deep... там, където ще намериш всички елементи, всички сатурирани пиксели на една Персона...

Кога? – срещата със Saturated Pixels е ясна – 10 май, клуб Tell Me, където Mystery-то на дебютния албум на Ангел и Любо ще се разплете парче по парче, бийт по пиксел по SpartArt | Спартак Йорданов...

Защо? – защото Mystery-то на екзистенца минава през Doors на Самопознанието, за да познаеш тогава из-Deeper смисъла на житието и битието.