My Mir

"URLife е когато съзнателно си приел дигиталното за част от живота ти и не можеш без него" казва Стефан Бъчваров (един от основателите на нет лейбъла WTF is SWAG) за прясно издадената четвърта поред компилация, а той отдавна живее в URL измеренията на дигиталния бийт – логва се с имена като Hempsta, Big Tiger (комбината с Mojo Goro) и актуалното Cyberian, с което миналата година издаде дебютното Roadside picnic ЕР. А сега Cyberian ни дава микс паролата за URLife компилацията, за Хага и малкия му интернет храм, за звуците от натура в дигиталния бийт свят или...

Защо точно Cyberian и как Hempsta се превърна в Cyberian?

Не мисля, че моят човек Hempsta си е тръгнал. Просто концепцията е малко различна. Cyberian е малко по-клубно ориентиран и има малко по-обрана ритъм секция, и темпото е малко по-различно.

Кое е най-важното нещо в света на Cyberian?

Най-важното нещо в Cyberian света е свързаността. Cyberian никога не се разлогва и рядко спи, а когато няма интернет е изнервен. На уебсайта ми може да видите перфектно чистия ping тест и да се порадвате на малкия ми интернет храм.

URLife е...?

Когато съзнателно си приел дигиталното за част от живота ти и не можеш без него.

Каква е идеята зад компилацията URLife? В нея присъстват добре познати агенти като Mojo Goro, Drum Kid, Alis, Qaseo/Tone Deaf Junkies, Fingalick, KODEK и твоя милост, но какво би казал за имена като Korma, Kepikei, Kanz и как те се вписват в WTF is Swag семейството?

Korma е от отличаващите се лица на инструментал грайм сцената в Щатите и пич, с който сме си чатили. Все пак WTF is SWAG e professional chat organisation – пише го на страницата ни.

Kepikei е продуцент и диджей, когото срещнах около Mystic Stylez крюто от Белград и доста ми допадна с това колко нетипичен звук има.

Kanz e техно продуцент от София и е половината от групата 80s clash, пием ракия понякога.

Всички допринасят за традиционната еклектика на микстейповете, които правим.

Как би разказал историята на твоя трак Den Haag? В него използваш звук от звънец, та на чия врата звъниш и какви хора очакваш да отворят вратата за WTF is Swag концепцията?

Тракът е скорошен джем, в него има доста звуци от натура, които съм записвал - капки вода, падаща монета във вендинг машина, звънец и т.н... Всеки ден свиря по малко и влагам в процеса части от всяка друга дейност от ежедневието ми. Останалото е KORG М1 синтезатор, институция за New Age звук и малко барабани.

В Хага съм бил, ама не ми хареса. Мисля, че всеки може да си намери по нещичко в WTF is SWAG каталога. Тук е момента да благодаря на всички, които си купуват музиката ни. Знам, че не можете да го прочетете на български, приятели, но ви обичам.

Има ли някое конкретно парче, което се гордееш, че си записал и можеш да кажеш за него: "Това е! Това исках, когато започнах да правя музика"?

Доста се кефя как се получи Createress, парчето от второто Big Tiger EP. Беше интересен момент в живота ми.

Иначе никога не съм имал крайна цел, всичко е постоянен процес и това прави свиренето интересно. Опитвам се да спирам мисленето и просто да стоя в настоящия момент, намирайки най-добрия звук за него. Днес може да е ембиънт, а утре техно.

Какво се случва с Big Tiger и ще чуем ли отново неговия рев?

Mojo Goro ми е братче. В момента не работим над нищо, тъй като не сме се виждали в истинския живот от известно време, но може да излезем с нещо във всеки момент. Keep ur eyes peeled...

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Мислех си, че е време да си купя вентилатор. Много е горещо. Просто меланхолична музика с много бас, тъжен съм.

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Мисля да чатя и да програмирам.

Три неща, които обичаш и три, които мразиш в съвременната електронна сцена?

Единственото нещо, което не харесвам е, че много хора искат да приличат на някой друг. Жалко е, защото сме в момент, в който няма правила и нищо не бива да ни спира да сме себе си.

Обичам достъпа, който интернет предлага. Обичам онлайн радиата. Обичам ривайвъла на грамофонните плочи.

В Cyberian дневника следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Искам да направя дългосвирещ релийз, подплътен с визуални работи и може би да представя проекта под формата на изложба.

Имам няколко идейки за интерактивни инсталации и видеа с авторски саунд дизайн. Също така от известно време работя заедно с продуцента Infragreen и имаме доста интересни неща, които трябва да покажем скоро.

Иначе, технически погледнато, на 25 юни имаме гиг с Mojo Goro и Visitor Q в Пловдив, а на 4 юли съм на Night Market в Полиграфията.

Парти девиз за финал?

"There are a lot of flys and insects who are very respectful and I can tell are friendly, I get the vibe they just are seeing wasup" – Lil B

По URL вълните на летния джубокс сърфират:..

DJ Koze – DJ-Kicks

Кой? – Щефан Козала, кралят на бийт иронията в кросоувър хаус царството.

Какво? – юбилейно DJ-Kicks лято на нашето доволство – едва ли има по-подходящ разказвач на истории от Kosi Kos, когато става дума за юбилейно 50-то издание на микс серията DJ-Kicks на берлинския лейбъл !К7, който догодина навършва 20 години. А Щефан Козала наистина умее да разказва бийт истории, както никой друг – с неподражаем хумор и ирония (като в типичното Kosi интро I Haven't Been Everywhere But It's On My List), с едит храна за душата (като в брилянтните Holiday и It Hasn't Happened Yet изповедта на Уилям Шатнър/капитан Кърк от Стар Трек), с точните връзки между своето хип-хоп минало и кросоувър хаус настояще (едит тракове от Dimlite, Madlib, Mndsgn, Homeboy Sandman се сливат перфектно с Boards Of Canada, Efdemin, Session Victim, Frank & Tony, Portable...), така че да се получи авторска (като DJ Koze албумите) хем интимна, хем комплексна и универсална бийт история, която ще влезе в DJ-Kicks архивите с етикета класика.

Кога? – от изгрев до залез, идеалният саундтрак за летния Holiday филм, в който се пее: "You call me who You are and say You love me".

Защо? – всеки диджей на тази парти земя се кълне, че иска да разказва истории, но малцина го правят наистина... като DJ Koze.

Leftfield – Alternative Light Source

Кой? – Нийл Барнс, поел управлението на техно кораба Leftfield след напускането на ко-пилота Пол Дейли.

Какво? – техно здрач носталгия – в годината, белязана от завръщането на 3 банди от голямата UK рейв петорка (Orbital и Underworld пасуват), третият Leftfield албум (точно 20 години след дебютния Leftism) може да се окаже по-добрата оферта от тази на The Chemical Brothers и The Prodigy – със сигурност Head And Shoulders комбината на Нийл със Sleaford Mods хваща повече ухото от тяхната Ibiza авантюра с The Prodigy.

И докато формулата за завръщане и на трите банди включва много гост-вокалисти (в Leftfield случая освен Sleaford Mods влизат Шани от Poliça, Тунде Адебимпе и Ofei), то тук едноличните тракове като Alternative Light Source, Shaker Obsession, Storms End и Universal Everything обират лаврите при липсата на очевадни хитове като в Rhythm And Stealth.

Кога? – в здрача на деня, когато изгрява alternative light source.

Защо? – Levitate For You казва Нийл Барнс на финала и Leftfield го постигат.

ASC – Imagine The Future

Кой? – Джеймс Клеменц, британски мастер на дъб-техно пейзажа.

Какво? – хипноза в дъб зоната на техно здрача – цикличен като самия живот, новият ASC албум започва и завършва с вариации на опус парчето Sunspots, а между тях се разкрива цялата прелест на пейзажа – също като море, което изглежда хем статично, хем в перпетуум мобиле движение, така и в дъб приливи и отливи се носят Dark Matter и Cosm, а бълбукащото под повърхността техно на Bell Curve, Unfriendly Waters и Axis Shift се превръща в носещите ембиънт вълни на Imagine The Future и The Secret Society.

Кога? – в следобедните часове на залеза, когато изгрява бъдещето на нощта.

Защо? – винаги е хубаво да имаш визия за бъдещето, особено когато е балансирана на ръба на техно утопията и дъб реалността.

Matrixxman – Homesick

Кой? – Чарли Дъф, американски техно агент от Сан Франциско с уклон към сай-фай бийтове и теми.

Какво? – techno ex human machina – дебютният албум на Чарли звучи като сай-фай трилър със заглавие точно като артистичното му амплоа Matrixxman – в него има пост-индъстриъл пейзажи (Packard Plant и Earth Like Conditions), кибер есид забавления (Red Light District, Opium Den и HMU (Hit Me Up)), драми с изкуствен интелект (Annika's Theme и Augmented) до получаване на пълна скенер картина на едно възможно пост-human бъдеще.

Кога? – в кибер нощите на самотното пътуване към тъмните дебри на съзнанието.

Защо? – за да излезеш от матрицата, първо трябва да опознаеш Matrixxman измеренията ѝ.

The Orb – Moonbuilding 2703 AD

Кой? – Алекс Патерсън и Томас Фелман, двама бийт ветерани в постоянно променящия се Космос (и състав) на The Orb.

Какво? – до Луната и обратно – точно 10 години след общия им албум Okie Dokie It's the Orb on Kompakt и 20 години след като за първи път работят заедно по Orbus Terrarum, Алекс и Томас отново поемат на ембиънт-спейс-техно авантюра.

В хипнотичните епоси God's Mirrorball, Moonscapes 2703 BC, Lunar Caves и Moonbuilding 2703 AD се преплитат минимъл техно лууп перфекционизъм (специалитет на Фелман) и грууви бийт фантазия ала Патерсън (дори има време за J Dilla трибют с бонус трака Dilla's Moon Quake), така че пътуването в Космоса никога да не ти звучи като занимание самотно.

Кога? – когато Луната те погледне в очите, естествено.

Защо? – всички сме деца в орбитата на планетата... Луна.

Silkie – Fractals

Кой? – Соломан Роуз, пост-дъбстеп герой със страст към спейс-фънк фантазии.

Какво? – футура-фънк одисея – когато прозвучат първите акорди на Limits става ясно, че Соломан е загърбил дъбстеп ограниченията от първите си два албума City Limits и се е впуснал в спейс-фънк авантюра (перфектно комиксово визуализирана от аржентинския артист Freshcore), в която има място за ретро-футуризъм (Love Affair, Moda и Escape Route) с пост-дъбстеп отклонения (Majik, Swank и Cascada), но винаги гравитираща към левитиране на тялото с Limits.

Кога? – в орбитата на летните морски нощи, когато звездите изглеждат по-близко.

Защо? – въображението е по-важно от знанието, казват някои умни хора.

Four Tet – Morning/Evening

Кой? – Киерън Хебдън, неуморният бийт маестро, абониран за хайп машината.

Какво? – един ден на... – едва ли има изненадани от факта, че Morning/Evening се появи внезапно и (не)очаквано, също като предишните три Four Tet албума; едва ли някой се изненадва, че съдържа само два опус трака (по 20 минути) със сродни елементи – Morning Side и Evening Side; едва ли е изненада и обилното напояване тук с индийски мотиви, особено като се има предвид индийските корени по майчина линия на Киерън и минорните сантименти след кончината на индийските му дядо (преди години) и баба (току след издаването на Beautiful Rewind);

Затова едва ли е изненада, че Morning/Evening няма нищо общо с jungle/грайма на Beautiful Rewind албума, а е по-скоро роднина на Percussions проекта му. Ако следите отблизо и диджей сетовете на Киерън, то едва ли ще е изненада, че напоследък Four Tet е в live амплоа, както няма да се изненадате, ако с Morning Side посрещнете не един и два летни фест изгрева.

Кога? – заглавието на албума е достатъчно красноречиво – от Morning до Evening.

Защо? – утрото е по-мъдро от вечерта, особено след Four Tet диджей маратоните.

VA – URLife

Кой? – интернационална агитка от бас роднини в нет семейството WTF is SWAG.

Какво? – URL парти в дигиталния бийт свят – няма как нет лейбъл да не залага на кибер естетика, но в четвъртата WIS компилация тази мрежова обвързаност е най-силна като се започне от хитрото заглавие и се стигне до музиката.

И ако добре познати агенти като Mojo Goro, Drum Kid, Qaseo/Tone Deaf Junkies и Alis офертират на добро технобас ниво, то изненадите идват от Cyberian (с Den Haag), от Kepikei (с Lovely youth), KODEK и Fingalick, чийто Birden може да докара лятото и на твоето РС.

Кога? – от логване до разлогване или в каквото там измерваш своя URL живот.

Защо? – всички ние живеем в URL свят, нали?!

Nozinja – Nozinja Lodge

Кой? – Ричард Мтетуа, властелинът на южноафриканското shangaan electro.

Какво? – shangaan боговете сигурно са полудели – лицемерно или не, факт е, че както светът кърши снага под афроекзотични ритми ала вайръл модата на деня, така и в същото време гони и ограничава милионите мигранти от същите тези африкански страни.

Факт е и, че южноафриканският крал и законодател на shangaan електрото Nozinja създаде от местни Совето/Лимпопо денс ритуали империя от Tshe-Tsha артисти (които продуцира и менажира), за да може бълбукащи афро-калейдоскоп (или просто Makwaya) парчета като Tsekeleke, Mitshetso, Baby Do U Feel Me, Xihukwani, Nyamsoro и Vomaseve Hina да се превърнат от начин на живот във философия и надежда за по-добро shangaan бъдеще.

Кога? – в моментите, когато слънцето напича като в Южна Африка.

Защо? – винаги има време за ритъм екзотика без виза.

Débruit – Outside The Line

Кой? – Ксавие Тома, френски бийт фаворит с верен усет за екзотични етно мотиви и истории.

Какво? – афро синт хипноза – когато за пръв път слушах на живо Débruit на Sónar 2009, той започна оттам, където свърши свирилия преди него етиопски титан Мулату Астатке с неговия шарен бенд – да, Ксавие така брилянтно оплита синт линии и бийт плетки с обсесията си по афро перкусии и напеви, че да се получат образци като Separated Together, Stand Up (и характерното свирене с език на берберите), Shock, Percute, MZB, Synthetic Dust и Am Am, с които да изживееш тук (както се казва новосъздадения лейбъл ICI на Ксавие) и сега своята афротрип мечта.

Кога? – в залезните часове на деня, когато усещаш върху лицето си едновременно влажния морски бриз и сухия пустинен вятър.

Защо? – хубаво е да живееш Outside The Line на клишетата.

Son Lux – Bones

Кой? – Райън Лот, американски герой на инди-електрониката.

Какво? – екзистенц терапия Вдишай-Издишай – четвъртият албум на Райън Лот (този път в компанията на китариста Батия и барабаниста Чанг) не само е рамкиран от импресиите Breathe In в началото и Breathe Out в края, но и лирика фрагментите като "Close Your Eyes, Swallow The Sun" и "This Moment Changes Everything" се повтарят като мантра из целия албум в Change Is Everything, This Time, I Am The Others, Your Day Will Come..., така че заедно с Flight, You Don't Know Me и Now I Want, заедно да се превърнат в амбивалентна поп терапия, в която животът не се измерва просто с броя на вдишванията и издишванията.

Кога? – в следобеда на личния Апокалипсис, когато Change Is Everything.

Защо? – Are We Fixed or Free е въпрос, който не само Son Lux си задава, а заедно може да стигнете и до задоволителен отговор.

PURPLE – Silence & Remorse

Кой? – Луис Дурадо, бийт агент от WeDidIt семейството на Shlohmo.

Какво? – сто летни нощи самота – записан миналото лято във време на любовни разочарования и изолация в Берлин, дебютният албум на Луис Дурадо звучи като дарк нео-соул изповед, каквато би направил Том How To Dress Well Крел под бийтовете на Shlohmo.

Фрагментарните Extinction, Let Me Stay, Secretly, Never Come Back и заглавното Silence & Remorse звучат точно като заглавията си, пропити с минорния дигитален бас, извиращ от дебрите на душата в дилема.

Кога? – саундтрак за дългите часове на The Deepest Night.

Защо? – ако "there's a sin in my heart", както шепти PURPLE, то има и лек.