My Mir

Слънце, море, плажове, коктейли... сигурно вече разиграваш до откат тази комбинация, но естествено... без музика не може. Затова с чаша в пясъчна ръка решихме началото на нашия скромен подкаст сериал да сложат двама агенти, които идеално знаят как да спретнат саундтрака на приятна вечер край морето. Сигурно познаваш Ангел а.к.а. Funkusion от радио шоуто Groovy Sessions или от свежата парти серия Reel Feel. Сигурно познаваш и Андрей а.к.а Makopa като един от главните герои зад Park Live и другата половинка в Reel Feel. Обаче може би не знаеш, че двамцата вече въртят плочи под името Sirius & Methodikal и именно под него се изявиха на румънския B'est Fest тази година. Така, че не обелвай очи, когато срещнеш името следващия път на някой флаер, а се врътвай с бодра парти стъпка, защото там (като тук) ще те чака доволно соул, фънк, афро, латино, буги, диско, броукън бийт, хаус и каква ли още не парти благина. Just sun, love and music и... мир вам!

Кои са Sirius & Methodikal?

Двама меломани и диджеи, които покрай музиката стават близки приятели. Имената идват от шега на наш приятел, грък, който не е чувал за Кирил и Методий и изговаря имената на двамата книжовници с акцент и звучи като Сириус и Методикал... Има и други вариации: Delirious & Periodical, Hideous & Catastrophical, Erroneous & Apostrophical, Nauseous & Gastronomical, Hilarious & Phantasmagorical.

Сериозно и методично или шеговито и хаотично – как се случват нещата при вас?

Андрей: Във всички вариации, постоянно...

Ангел: Балансирано най-вече.

Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Андрей: Май и на двамата ни се въртеше летен микс и май все пак ще го пуснем в разгара на сезона :-)

Ангел: Да компилираме и миксираме възможно най-много различна и качествена музика, без да се ограничиваме от стилове, темпо и настроение. Пъстро и шарено.

Нещо, което си припявате или тананикате тия дни?

Андрей: K Bonus – Shed My Soul заради микса :-)

Ангел: Нещо бразилско най-вероятно.

С какво ще запомните лятото и каква песен ще запеете наесен?

Андрей: С Дейвид Родиган на Worldwide Fest - НОУ КОМПЮТА, НОУ айпод, НОУ джиесем и ФЕЙСБУК, just sun, love and music!!!

Ангел: Лятото ще го запомня с многобройните пътувания, фестивалите, които посетихме и безсънните нощи по плажовете.

Коя плоча искате да обърнете?

Андрей: Тази на Serato-то!

Ангел: Обръщам плочи 24/7 . A страна, Б страна, А страна, Б страна, А страна, Б страна...

Какво ново от Reel Feel?

Есенен ураган от наши и гост събития!

Къде могат да ви срещнат и чуят хората?

Май по-често пускаме във Варна, отколкото в София тия дни :-) Следете фен пейджа ни за всички дати.

Парти девиз за финал?

Андрей: НОУ КОМПЮТА, НОУ АЙПОД, НОУ ТЕЛЕФОН И НОУ ФЕЙСБУК! Just sun, love and music!!!

Ангел: Wax to the motherfucking Max

01.Captain Planet - Macumba (Basstard Jazz)

02.Richy Pitch - Dey Suffer (Kaytronik Dem Beat Suffer Remix) (BBE)

03.Auntie Flo - Highlife (Huntleys & Palmers)

04.Kidboy - Yo Me Voy De Aqui (Jazz & Milk)

05.Aroop Roy - Too Long (Freestyle)

06.Opolopo - The Wow Signal (Tokyo Dawn)

07.Dego - Love & Hate (2000 Black)

08.Spaceranger - Nightmoves (Linntronix remix) (Love Monk)

09.K Bonus - Shed My Soul (Love Monk)

10.Ossie - Power of Love (Hyperdub)

11.Motor City Drum Ensemble - Get Slapped On (Compost)

12.Tad Wily - Hi Jacket Pipe (Smash Hit Music US)

13.Xantone Blacq - Yes I do (Platinum Fingers)

Той е IT специалист, но всъщност е специалист по UK bass музика. Той е Стефан Крумов, но само семейството и приятелите му го познават с това име – за зарибените по микс коктейлите в menta session той е просто StefaK. Диджей, проповядващ култ към "свинския" ритъм с парти вечеринките Swine Riddim, участник и на двете издания на Mellow Music Fest, и абониран агент за всяко тайно и не толкова тайно място, в което са намесени счупени ритми. Затова той ще удари и едно бийт рамо на нашето соаре. Затова негова е и втората серия на подкаст сериала ни, в която с много лирична драма са забъркани класики от Burial, чудесен ремикс от българската гордост KiNK, сравнително нови хитове от Ben Westbeech и SBTRKT, за да завърши всичко с иронично намигане на набиращия мощ в нета уелски продуцент Ifan Dafydd.

Шега работа ли е да имаш редовна работа и да движиш музикален блог като mentasession.org?

Ако искаш нещата да се получават наистина добре, трябва да вложиш малко повечко старание. Реално всеки пост отнема време, с което не винаги разполагаш, затова често се случва едното да е за сметка на другото. Може би сега е добър момент да благодаря за усилията на всички замесени и най-вече на Тео, без който "ментата" определено нямаше да е същата.

Защо точно UK bass музика? Какво в нея те привлече и защо би я пропагандирал?

Не мисля, че има конкретна причина. Открих я в момент когато се ослушвах за нещо ново, но същевременно достатъчно близко до нещата, които харесвах тогава. Привлече ме най-вече с динамиката си. Нещо, което винаги е било ключово, когато става въпрос за парти музика. Винаги съм бил на мнение, че тя трябва да е предимно такава, която кара хората да се движат, макар че напоследък все по-често се случва да пускам и такава, която е по-скоро за слушане. Въпрос на настроение и обстановка. Впоследствие се оказа, че музиката от Острова постоянно се видоизменя, което я прави доста разнообразна и подходяща за всяко настроение и състояние. Естествено съвсем не се ограничавам само с нея, обикновено повечето неща, които слушам ежедневно нямат много общо с тези, които пускам в сетове.

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Добрият микс е като добрия филм. Ако липсва интересна история и линия едва ли ще намериш много други причини, които биха те накарали да си го пуснеш отново. В повечето случаи когато правя микс винаги се опитвам в него да има идея и тя да придава някакво точно определено настроение на тези, които го слушат. За този микс конкретно ме вдъхнови един човек, за когото не спирам да мисля от известно време насам. Всяко парче в него е там, поради някаква точно определена причина. Естествено всеки си го интерпретира по свой собствен начин, затова се надявам да допадне и на останалите.

Нещо, което си припяваш или тананикаш тия дни?

Безспорният хит на лятото, немският му вариант... и когато остане време албумите на Machine Drum - Room(s), на Africa HiTech - 93 Million Miles, на Holy Other - With U. Винаги разчитам и на KiNK, който не се спира и постоянно влиза в употреба. Това, което си харесах днес беше последното издание на лейбъла Hotflush: Braille - Braille EP.

Що е то свински ритъм (и има ли почва у нас)? Разкажи повече за Swine Riddim вечерите, които организираш тук и там?

Свинският ритъм се появи у нас точно като шапа в Бургаско – от нищото. Стартирахме го с Meerrou и екипа на Влайкова, като впоследствие към свинщината се присъединиха още доста хора, които допринесоха за развитието му в една или друга посока. Наскоро се проведе седмото му издание, на което за пръв път имаше две паралелни сцени. Опитваме се да правим тематични събития, затова не е изключено при следващото ви посещение във Влайкова да се натъкнете на поредната безумна декорация. По отношение на музикалната селекция и гостите също се стараем да има известно разнообразие. Вероятно следващото по-грандиозно парти ще бъде на 8 октомври.

Подочухме, че произлизаш от ловджийски род – обичаш ли пържоли?

С лова определено ударих на камък, но пък пържоли си похапвам редовно (все пак с тях съм отгледан).

За какво би отишъл на лов?

Само за това, което си заслужава :)

Дъбстепът умря ли или все още се намира някой, който да изкрещи "да живее дъбстепът"?

Чак да е умрял не бих казал, по-скоро се прероди в други форми. Цялата тази история със стилоопределянето силно се разми в последните няколко години. Хората постоянно измислят нови имена за нещо старо като идея. Например новопоявилият се "post-dubstep" си е чиста проба хаус. При темпото, с което се появяват и умират разни стилове, е трудно да се каже кое точно е "умряло" и кое не.

Къде хората могат да те срещнат и чуят тия дни?

16 септември в MIXTAPE 5, заедно със Sirius & Methodikal. А в дългосрочен план - на 7 декември съм в компанията на Jamie Woon и Pearson Sound. През останалото време вероятно могат да ме намерят някъде около бара във Влайкова.

Парти девиз за финал?

All time Swine!

01. Burial - Fostercare (Intro)

02. Digital Witchcraft - Fingerpaint (KiNK Remix)

03. Chaos In The CBD - Trying To Get A Dub (French Fries & Bambounou Remix)

04. Melé - Mugged (Sinden Remix)

05. M.I.A. - It Takes A Muscle (Pearson Sound Refix)

06. Ben Westbeech - Falling (Dark Sky Remix)

07. Falty DL - My Friends Will Always Say

08. Burial - Unite

09. Poly Styrene - Black Christmas (Kahn Remix)

10. Clicks & Whistles - Hello

11. SBTRKT - Wildfire

12. Lunice - Hitmanes Anthem

13. Guido - Orchestral Lab

14. Ifan Dafydd - No Good

Къде беше през 2001, как изглеждаше, какво обичаше, каква музика слушаше... Не знам, но оттогава до днес сигурно (надявам се) си попадал, случайно или не, на класическо Porno BPM соаре. Отличителните му белези – четирима свежи бийт агенти зад грамофоните и кабелите: KiNK (Страхил), KEi (Косьо), SuB (Калин) и Zenk (Асен); непринудена, приятелска парти атмосфера, без "кофти груув", без "пудрата" и позата на големите електронни партита и с тонове приятна музика – от IDM, през хаус, диско, техно до брекбийт. За 10 години се промениха много неща – KiNK се превърна в запазена бг марка за световна хаус и техно класа, когото можеш по-често да срещнеш в някой клуб в Европа, отколкото в България; на KEi му се роди дъщеричка (да е жива и здрава), както самият той шеговито казва – "моят най-добър релийз" и така нататък, и така нататък... Само едно не се промени – страстта на четиримата към добрата музика и желанието им да я споделят с другите. Затова една Porno BPM одисея се завръща в парти космоса 10 години по-късно – 12.11.2011 в MIXTAPE 5. По случая, докато си говорихме с KEi (Константин Петров) за електро порно и юбилеи, той ни забърка с типично чувство за хумор специален микс (с апокрифни и не толкова уейв, хаус, буги, фънк, диско, соул и реге класики), за да загреем подобаващо за премиерата на парти филма 10 години Porno BPM.

Porno BPM е...?

Едно странно име, хрумнало ни през 2001 година, за да опишем акта на продуциране и диджействане на електронна музика – без ограничения в темпо (BPM = Beats Per Minute) и стил. Зад името застанахме Ogonek, SuB, KiNK, KEi и Zenk.

10 години малко ли са, много ли са? С какво ще ги запомниш?

10 години наистина звучи като адски много време. Още не можем да повярваме! Наскоро осъзнахме с момчетата, че в този си формат сме може би най-дълго съществуващото парти в София. Минахме през много идеи и места, но запазихме идентичността си и останахме независими и ъндърграунд. Забавно е да твърдим, че сме ъндърграунд, но се оказа, че почти не сме пускали в клубове над кота 0.

А дали са много или малко 10 години – не знам. Мисля, са достатъчно, за да кажем, че ако наистина харесваш и вярваш в това, което правиш, ще запазиш мотивацията и вълнението от предстоящо парти, каквито бяха и на първото ни събитие. А това е най-важното, за да се развиваш!

Иначе ще запомня прашните мазета, в които пускахме и многото нови приятели, които срещнахме там. Както и летните партита на открито, които, мисля, че останаха със статус – легендарни.

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Миксът е по-скоро компилация от различни жанрове и настроения. Идеята му е да бъде по-скоро саундтрак, отколкото класически диджей микс и да разкаже какво се случва с луд учен, горила и един женски мозък. Така, че очаквайте неочакваното от артисти като KiNK, Клас, KEi, Серж Генсбур, Матю Хърбърт...

Парти филмът "10 години Porno BPM" ще бъде...?

Изненада! Ще подшушна само, че сцената ще бъде доста необичайна и ще можете да чуете най-любимите ни парчета през годините. А като нищо и KiNK да се развихри наживо. Плакатът на събитието е особено интересен и рисуван на ръка от Тренев Студио – ще подарим по един на първите 100 души. Имаме и специален VJ екип от kmn и Yves O.

Електронната музика стана ли порно напоследък?

Като че ли се премина към "домашно порно" – време, в което всеки с минимални усилия и средства може да създава вкъщи електронна музика. Което е добре, защото дава шанс на много талантливи хора да създават и да бъдат чути. От друга страна това доведе до наводняване на сцената с много и нискокачествени продукти, които може също да наречем "порно". За съжаление, всичко това обезцени доста стойността на един автор на електронна музика и трябва да си наистина креативен, за да изпъкнеш над другите.

Нещо, което си припяваш или тананикаш тия дни?

При мен припяването е по-скоро свързано с издаването на нечленоразделни звуци, наподобяващи любимите ми аналогови синтезатори.

Парти девиз за финал?

Don't stop till you get enough!

В българската електронна музика няма чак хиляда качествени имена за експорт, но две от тях със сигурност са: Нико 99 mistakes и Маргото Casio Blaster. Познаваш ги като неуморните бийт свежари 1000names, а от днес може да добавиш в плейлиста си и техният трети албум Invisible Architect – записан като шарен електронен дневник на подсъзнателен трип от емоции и гледки между София и Берлин. Част от него може да чуеш и усетиш в специалния им и приятно еклектичен микс, а за начало – тръгни на Paper Trip с видеото към първия сингъл от Invisible Architect.

Трети албум за трети различен лейбъл – случайно ли е, че за всеки албум сменяте лейбъла или просто търсите съзнателно точното място за вашата музика?

Може да кажем, че нещата при нас се случват случайно и не дотам. Никога не сме търсили конкретен лейбъл. Някакси те са се появявали в точния момент, в който вече сме искали да представим нещо различно.

С тази цел ли заминахте за Берлин – как ви се отрази голямата музикомелачка на този космополитен и толкова наситен с електронна музика град?

Да, това бе една от причините да заминем. Нуждаехме се също така от нова атмосфера и среда, да излезем от студиото, да срещнем нещо различно и артистично, което носи този град. В Берлин има сцена за всички. Много сме доволни, че срещнахме сродни души и намерихме своето място сред наистина огромния музикален океан.

В новия албум някак се отдалечавате от бийт вълната, от емотроник хип-хопа – съзнателна промяна на концепцията, на усещането ви за музика ли е или естествено развитие на нещата?

През годините вкусовете ни се променят. Променяме се и като хора, и е нормално това да се отрази на музиката ни. Някак узряваме, добиваме нови впечатления и вълнения и това намира отзвук. Както винаги това се случва естествено.

Албумът се казва Invisible Architect – има ли нещо общо с Архитекта в Матрицата или са замесени други архитекти?

Замесен е, само и единствено, Архитектът Природа. Отдайте се на тази наслада и вижте формите.

Някоя интересна история около създаването му или такава в определено парче от него?

Самият албум си е една цяла история. Създадохме го на път – започнахме в София, развихме го и го завършихме в Берлин. Повече от година време. Сменяхме квартири, стаи, атмосфера и може би това си личи.

Името ви идва от заглавието на творба на Аниш Капур – какво е мястото на скулптурата и на архитектурата в музиката?

Огромно. Когато видиш архитектурата на Филип Джонсън не може да не запееш в удивление от тази магия.

Кой е отговорен за артуърка на обложката?

Good Monday Studio. Те са много близко свързани с нас. Работим с тях напоследък.

В началото графичното оформление на музиката ви беше доста игриво, с много цветове, много детайли и елементи – сега, с всеки изминал албум обложките ви стават все по-черно-бели, все по-минималистични – промени се светогледа ви или...?

Да, то е очевидно. Визията отразява музиката ни винаги. Хората, които са ни правили обложките, са усещали това и се е получавала интересна колаборация.

Къде и кога хората могат да ви чуят и видят тези дни?

На 19 декември презентираме албума в + това. Приготвили сме много интересни неща.

Мото, което следвате, докато правите музика и си живеете живота?

Don't push the string too much.

Tim Buckley - Gypsy Woman

1000names - Paper Trip

1000names - Born with Promise

Mo'Kolours - Drum Talking

Pursuit Grooves - Clueless

B.Bravo – Kiss'n'Tell feat Zackey Force Funk

Pixelord - Keramika

Cokiyu - Drag the Beast (Shigeto remix)

S.Maharba - Nice to Meet U

1000names - Water Resistant Rakete

Beaumont - Midnight

Mafia Lights - West

Мисли глобално, действай локално – харесваме този принцип, затова започваме годината на Дракона със суши от Лондон. Именно този абсолютен миш-маш от културни символи и стилове в музиката е искрата, която гори у Алекс Оксли и го кара вече 14 години да дижейства под името Mister Sushi. Роден в Шефийлд и развихрил се в Лондон под имената Mister Sushi, Smooth Sailing и Дънкан Уайтли, той движи клубната серия партита 44 (телефонният код на Англия, видиш ли) и радио шоуто Nuts'n'Bolts. Напоследък парти графикът му го събира на една сцена с имена като Apparat, DJ Food, DJ Vadim, Sepalcure, затова и специалният му микс е тооолкова еклектичен – от хитови парчета на Death in Vegas и Fever Ray до последните мастер творения на Scuba и Orbital, а между тях с иронична акапела дори се промъква (жив е той, жив) Майкъл Джексън!?!

Защо Mister Sushi? Просто харесваш суши или... ?

Хаха, името Mister Sushi е свързано повече с възхищението ми към Япония и културата там, отколкото със сушито. Дълги години Япония ми беше интересна и мечтаех да я посетя. За щастие, миналия февруари, бях за кратко в Токио – диджействах два пъти там, което ми остави специален, незабравим спомен.

Какво е музиката за теб, как започна твоя флирт с нея и се стигна до това, което правиш в момента?

Музиката винаги е играла главна роля в живота ми, все пак от близо 14 години вече диджействам под името Mister Sushi. Като тийн обаче, страстта ми бяха алтърнатив рок и хеви метъл бандите – опитвах се да пея и да свиря на китара, но хич не се получаваше, затова диджействането дойде като естествено развитие. През 2001 отидох в Лондон и започнах да пускам музика на няколко места в Брикстън. Две години по-късно спечелих и наградата Diesel-U-Music award за най-добър диджей, което доведе до много участия в клубове в Британия и Европа. Дълги години пусках основно брекбийт, но този саунд ме отведе и до техното, хауса, диското и всякаква друга електроника. Просто в сетовете си опитвам да забърквам колкото може повече жанрове – като пътешествие е – на границата между чистото забавление и срещата с нова или пък съвсем забравена музика.

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса?

Доволен съм, че се получи така – улавя звученето на моите сетове през последните повече от 6 месеца. На моменти е доста интензивен, точно каквото е диджействането наживо.

Имаш и радио шоу – Nuts'n'Bolts, какво го различава от всички останали?

Искаше ми се в това предаване по London Fields Radio да намеря баланса между музиката, с която израснах и тази, която сега пускам в клубовете и слушам вкъщи. Шоуто се излъчва от едно кафене в Хакни, което го прави уникално само по себе си, защото атмосферата и обстановката там оформят и музиката, която пускам в предаването. Дълги години, радиото ми беше голяма страст, особено като бях тийн – слушах шоуто на Джон Пийл, очарован от разнообразието на музиката, която пускаше. Абсолютен пионер – за него нямаше граници.

Има ли въобще нещо лошо в размиването на границите между жанровете, в тоталното им смесване напоследък?

Лоша музика има във всеки жанр, но за мен това размиване на стиловете е хубаво нещо, защото позволява повече експерименти с даден саунд. Естествено, в точните ръце, това смесване на стиловете може да звучи като магия.

Хитовото в електронната музика днес се мени толкова често и бързо, така че възможно ли е, в Лондон например, да имаш дълга и успешна музикална кариера?

Брутално е да работиш в музикалната сфера напоследък – трябва да си доста гъвкав и готов на всевъзможни рискове. Освен като диджей, работя и като промоутър, програматор на клубни вечери, а и на няколко фестивала. Осъзнал съм, че за да вървиш напред понякога просто трябва да се адаптираш. Електронната музика се променя и развива постоянно и именно това я прави вълнуваща и предизвикателна.

Кои са твоите артисти-фаворити за 2011?

Не мога да изброя всички, но все пак - Scuba, Kuedo, SBTRKT, Anchorsong и Gui Boratto. Като концерти наживо адски ме впечатлиха шоуто на Бьорк и особено това на Амон Тобин, чийто аудио-визуален пърформанс е от друга планета.

Какво ново през новата година за теб?

Доста ще съм зает през следващите месеци. Опитвам се да започна серия клубни вечери, които да вървят паралелно под името на радио шоуто Nuts'n'Bolts, както и да работя по общи проекти с други промоутъри за серията партита 44, които правя. Диджей графикът ми се пълни, тази година ще имам доста повече участия из Европа – и като Mister Sushi, и като Smooth Sailing – диско проектът ми с Роксан Рол. Иска ми се и да започна отново да пиша музика – може би е дошъл точният момент, когато Дънкан Уайтли (името под което издавам музика) ще възкръсне.

Парти философия за финал?

Отнасяй се с другите така, както искаш да се отнасят с теб.

Името Disco Nutter ще свързваш по-често с дъбстепа и неговите мутации, отколкото с диското. Неслучайно – Ясен Велчев е диджей и продуцент на бас музика за лейбъли като Saturate!, Section 8 Recordings, Carbon Logic. Също е и значима част от екипа на музикалната онлайн платформа за бас обсесии Stash!, както и българският представител на миналогодишната престижна Red Bull Music Academy конференция в Мадрид. Тази година RBMA инвазията ще захапе Голямата ябълка а.к.а Ню Йорк от 30 септември до 2 ноември, а всеки необратимо обсебен от музиката може да кандидатства за участие до 2 април. Затова докато с Ясен съживявахме спомени и усмивки от работата му с Om Unit и други артисти миналата година в Мадрид, той ни забърка спейс бас коктейл с основни парти съставки: Om Unit & Disco Nutter, Addison Groove, Photek, Scuba...

Има ли шега с диското в Disco Nutter и защо си избра точно това име?

Няма шега. Просто ми дойде наум един ден, докато си драсках на един лист по време на лекции.

Когато чуеш RBMA си спомняш за... ?

... еднo от най-невероятните неща, които са ми се случвали. Много музика, много вдъхновение и много усмивки.

Една от най-докосващите истории на лекторите беше тази на Emmanuel Jagari Chanda – последният оцелял от замрок сцената на Замбия. Никой друг не може по-добре да разкаже за трудностите на правенето на рок в Замбия, а вероятно той е и единственият останал с толкова задълбочени познания по темата. Сподели ни, че повечето му приятели, с които е правил музика по онова време вече не са сред живите. Разказа ни и за трудностите, пред които се е изправял всеки от съмишлениците му, което е и една от причините в момента да работи в коренно различен сектор, за да събере достатъчно пари, с които да основе училище за музиканти. С усмивката си Jagari осветяваше цялата стая и му пожелавам късмет с благородното начинание. Всеки от лекторите имаше невероятни истории за разказване. Имаше такива, които ни забавляваха много, като например Tom Zé.

Действахте в комбина с Roka, сега предимно продуцираш музика сам, но миналата година на RBMA пак ти се наложи да участваш в колаборации с други артисти – май обичаш да работиш с други хора или напротив, по-трудно е когато двама индивидуалисти работят по общ проект?

Истината е, че все още продължавам да работя главно с Roka. Има нещо магическо в това да правиш музика с други хора, най-вече заради синергията и крайните резултати. Когато можеш да се сработиш с другите, всичко става много лесно и спонтанно. На място като RBMA всичко става още по-лесно заради самата атмосфера, както и заради ограничението на дните, с които разполагахме. Две седмици могат да изглеждат като много време, но истината е, че там минават неусетно.

Общото ви парче с Om Unit от RBMA 2011 се казва Question, та кой въпрос не можа, а искаше, да му зададеш на него и другите артисти в Мадрид?

На такова място рядко съществува въпрос, който да остане незададен, най-вече заради непринудената атмосфера, която витае там. След първите няколко дни вече се намираш сред приятели. По подобен начин седят и нещата със самите лектори, някои от които дори работеха с участници в Академията.

С Джим (Om Unit) се запознах още в самото начало и беше първият човек, с когото работих там. Question всъщност е вторият трак, който направихме заедно. Първият носи името Dusk и е с участието на Jeet Zitar – невероятен музикант от Индия. Джийт влезе в студиото, в което работехме с Джим, попита ни дали може да пробва да запише нещо със своята mohan veena (инструмент, който се използва в индийската класическа музика) и за 5 минути успя да направи импровизация, която ни остави без дъх.

Какво би казал на всеки, който иска да кандидатства сега за RBMA 2012?

RBMA е невероятно преживяване, което остава за цял живот! Бъдете себе си, докато отговаряте на въпросите от анкетата и ако не ви приемат от първия път, не се отчайвайте. Ню Йорк със сигурност е изумително място за провеждане на Академията и няма съмнение, че от екипа на RBMA ще хвърлят огромни усилия да създадат нещо незабравимо, така че не пропускайте шанса си да кандидатствате!

На тези, които попаднат сред "избраните", препоръчвам да намерят време да се изгубят в града-домакин веднага щом пристигнат там, защото няма да им се отдадат много възможности за туризъм. Повечето дни, както и нощи, ще прекарате в студията, лекционните зали и кухнята. Не, че ще съжалявате за пропуска – на човек му се отдава само една такава възможност и трябва да се възползва максимално от нея.

Каква идея ти се въртеше в главата, докато правеше микса?

Искаше ми се просто да представя някои от траковете, които слушам напоследък. Не съм залагал на авторска продукция, а самата селекция се различава малко от нещата, които пускам обикновено.

Тази година ти предстои...?

Надявам се на повече муза и повече хубава музика!

Парти девиз за финал?

Party smart!

01 Om Unit - The Timps (Alternative Mix)

02 Voyeur - Estella

03 Scuba - Flash Addict

04 Photek - U.F.O. (Addison Groove Almost Headhunter Remix)

05 KingThing - Waking Up

06 AS1 - From The Above

07 AS1 - Walking On Fire

08 Quebo - The Beat Constructor

09 Instra:mental - Pyramid

10 Dexter - Space Booty

11 Kronos Device - Below the Surface (Dynamik Bass System Remix)

12 Addison Groove - Work It

13 Om Unit & Disco Nutter - Question

14 Stingray Enters The Unknown- The Sadist (Heinrich Muller & Cestrian Mix Part 1)

Помните ли концерта на Джейми Уун? А помните ли агентът с него на сцената, който изсвири откриващото парче Echoes изцяло на роял? Той е Джеймс Ройс Ууд Джуниър и отново ни е на гости – този път ни забърка специален микс изцяло със собствена продукция. Ройс Ууд Джуниър е свеж бийт агент на път да издаде дебютния си албум, затова тук ще чуеш един-два жокера как ще звучи той. Ройс е и човек, който обича да споделя музика със стари, добри приятели, затова в микса витаят и гласовете на Джейми Уун (който дори рапира !?!) и певицата Stac. Ройс може би вече обича и всичко нашенско, и родно след като сръбна троянска сливова, затова като реверанс ще чуеш и продукция от родния, живеещ в Лондон, Николай Сеизов а.к.а Micromattic...

С какво ще запомниш концерта ти с Джейми Уун в България?

С една от най-екзалтираните публики от цялото ни турне. Общо взето, по моя скромен опит, в цяла Източна Европа хората са по-живички от тези в останалата част от Европа... Храната също е страхотна, а и все още може да се пуши навсякъде, което е прекрасно за пушач като мен, хаха...

С Джейми сте били съученици в Brit School, но как всъщност започна твоята афера с музиката и заработихте с него?

С Джейми, от около 16-годишни, правим заедно музика, с известни прекъсвания. Най-голямата пауза беше преди няколко години, но ето че сега отново сме заедно... и да работя с него по Мirrorwriting, както в студиото, така и докато го представяхме наживо по концерти, беше страхотно за мен.

Изглежда, че музиката за теб е споделяне на нещо хубаво с добри, стари приятели – и Джейми, и Stac, с която издадохте Second Lens EP, са такива твои стари другарчета... ?

Предполагам, че просто имам късмета приятелите около мен да се оказват адски талантливи музиканти и изпълнители... Въпреки, че проектът със Stac се случи повече от разстояние – тя ми пращаше акапели, аз редях бийтове. През по-голямата част от миналата година бях на турне с Джейми, така че просто получавах вокалите от Stac, а аз продуцирах когато и където можех... Песента Wet от Second Lens EP например, беше записана за около 15 минути в хотел Hudson в Ню Йорк... тогава просто трябваше да изстискам всичко възможно от парчето.

Заиграваш се и с иронични парчета като Good Cheese, Raggo is as Raggo does направени заради кефа и пародията, та колко важни са шегите и закачките в музиката?

Във всеки дреме килерен рапър, хаха... а и няма нищо по-забавно от това да скалъпиш набързо хип-хоп трак, да събереш добри приятелчета, да пийнете и да се държите глупаво няколко часа, като в същото време просто правите музика. Ако през цялото време го играеш прекалено насериозно, музиката може да стане тягостно занимание. Все пак, някои от най-добрите песни се пръкват именно тогава, когато не ти пука особено какво ще се получи накрая.

Това, че работиш с певци като Джейми и Stac, това ли ти даде смелост да пееш в собствените си песни или...?

Гласът ми не е дар от Бога, като на тях двамата, но все пак мога да изпея прилично добре някоя и друга песен, хаха... Винаги съм го правел, но и преди винаги се опитвах да намеря някой завършен певец, който да презапише вокалите. Сега вече наистина не ми пука. Просто изпявам вокалите, редя бийтовете... и го оставям така, мамка му!

Разкажи повече за дебютния ти албум... каква е историята?

За историята не знам още, обаче имам цял куп тотално различни парчета, които някакси трябва да събера в едно цяло – от фолк песни до техно... един Господ знае как може да се съчетае това... може би ще бъде фолкитех албум, хаха...

А каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса?

Това е просто колекция от мои парчета – едни са нови, други стари, някои ще влязат в албума... Като цяло, миксът се лее лежерно, кротичко... идеално върви с чаша хубав чай.

Сега ти предстои...?

Да загрея чайника, хаха... да завърша албума си и може би да поработим с Джейми върху някои от новите му неща. Също, надявам се, ще запиша няколко ремикса и продукция за други артисти.

Парти девиз за финал?

Raggo is as Raggo does

1. RWJ - Noon

2. RWJ feat. Michael MacWoonald - Jodie

3. RWJ - Don't Wanna Lose You

4. Bubble Shit - Raggo is as Raggo does

5. Micromattic - Uncanny (RWJ remix)

6. Jamie Woon - Lady Luck (RWJ retwix)

7. RWJ - Touch

8. RWJ - Fivebit

9. RWJ - Clacks

10. RWJ & Stac - Edge

Днес се превръща в радио... или поне радиопредаването Groovy Sessions ни е на гости. Точно преди 6 години една хубава идея в главата на заклетия меломан Досю Амуджев се трансформира в радиовълни и така на 101.7 MHz за пръв път в бг ефира зазвучава музика от независими лейбъли като Compost, Schema, Ziriguiboom, BBE, Tru Thoughts, Brownswood, Record Kicks, Freestyle и Jalapeno. Досю влива в шоуто и малко свежа диджей кръв – Ангел (Funkusion) и Орлин (Oto), и ето че Groovy Sessions се развива в клубна вечер, която приема първите диджей гостувания у нас на имена като Black Grass, Robert Luis, Diesler, TM Juke, Kormac и Bonobo. И така вече 6 години... затова сега на мегахерца грууви триумвиратът (Досю, Ангел и Орлин) празнува рожден ден със специален едночасов микс, в който всеки представя по 7 парчета... И нека груувът бъде с вас!

Groovy Sessions за теб е...?

Досю: Паралелна реалност. Прекрасен, измислен свят, в който попадам всеки път, когато правя предаването.

Ангел: Едно от големите вдъхновения в моя живот. Изгради музикалния ми вкус, отвори ми очите за много неща извън музиката.

Лесно ли се работи като грууви триумвират или...?

Досю: И е лесно, и не дотам. Всичко е въпрос на нагаждане. Ние сме доста различни като характери и темперамент. Но според мен, точно различията ни събират. А когато музиката е общия знаменател в уравнението, няма начин да не стигнем до печеливша комбинация.

Ангел: Мисля, че се справяме добре. Все пак близо шест години сме заедно и не сме имали сериозни конфронтации.

Ако Groovy Sessions е жив организъм, коя част от него е всеки един от вас?

Досю: Важно е да стане ясно, че Groovy Sessions е преди всичко име на радиопредаване. И чак след това екип от хора, които пускат музика по клубове или организират събития. Затова и в "триумвиратът" аз се занимавам основно с предаването и концепцията му. Орлин (Oto) е може би един от най-добрите диджеи в България. Той е нещо като талисман на екипа, харизматична личност, позитивно настроен човек, около когото винаги има купон. Затова и той е онази "подправка" за всяко едно парти, която гарантира доброто настроение. Ангел е човекът в екипа, който най-много спомага за налагането му като Groovy Sessions Team. Той е виновникът предаването винаги да е на "върха на вълната" като звучене. Благодарение на него в продължение на няколко години на партитата на Groovy Sessions дойдоха всички онези големи имена от европейската клубна сцена, които спомогнаха за известността ни в момента. Педантичен и безкомпромисен по отношение на музикалния си вкус, като диджей пък винаги е бил различен и иновативен.

Ангел: Наистина ми е трудно да определя коя част от организма съм аз. Но определено Досю е човекът, заради когото нещата почнаха и продължават все още да се случват, така че той е ГЛАВАТА в нашия организъм. Ние с Оtо сме двата крака и ръцете....

Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Досю: Обикновено в подобни случаи се прави ретроспекция на всичко онова, което се е случило през изтеклите години. В противоречие с тази традиция аз реших да включа в микса някои от парчетата, които са ми направили силно впечатление през последните месеци. Общото между тези парчета е, че не могат да бъдат категоризирани, трудно е да бъдат вкарани в рамките на един или друг стил. Но те маркират тенденциите в развитието на музикалните жанрове през следващите години. Моето откритие за 2011 бяха Auditory Ossicles. С изненада научих, че зад това име се крие българска формация. А какъв по-хубав завършек за моята част в микса от изпълнение на Balkansky в ремикс на Auditory Ossicles, което освен всичко останало звучи напълно адекватно на останалите парчета от сета.

Ангел: Честно да ти кажа, когато трябваше да записвам микса имах да завършвам още два микстейпа. Идеята ми не се различава от това, което съм представял през годините – парчета с различни мелодия, ритъм и настроения, представящи различни течения в електронната музика.

Специален Groovy Sessions момент, който винаги ще помните?

Досю: Първото гостуване на Робърт Луи (собственикът на лейбъла Tru Thoughts) в София. По договор трябваше да пуска около два часа. Но човекът бе толкова приятно изненадан от топлия прием, който получи от публиката, че не му се тръгваше и за малко да изпусне самолета си. Наложи се буквално да го издърпаме насила от пулта, след което взехме разстоянието от центъра до летището с кола за около 10 мин.

Ангел: Много са. Моментът, в който почнахме да представяме ексклузивно музика от независимите лейбъли, моментът, в който някои от гостите ни хвалеха предаването и клубната вечер, която организирахме. Моментът, в който навъртяхме 100 предавания, 200 предавания, 300 предавания... Моментите са много и все хубави.

Груувът състояние на духа ли е или на тялото и къде го откривате напоследък?

Досю: Мисля, че преди всичко е състояние на духа. И начин на мислене. Позитивен начин на мислене. Все пак се занимаваме с музика. Откривам го на най-невероятни места и в най-невероятни моменти. Той се крие в усмивките на хората около мен, в смеха на сина ми, в тръпката да чуеш нещо ново и интересно и да го споделиш със слушателите, в радостта от факта, че си създал платформа, която ти позволява да споделяш всичко, което ти харесва.

Ангел: Лично за мен груувът се крие в желанието и глада на хората да се образоват, да търсят новото, да не се ограничават и да искат да експериментират.

Парти девиз за финал?

Теренът от нас, настроението от вас.

Oto селекция:

01. James Brown - Blind Man Can't See (Originals)

02. The Pimps Of Joytime - Janxta Funk (Wonderwheel)

03. The Agitators - Jb's Funk (KillerFunk)

04. Mister T - Rastas Funk Well (Cold Busted)

05. Timothy Wisdom - Check the Living Dub (Cult Music)

06. Chudy - Funky Lady (Tru Funk)

07. The Soul Sessions - Root Down (Agogo)

Досю селекция:

01. Anchorsong - Plum Rain (Tru Thoughts)

02. Radiohead – Little By Little (Caribou RMX) (Ticker Tape)

03. Gang Colours – Fireworks In Pocket (Brownswood)

04. Dennis Coffey feat. Mayer Hawthorne – All Your Goodies Are Gone (Shigeto remix) (Strut)

05. Jesse Futerman – A Tribute To Horace (Jus Like Music Records)

06. Lo Tide - Yellow Brick (Compost)

07. Balkansky – Are We (Auditory Ossicles Remix) (ABCD)

Funkusion селекция:

01. BadBadNotGood – Basstard / Lemonade (BBNG)

02. Submotion Orchestra – Always (Laxx remix)

03. Sepalcure – Eternally Yrs (Hotflush)

04. Lay-Far – Beg U (Soul Imago)

05. Waifs & Strays – Back Down (Futureboogie)

06. Machinedrum – DDD (LuckyMe)

07. Beaumont – Verona Beach (Hotflush)

Лятото идва вече (колкото и да не личи) и скоро валежната картинка ще се замени с плажен къмпинг пейзаж, кайт в небето, борд в морето и брейкбийт в ушето – звучи почти като Camp Sessions парти, нали? Начело на тази кемп бийт дружинка вече 3 (почти 4 години) зад пулта стои Емил Борисов или иначе казано Emil Prize. През юни Camp Sessions ще разпънат парти палатки на Sozopol Fest и на Elevation Fest, затова Емо ще ни подгрее хубаво за тях със специален микс, в който парти бомби от Basement Freaks, Deekline & Red Polo и A.Skillz се срещат (по неписаните брейкбийт закони) със семпли от тотални евъргрийн хитове. Та, опъвайте шалтетата, разливайте питиетата... и приятни летни Camp Sessions моменти!

Защо точно Emil Prize?

Чувал съм много варианти – Емо Наградата, Eми опраайсе! Хаха, но истината е, че ми звучеше добре и в Google нямаше друг с такова име :)

Camp Sessions за теб е...?

3 от най-хубавите ми години. Партито, свързало ме с много ценни и позитивни хора. Дано следващите 3 години са още по-хубави.

Кое е най-трудното в създаването и запазването на концепцията на клубни вечери като Camp Sessions?

Най-трудното е да променяш нещата така, че на хората да им е интересно и в същото време да запазиш първоначалната идея и чувство, с което си започнал всичко преди години, а именно – Camp Lifestyle!

Организираш и партита с чужди диджеи, та в днешно време възможно ли е един диджей да бъде канен за участия без да прави собствена музика? Ти самият имаш ли планове за издаване на музика?

Един диджей не е задължително да бъде и продуцент, за да има участия, но за продуцентите е задължително да могат да миксират, ако смятат да правят диджей сетове при участията си в клубове и по фестивали. Скоро завършихме студиото ни, което се намира в мазето ми. Много е уютно, има перфектната атмосфера и техника за създаване на продукция и това много скоро ще се усети.

Специален Camp Sessions момент, който винаги ще помниш?

4 юли 2009 – рожденият ми ден! Едно парти, което никога няма да забравя!

Що е то брейкбийт 2012?

Да, трудно стана на брейкбийт сцената напоследък, сякаш дръмендбейса и дъбстепa позасенчиха този стил, но все пак продуцентите продължават да бълват хитове и албуми, затова не е лошо да отделяме и малко време за него – със сигурност не е умрял. Deekline & Ed Solo, Stanton Warriors не спират да вадят всеки месец EP-та.

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Миксът е вдъхновен от две неща – едното е това, че в него вкарах парчета и ремикси, които още не са издадени или са много-много пресни, а другото е това, че отскоро до себе си имам човек, който ме кара да се чувствам перфектно всеки ден.

За втора поредна година ще участваш на Sozopol Fest, като че ли концепцията му се припокрива с първите летни издания на Camp Sessions – какво би променил в него?

Нищо! Фестивалът е уникален във всяко едно отношение. Като започнем от мястото (ако някой ми каже по-перфектно място за фестивал с тази музика го признавам) и стигнем до хората, които го организират. Всяка година ми се изпълнява по едно желание, като гледам и слушам групите, които се канят на фестивала. Тази година Tortured Soul, миналата Kraak & Smaak. Надявам се с всяка година да се разраства и да достигне европейски мащаб.

Тази година ти предстои?

Повече работа в студиото, повече музика, по-малко промоутинг и организация на партита, макар, че подготвяме нещо грандиозно в началото на октомври. През декември, може би ще направим едно парти с Ed Solo & Darrison, просто защото са ни много любими.

Къде хората могат да те срещнат и чуят тези дни?

На Elevation, в клуб Blender, Mixtape 5... правим Camp Sessions в Yalta на 1 юни и 6 юли (когато ще си празнувам и рождения ден), и разбира се на Sozopol Fest на July Morning!

Парти девиз за финал?

Живей за нощи, които не помниш, прекарани с хора, които никога няма да забравиш! За клишета ме питайте, знам още много...хаха

1.Timothy Wisdom - Black N Tan

2. Basement Freaks - No Diggity

3. Badboe & Basement Freaks - Suck Up The Thrill (Instrumental)

4. WBBL - Talkin Bout My Baby

5. Basement Freaks & Stickybuds - Start Bustin

6. Asteriod Galaxy Tour - Golden Age (Pimpsoul Re-funk)

7. Basement Freaks - Clap Your Hands

8. Timothy Wisdom - Get Your Hands Up

9. Deekline & Red Polo vs. The Dancefloor Outlaws - Boosch That Shit

10. Basement Freaks ft. MC Lozez - Records In The Crate

11. Deekline & Red Polo vs. The Dancefloor Outlaws - Power Boots

12. A.Skillz - Sex Machine Booty

13. Basement Freaks - Cash Money (Stickybuds Remix)

14. Deekline & Red Polo vs. The Dancefloor Outlaws - Spinning Wheels

15. GrandSlam - Lifetimers For The Funk (JaylFunk Remix)

16. Funk Moguls - Here Comes The Hotsteppers

17. Basement Freaks - Get Down Boogie (Fab Samperi Remix)

18. Slynk - Everyday Poppa

"Сложете на човек маска и ще ви каже истината" – казва Пистамашина, но Истината е някъде там... Там, между вокодерни речитативи, счупени бийтове, визуално маскиран арт, културен ремонт и ... може да чуете Истината тази вечер на Art of Horror Halloween Fest, или пък на 2 ноември в Атина, или пък на 4 ноември във Fabrica 126... Радиоточка. Сега започва Пистамашина емисия с кореспонденти 1000names, Die Antwoord, Gil-Scott Heron, Eskmo... и Машината, естествено.

Защо точно това име – Пистамашина?

Защо Prince, защо Symbol, защо, защо не?

Споменавате 1951 като година на основаването на Пистамашина? Има ли някаква връзка това с първите документирани кадри на НЛО, появили се през същата тази година?

Защото е вярно.

Във всяка добре смазана машина всеки чарк си има строго определена функция. Каква е ролята на всеки един от 5-те елемента (а ролята на танцуващата "кукла"!?), които изграждат душата на Машината?

Петте елемента съществуват само във вашия въпрос, а танцуващата "кукла" също Вие си я измисляте, но ролята на човека, когото визирате е да забавлява и да фиксира паузите. Относно душата – в нея има всичко, което искате да намерите.

Може ли да споделите част от текст на ваша песен? Има ли разногласия в Машината или е напълно възможно гласовете на 5 души да звучат като един?

Част от текст – "You wonder 'What are these gizmos for? Please, be quiet and keep crawling on the greasy floor". Отговорни за текстовете и гласа са двама души, разногласията са за работническата класа, а гласовете на пет души е абсурд да звучат като един, но звуците на пет или сто души е възможно да звучат в една посока.

Ако речите на управляващия "елит" в родината на Машината минат през вашите вокодери, те щяха да...?

Съществуват елити, но не и елит. Речите на някои елити са в учебниците, а на други са в миналото, а отношението ни към това и онова е като звука от пляскане с една ръка. Тези "картинки" са временни течове, а Машината няма друга родина, освен Атари или Сега Мега Драйв.

Културният ремонт е...?

Културният ремонт е поправка и подсещане каква е основата на културата – една маймуна запомня, че с камък се чупи орех и следващият път не се опитва със зъби.

© David Hockney

Често се "вмъквате" в картини на визуални артисти от ХХ век? Защо? Кой е любимият визуален артист на Пистамашина?

Не се вмъкваме в картини – хората сами са стигнали до тези образи. Любим визуален артист – всички, които използват геометрията, а не вдъхновението като изходна точка.

Анонимността е често срещано явление на днешната музикална сцена. Каква е вашата концепция по въпроса и може ли да се опази (анонимността) в днешните дигитални времена?

Относно анонимността – "Сложете на човек маска и ще ви каже истината" – не сме го измислили ние. Иначе "концепция" е малко претенциозна дума, но е много популярна в наши дни и лесно се приема като лайфстайл, но в случая анонимността на Пистамашина се пази в дигиталния свят строго от два броя Пакмен и един Соник.

Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Да направим нещо, за което сте ни помолили, а за скритата история не се бяхме сетили, но е добра идея – можеше да вкараме нещо в посока Зигфрид и Нибелунгите или Батман и Робин.

Ако можеше да изпратите песен в Космоса, то тя ще е...?

Всички песни са тръгнали за Космоса, просто някои не могат да отлЕпят от гравитацията на миналите години.

© Tom Wesselmann

Пистамашина се движи с...?

Движи се на ток, а каски използваме за протекшън.

Кое убива повече – тютюнопушенето или простотията?

Благодарим за въпроса, малко е риторичен, но все пак и двете убиват доста – пушенето убива работата, защото всички пушещи имат нужда от повече паузи, а простотията убива повечето паузи, защото за нея няма пауза.

Парти девиз за финал?

Не се страхувайте от паузата, в нея можете да си отдъхнете.