My Mir

Melformator е пловдивски аудиовизуален колектив с много имена – SAYULKЕ, ATNS, Mironov, waysie, Phlip, nemko-fi, Samakitka & Moralez, които тази събота (2 юли) не само ще открият, но и ще закрият Сцена 1 на фестивала HippieLandia. Затова и ви срещаме със SAYULKЕ (или Самуил Кехайов), който ни забърка летен микс коктейл с марката Melformator, докато си говорим за:

Защо точно Melformator?

Държахме да е измислена дума с добро звучене на български и английски, също така и да се връзва с логото, което разработихме успоредно.

Кой е Melformator и за какво се бори а.к.а най-важното нещо в света на Melformator е...?

Мелформатор тръгна с идеята да създаде общество от хора с взаимни интереси в музиката, дигиталните визии и като цяло аудио/визуалното изкуство. До ден-днешен не се знае дали се получава или не, но продължаваме да се "борим". Важните неща са именно хората и тяхното настроение, докато присъстват на наши участия и прояви. Освен това винаги се стремим да "надскачаме" самите себе си и да откриваме нови предизвикателства по пътя.

Каква е историята зад създаването на проекта – просто SAYULKЕ + ATNS + Mironov + waysie + Phlip + nemko-fi = Melformator или уравнението е малко по-сложно?

САЮЛКЕ и waysie започнаха проекта, като веднага след това се присъединиха ATNS и nemko-fi. Няколко седмици след това направихме и първото си парти, след което лека-полека взехме да приобщаваме още хора в екипа ни. Mironov и Phlip. бяха първите, последваха ги Samakitka & Moralez, а тази година мислим да приобщим още няколко човека.

© Melformator

За вас HippieLandia означава...?

Веднага след обявяването на фестивала решихме да се включим – GusGus и HVOB са сред любимите ни изпълнители и силно се вълнуваме, че ще излезем на една сцена с тях.

Имате ли идеи за създаване на авторска електронна музика или държите Melformator да остане парти платформа с определена естетика на звука?

Идеи за музика винаги има, но времето е силно ограничено. Ние сме от хората, които не могат да правят само едно нещо и често ставаме жертва на разнообразните си интереси. Всеки от нас участва в няколко проекта, а имаме идеи и за още... Платформата остава, тъй че някой светъл ден може би ще направим авторски дебют.

Къде се намира тънката граница между диджеят и хората, които просто редят плейлисти? И къде се намирате вие в тази картинка?

За нас понятието DJ има само един смисъл – човек, който прави парти. Техническите умения също имат значение, но в основата на dj-инга е връзката между музиката и хората. Дали човекът, който стои зад миксера пуска на плейъри или от Spotify не е от съществено значение – важен е контакта с хората и всеобщото настроение. Част от нас в началото редяхме плейлисти, впоследствие задълбочихме нещата, но партито винаги е било на ниво.

Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Не крием истории в миксовете си, изграждаме ги според настроението в момента. Обикновено е актуална музика от изминалия месец-два, тъй като преслушваме всичко ново, което излиза и не се застояваме много на едно място. В случая, музиката е съобразена с изпълнителите на фестивала.

Според вас, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?

В България всеки е малко или много мениджър. Тук няма развит пазар за алтернативната музика и изпълнителите са често принудени да се промотират сами. Проблемът е най-вече, че липсва мотивация за музикантите – не остава време за много креативност докато търкаш чаши по 8 часа на ден (бел. ред. Самуил се смее). Разбира се, надежда има – излизат нови имена всяка година, качествена музика се прави, а и се появяват нови промоутъри и клубове. Ние се стараем да допринесем както можем за цялостната картина.

© Melformator

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

По-скоро да имаш добри идеи и стратегия, с която да ги реализираш. И винаги да даваш максимума от енергията и уменията си, както и никога да не губиш честността към себе си. Шепотът и крещенето са крайности, трябва да се мисли повече от какво имат нужда хората.

Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Харесваме: многообразието, оригиналността, експериментите.

Не харесваме: натискът на индустрията, комерсиализацията, Давид Гета.

В дневника на Melformator следващите няколко месеца са отбелязани като...?

HippieLandia, Pool Party 3, Open Air, планина, море, почивка... на есен с песен – отново партита и събития. И нови експерименти.

Парти девиз за финал?

Взимаме назаем девиза на един познат: "Идвайте!"

В две поредни срещи ще се запознаем отблизо с носителите на наградата за най-добра видеоарт творба от изминалото издание на фестивала за дигитални изкуства DA Fest 2015. Започваме с Петко Танчев – визуален артист и сценограф от Пловдив (и част от колектива Melformator под името nemko-fi), който ни изпраща дигитални поздрави от Биржей, Литва.

Какво?

Докато си мислех по идеята за този филм открих асоциация с Дзига Вертов, но ми беше интересно как неговият експеримент може да се съотнесе към нашата дигитална епоха. Умишлено реших да няма наратив, защото исках да се съсредоточа върху формата и емоцията. Целта ми беше да направя възможно най-разнообразен микс от снимки, видео, 3D модели и звук, за да уловя максимално много аспекти на околната среда. Експериментирах с монтажа и софтуера, за да се получи сложна и мултидисциплинарна творба, създадена с различни технически средства. Исках да изненадам себе си. В крайна сметка, за да обединя концептуално филма, реших да използвам някои похвати при монтажа, които бях опитвал по време на курса по видеоарт в Художествената Академия. Тогава се интересувах от композицията в кадрите и ритъма и структурата на монтажа. В известна степен този филм е продължение и развитие на тази моя посока.

Къде?

Бях поканен да участвам в едноседмична тренировъчна програма за работа с нови медии YouTubed | Tutorials in Education, организирана от COFA (Creative Opportunities For All) в Биржей, Литва. В края на програмата трябваше да направим творби за обща изложба и презентация в галерията на Биржей. Имах много кратък срок за задачата, която си поставих. Този филм е резултат от два снимачни дни и една нощ монтаж. Бях заснел доста повече материал, отколкото влезе във филма, имах и идеи за още места за снимане, но не ми стигна времето. Избрах образи, които ми се сториха най-характерни за града и местната култура – паметници, архитектура и природа. По време на монтажа пробвах различни композиции и наслагвания. В известна степен образите се "избраха сами".

Как?

За първи път обърнах повече внимание на записването на звук към филм и открих едно изцяло ново поле за развитие. Повечето звуци са записани на езерото Сирвена, което за мен представляваше много интересно място на съжителство между хора и природа. То е най-голямото изкуствено езеро в Литва и има най-дългия пешеходен дървен мост, който е и началния кадър от моя филм. Първият снимачен ден се изгубих няколко пъти, защото забравих картата си в хотела. Вторият ден моята добра приятелка и организаторка на проекта Доналда, която е родена в Биржей, отдели време, за да ми покаже няколко специфични места. Имаше организирана и следобедно-вечерна разходка из покрайнините с автобус, където също улових някои обекти и моменти. Въобще, целият процес по заснемането на този филм е много важен за мен.

Защо?

Филмът беше задача за конкретния проект, в който участвах. Но и повод да експериментирам и да се забавлявам, както и да продължа една посока на лично развитие. Идеята ми беше да създам портрет на град, в който попадам за първи път. Реших да използвам впечатленията и емоциите, които имах от срещата си с една различна действителност. Исках да прекомпозирам реалността в неочаквани и различни абстрактни форми. Просто се разходих с камера, таблет и микрофон, без да знам какво ще се получи като краен резултат и без намерение да покажа завършен продукт. Мисля за този филм като проект в развитие, който би могъл да има много вариации и форми.