My Mir

Кой?

Естествено, първо са самите Tripрle A, които са до един невероятни (Арабел Караян, Георги Дончев, Александър Евтимов-Шаманчето, Александър Skiller Деянов) и си станахме приятели за 4-те дни заедно. Иначе видеото го измислихме цялото A.S.M.A. крю – Иван Москов, Неделчо Хазърбасанов, Йоана Бузова, Чочо Михайлов и Милена Михайлова. Обаче нямаше да стане без Костадин Fozzie Костадинов (който го монтира), без Тимучин, който направи 3D моментите и без Ники Златанов, който ни помогна всичко в сета да е окей.

Къде?

Сниман е след известно умуване, в една от сградите на братя Василеви (бившият хладилен завод), за което, специални благодарности на Евгений Михайлов. Снимахме с много кеф, много смятане на кадри и сантиметри, ужасно много смях, малко притеснение и мноооого любов. И един Сanon 5dmk2, и сет обективи, и много хора, които помагаха. И много труд, и търпение, и един ipad за синхронизиране на движението на устните.

Как?

Накратко, историята е такава: Арабел и Гошо Дончев гледат клипа на Алекс Жекова (сниман също от A.S.M.A.), звънкат на Иван, след което се срешаме с Арабел, говорим си на англо-български и ни е готино заедно. После A.S.M.A.-та мислим известно време (доста), след което една седмица смятаме с калкулатори и наум, звъним телефони като луди и организираме снимките.

Защо?

Първо, защото stop motion-ът адски ни кефи и е много красиво. Второ, защото оставя усещането за музиката на Tripple A (поне за нас). Има импровизация и разбира се, заради възможността за игри с време и пространство.

Рachanga si , trabajo no – нали е лято :)

В българската електронна музика няма чак хиляда качествени имена за експорт, но две от тях със сигурност са: Нико 99 mistakes и Маргото Casio Blaster. Познаваш ги като неуморните бийт свежари 1000names, а от днес може да добавиш в плейлиста си и техният трети албум Invisible Architect – записан като шарен електронен дневник на подсъзнателен трип от емоции и гледки между София и Берлин. Част от него може да чуеш и усетиш в специалния им и приятно еклектичен микс, а за начало – тръгни на Paper Trip с видеото към първия сингъл от Invisible Architect.

Трети албум за трети различен лейбъл – случайно ли е, че за всеки албум сменяте лейбъла или просто търсите съзнателно точното място за вашата музика?

Може да кажем, че нещата при нас се случват случайно и не дотам. Никога не сме търсили конкретен лейбъл. Някакси те са се появявали в точния момент, в който вече сме искали да представим нещо различно.

С тази цел ли заминахте за Берлин – как ви се отрази голямата музикомелачка на този космополитен и толкова наситен с електронна музика град?

Да, това бе една от причините да заминем. Нуждаехме се също така от нова атмосфера и среда, да излезем от студиото, да срещнем нещо различно и артистично, което носи този град. В Берлин има сцена за всички. Много сме доволни, че срещнахме сродни души и намерихме своето място сред наистина огромния музикален океан.

В новия албум някак се отдалечавате от бийт вълната, от емотроник хип-хопа – съзнателна промяна на концепцията, на усещането ви за музика ли е или естествено развитие на нещата?

През годините вкусовете ни се променят. Променяме се и като хора, и е нормално това да се отрази на музиката ни. Някак узряваме, добиваме нови впечатления и вълнения и това намира отзвук. Както винаги това се случва естествено.

Албумът се казва Invisible Architect – има ли нещо общо с Архитекта в Матрицата или са замесени други архитекти?

Замесен е, само и единствено, Архитектът Природа. Отдайте се на тази наслада и вижте формите.

Някоя интересна история около създаването му или такава в определено парче от него?

Самият албум си е една цяла история. Създадохме го на път – започнахме в София, развихме го и го завършихме в Берлин. Повече от година време. Сменяхме квартири, стаи, атмосфера и може би това си личи.

Името ви идва от заглавието на творба на Аниш Капур – какво е мястото на скулптурата и на архитектурата в музиката?

Огромно. Когато видиш архитектурата на Филип Джонсън не може да не запееш в удивление от тази магия.

Кой е отговорен за артуърка на обложката?

Good Monday Studio. Те са много близко свързани с нас. Работим с тях напоследък.

В началото графичното оформление на музиката ви беше доста игриво, с много цветове, много детайли и елементи – сега, с всеки изминал албум обложките ви стават все по-черно-бели, все по-минималистични – промени се светогледа ви или...?

Да, то е очевидно. Визията отразява музиката ни винаги. Хората, които са ни правили обложките, са усещали това и се е получавала интересна колаборация.

Къде и кога хората могат да ви чуят и видят тези дни?

На 19 декември презентираме албума в + това. Приготвили сме много интересни неща.

Мото, което следвате, докато правите музика и си живеете живота?

Don't push the string too much.

Tim Buckley - Gypsy Woman

1000names - Paper Trip

1000names - Born with Promise

Mo'Kolours - Drum Talking

Pursuit Grooves - Clueless

B.Bravo – Kiss'n'Tell feat Zackey Force Funk

Pixelord - Keramika

Cokiyu - Drag the Beast (Shigeto remix)

S.Maharba - Nice to Meet U

1000names - Water Resistant Rakete

Beaumont - Midnight

Mafia Lights - West

В началото...

Бе трудно. Като при всяко начало. Не защото Джейми си контузи ахилеса, докато разцъквал мачле с приятели и трябваше да пренасрочим датата за концерта. Не и защото лайв бенда му изведнъж се превърна в дуо за втората половина от целогодишното му турне. Всъщност трудното беше да накараш някого да повярва в една идея – да види света през твоите очи. Много ми се искаше първият  концерт да е съвместно шоу на Джейми Уун и Дейвид Pearson Sound Кенеди. Не само, защото Джейми брилянтно шепти приказки за душата, нощта и нейните духове, каквито са на особенна почит в . Не само, защото Дейвид записа парче, наречено MIR. А просто защото двамата са преди всичко приятели – ако беше на летището с нас щеше да видиш с каква радост се срещат и си разказват истории. Двамата не са само талантливи артисти, които са работили някога заедно, а хора, които усещат и виждат света по един и същ начин. Такава е и  идеята – да събира хора с подобен мироглед и ценности, за да се забавляват непринудено заедно. Ако си бил с нас на финала на  партито, сигурно си забелязал как се отнасят сродните души помежду си – Дейвид завърши сета си с ремикса си на Night Air – реверанс към Джейми, който стоеше в публиката. Няма я бг прокобата – първо работиш с някого, а после се карате и се плюете взаимно зад гърбовете си. Ето това искаме (ако можем) да променим. Светът не можем, но поне себе си можем да променим, както се пее – wannabe a better version?

    фотография Тихомир Рачев © MIR

7 неща, които (може би) не знаете за Джейми, Дейвид и концерта им у нас

Джейми и Дейвид пътуваха с един и същ самолет, но се срещнаха едва при кацането на летище София. И двамата се забавляваха от този факт, както и от плексигласовите птици на естакадата от летището до града. А и се впечатлиха от Витоша.

Не е за вярване, но 28-годишния Джейми е по-голям циркаджия от 23-годишния Дейвид. Забавно е да чуеш каква екзистенц меланхолия лее в песните си Джейми, а след това да го видиш как барабани като на тарамбука по декоративна минитиква, имитирайки трайбъл ритуал на туземец от остров в Тихия океан. От друга страна, Дейвид също е пълна противоположност на бълбукащата и експлозивна музика, която прави – сдържан, скромен, често може да го видиш как се изчервява от жестове на внимание. Събира ги общата душевност, вглъбеност, аристократични обноски и нежеланието да парадират с успеха или вниманието на другите към тях.

Дейвид Кенеди е учил руски в училище. Поназнайва малко кирилицата, явно неслучайно е кръстил парчето си на орбиталната станция MIR.

Джейми е фен на Ливърпул, а Дейвид на Арсенал.

Sofia Live Club е може би единственото място от турнето на Джейми, където Echoes (откриващото парче) бе изсвирено на роял от Джеймс Ройс Ууд Джуниър – верен кийбордист на Джейми, бивш негов съученик от Brit School и настоящ негов съквартирант. Двамата са си взели къща в лондонско предградие, където са си обзавели и чисто ново студио.

Джейми е фен на журналиста и писателя Кристофър Хътчинс и четеше неговата биография Hitch-22.

Дейвид Кенеди не дава автографи. Никога. Може би е негова ексцентрична приумица или просто се притеснява да не би някои хора да злоупотребят с подписа му.

   фотография Тихомир Рачев © MIR

И накрая...

Специални благодарности на: Миша Мар, Владо, Бари и на всички Вас, без които този концерт нямаше да се получи толкова (надявам се) приятен. Нека добрите духове бъдат с Вас!

Тук може да видите снимки от партито.

Четвъртият фестивал за филми от Близкия Изток и Северна Африка Цветята на Корана започва на 17 януари и ще се точи като локум три седмици – досущ като ленив, изпълнен с ритуали, драми и много красота ден, прекаран в Непознатия Изток.

Какво?

Истанбул, моя любов – няколко са филмите, които се обясняват в любов към мегаполиса-мост между Запада и Изтока. И докато Истории от Бейоглу, Пресечна точка: Истанбул и Истанбул на пълна скорост разбулват мистериите и духа на древния град в стилистиката на класиката Музиката на Истанбул на Фатих Акин, то Празнина и 11 без 10 са двата филма, които използват брилянтно турската столица като главен герой в своите свежи истории. В Празнина режисьорът Юмит Юнал затваря четирима души в един апартамент и от техните разговори може да научиш повече за Истанбул, отколкото от улиците му. В 11 без 10 пък страстният колекционер Митхад иска да спаси мегаполиса, защото е част от необятните му колекции – метафорично, но и натуралистично.

   11 без 10, Турция, режисьор Пелин Есмер

Бремето на традициите – ритуали, обреди, културни навици и традиции – всички те ни изглеждат странни и далечни от нас, затова го наричаме и Непознатият Изток. Затова и филми като Детето на Кабул, С шепота на вятъра, Злато и мед, Под маслиновите дръвчета и Бучка захар ще ни осветлят по някои тъмни и мътни източни въпроси, а истински бисери в тази категория са: Изворът на жените (могат ли мъжете да живеят без жени и вода в своето патриархално уж господство) и Мирал – одата на Джулиан Шнабел за израело-палестинския конфликт със звездното участие на Фрида Пинто, Уилям Дефо и Ванеса Редгрейв.

   Детето на Кабул, Афганистан-Франция, режисьор Бармак Акрам

Коран underground – клишето казва, че всичко в Близкия Изток или Северна Африка се движи от религията. Дали обаче е така? Казанегра (Коза Ностра по марокански), В очакване на Пазолини (носталгията на едно приятелство), Раят сега (тероризъм или приятели завинаги), Дъждовен сезон (рок и любов в Техеран), Микрофонът (ъндърграунд култура раздрусва древна Александрия) и откриващият фестивала Моля, не ни безпокойте (смях и бит по техерански) – всички те разбиват на пух и прах теорията за господството на религията, убеждават в глобализацията, а и обясняват донякъде миналогодишните нежни революции в арабските страни.

Дъждовен сезон, Иран, режисьор Маджид Барзегар

Къде?

Дом на киното

Евро синема

Червената къща

Dada Cultural Bar

Кога?

от 17 януари до 9 февруари 2012

Защо?

Светът е голям и културни различия дебнат отвсякъде. И все пак, колкото и да се различаваме, толкова и си приличаме – филмите от фестивала Цветята на Корана могат да те убедят, че всички на тази планета сме едно семейство. Колкото и да не ни се иска.

3 words if you say it I'm staying... 3 часа, 3 артисти, 3 думи... в 3 букви –  Ви обича...

Така изглежда сухата равносметка от второто  парти, което събра Emika, Jimmy Edgar, 1000names и Вас на една сцена под мотото Let's Work Together!

Специални  благодарности на:

• Миша Мар – сърцето и душата, и... всичко на . Благодаря за сбъдването на не една и две мечти, и за материализирането на специалната  визия за концерта на Емика, която целият ù екип (надявам се и Вие) страшно много хареса, а Джими Едгар дори нарече "най-добрият визуален концерт на Емика, който съм гледал"!

• Емика (+ Matt & Brandon) – за невероятната музика и за това, че толкова мигновено, непринудено и страстно влезе в  семейството и идеята (от една седмица фейсбук профила ù е изцяло -ен).

• Джими Едгар (+ Linards) – за това, че ни разкри новия цвят Majenta и за гаргантюанското му куул спокойствие, което кара и най-големия хаос да тече по мед и... Majenta.

• 1000names – за подкрепата и страхотната парти атмосфера, която създадоха Ники и Маргото.

• Соарон – за всеотдайната работа по постери, визии... за приятелството и за това, че е голям Човек.

• Тихомир Рачев – за приятелството и уникално добрите снимки, които направи и на първото, и на второто  концепт парти.

• Всеки един от Вас – хората, които дойдоха на концерта и застанаха зад  идеята – Благодаря! Сигурен съм, че когато повече хора осъзнаят, че трябва да работят за ИДЕИ, а не за пари, нещата ще се оправят по нашите ширини.

Та... 3 words if you say it I'm staying... Да остане ли  или... ?

Снимки от MIR presents Emika Live & Jimmy Edgar Live & 1000names DJ set