My Mir
James Blake – Playing Robots Into Heaven
Кой? – Джеймс Блейк, британският постер-бой на дигиталния броукън соул.
Какво? – Playing Robots Into Feelings – "I Connect Motion To Feeling" редеше Блейк в четвъртия си албум Assume Form, но всъщност Джеймс прави именно това вече дузина години, от дебютния си албум до днес... След като изигра биг-бизнес-(само)иронията с предишния албум Friends That Break Your Heart, сега Блейк се завръща към есенцията на дигиталния Motion To Feeling броукън соул, с който изгря на бийт небосклона...
Завръща се и към комбо игрите с лайв китариста му Роб Airhead Макандрюс, което не се беше случвало от албума Overgrown насам, а емблематичните им тракове тук като Tell Me, Loading, Big Hammer, I Want You to Know, Night Sky и Fire the Editor намигат именно към пост-dub-2step естетиката отпреди декада, донесла му и Mercury Prize...
Ултразвездните поп-хоп-гост колаборации, с които натрупа тонове трансатлантическа слава са оставени в миналото като живота му на Острова, а само като ехо се чуват семплите на Snoop Dogg и NERD в I Want You to Know, на The Ragga Twins в Big Hammer или на спиричуъл хора в He's Been Wonderful...
Вечни са само бийт комбините с Дом Mount Kimbie Мейкър и с романтичната половина на Блейк, Джамийла Джамил (и с двамата Джеймс играе неизменно от Assume Form насам) в Asking to Break, I Want You to Know, If You Can Hear Me и емблематичното Loading, така че накрая да припяваш: "Wherever I Go I'm Only as Good as My Mind"... Точно като Robot(s) into Heaven, нали...
Кога? – идеално за меланхолията в края на лятото, когато на рулетката се върти I'm Feelin' So Low, High, Low, High...
Защо? – защото когато се питаш Where Are My Wings, Джеймс Блейк знае отговора.
Róisín Murphy – Hit Parade
Кой? – Роушийн Мърфи, неподражаемата електро-соул-Машина с усет към фемина хит парада.
Какво? – Be CooCool and Keep Your Hands Off My Baby's Fader – да, както личи и от закачливото заглавие на шестия ù албум Hit Parade, Роушийн облече юбилейния тоалет на 50-те си години с много (само)ирония, заразителен хумор и бийт лекота...
"That Оl' Magic is Back" както се лее в CooCool сингъла – всъщност, Роушийн винаги е откривала магията на музиката в споделянето на удоволствието, импулса и фън(к)а – първо беше Moloko задругата с Марк Брайдън, после Матю Хърбърт импулсира соло кариерата ù с Ruby Blue, след това куп денс продуценти резервираха с Overpowered дансига за нея, за да дойде времето на вечната комбина с кийбордиста ѝ Еди Moloko Стивънс в Hairless Toys и Take Her Up To Monto, та се стигне до актуалната бийт-фън-вакханалия с кросоувър хаус факира Щефан Козала или просто DJ Koze...
Да, неподражаемия груув на тракове като Fader, CooCool, The Universe, Can't Replicate и Hurtz So Bad е идеално пряко допълнение на комбо-knock knock-акциите им Illumination и Scratch That, дори аутотюн експериментите в Two Ways, Free Will и You Knew, дори хитрото семплиране на Sharon Jones and the Dap-Kings във Fader или на Mad Professor в What Not to Do и You Knew, дори интерлюдиите Spacetime и Crazy Ants Reprise, всичко е в духа на телефонните разговори и бийт-закачките помежду им...
"Space and Time" както се казва (дяволито изговорено от сина на Роушийн, Tadhg, в Spacetime), а общия тайминг и бийт-алхимията между Koze и Роушийн е толкова перфектна, че дори ироничната самокритика в What Not to Do, Hurtz So Bad и You Knew звучи в крак (и денстъпка) с puberty blockers неволите на Мърфи... Или както се казва: "Take Your Hands Off Hater, Off My Baby's Fader... You've Got the Music"...
Кога? – когато The Universe is Singing Our Song And Everything is Pushing Us On When to You I Do Belong...
Защо? – защото "That Оl' Magic is Back", затова просто бъди CooCool и Keep Your Hands Off Róisín's Fader...
Jessy Lanza – Love Hallucination
Кой? – Джеси Ланца, канадска фючър соул дива и рекламен агент на ултрамодерното броукенби.
Какво? – Лето♥вни Миражи – да, 2023-а маркира 10 години от излизането на дебютния албум Pull My Hair Back на Джеси Ланца (помните Kathy Lee, нали), през които Джеси постепенно заменяше вцепеняващия канадски въздух с маранята на вечното лято, местейки се в Ню Йорк, после в Сан Франциско, а сега под палмите на Ел Ей... Всъщност нейните етерни вокали винаги са ни приличали на летни миражи, извикани от броукън бийт маранята на вечното аренби лято, за да се получи идеален саундтрак за пурпурни (романтични-на-ръба-на-кича) броукенби залези...
Е, картинката в четвъртия албум Love Hallucination не се е променила особено, освен че е станала по-богата, по-мултиколорна (до халюциногенност) и по-бийтзаразителна – неизменна е продуцентската задруга с Джеръми Грийнспан (лидерът на Junior Boys е абониран за всеки албум на Джеси, от Pull My Hair Back до актуалния Love Hallucination) и тази гладка като кадифе бийт комбина си личи отдалеч в Casino Niagara, Big Pink Rose, Drive и I Hate Myself... Точно както си личат Tensnake-синт линиите в Limbo, Jacques Greene-брекбийта в Midnight Ontario или характерните 2-step-плетки на Дейвид Pearson Sound Кенеди в Midnight Ontario, Limbo, Don't Leave Me Now и особено в Marathon, което в комбина с Пол Уайт е превърнато в оргазмен трак за лятото... Да, промяната в картинката идва с вълната от нови продуцент-комбини, които обещават като мираж чудни перспективи за играта на Джеси, която вече с лекота може да забърка Всичко – от хитроигриви теми за фемина оргазма (Marathon и Casino Niagara) до простичките удоволстия като летен Drive трип с колата към залеза...
Кога? – идеален саундтрак за пурпурни броукенби залези...
Защо? – защото с музиката на Джеси Ланца лятото се превръща в... Big Pink Rose...
"Всички мои снимки се получават" ще каже фотографа Оги Стийнбек, един от главните герои в новото симетрично-калейдоскопично творение Астероид Сити на Уес Андерсън, но някак ще знаеш, че, всъщност, става дума за филмите на Андерсън – такива хем маниерни, хем иронични, хем мултиколорни, хем монохромни, хем еклектични, хем ювелирно стилизирани..., но винаги на ръба на Смисъла на съществуването...
Астероид Сити е... пиеса – да, като последните филми на Андерсън и тук всичко е изградено като "история в историята" с отделни "глави", жонглиращи с хронологията и пространството...
Измисленият град Астероид Сити (с население от 87 души) прилича на... пастелни 3D диапозитиви или на ретро-шик-колорни картички от 50-те (всеки кадър е картина, наистина, а Kodak лентите играят ключова роля за ретрошика – питайте абонирания за Андерсъновите филми оператор Робърт Йеоман)...
Астероид Сити е... утопия, където ядрени експерименти, конференции на младите звездобройци, техните тех-патенти и екзистенц метафори за Социума (да, Стив Каръл като местният мениджър, който може да продаде всичко на всеки, е ненадминат) си съжителстват, както кактус с пустиня...
Астероид Сити е... едва втория филм във филмографията на Андерсън без участието на Бил Мъри (да, ковид карантината "прехвърля" ролята му на Том Ханкс), но в историята има място за "абонираните" Джейсън Шварцман (като фотографа Оги Стийнбек), Ейдриън Броуди (като режисьора Шуберт Грийн), Едуард Нортън (като драматурга Конрад Ърп), Уилем Дефо (като театралния педагог Кайтел), Тилда Суинтън (като доктор Хикънлуупър), Скарлет Йохансон (като филмовата звезда Мидж Кембъл, с усет, наистина, към комедийното), Джефри Райт (като генерал Гибсън), Тони Револори (като момчето за всичко на генерал Гибсън) и Джеф Голдблум (като... Извънземното)... както има място за чудесни нови (за Андерсънологията) включвания на Том Ханкс, на Стив Каръл, Мат Дилън и... Марго Роби...
Има място и за намигвания към предишния Андерсънов филм Френският бюлетин (като надписа Френска преса върху колата на Оги Стийнбек), но сякаш препратките водят най-вече към Лунно царство (заради невинните детски нърд игри, а целият детски каст в Астероид Сити е просто прекрасен) или към Морският живот със Стив Зису – да, заради пастелните, ярки цветове и заради песните на Монтана/Рупърт Френд, в чийто бенд греят Сеу Жорже (да, помните го от Морският живот..., нали) и Джарвис Кокър (който попя и във Френският бюлетин) като дори няма да споменаваме, че музиката е дело (отново) на Александър Деспла...
Така или иначе, всички Андерсън трикове са налице тук, традиционни като отбелязването на Деня на астероида, но и леко превръщащи се от еталони в сантиментално лепнат етикет Brainiac (да, като този върху ризата на Удроу Стийнбек/Джейк Райън), което ще накара героя му да пита екзистенциално: "Винаги ли е Днес?"...
А самият Уес, може би, ще започне да се пита: "Винаги ли моите филми ще изглеждат така... Андерсънови?"... и самоиронично ще намира отговори за Света и Съществуването в реплики като на механика Мат Дилън: "Всичко е свързано, но Нищо не работи"...
Астероид Сити е в кината от 23 юни
