My Mir

Reid Willis – Sediment

Кой? – Рийд Уилис, американски IDM ас със силен уклон и усет към еко-техно ментализма.

Какво? – SediМентално – ако помните микс срещата ни с Рийд Уилис покрай предишния му албум Mother Of, то сте наясно, че връзките с Природата са ключови като пъпна връв за творенията му и Sediment не прави изключение – новият албум прилича на седиментна скала, в която всеки наслоен пласт е различен инструмент (от любимите му пиано и бас амплитуди, през вокални семпли и цигулки до епични синт линии), така че да се утаи мозайката (и архива) на отношенията между Човека и Майката Земя...

Shoulder the Burden, Haunted Fool, All Threads Extended и епичното Cast Your Net Over a Torn Earth са достатъчно красноречиви за еко-ерозията, която предизвиква Човекът, пиано импресиите First Grain, Next Grain, Dusk Rituals и Holocene Window сякаш озвучават моментите на размисъл и съзерцание, а Conveyor, Sow The Silt, Sifting Through The Years и Cast Your Net Over a Torn Earth търсят еко-хармонията до степен, която в еко-броукън-техното (а и според думите на самия Рийд Уилис) се нарича "every emotion within the emotion"...

Кога? – когато ти пука както за еко-туризъм, така и за еко-техно...

Защо? – защото връзката с Природата е... за цял живот... и като Земята трупаме пласт подир пласт, година след година...

Eomac – Water Tracks

Кой? – Йън Макдонъл, ирландски ас на неортодоксалното техно с богат Lakker архив и ярко Eomac бъдеще.

Какво? – АкваТехно – да, заглавието на новото творение Water Tracks на Йън Макдонъл е достатъчно красноречиво и колкото буквално, толкова и метафорично се заиграва с използването на всякакъв вид водотеч (капки, капчуци, плисъци, дъжд, реки, потоци, морета...) за създаването на цяла микро-еко-техно вселена... Наречи я АкваТехно или пък Aquatrance, както сам Eomac я определя в едно от парчетата...

Да, обсесията на Йън Макдонъл към Musique Concrète естетиката (или снемането на звукови отпечатъци от околната среда) не е от вчера – достатъчно е да си припомним структурата на Lakker албумите Tundra и Struggle & Emerge (където водата също играе ключова роля), а най-скорошният му Eomac албум Cracks засили и направо преоткри връзката между Природата и броукън-IDM-техното...

Основата за Water Tracks, обаче, бе положена преди 3 години в IMPXINS компилация с откриващото водотех-буугито тук Drip Splash Bubble & Flow, за да се разшири с Humidity, Bubble Up и Raw Materials (и двете разкриващи немодулираните водоизточници тук) до достигане на микро-вселена от Aquatrance, където Trickle Becomes A Stream, което на молекулярно ниво може и да има прилики с новия upsammy албум (а епичното Hydroelectricity можеше и да е част от In Sides албума на Orbital), но на макро ниво Water Tracks оформят пълноводна картина на самия... Живот... защото Водата е Живот, нали...

Кога? – просто се огледайте, ослушайте се и ще откриете Water Tracks All Around в ембиънт пейзажа...

Защо? – защото кап-кап-капка по кап-кап-капка дишаме, живеем, обичаме и...

Alfa Mist – Variables

Кой? – Алфа Секитолеко, нео-джаз пиано факир от британската фючър-фюжън сцена.

Какво? – Нео-джаз Разцвет – случайно или не почти всички Alfa Mist албуми (като Structuralism, Bring Backs и четвъртия Variables) излизат през април сякаш готови да озвучат мултиколорния и мултисензитивен зов на Природата за нов Живот... Така както британската нео-джаз сцена избухна в тотал разцвет преди десетина години, изпъстрена със свежест и колаборации, растящи като гъби, а Alfa Mist е играл в комбина с кого ли не – от Юсеф Дейес, Том Миш, Джордън Ракай и Лойл Карнър до Мансур Браун...

Случайно или не, още от първите му релийзи (като Nocturne и Antiphon), около него гравитира, като ято мигриращи птици, истинско семейство от верни сподвижници – певицата (басист и визуален артист) Кея Томас-Дайк, която тук лее меден глас в Aged Eyes, тромпетистът Джони Уудъм и китаристът Джейми Лийминг в нео-джаз красотите Foreword, The Gist, Genda (Go Away), заглавното Variables и епичното BC...

Случайно или не всички Alfa Mist издания варират между би-бопа на джаза (усвоен по слух, а не по пиано образование) и хип-хопа на Душата като настоящия Variables събира в експресивна картина цялата Alfa Mist палитра – от афробийт нюансираното Apho (с южноафриканеца Bongeziwe Mabandla) до запазените му джази-хоп речитативи в Borderline и 4th Feb (Stay Awake)... или както твърди последното: Too much time out in the darkest corner – време е за излизане от сенките на нео-джаз сцената и за тотал Alfa Mist разцвет... It's Written in the Stars...

Кога? – когато търсиш саундтрак за пролетния дъжд, блестящ на промъкващото се знойно слънце...

Защо? – защото ако искаш да си алфа лидер, трябва да си Variable и колаборативен по ДНК-а...

Everything but the Girl – Fuse

Кой? – Трейси Торн и Бен Уат, златен (и вечен) инди-поп-хаус тандем.

Какво? – Adapt or Fuse – о, да, заиграваме се със заглавието Adapt or Die: Ten Years of Remixes на компилацията, с която Трейси и Бен сложиха поан финала на първата част от EBTG историята... Оттогава изтекоха почти 20 години, Трейси и Бен се бракуваха (най-накрая, след толкова хитове, деца и години заедно), адаптираха се със соло албуми (като Out of the Woods, Love and Its Opposite, Record, Hendra и Fever Dream), написаха по някоя и друга книга, а лейбълът на Бен Buzzin' Fly (през който освен настоящия Fuse албум са излизали и две от соло творенията на Трейси) чукна и той 20 години през 2023-а... но така и не можаха да разсеят онова усещане, загнездено като хитовия им рефрен Like the Deserts Miss the Rain, от Everything but the Girl мълчанието...

Чуеш ли, обаче, първите геридж акорди на Nothing Left to Lose това усещане изчезва на мига, сякаш разтеглен във времеви портал от 24 години (от последния Temperamental албум до днес), в който отново може да се насладиш на грациозен инди-поп-хаус без претенция, но с много искреност, самоирония и стил... Изглежда така сякаш No One Knows We're Dancing (или да не кажем No One Knows We're Recording) – да, без много излишни трикове и тийзър кампании, по шикозен олдскул начин, Трейси и Бен се завърнаха за Run a Red Light (с рефрена Forget The Morning This is Tonight) и типичната EBTG екзистенц терапия в Lost, When You Mess Up, Time and Time Again и No One Knows We're Dancing...

да, последното е записано в комбина с Юън Пиърсън (играл с Трейси в почти всички нейни соло авантюри и с Бен в много личния Hendra албум), което напомня за една друга константа в EBTG историята, която кара Everything but the Girl любовта да е Forever (догодина маркираме 40 години от дебютния Eden) – онзи рефрен, който се загнездва обсесивно в главата, онзи рефрен, който някак изпява Духа на Времето, онзи Kiss Me While The World Decays Kiss Me While The Music Plays...

Кога? – It's 5PM on Sunday No One Knows We're Dancing... идеално Е...

Защо? – защото завръщането на Трейси и Бен е Like the Deserts Miss the Fuse...