My Mir
James Holden – Imagine This Is A High Dimensional Space Of All Possibilities
Кой? – Джеймс Холдън, IDM via техно шаман със страст към live jam психеделията.
Какво? – Imagine This Is A Holden Space Of All Possibilities – да, 2023-а е изключително ключова година в IDM житието и техно битието на Джеймс Холдън – маркира хем 20 години от създаването на неговия емблематичен лейбъл Border Community, хем 10 години от ювелирния албум The Inheritors... Значи, идеално време за ритуално отваряне на портала (вижте 12-страничната сюрреалистично-идилична книжка на илюстратора Хорхе Велес към 12-те трака на албума) за бийт машината на Времето, която да премине през всички измерения и Possibilities на рейв музиката... Да, в Imagine This Is A High Dimensional Space Of All Possibilities има Всичко – има я live jam психеделията от предишния албум с формацията The Animal Spirits (дори Том RocketNumberNine Пейдж отново бие барабани, а Маркъс Хамблит владее контрабаса и китарата в Common Land, Four Ways Down The Valley, Worlds Collide Mountains Form и Trust Your Feet);
има го модуларния синтез и ефирните The Future Sound of London вибрации (като от The Inheritors) в ювелирното Common Land (с реещия се саксофон на Кристофър Дъфин, преливащ в ефирните вокали на Trust Your Feet), или в емблематичните Contains Multitudes и You Can Never Go Back (където табла-магия раздава Камило Тирадо), или пък в епичните In The End You'll Know, Continuous Revolution и The Answer Is Yes; има време дори за цигулка и пиано семпли, изсвирени от самия Холдън в Contains Multitudes и други препратки към детството на Джеймс с ембиънт семплирането във Four Ways Down The Valley, The Missing Key, Worlds Collide Mountains Form и откриващото You Are In A Clearing... В крайна сметка, ако се питате дали всичко най-важно от Душата и Живота на Джеймс Холдън се е разгънало тук в познатите четири (и няколко непознати) измерения, то... The Answer Is Yes...
Кога? – In The End You'll Know, че Всичко се случва Навсякъде и Наведнъж... Contains Multitudes дет се вика...
Защо? – защото е хубаво да виждаме Живота и Битието точно така – Imagine This Is A High Dimensional Space Of All Possibilities...
epeche Mode – Memento | iroM
Кой? – Дейв Гахан и Мартин Гор, титанично Д+М дуо с над 40-годишна синтпоп митология.
Какво? – Ангели | ДоМ – когато погледнеш корицата на новия ДМ албум Memento Mori няма как в съзнанието ти да не изплува филмовата класика Криле на желанието на Вим Вендерс (неслучайно, Дейв и Мартин обявиха 15-ия си албум именно в Берлин, нали)... по същия начин както иконичния образ на Мартин Гор с ангелски криле (които често носи на ДМ концертите) ще намигне към думите Watch Another Angel Die от Wagging Tongue (единственото написано тук в комбина и от Дейв, и от Мартин) – да, Memento Mori (с красноречивото си заглавие) е белязан от внезапната смърт на ключова ДМ фигура като Анди Флетчър (синт на праха му), но думи като Everybody Says Goodbye (от емблематичното Ghosts Again) или епичния припев на великолепно откриващото My Cosmos Is Mine (No War... No More... No Fear... Not Here... No Final Breaths, No Senseless Deaths...) говорят не толкова за катарзисно преодоляване на акта на Смъртта, колкото за портрета на Света днес, пост-пандемично преминал в състояние на глобална Война...
Да, Memento Mori не е просто A Place to Hide the Tears that You Cried, а по-скоро е добре намерената визуална метафора (и реплика на филмовата Бергман класика Седмият печат) от видеото към Ghosts Again – светът е шахматна дъска, на която Дейв и Мартин разиграват символи и фигури със Смъртта... Фигурите, които помагат на Дейв и Мартин в тази метафорична игра са добре познатия продуцент (и на предишния Spirit албум) Джеймс Форд от електронното дуо Simian Mobile Disco, неговия синт-асистент Марта Салони (чуйте финалното Speak to Me) и неочакваната текстова подкрепа на Ричард Бътлър (фронтменът на Psychedelic Furs) в Ghosts Again, My Favourite Stranger, Don't Say You Love Me и Caroline's Monkey...
Само че именно когато са сами в тази игра, Дейв и Мартин, намират най-подходящия ДоМ за ангелите и призраците, с които живеем Lost in Sleepless Lullabies – My Cosmos Is Mine, Wagging Tongue, Soul with Me, Before We Drown, People Are Good, Ghosts Again и Never Let Me Go не само носят най-доброто от запазената вече над 40 години ДМ марка (все пак, седмицата, в която излиза Memento Mori, маркира и 30 години от Songs of Faith and Devotion и 10 години от Delta Machine); не само тежат колкото човешката душа, отделяща се след Смъртта, но и осигуряват афтърлайф ДоМ (или МоД-режим), в който инициалите D за Дейв и М за Мартин добиват ново DM значение...
Кога? – когато No war, no war, no war / No more, no more, no more, no more / No fear, no fear, no fear, no fear / Not here, not here, not here, not here се превърне от епичен слоган на започващото днес Memento Mori турне в реален образ на Света днес...
Защо? – защото No Final Breaths, No Senseless Deaths е хубаво пожелание... но Животът е кратък, както е ясно, че We'll be Ghosts Again...
Fever Ray – Radical Romantics
Кой? – Карин Дрейер, шведската The Knife Сестра и Синт Майка на Fever Ray митологията.
Какво? – All The Girls Want... – да, Карин Дрейер идеално знае какво искат момичетата (и не само) след като с първите два Fever Ray албума създаде нео-фемина портрета на съвременната жена, разведе се и се радва с двете си дъщери на gender-fluid свободата, последствията (вслушайте се в What They Call Us и Even It Out) и правата – "I Know You Know", както красноречиво го изпява Карин в Looking for a Ghost от новото Fever Ray творение Radical Romantics...
И да, в целия трети Fever Ray албум витае като ореол призрака на... The Knife задругата – о, да, и сестра Карин, и брат Олоф идеално знаят, че всички сме зажаднели за емблематичен The Knife ренесанс (неслучайно този януари маркирахме 20 години от излизането на хитовия втори албум Deep Cuts, който ги превърна в това, което са) и ни го дават – брат Олоф влиза в комбо акция (с любимите му напоследък дигитален денсхол и синт-ориент вибрации) в What They Call Us, Shiver, New Utensils и Looking for a Ghost (копродуцирано от нео-денсхол лидера Nídia, играла и в предишния Plunge албум), които дотолкова се родеят с The Knife генофонда, че емблематичното Kandy си е направо римейк на култовото Pass This On за новите поколения (все пак са минали 20 години от Deep Cuts, нали)...
Или както го формулира Карин в Even It Out (копродуцирано от Трент Резнър и Атикъс Рос): "Taking Back What's Ours and Then We Cut" – да, Карин винаги е успявала да превръща нещо радикално интимно (като тормоза върху дъщеря ù в училище) в "романтично"-колективно (почти семейно) изживяване (отсега ни гризе какви форми ще приеме сценографията на Fever Ray 2023 турнето)...
... било с дръм шика на брат Олаф, било с бийт подкрепата в (най-намигащите към Fever Ray дебюта) North, Tapping Fingers и Even It Out на верни агенти като Йоханес Берглунд и Peder Mannerfelt (който е с Карин от дебютния Fever Ray албум до днес), било с ембиънт-нойз естетиката на Vessel, чиято работа по саундтрака на The Northman си личи в Carbon Dioxide и Bottom of the Ocean... Иначе казано, I Know You Know the Hocus Pocus...
Кога? – когато знаеш, че All The Girls Want...
Защо? – защото е дошло радикално времето за Taking Back What's Ours...
"Какво са хората... ако не онова, което виждаме в тях" ще каже Марк/Георги Гоцин на своите приятели Серж/Петър Петров-Перо и Иван/Кирил Недков, докато онова, което всеки един от тримата вижда в една "чисто бяла" картина ще подложи на изпитание и стрес тест 15-годишното им приятелство в новата сценична адаптация на популярната и награждавана пиеса Арт на Ясмина Реза.
Да, Арт бе една от най-дълго играните постановки (от 2000-та година насам) в репертоара на Малък градски театър Зад канала, после премина с ново амплоа в Сатиричния театър (дори най-новата ù адаптация тук е озвучена минималистично отново от Калин Николов), за да стигне днес, може би неслучайно, до Младежкия театър Николай Бинев във версията на младия актьор и режисьор Владислав Стоименов (набрал скорост с главната роля във филма Шекспир като улично куче).
Казваме неслучайно, защото Арт е от тези идеални стрес-тест-пиеси за всеки прохождащ режисьор – камерна, ситуационна, с хумор, който нахвърля щрихите на интригата, така че всеки актьор и режисьор да открие сам точния Ритъм и Образ на всичко значимо, случващо се на сцена... Ако сте запознати и с други пиеси на Ясмина Реза, играни/играещи се у нас като Богът на касапницата или Живот х 3, например, то сте наясно, че тя толкова много обича да играе с думите, за да може от една абсурдна ситуация, с минимум средства да извлича максимума – от дребни детайли и подхвърлени парчета реалност да сглобява голямата Картина на Живота и всичко най-важно в него.
Да, именно една картина, една "чисто бяла с бели ивици" картина е в центъра на интригата тук – купена за 200 000 евро от амбициозния лекар Серж/Петър Петров-Перо, обявена за "бял боклук" от наперения и избухлив авиоинженер Марк/Георги Гоцин (отново в "каръшко" приятелство) и преценена дипломатично от Иван/Кирил Недков, балансьорът-буфер (мек като текстила, който е продавал преди) в триумвирата на 15-годишното приятелство между тримата.
Също както белият цвят крие в себе си всички цветове от спектъра на светлината, така и при вглеждането на тримата приятели в бялата картина, като през призма, започват да се проявяват и всички багри и нюанси на отношенията помежду им... Слой подир слой, онова, което Серж, Марк и Иван виждат в картината се превръща в това, което всеки от тях вижда у другия...
Като бонус, минималистичната сценография (и костюми) на Ванина Цандева засилват черното и бялото, в чиито краски героите разглеждат взаимоотношенията си и търсят Истината за себе си, а актьорският триумвират намира точния ритъм, за да може Портретът на Живота (и всичко най-важно в него) да оживее на сцена.
В крайна сметка, изкуството не е да знаеш Цената на всичко, а да знаеш Стойността на нещата... или поне да опознаеш стойността на приятелството като героите от Арт.
Арт е в Младежки театър Николай Бинев на 2 и 15 март, 1 и 22 април, 2 и 17 май, 17 и 29 юни, 8 юли | 19:00, Камерна сцена
