My Mir

Snow Ghosts – The Fell

Кой? – Рос Throwing Snow Тоунс, Хана Augustus Ghost Картрайт и челистът/китарист Оливър The Keep Ноулс, британско ритуално трио за катарзисни електроакустични приказки...

Какво? – Годината на Заека – да, тази 2023-а (дори и по китайския лунен календар) ще маркира 10 години от брилянтния дебютен албум A Small Murmuration на Snow Ghosts и ако сте изненадани от двата боксиращи се заека на The Fell корицата, техният четвърти албум, то си припомнете ятото птици, рисуващо магично-абстрактни форми над морето, именно от A Small Murmuration корицата – да, анималистичните алегории и метафори от фолклорните митове, басни и легенди винаги са били част (помните A Wrecking албума, нали) от здрачната Snow Ghosts митология...

По същия начин както от A Quiet Ritual албума насам древни, традиционни инструменти (в The Fell случая те са и духови, и струнни, и перкусионни) са органична част от генезиса на катарзисния електроакустичен саунд дизайн на Snow Ghosts... И така, The Fell се оформя като ноар-басня за света, в който живеем, от това, което ни е Given до онова, което ни е Taken (откриващото и закриващото парче, съответно) – 12 импресии като 12-те месеца от Годината на Заека, в които има катарзисни трансформации като Curse, Avine, Vixen и Hearths;

има време за unblinded by fate-пречистване като в Buried, Hawthorn и Filaments, и време за прераждане като в Prophecies и Home... Да, вечният цикъл между Живота и Смъртта, който в Годината на Заека звучи така: "I am the Moon The shimmer in your eyes Taken too soon"...

Кога? – когато и последните снежни призраци на зимата залязат в пролетната нощ... или както се пее: "We'll wait all night For the sun to rise Lighting up our eyes Lighting up our skies"...

Защо? – Падението (или The Fell) на Света напоследък може и да е голямо, но Snow Ghosts отговарят подобаващо: "You Can Take Our Land But I Will Still Remain"...

Orbital – Optical Delusion

Кой? – Пол и Фил Хартнол, братята в иконична рейв орбита от 30 Something години насам.

Какво? – ОрбиталНостал – да, няма зрителна измама, ако корицата на юбилейния 10-ти Orbital албум те гмурва в класическата визия на изданията на братята Хартнол – просто от миналия Monsters Exist албум насам графичният дизайнер Джон Грийнууд се завърна за още емблематична оптична вакханалия...

Да, тази 2023-а маркира и 30 години от влизането в орбита на брилянтния Brown Album, така че няма и слухова измама, ако ударното The New Abnormal очебийтно ти намига към класиката Impact (The Earth Is Burning), както тракове като Ringa Ringa (The Old Pandemic Folk Song), Requiem for the Pre-Apocalypse, Day One и Are You Alive? те плъзват в орбитата на класическата рейв-брекбийт носталгия (липсват само хитовите попълнения Smiley и Acid Horse от 30 Something компилацията)...

Но това е само илюзия, защото в Optical Delusion системата отправни точки са... албумът Wonky и соловите 8:58 авантюри на Пол Хартнол – да, сатирично-политическата инжекция Dirty Rat (със закачките Sleaford Mods) не само е от най-добрите Orbital заигравки с алтернативно рапиране (и намига към едноименното Wonky с Lady Leshurr), но и миксът между нови и стари трикове в You Are the Frequency, What a Surprise, Moon Princess и Home препраща именно към Wonky времената през 2012-а... Та така, юбилеен 10-ти албум с 10 игри, плъзгащи се по есид ръба на брекбийт носталгията и един-единствен The New (Ab)normal Orbital...

Кога? – когато Requiem for the Pre-Apocalypse ти звучи като идеалното саундтрак заглавие на случващото се наоколо...

Защо? – защото живеем във времена, в които да вярваш на очите си е The New Abnormal...

Kelela – Raven

Кой? – Келела Мицанекристос, Нео-Фемина-Гласът на футуристичното аренби.

Какво? – A Raven is Reborn – да, изминаха 10 години от емблематичния микстейп Cut 4 Me и 5 от хитовия дебютен албум Take Me Apart и неговото ремикс продължение Take Me a_Part, the Remixes, така че Келела да затвори нео-аренби страницата на този екзистенц цикъл с Happy Ending...

Raven, вторият ù албум слага рамката елегантно, започващ и завършващ тематично с ембиънт-хипнотичното Washed Away и неговото Far Away разслояване, също както едноименното видео препраща към етиопските корени на Kelela... Да, Raven прилича на микстейп за нов живот в две части – в първата, "миналото", продуцентите, ремиксирали Take Me Apart (LSDXOXO, Asmara, Kaytranada, Badsista, Bambii...), извикват като ехо броукън-брекбийт-поп формулата, която Келела усъвършенства на макс и сега в тракове като Happy Ending, On the Run, Missed Call, и перфектно преливащите едно в друго Closure и Contact, за да дойдат Divorce, Enough for Love, Sorbet, Holier и Fooley, които да отбележат нов Let it Go-ембиънт живот (заслугата на немския продуцент Yo van Lenz е с много повече от Washed Away размери)...

Акцентът, обаче, и всичко най-важно (е казано и) се случва в сливането на заглавното Raven с Bruises – "It's All Good I've Moved On... Find Another Way/ Wait 'til it Breaks, wait for Something to Change / I can relate boy / But I changed my Fate and my Girl did the Same"... или иначе изпято: It Feels Just Right за новата страница от Kelela екзистенца...

Кога? – когато искаш да си Washed Away... Far Away... от хаоса наоколо... You're Not Alone...

Защо? – It Feels Just Right поп музиката да звучи така...

Young Fathers – Heavy Heavy

Кой? – Алойзиъс Масакуа, Кайъс Банколе и Греъм G Хейстингс, соул шамани за колективна екзистенц терапия...

Какво? – These Voices Can Heal – да, неведнъж сме казвали, че концертите на Young Fathers повече приличат на катарзисни ритуали за колективна екзистенц терапия (да, няма нищо случайно в корицата с ритуален танцьор на четвъртия им албум Heavy Heavy), пък и Алойзиъс, Кайъс и Греъм G си го изпяват: "These Hands Can Heal"...

10 хорово-катарзисни песни, които рисуват картината на живота с думи по-силни от оръжие – 10 като годините, изтекли от (пре)издаването на дебютните им Тape One и Tape Two ЕР-та, през които Алойзиъс, Кайъс и Греъм G не изневериха (и слава богу) на неподражаемите си ритуали... И 15 години откакто Young Fathers заформиха своя шаман триумвират (сега е моментът да изслушате накуп албумите Dead, White Men Are Black Men Too и Cocoa Sugar), през които Светът също не изневери на проблемите и недъзите си – да, в Heavy Heavy ще чуеш ехо от мигрантски и бежански кризи – Rice, I Saw и Tell Somebody...

Ехо от полицейско насилие и произвол в Shoot Me Down и Ululation (Young Fathers рядко използват семпли, но когато го правят е епично) и ехо от злободневната бездна на екзистенца в Drum, Geronimo, Sink or Swim, Be Your Lady и Holy Moly... О, да, катарзисът в Tell Somebody, Shoot Me Down и I Saw е толкова епичен, че като нищо да изтръгне духовно-освобождаващ вик, подобен на бойния в Ululation (о, да, ще пронизва концертите им)... Вик на/за Живот... Вик на истински Young Father...

Кога? – винаги когато искаш... да не попадаш в ситуацията: "Breathe In Like a Lion Breathe Out Like a Lamb"...

Защо? – защото Животът е доста Heavy Heavy напоследък, но имаш ли Young Fathers край себе си – These Voices Can Heal...