My Mir

Romare                                           vs                                           Skalpel

Кой? – Арчи Феърхърст, лондонски бийтколажист с винтидж нагласа; Марчин Чиши и Игор Пудло, полско дуо ретрофутуристи, които въртят архивен джаз на броукън бийт обороти.

Какво? – Make New Millenium Great Again – да, и двата албума тук – Fantasy на Romare и Origins на Skalpel – звучат като винтидж реминисценция на ръба на второто хилядолетие... там, където се раждаха термини като ню джаз, трипхоп, даунтемпо... точно по времето когато полските ретрофутуристи Марчин Чиши и Игор Пудло започнаха да семплират архивен джаз, изрязвайки го като с прецизен скалпел, за да му дадат нов броукън бийт живот... Да, тогава Семплиране беше Думата на Деня и именно семплирането и оформянето на бийт колажи са пресечните точки между Skalpel и Romare – и полското дуо, и лондонският бийтмейкър, обаче, са в творчески контра-пандемичен подем като само две години ни делят от последните им албуми Highlight и Home, съответно...

Всъщност, вдъхновението и семплите във Fantasy, третият Romare албум, идват от епоха, различна от началото на втория милениум (дори парчетата в него да звучат като даунтемпо хаус колаж от тази декада) – говорим за семплиране на диалози от фентъзи филми от 70-те (въпреки че очебийни препратки като Seventh Seal към едноименната Бергман класика надхвърлят тази граница и връщат дори към 60-те);

Говорим за семплиране на детството – неслучайно в артуърка на албума Арчи Феърхърст колажира свои детски рисунки, илюстрации от детски книжки, свои (и на баща му) пейзажни фотографии до получаване на един фантазен свят, изграден от митични създания, рицарски теми (заиграване със средновековна музика има и в откриващото Quiet Corners Of My Mind, и в Priestess, и в Dungeon, и в Arthur, и в Pot Of Gold) и невинни детски мечти...

Да, говорим за семплиране на мечти, не на носталгия, до постигане на фантазен свят, в който да съществуваш безметежно като обясняваш произхода му – Walking In The Rain, Sunset, The Fool и A Hold, освен части от собствените вокали на Арчи, съдържат и жокери за появата на Romare преди 10 години със семплер, синтезатор и дръм машина под ръка в името на бийт колаж както за душата, така и за краката...

Точно преди 10 години Марчин Чиши и Игор Пудло обявиха реюниъна си и бързо се върнаха във фючър джаз играта с двата албума Transit и Highlight, а сега, както красноречиво намига заглавието на настоящия им пети албум Origins, се обръщат с винтидж поклон към произхода на техния фантазен свят, в който архивен джаз живее на оборотите на броукън бийт, даунтемпо хаус, джънгъл и дори атмосферен дръменбейс...

Да, заглавия като Why Not Jungle, Momentum, Prism, White Label, Origin, Roots и Bass Tent са достатъчно красноречиви, а на датата им на производство сякаш наистина стои печат "начало на втория милениум" (именно когато Марчин и Игор стартираха своята Skalpel-изация), но трибютът тук не е Form-а на носталгия, а Connection-обяснение за произхода на света на двама души, които осъзнават своето Past And Future с ясното съзнание за това откъде са тръгнали, къде са и къде искат да бъдат...

Кога? – когато търсиш бийт колаж от минало, настояще и бъдеще...

Защо? – защото всяка твоя Fantasy си има своите Origins, а когато ги осъзнаеш ще може да живееш не само в настоящето, но и в бъдещето...

Nosaj Thing – Continua

Кой? – Джейсън Чун, Ел Ей бийт агент с неопоп аура.

Какво? – Неопоп Континуум – да, близо 10 години изминаха откакто Джейсън Чун, освен бийт пъзели в Low End Theory кръга, започна да реди и флиртове с поп-вокална структура – говорим за Home, втория му албум, говорим за комбо игри с Казу Макино и Toro y Moi...

10 години по-късно Казу и Чаз Toro y Moi отново са тук за шлифована бийтспоп комбина в My Soul or Something и Condition съответно, но този път вокалната парти компания на Джейсън неимоверно се е разраснала, превръщайки Continua в най-амбициозния, най-шарения и неопоп ориентиран албум на Nosaj Thing досега...

Говорим за комбо акции с HYUKOH, Pink Siifu, Coby Sey и Sam Gendel, които освен че напомнят негови колаборации с Кендрик Ламар и Chance the Rapper, намигат и към Bonobo формулата (чуйте We Are (우리는), Look Both Ways и Grasp)... говорим за ювелирна бийтспоп алхимия – Джулиана Баруик връща реверанса към Джейсън (след участието му в нейния албум Healing Is A Miracle) като влиза в Blue Hour хипноза...

А колаборативните Continua с Duval Timothy, Woodland (неслучайно serpentwithfeet е гост-вокал във всеки пети албум) и All Over с Panda Bear не само осигуряват Different Life (като последния трак с Eyedress) за Nosaj Thing, но и разкриват, че оттук нататък пътят пред Джейсън е отворен за неопоп възможности безкрай... като магистрала без ограничение на скоростта...

Кога? – в синия час на ръба между деня и нощта, и на границата между годишните времена, когато изгубената магистрала на възприятията е отворена за соултрип...

Защо? – защото Животът е въпрос на Continua... две напред, една назад, важното е да не спираш...

Nick Hakim – COMETA

Кой? – Ник Хаким, в когото, само и единствено, гласовете на Чили и Перу могат да звучат като едрозърнеста фотография на Ню Йорк.

Какво? – Стопмоушън Соул – да, ако преди две години Ник Хаким питаше реторично WILL THIS MAKE ME GOOD с втория си албум, то отговорът на провежданата от него стопмоушън соул терапия вече е налице – COMETA идва от галактиката на катарзисната Душа с "опашка" от вътрешен мир, хармония и усещане за... пълноценност.

И няма как да е иначе след като за две години, като истинска музикална комета, Хаким освети три албума – ремикс изданието на WILL THIS MAKE ME GOOD, соул комбина-албума с Рой Нейтънсън Small Things, който, всъщност, задава тона и баланса на COMETA-та тук. Да, третият албум на Хаким открива красотата на Вселената в "малките неща", така че Ник да възкликне I'm Feeling Myself Right Now...

Пукаща като винилова плоча МРС мекота, опушена ривърб атмосфера като едрозърнеста фотография на Ню Йорк, китари като люлеещи се столове и пиано като дъжд от есенни листа – да, импресии като Ani, Happen, Only One, Something, Slid Under, Market и Perfume имат за цел любовно да те извадят от световъртежа на лудналия свят наоколо... А след M1, Vertigo и Feeling Myself (в които мелодично се усеща комбината с Helado Negro) няма как да не си повтаряш до откат: "Slow Down, Make This Moment Last a Bit Longer"... досущ като един влюбен... в Живота Ник Хаким...

Кога? – идеален за floating припек на последните лъчи от щедрото октомврийско слънце...

Защо? – защото "Slow Down, Make This Moment Last a Bit Longer" е идеалната стопмоушън соул терапия на Душата...

"Сънят се забравя, затова се повтаря" – тази ключова реплика на Валъри/ Марго Роби от новата комедия-ноар Амстердам на Дейвид О. Ръсел може и да обяснява цикличния живот на Войната и на тоталитарните режими в нашия свят, но и намига към някои циклично повтарящи се трикове в творенията (често Оскар номинирани) на Дейвид О. Ръсел.

И така, "Some of this actually happened" светва на екрана същия начален надпис като в Американска схема, само че вместо свободна интерпретация на корупционния Abscam скандал, сега на дневен ред е така наречената Business Plot конспирация, при която елитна бизнес клика се опитва да прокара диктаторски режим в Щатите през 1933-а (изчакайте и финалните надписи с архивните кадри от обръщението на генерал Смедли Бътлър по повода) – звучи повече от актуално за търговско-тоталитарното военновремие, в което живеем, нали!?

Да, режисьорът Дейвид О. Ръсел знае как да подбере подходящата история по действителен случай и да сглоби собствена версия – за разлика от биографичните книги в основата на Наръчник на оптимиста, Американска схема и Джой, тук О. Ръсел играе със собствен сценарий, който на моменти има нужда от корсета на разказвача на историята тук, а именно белязаният ветеран от Първата световна, едноокият доктор Бърт Берендсен/ Крисчън Бейл (за трети път в триумф комбина с О. Ръсел)...

И все пак, колажът от фикция и реалност все още работи – отново имаме екзистенц прозрения, внедрени между хумор, ирония и комедия-ноар на битието (което не е мръднало много от 30-те години на миналия век насам), все още предопределено от грешните избори в живота.

Да, въпросът за Изборите, колебаещи се между свободната воля и Нуждата, бележат ключово историята тук, както триумвиратът от главните герои е белязан доживот от Първата световна, срещнала ги и събрала ги в амстердамски Пакт, по-силен и от идеологическите нужди на Комитетът на Петорката а.к.а Комитет за силен долар (хитро събрал символиките на нацизма и комунизма в едно)...

Да, също както в Американска схема и тук има добре синхронизирано трио герои... дори доктор Бърт/ Крисчън Бейл, неговият адвокат Харолд/ Джон Дейвид Уошингтън и "лечителката" Валъри/ Марго Роби са далеч по самаряно-симпатични... или поне оперират с идеална цел – да превръщат шрапнелите от Зло в нонсенс песни и танци на Духа, а травмите и белезите в Изкуство на Живеене... или поне смъртоносният боен метал да служи за сервиз за чай (или нещо по-силно), което да изпият Заедно... Doucement... Lentement...

В тази борба с цикличността на Войната, Болката и тоталитарните нагласи, на Амстердамския триумвират, помага (или пък пречи) най-амбициозната и пъстра мрежа от второстепенни образи във филмите на О. Ръсел досега – генерал Гил Диленбек/ Робърт Де Ниро (в четвърта акция с О. Ръсел, точно колкото войни е водил неговия персонаж), орнитолозите под прикритие Пол Кентърбъри/ Майк Майърс и Хенри Норкрос/ Майкъл Шанън, съдебният лекар със слабост към екзистенц прозрения Ирма Сен Клер/Зоуи Салдана, жената на Бърт, Беатрис/ Андреа Райзбъроу, братът на Валъри, Том Воз/ Рами Малек и неговата жена Либи/ Аня Тейлър-Джой, детективът Лем/ Матиас Шьонертс ("брат по корсет" с доктор Бърт) и мегафонът на "закона за вечно прецакания чернокож" Милтън Кинг/ Крис Рок...

Все нови избори за режисьора Дейвид О. Ръсел, също какъвто е залога му на великолепното кадриране от аса Емануел Любецки и на ненатрапчивия, но улавящ момента (Doucement... Lentement), музикален фон от Даниъл Пембертън, така че накрая да се питаш:

Въпрос на Избор или на Нужда е това, че Сънят се повтаря!?

Амстердам е в кината