My Mir

"Вълнува ме идеята с всеки албум да създавам отделен Свят, в който хората да се потапят и откриват"... да, именно това се случва при всеки нов албум на ливърпулския бийт хипнотизатор и визуален артист Матю Барнс... И ако скорошната му Forest Swords визита се случи в Wrong-време и на Wrong-място, то сега е идеален момент да поговорим за третия му левитиращ албум Bolted, за хоровото пеене в българския фолклор, за Нене Чери, за 10-годишнината от триумфалния Engravings дебют и за...

Защо точно името Forest Swords?

Първите ми музикални опити бяха нахвърлени като скици просто за забава и тези две думи паснаха на това как звучаха – просто отразяваха най-добре звуците, които бях създал... беше първично, интуитивно решение, а и по онова време живеех край горска местност, което явно се е отразило.

Най-важното нещо в света на Forest Swords е...?

Вълнува ме идеята с всеки албум да създавам отделен Свят, в който хората да се потапят и откриват... Всички звуци, заглавия на композициите и тяхното визуално отражение би трябвало да се събират в едно цяло с общ смисъл и значение. Иска ми се, когато хората си купуват мой албум, да получават именно такова усещане за цялостно преживяване. Често това е трудно да се предаде само с инструменталната музика, затова оставям нишка от улики и жокери в артуърка на албумите, във видеата... за да може хората да интерпретират по свой собствен начин нещата, които съм искал да изразя.

Третият ти албум се казва Bolted... защо избра точно това заглавие и каква е историята зад създаването му?

Записах го миналата зима в една много студена и стара фабрика в Ливърпул. Още в началните етапи на записването си счупих крака и имах усещането, че съм затворен в това пространство за дълги, студени, мрачни и мъчителни дни, така че голяма част от албума отразява това – отчасти индустриално, отчасти психеделично усещане за самота... Думата Bolted ме привлече, защото придоби двойно значение за мен – от една страна, когато отключвах и заключвах фабриката всеки ден се налагаше да се занимавам с тежки болтове и ключалки, а от друга страна на разговорен британски Bolted означава и "да избягаш бързо"...

Откъде идва интереса ти към хоровото пеене в българския фолклор? Има го семплирано и в дебютния ти албум Engravings в парчета като Gathering, има го и в Raw Language, The Highest Flood, Exalter от Compassion, дори използваш композицията Пиленце пее в DJ-Kicks компилацията... ? И присъства ли българския фолклор и в Bolted?

За пръв път чух българско хорово пеене като дете и просто ме отнесе с невероятните си хармонии... Самият аз съм пял в детски хор и използването на хорова музика, особено в електронната музика, е много емоционално и освобождаващо за мен... Споменатите песни семплират хорове от различни места и държави, но аз самият се наслаждавам на българското хорово пеене... Даже бих искал в бъдеще да работя с истински, цял хор, защо не и от България.., но в случая на Bolted хоровото пеене не присъства – всичко е концентрирано около един-два гласа в припеви, някак по-интимно е в повечето случаи, а и отразява по-изолирания процес по създаването на албума.

В парчето Butterfly Effect семплираш неиздавана вокална партия от Нене Чери... как стигна до нея? Реверансът с използването на нейната песен Blank Project в DJ-Kicks компилацията явно не е случаен... Задава ли се колаборация с нея?

Преди години трябваше да работя с Нене по неин нов материал, но се случи пандемията и всичко зацикли... Срещал съм се с нея и съпруга ѝ Камерън Маквий (легендарен продуцент, работил с Massive Attack, Portishead, All Saints, Sugababes...) няколко пъти през годините и когато завърших инструментала на Butterfly Effect, усетих, че има нужда от вокална част и веднага се сетих за тях. Писах им дали имат нещо, което не са използвали или издавали и те пратиха тази вокална партия... Пасна идеално, сякаш е била специално писана за това, така че с удоволствие бих работил с нея в бъдеще.

Често използваш вокали като инструмент за ритъм... Какво искаш да постигнеш с това?

Наистина не виждам разлика между барабаните, другите инструменти и човешкия глас... Те всички са инструменти, които можеш да използваш по един и същ или по различни начини – въпрос на експериментиране е в търсене на насладата... Аз обичам да чувам луупнати гласове и ги използвам в някои тракове за създаване на усещане за движение.

Тази година маркира 10-годишнина от издаването на дебютния албум Engravings... Какво се промени в музиката за теб оттогава и кой е най-важния урок, който научи след издаването му?

Предполагам, че основната разлика идва от това, че сега живея от музиката, която издавам, докато по времето на Engravings все още имах day job... Пътувам много повече, за да представям, на живо или като DJ, музиката, която създавам... Отвориха се и много нови "пътища" пред мен – имам възможност да създавам музика за филми, за театрални и танцови представления, за видеоигри... Обичам да уча нови неща и да работя с нови хора...

Иначе, най-важното, което научих по пътя е да се доверявам на инстинктите си. Нито Engravings, нито другите ми албуми (или музиката за филми, които издадох) се вписват наистина в някой жанр – много хора не могат да поставят музиката ми в рамки, не я разбират и категоризират, което означава, че трябва да работя по-здраво в това отношение, но от друга страна се радвам, че се отличавам и никой не звучи така.

Спомена работата си по филми, за театрални и танцови представления... ко-режисираш и част от Forest Swords видеоклиповете – какво търсиш при синхронизирането на звук и визия?

Всичко прилича на разговор между две страни. Или се опитваш едното да отразява другото по възможно най-перфектния начин, или търсиш дисонанса, конфликта между двете... Въпрос на вътрешно усещане е и понякога коства доста опити, за да се получи добре.

Както при предходните албуми, отново ти ли си отговорен за артуърка на Bolted и как стигна до него?

Да, както се случва с повечето ми визуални работи, и тук всичко е колаж между намерени картинни обекти, архивни фотографии или илюстрации от стари книги, и 3D/компютърно генерирани образи. Отразява и начина, по който създавам музика като размивам границата между дигитално и аналогово до степен, че не е ясно кое какво е... За видеоклиповете към Bolted, и въобще за визуалната част на турнето към албума, голяма помощ оказа и Сам Вийл.

Налагаш ли си автоцензура, ако усетиш, че в един момент дадено парче ти звучи като твои по-стари работи или като трак на друг артист?

Доста ме бива в редактирането, но и не се ограничавам прекалено – винаги ще има определени звуци, бийтове, мелодии и инструменти към които съм привлечен по същия начин както художник би използвал даден цвят или текстура отново и отново... Не мисля, че музикантът трябва да се измисля постоянно наново, все пак, естествено е когато остаряваш да харесваш съвсем различни неща, но нишки от по-ранните ти работи винаги ще се преплитат с новите теми и посоки... Иска ми се, с хората, които харесват това, което правя, заедно да разплитаме тези нишки, сякаш сме на едно и също пътешествие...

3 албума/произведения на изкуството, които са те оформили като артист?

Homogenic на Björk

Mezzanine от Massive Attack

White Pony на Deftones

Като продуцент и саунд дизайнер, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Звукът на струнните (на цигулка и чело, основно) винаги резонира особено при мен... До такава степен, че всичко, което пиша като музика, звучи по-добре когато е изсвирено на тези два инструмента... Бих искал да мога винаги да работя с музиканти, свирещи на струнни инструменти, дори в бъдеще, с удоволствие бих записал цял албум само с вокали и струнни...

Какво е отношението ти по темата Live vs DJ представяне на електронната музика и всичко хибридно, стоящо между тях?

Всичко е въпрос на настройка, както от изпълняващия, така и от публиката. Когато представям лайв сет, например, обикновено използвам или визия, смесвана наживо, или свирене с друг музикант на сцената с мен като структурирам сета, така че да разказва някаква история или емоционално пътешествие. Често фрагментирам траковете, така че да звучат различно, но никога по начин, че да са неразпознаваеми.

Къде се намира вътрешния мир в тези абсурдни времена, в които живеем?

Дишайте... Не забравяйте да дишате...

И за финал, мото или философия за живота, която следваш?

No More Drama... както се пее в любимата ми песен на Mary J. Blige.

Laura Misch – Sample The Sky

Кой? – Лора Миш, сестрата на Том Миш и сакс-активист в градината на нео-джаз сцената на Острова.

Какво? – Sky is the Limit – да, когато имаш брат като Том Миш няма как един от първите ти музикални опити да не е в комбина с него, но Лора се вслушва в припева на въпросното Follow – "forget the limits" – и не само, че не следва соул-трип-стъпките на брат си, ами и с последвалите ЕР-та Playground и Lonely City си създава лична сакс-еко-бийт градина, която да диша, играе, живее и развива до превръщането ù в дебютния албум Sample The Sky...

Картинката е мултиколорна и включва всевъзможни еко-звуци от Природата наоколо, семплирани (като в любимия на Лора трипхоп от 90-те) и дестилирани през синтезаторния микроскоп на ко-продуцента Уилям Аркейн, така че да говорят на един органичен език с ефирните, като шепнещ вятър, вокали и стелещ се като облак Sax Rise-саксофон на Лора, с арфата на Мерися Осу и китарата на Томаш Кашпар...

Hide To Seek, Listen To The Sky, Wild Swim, City Lungs и Widening Circles приличат на Outer Edges-разходка с глава в облаците, която от птичи поглед осигурява Portals към един възможен хармоничен Свят, който е на Light Years от Живота наоколо... Дерзай!

Кога? – когато summer of surrender е преминало, значи е дошло време за Sample The Sky...

Защо? – защото е време за сакс-еко-бийт хармония в градината на Доброто и Злото...

Hania Rani – Ghosts

Кой? – Хана Ранишевска, полската кралица в 88-клавишната Вселена.

Какво? – Ехо като Ghost(s) – да, в живота ни всяко нещо оставя следа, която като призрачно ехо звучи в бъдещето и ни помага да пътуваме във времето и пространството. Именно това прави и третия албум Ghosts на Hania Rani – например, Ghosts е композиция за театрална постановка от компилацията Music for Film and Theatre на Ханя и въпреки, че не присъства тук, сякаш пуска тематична нишка, която отвежда Рани в швейцарските Алпи, в околностите и дома на скулптора-класик Алберто Джакомети, за да запише музиката за документалния филм On Giacometti, където ще се появи и скицата на емблематичното тук Dancing with Ghosts, преди да добие вокалната компания, като ехо, на Патрик Уотсън...

Whispering House пък ще ни върне към Исландия, вдъхновила дебютния ù албум Esja, и колаборациите с Олафур Арналдс, като тук двамата създават медитативно вокално-ехо-заклинание като най-простичък метод за пътуване във времето и пространството...

Да, третият албум Ghosts на Ханя е и най-колаборативния, и най-поп ориентирания досега – перкусиите на Дънкан Белами от Portico Quartet в ювелирните Don't Break My Heart и Thin Line добавят сюжетни линии в историята на Рани, които като ехо отвеждат до композициите ù с цял лайв бенд Hello и 24.03 (маркиращо грандиозния ù Cercle концерт)...

Да, много неща в картинката за Ханя Рани се промениха от албумите Esja и Home насам (чуйте Moans и A Day in Never), но с Utrata и Komeda, като ехо на Nostalgia, всичко ще се завръща към семплото медитативно пиано, към Началото, към Призраците, които ще живеят вечно в Бъдещето...

Кога? – идеално за меланхолията на Есента, населена от призраците на Лятото.

Защо? – защото във Вселената нищо не се губи, само оставя Ghosts следи като ехо...

James Blake – Playing Robots Into Heaven

Кой? – Джеймс Блейк, британският постер-бой на дигиталния броукън соул.

Какво? – Playing Robots Into Feelings – "I Connect Motion To Feeling" редеше Блейк в четвъртия си албум Assume Form, но всъщност Джеймс прави именно това вече дузина години, от дебютния си албум до днес... След като изигра биг-бизнес-(само)иронията с предишния албум Friends That Break Your Heart, сега Блейк се завръща към есенцията на дигиталния Motion To Feeling броукън соул, с който изгря на бийт небосклона...

Завръща се и към комбо игрите с лайв китариста му Роб Airhead Макандрюс, което не се беше случвало от албума Overgrown насам, а емблематичните им тракове тук като Tell Me, Loading, Big Hammer, I Want You to Know, Night Sky и Fire the Editor намигат именно към пост-dub-2step естетиката отпреди декада, донесла му и Mercury Prize...

Ултразвездните поп-хоп-гост колаборации, с които натрупа тонове трансатлантическа слава са оставени в миналото като живота му на Острова, а само като ехо се чуват семплите на Snoop Dogg и NERD в I Want You to Know, на The Ragga Twins в Big Hammer или на спиричуъл хора в He's Been Wonderful...

Вечни са само бийт комбините с Дом Mount Kimbie Мейкър и с романтичната половина на Блейк, Джамийла Джамил (и с двамата Джеймс играе неизменно от Assume Form насам) в Asking to Break, I Want You to Know, If You Can Hear Me и емблематичното Loading, така че накрая да припяваш: "Wherever I Go I'm Only as Good as My Mind"... Точно като Robot(s) into Heaven, нали...

Кога? – идеално за меланхолията в края на лятото, когато на рулетката се върти I'm Feelin' So Low, High, Low, High...

Защо? – защото когато се питаш Where Are My Wings, Джеймс Блейк знае отговора.