My Mir
Róisín Murphy – Hit Parade
Кой? – Роушийн Мърфи, неподражаемата електро-соул-Машина с усет към фемина хит парада.
Какво? – Be CooCool and Keep Your Hands Off My Baby's Fader – да, както личи и от закачливото заглавие на шестия ù албум Hit Parade, Роушийн облече юбилейния тоалет на 50-те си години с много (само)ирония, заразителен хумор и бийт лекота...
"That Оl' Magic is Back" както се лее в CooCool сингъла – всъщност, Роушийн винаги е откривала магията на музиката в споделянето на удоволствието, импулса и фън(к)а – първо беше Moloko задругата с Марк Брайдън, после Матю Хърбърт импулсира соло кариерата ù с Ruby Blue, след това куп денс продуценти резервираха с Overpowered дансига за нея, за да дойде времето на вечната комбина с кийбордиста ѝ Еди Moloko Стивънс в Hairless Toys и Take Her Up To Monto, та се стигне до актуалната бийт-фън-вакханалия с кросоувър хаус факира Щефан Козала или просто DJ Koze...
Да, неподражаемия груув на тракове като Fader, CooCool, The Universe, Can't Replicate и Hurtz So Bad е идеално пряко допълнение на комбо-knock knock-акциите им Illumination и Scratch That, дори аутотюн експериментите в Two Ways, Free Will и You Knew, дори хитрото семплиране на Sharon Jones and the Dap-Kings във Fader или на Mad Professor в What Not to Do и You Knew, дори интерлюдиите Spacetime и Crazy Ants Reprise, всичко е в духа на телефонните разговори и бийт-закачките помежду им...
"Space and Time" както се казва (дяволито изговорено от сина на Роушийн, Tadhg, в Spacetime), а общия тайминг и бийт-алхимията между Koze и Роушийн е толкова перфектна, че дори ироничната самокритика в What Not to Do, Hurtz So Bad и You Knew звучи в крак (и денстъпка) с puberty blockers неволите на Мърфи... Или както се казва: "Take Your Hands Off Hater, Off My Baby's Fader... You've Got the Music"...
Кога? – когато The Universe is Singing Our Song And Everything is Pushing Us On When to You I Do Belong...
Защо? – защото "That Оl' Magic is Back", затова просто бъди CooCool и Keep Your Hands Off Róisín's Fader...
Jessy Lanza – Love Hallucination
Кой? – Джеси Ланца, канадска фючър соул дива и рекламен агент на ултрамодерното броукенби.
Какво? – Лето♥вни Миражи – да, 2023-а маркира 10 години от излизането на дебютния албум Pull My Hair Back на Джеси Ланца (помните Kathy Lee, нали), през които Джеси постепенно заменяше вцепеняващия канадски въздух с маранята на вечното лято, местейки се в Ню Йорк, после в Сан Франциско, а сега под палмите на Ел Ей... Всъщност нейните етерни вокали винаги са ни приличали на летни миражи, извикани от броукън бийт маранята на вечното аренби лято, за да се получи идеален саундтрак за пурпурни (романтични-на-ръба-на-кича) броукенби залези...
Е, картинката в четвъртия албум Love Hallucination не се е променила особено, освен че е станала по-богата, по-мултиколорна (до халюциногенност) и по-бийтзаразителна – неизменна е продуцентската задруга с Джеръми Грийнспан (лидерът на Junior Boys е абониран за всеки албум на Джеси, от Pull My Hair Back до актуалния Love Hallucination) и тази гладка като кадифе бийт комбина си личи отдалеч в Casino Niagara, Big Pink Rose, Drive и I Hate Myself...
Точно както си личат Tensnake-синт линиите в Limbo, Jacques Greene-брекбийта в Midnight Ontario или характерните 2-step-плетки на Дейвид Pearson Sound Кенеди в Midnight Ontario, Limbo, Don't Leave Me Now и особено в Marathon, което в комбина с Пол Уайт е превърнато в оргазмен трак за лятото... Да, промяната в картинката идва с вълната от нови продуцент-комбини, които обещават като мираж чудни перспективи за играта на Джеси, която вече с лекота може да забърка Всичко – от хитроигриви теми за фемина оргазма (Marathon и Casino Niagara) до простичките удоволстия като летен Drive трип с колата към залеза...
Кога? – идеален саундтрак за пурпурни броукенби залези...
Защо? – защото с музиката на Джеси Ланца лятото се превръща в... Big Pink Rose...
"Всички мои снимки се получават" ще каже фотографа Оги Стийнбек, един от главните герои в новото симетрично-калейдоскопично творение Астероид Сити на Уес Андерсън, но някак ще знаеш, че, всъщност, става дума за филмите на Андерсън – такива хем маниерни, хем иронични, хем мултиколорни, хем монохромни, хем еклектични, хем ювелирно стилизирани..., но винаги на ръба на Смисъла на съществуването...
Астероид Сити е... пиеса – да, като последните филми на Андерсън и тук всичко е изградено като "история в историята" с отделни "глави", жонглиращи с хронологията и пространството...
Измисленият град Астероид Сити (с население от 87 души) прилича на... пастелни 3D диапозитиви или на ретро-шик-колорни картички от 50-те (всеки кадър е картина, наистина, а Kodak лентите играят ключова роля за ретрошика – питайте абонирания за Андерсъновите филми оператор Робърт Йеоман)...
Астероид Сити е... утопия, където ядрени експерименти, конференции на младите звездобройци, техните тех-патенти и екзистенц метафори за Социума (да, Стив Каръл като местният мениджър, който може да продаде всичко на всеки, е ненадминат) си съжителстват, както кактус с пустиня...
Астероид Сити е... едва втория филм във филмографията на Андерсън без участието на Бил Мъри (да, ковид карантината "прехвърля" ролята му на Том Ханкс), но в историята има място за "абонираните" Джейсън Шварцман (като фотографа Оги Стийнбек), Ейдриън Броуди (като режисьора Шуберт Грийн), Едуард Нортън (като драматурга Конрад Ърп), Уилем Дефо (като театралния педагог Кайтел), Тилда Суинтън (като доктор Хикънлуупър), Скарлет Йохансон (като филмовата звезда Мидж Кембъл, с усет, наистина, към комедийното), Джефри Райт (като генерал Гибсън), Тони Револори (като момчето за всичко на генерал Гибсън) и Джеф Голдблум (като... Извънземното)... както има място за чудесни нови (за Андерсънологията) включвания на Том Ханкс, на Стив Каръл, Мат Дилън и... Марго Роби...
Има място и за намигвания към предишния Андерсънов филм Френският бюлетин (като надписа Френска преса върху колата на Оги Стийнбек), но сякаш препратките водят най-вече към Лунно царство (заради невинните детски нърд игри, а целият детски каст в Астероид Сити е просто прекрасен) или към Морският живот със Стив Зису – да, заради пастелните, ярки цветове и заради песните на Монтана/Рупърт Френд, в чийто бенд греят Сеу Жорже (да, помните го от Морският живот..., нали) и Джарвис Кокър (който попя и във Френският бюлетин) като дори няма да споменаваме, че музиката е дело (отново) на Александър Деспла...
Така или иначе, всички Андерсън трикове са налице тук, традиционни като отбелязването на Деня на астероида, но и леко превръщащи се от еталони в сантиментално лепнат етикет Brainiac (да, като този върху ризата на Удроу Стийнбек/Джейк Райън), което ще накара героя му да пита екзистенциално: "Винаги ли е Днес?"...
А самият Уес, може би, ще започне да се пита: "Винаги ли моите филми ще изглеждат така... Андерсънови?"... и самоиронично ще намира отговори за Света и Съществуването в реплики като на механика Мат Дилън: "Всичко е свързано, но Нищо не работи"...
Астероид Сити е в кината от 23 юни
"Born Free... As Free As The Wind Blows" гласи семпъла от Beauty Surrounds You, финалния трак от дебютното издание Worth Making A Noise About на родното бийт дуо 1000names и наистина, освободени от бийт предразсъдъци, Маргг и Никко "родиха" в бийт еуфория своя проект за наше удоволствие преди 15 години... Днес, 4 албума и стотици срещи на дансинга по-късно, 1000names се завръщат на фестивалния радар с паметно соаре на Sofia Live Festival, а на микс фона от добре познати и неиздавани 1000names парчета, с Маргг и Никко, маркираме всичко онова, което е Worth Making A Noise About от тези 15 години...
Тази година отброяваме 15 години от дебютното ви издание Worth Making A Noise About... Какво си струва да отбележим шумно от тези 15 години?
Маргг: Самият факт, че се намериха хора, които да повярват в музиката ни и да я издадат на плочи, които остават като артефакт във физическия свят, за мен лично си остава едно голямо постижение, което бих отбелязал на тази годишнина.
Никко: Добре го каза Маргг.
А какво бихте направили по друг начин от тези 15 години ?
Маргг: Благодаря ти за този въпрос :)... трудно ми е да отговоря – от една страна бих казал, че ако бяхме продължили да работим с темповете отпреди около 10 години, сега може би щяхме да сме едни от големите имена на някои определени фестивали, но нямаше да имаме други неща, които имаме днес... така, че в крайна сметка не бих променил нищо. Нещата следваха естествения си ход.
Никко: Така е, нищо не бих променил. Освен нагласата, че вървим в правилната посока.
Днес, най-важното нещо в света на 1000names е...?
Маргг: Приятелството, което успяхме да съхраним.
Никко: Семейството, приятелството ни и все още музиката.
Важният урок, който научихте през тези 15 години е...?
Маргг: Винаги оставай верен на себе си. Някои хора направиха какво ли не за 15 секунди слава, но в крайна сметка интересните идеи остават, а парите бързо се харчат.
Никко: Стояхме далеч от наркотиците.
Какво ви дадоха соло проектите – Musical Statues и Puma & The Dolphin – което нямаше как да усетите в 1000names комбината?
Маргг: Свободата да експериментираме всеки в посоката, която го вълнува.
Никко: Повече тревоги и малко повече смелост.
Защо включихте точно тези парчета в микса? Разкажете по-подробно историята зад създаването на някое от тях?
Маргг: Подбрахме бийтове, които намираме за интересни и които трябваше да работят заедно в контекста на един цялостен микс. Има няколко неиздавани парчета, които винаги сме искали да бъдат чути, но не намерихме къде и как. За конкретна история не се сещам, за нас правенето на музика беше ежедневие (все още е), така че идеите се раждаха, докато работихме върху тях. Това е един многопластов процес на надграждане и сриване на идеи и когато имаш резултат, който те удовлетворява, е празник.
Никко: Беше интересно да отворим старите папки. Спомените нахлуха, хаха, а има още толкова забравени хард дискове.
Кое ви "пали" в електронната музика днес?
Маргг: Мен лично ме зарежда общността от ембиънт артисти, които работят в различни посоки и многообразието от светове, които се създават. Интересно ми е когато някой успее да изгради нещо впечатляващо с минимални средства.
Никко: Да, ембиънт сцената ми е интересна и на мен. Също така, obscure dance music, mutant disco, outsider African conga nights, slow techno vibеs... всичко, което е странно и танцувално.
Трите парчета, които не излизат от плейлиста ви напоследък са... ?
Маргг: Тези дни доста послушах новия албум на Mac DeMarco, колаборацията на Fred аgain.. с Brian Eno и саундтрака на Chihei Hatakeyama – Life Is Climbing. Иначе, предимно слушам Spotify плейлисти на различни ембиънт артисти.
Никко: Имам доста плейлисти в Spotify, за различните ми настроения. Напоследък ембиънт графата набъбна доста. Харесва ми да ходя пеша, харесва ми да имам саундтрак за тези разходки. Напоследък слушам Артър Ръсел, Kate NV, Green-House. Интересни артисти със собствен почерк.
Къде се намира вътрешния мир според 1000names? И как се стига до него?
Маргг: Вътрешният мир в условията на жестока война е нещо много трудно за постигане, но за мен това са моментите със семейството, когато не е обичайната лудница и си играем или четем книжки, и просто наблюдавам как децата растат и реагират на света.
Никко: Думата мир загуби значението си.
Според вас, като продуценти и изпълнители, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
Маргг: Музиката има свойството да въздейства силно емоционално върху човека, но ако трябва да конкретизирам един звук, то това би бил гласа на любим човек. Не знам дали има един звук, който да въздейства еднакво емоционално на всички хора еднакво.
Никко: Всичко е ритъм.
Ако имаше възможност да изпратите обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?
Маргг: Някой от ангелите в църквата Свети Петър във Ватикана.
Никко: Нещо, което ще се разгради отсамосебеси.
