My Mir
mix:mir
mix:mir (55)
"Не всяка музика е за танцуване" казва Мартин Brokoli Янков, основателят на лейбъла MOZYK, фокусиран върху IDM и breakcore издания на аудиокасети и дискове, а издадената през август 2012 първа лейбъл компилация Between the Ears е достатъчно красноречива по въпроса. 5 години по-късно MOZYK празнува юбилей, маркиран със специален лейбъл шоукейс на фестивала Boomtown, но за всичко, което днес провокира амигдалата на MOZYK-а най-добре да разкаже самият Мартин Brokoli, докато слушаме онова, което се случва Between the Ears...
Защо точно MOZYK?
Съществува една прослойка на електрониката или дори жанр, наречена braindance. Тръгнала е от 90-те и небезизвестните WARP Records. В началото идеята беше да водя предаване по едно онлайн радио на приятели (basstards). Правех го всяка последна неделя от месеца и представях музика на близки до мен продуценти от цял свят, имащи нужда от популяризиране. Понякога почти не говорех, а само си смесвах парчетата без да ги обявявам. Направих и FB страница, споделях записите от предаванията... В един момент ми хрумна да направя компилация (а именно MOZYK001 – Between the Ears) от много и различни тракове, както от подрастващи артисти, така и от утвърдени на сцената имена с история зад гърба си. Отне около половин година работа, компилиране и мастеринг. Някои хора извън България произнасяха името като "мюзѝк", та взе че стана и малко игра на думи.
Най-важното нещо в света на MOZYK е...?
Новаторският звук и смелите идеи.
В този океан от музика как селектирате артистите от MOZYK каталога?
Изключително рядко приемаме демо парчета, макар че на периоди доста ни заливат с такива. Стремим се да акцентираме върху "остри" перкусии и бърз, труден за асимилиране ритъм. Често музиката е почти нетанцуваема. Естествено има изключения – спокойни мелодии, ембиънт звучене и дори само саунд дизайн елементи без реални хармонии. Смятам каталога на лейбъла за доста разнообразен и динамичен.
Изданието от MOZYK каталога, от което си най-доволен е...?
Трудно е да отговоря. Не защото някой от артистите би се обидил, а по-скоро поради факта, че винаги влагам изключителна избирателност и внимавам какво излиза на бял свят. Ако трябва да се абстрахирам от това, че ръководя селекцията, бих посочил MOZYK014 за любим. Албумът Float е продукт на двама души – Xyqph от Кьолн и Umio от Токио. Реших да ги свържа и те подкараха колаборацията перфектно. Това е може би най-веселяшкото настроение от всички албуми в MOZYK.
MOZYK014 - Float, 2015 ©
Ако стартираше сега лейбъла, то какво би променил? Изводи и поуки за тези 5 години? Какво би казал на всеки, който сега създава лейбъл?
Търпението да се взима правилното решение е най-големият урок. Лейбълът има за цел да представи неща на хора, които сами по себе си не са по-малко значими. Разликата е там, че когато се съберат много артисти от цял свят, това обединява феновете с различни вкусове и ги провокира да откриват нови неща. Дълбоко се надявам всеки един прохождащ лейбъл да има нагласата да гради бавно и с ясна цел. Залети сме отвсякъде с дигитално съдържание и изкуството губи стойност когато е просто един файл, архивиран и забравен след няколко слушания. Не смятам нито пиратството, нито streaming услугите за нещо лошо. Напротив – благодарение на тях електронната музика успя да порасне толкова много последните 20 години. В крайна сметка, обаче, в историята остават физическите носители на музика. Живот и здраве, ще си говорим и за плочи след време.
Според теб, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в менажирането на лейбъл като MOZYK?
Стига да е достатъчно добре организиран, човек винаги може да приоритизира така задачите си, че да има време за продукция, маркетинг и естествено, изпълнения на живо. Дистрибуцията на музиката и поддържането на постоянен интерес от страна на феновете са доста времеемки и досадни.
Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?
Обикновено не слушам музиката, с която се занимавам покрай лейбъла. Наблягам на нея когато карам колело или се готвя за сет на някое парти. Историята е напрегната и забързана, хаха! Замислил съм "манджа от мозъци" и няколко неща от приятелски лейбъли и артисти, които са свързани в цялото съзвездие от experimental електроника.
Мартин Янков а.к.а Brokoli © фотография Боян Христов
Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?
Да говориш стегнато и с фокусиран поглед в очите.
Къде се намира вътрешния мир според MOZYK? И как се стига до него?
След като усетиш контраста от емоциите на напрежение и спокойствие, предполагам настъпва истинския мир. Моментът за сравнение те кара да спреш и евентуално да започнеш цикъла отново с нови премерени сили...
Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?
Може нещо подобно на Златния диск, разбира се. Но малко по-закодирано, сещам се за онзи трик с лимоновия сок по хартията...
За какво имаме MOZYK ние, българите?
За нормалните неща в живота и за мързеливия начин на постигането им.
Три неща, които обичаш и три, които не харесваш в съвременната електронна сцена?
Да на качеството, детайлността и разнообразието.
Не на гореспоменатия мързел, предсказуемостта... вървенето по утъпкани пътеки и прекомерното усилване на ниските честоти.
В дневника на MOZYK следващите няколко месеца са отбелязани като...?
Лека пауза и почивка, работа по нов сайт-дизайн и различни рекламни материали. MOZYK шоукейс на фестивала Boomtown (10 – 13 август) – аз, Marcanta и Ghost ще пускаме на Sewage Worksсцената в DSTRKT 5 зоната. Програмата е предимно съставена от дръменбейс и джънгъл на нашата сцена, та ще сме доста контрастни когато откриваме на 12 август... И следва голямо завръщане с няколко свежи и различни изненади.
Лейбъл девиз за финал?
Не всяка музика е за танцуване.
01. Ghost - Ice Wind / MOZYK012
02. Nommo Ogo - Awaken (Xanopticon Remix)
03. The Ghost Of 3.13 - The Last Step / MOZYK017
04. Woulg - Sacrifice (Kursa Remix) / Methlab Recordings
05. Daed - Multiscopic
06. Venetian Snares - Health Card 10 / TIMESIG005
07. Gareth Clarke - Curtsy / LOVCD05
08. The Ghost Of 3.13 - Recurring Dream / MOZYK017
09. wAgAwAgA - Mutat0r / JIGSOREDIGI009
10. The Ghost Of 3.13 - Grove / MOZYK017
11. Unseenmachine - The Only Winning Move Is Not To Play
12. Ruby My Dear - Jelly / BSR001
13. Unseenmachine - Spindle
14. Pirate & Cobie - Jack's White Car (DET Water Remix)
15. The Science - W (The Ghost Of 3.13 Remix) / Methlab Recordings
16. Synthamesk - Nebulous / MOZYK015
17. LeGaScred -Les Courtilles (Etreinte Souterraine Remix By Flint Kids) / AR029
18. Umio - Ice Shirt / MOZYK014
19. Synthamesk - Cesspool / KMTDR19
20. Ghost - Yuki Onna / MOZYK012
21. Xyqph - King Lemon / MOZYK014
22. BLÆRG - Noxious Luxuriance / MOZYK015
23. Ghost - Sleepscrapes / MOZYK012
24. Unseenmachine - End
25. Flatland Sound Studio -Bye / BR058
С лятото и Радостта пристига! Да, това именно означава DAYO, а с лятото пристигна и дебютния албум на Божидар TromBobby Василев, Васил Soulization Вутев, RawLand, Евден Димитров и Михаил Филипов. Вече знаете, че е идеален за летни дни и нощи (и не само), вече знаете, че в него DAYO играят комбина с DESY & VOΛEN, SAIGO, Moka Only & Ishkan и Симо Желязков, но ето как звучи всичко според думите на TromBobby и микс бийтовете на RawLand...
Защо точно DAYO?
Помня, че имаше два дни, в които аз и Ечи мислихме само за името, което да дадем на бандата и не ни беше лесно. Една вечер просто си пушихме на балкона и попаднахме на "DAYO". Толкова ни хареса как звучи, че почти не обърнахме внимание на значението: "Радостта пристига".
Най-важното нещо в света на DAYO е...?
Да се чувстваме добре с това, което правим, да се съобразяваме единствено и само със собствените си желания и да правим музиката, която искаме да слушаме.
Ако DAYO е жив организъм, каква част от тялото му представлява всеки един от вас?
Боби – ръце
RawLand – крака
Мишо – кожа
Васил – сърце
Ечи – топки
С какво ще запомните създаването на дебютния DAYO албум? Някоя скрита история в него? Любимо парче от него, от което сте абсолютно доволни как се получи?
Научихме много нови неща, които ни вдъхновяват да бъдем по-добри професионалисти. Експериментирахме с идеи, инструменти, звуци, микрофони и артисти. Записвахме на много различни места. Преди половин година се метнахме до една мистична къща в Банско и там записахме голяма част от барабаните и някои вокали. Искахме да направим албум от типа на Donuts, който да те хване от първото до последното парче, бийт или кратка интерлюдия.
Всеки от вас има различен музикален бекграунд... как и къде намерихте обща гледна точка?
BEATS. Това, което свързва музикалните ни вкусове са бийтовете. Васето, RawLand и аз използваме MPC за продукция и живо свирене и този специфичен инструмент оформи звука ни до голяма степен.
Според вас, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?
Разбира се. Сцената в България преживява Ренесанс във всяко едно отношение. Всеки има достъпна реклама и всъщност никога не е било по-лесно.
Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?
Да говориш като нормално човешко същество без да го премисляш много.
Къде се намира вътрешния мир според DAYO? И как се стига до него?
Като стигнем там, вие ще сте първите, на които ще кажем.
Ако имаше възможност да изпратите обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?
Дискографията на J Dilla.
Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?
Харесваме звука, груува и 808.
Не харесваме melodie, quantize & 808.
В дневника на DAYO следващите няколко месеца са отбелязани като...?
Good Weeks... Турне за албума... RawLand има участие и на ON! Fest... а вие се ослушвайте за нови лайв DAYO срещи през лятото.
Парти девиз за финал?
Въртете го тоя Албум!
K▲NZ е Калоян Гаврилов, бийт агент с издания за лейбъли като WTF is SWAG, KOMPONENTI, Mahorka и е половината от лайв техно дуото 80s Clash. Именно страстта му към лайв електроника акциите ще го събере на 12 май в Studio EW с добре познати герои като Goro, Cyberian, Mytrip, Evitceles за всеобща бийт вакханалия на живо, така рядко срещана в родната клубна флора и фауна. Затова, докато наоколо се лее ембиънт и дъб техно с марката K▲NZ, си говорим с Калоян за вечната Live vs DJ дилема в електронната музика, за морето на бийт несигурността, за Космоса на вътрешния мир и за...
Защо точно K▲NZ?
K▲NZ е прякор, който имам много отдавна. Когато почнах да правя опити за създаване на някакви тракове просто кръстих първия си файл kanz-xxx (не помня кой беше точно, но е бил хип-хоп инструментал със сигурност). Някъде от 2004-та съм с него и някак си не мисля, че мога да го сменя вече.
Най-важното нещо в света на K▲NZ е...?
Да не губя искрата, да имам вдъхновение и да мога да правя това, което обичам. Понякога е много трудно.
Как се отнасяш към вечната дискусия Live vs DJ в електронната музика? И какъв е лайв сетъпа, с който обичаш да работиш?
За мен, двете неща са напълно различно изкуство и трябва да се разглеждат като такива. Винаги се забавлявам когато свирим с Дики (Димитър Славков от 80s Clash) или някой друг приятел, защото емоцията е много по-силна. Хората разбират когато на живо се опитваш да ги отведеш някъде и проявяват разбиране при грешките например, това му е чара. За лайв имам много семпъл сетъп: MacBook с Ableton Live и два Launch Pad-а, които ползвам за тригери. Много от нещата съм записал предварително в студиото. Забавата започва когато свършат и трябва да изкарам някой синтезатор и да почна да свиря акорди с клавиатурата на лаптопа.
Когато се гмурнеш в Sea Of Uncertainty... несигурността или сигурността дават повече творческа свобода?
Аз съм зодия Водолей, тоест ходещ въпрос "защо". Никога не си казвам, че конкретен трак е добър или завършен, а че следващият ще е по-добър. За това конкретно съм uncertain* дали ще се хареса на хората. Uncertainty is the name of the game.
Част си и от техно дуото 80s Clash... пътят към успеха за българските продуценти минава ли през коалицията или...?
Ами, наскоро четох една статия, че повечето колаборации са пряк път за посредствени резултати. Има нещо вярно в това, защото повечето ми приятели музиканти са тежки интроверти и нихилисти и трудно може да ги изкараш от домашното студио, където се чувстват най-добре и съответно дават най-добрите резултати. Музиката е нещо персонално. От друга страна аз имах късмета да срещна много талантлив музикант като Дики, от когото съм научил много. Нашата сила е, че сме на една вълна винаги когато свирим. Разбираме се с един поглед какво трябва да стане в даден момент от лайва. Хубаво е да имаш приятели продуценти, които ти дават градивна критика, която може да не е положителна всеки път.
Според теб, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?
Ами, възможно е. Мога да дам примери като Страхил Велчев (KiNK) и Иван Шопов (COOH/Balkanskу). Според мен, те успяват да се менажират сами и да се борят с дедлайни и тур дати развивайки се в това, което правят. Мисля, че най-трудното е да се издържаш с работа, докато можеш да си позволиш да го правиш само от музика. Балансът семейство-работа-музика е много труден.
В музиката гониш ли целта "дебютен албум" или предпочиташ ЕР-то като изразно средство?
Дебютен албум със сигурност. Много се надявам да го направя в някакъв момент, тъй като това е голяма крачка за всеки артист. В албума имаш пълна свобода да покажеш всички цветове и лица, които имаш. Албум се прави с визия и идея, а моите идеи са спорадични на моменти. Може би ми липсва самодисциплината, но ако бях подреден човек сигурно щях да съм счетоводител (No Disrespect към професията).
Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?
Няма история, това са цветове, които харесвам. Напоследък доста слушам ембиънт и експериментална музика и съм се придържал в тази стилистика. Просто подбрах парчета, които са ми интересни, надявам се и на слушателите.
Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?
Да бъдеш себе си. Когато правиш нещо истинско то стига до хората.
Къде се намира вътрешния мир според K▲NZ? И как се стига до него?
Вътрешният мир... Може би в годините на себеусъвършенстване. Ако успееш да си най-добрия за теб самия, неминуемо си такъв и за околните.
Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?
Пластмасова бутилка от Coca-Cola. Тя е обект, който може да даде ясна представа за настоящото състояние, в което се намираме. Агресивен маркетинг, консумеризъм, пластмаса от петрол и малко поп арт.
Три неща, които обичаш и три, които не харесваш в съвременната електронна сцена?
Харесва ми това, че е много достъпна за хората, които искат да започнат да се занимават. Има много компании, които бълват нови и интересни софтуер и хардуер инструменти, които помагат за вдъхновението и те карат да подхождаш към продуцирането по различен начин. Няма как да не споменем и безбройните онлайн платформи, благодарение на които формираме вкуса си и намираме нови артисти. Преди години това не беше така, а качествената музика се намираше много по-трудно.
Това, което не харесвам е малко контрадикция на гореспоменатите три неща. Достъпността свали качеството (има много посредствени лейбъли в момента). Не харесвам изкуствено създадения хайп около някои артисти от типа 3 note wonders. Не харесвам и това, че много малко артисти имат идентичност напоследък.
В дневника на K▲NZ следващите няколко месеца са отбелязани като...?
Лайв среща на 12 май в Studio EW. И после отново студийни записи. Имам ново студио и ще се фокусирам върху правенето на нови тракове там.
Парти девиз за финал?
Quality Over Quantity.
Вторник, 22 Ноември 2016г. 07:07ч.
MIR 37 | Saturated Pixels
Saturated Pixels са Любомир Брашненков и Ангел Додов – двамата преминават през множество музикални проекти преди бийт сатурацията им да ги отведе до Saturated Pixels и дебютното Photons ЕР, но най-добре самите Любо и Ачо да ви разкажат/изсвирят повече за сатурацията на пикселите, за лайв сливането на музика и визия (като това на 2 декември), за Pulse-а на експеримента и...
Защо точно Saturated Pixels? И каква е историята зад създаването на проекта?
Л: Saturated Pixels – наситени звукови картини – не звучи зле май. :) Историята е епична. И двамата с Ачо сме минали през няколко групи с различна стилистика. Минахме през китарния саунд. Когато започнахме да работим с музикални програми нещата зазвучаха по-електронно.
А: Може да се каже, че името е плод от разговор между нас и Марто от The Science, с които задълбочено размишлявахме върху различни екзистенциални въпроси, някои от които засягаха и пикселизирането и сатурацията в различни форми...
Л: Марто също беше за кратко във формацията за импровизирани джемове. А като гост в лайвове – Нино Гомез.
Най-важното нещо в света на Saturated Pixels е...?
Л: Това, което ни движи... Експериментът.
А: Не са едно и две, но са важни :)
Ако Saturated Pixels е жив организъм, каква част/орган от неговото тяло "играе" всеки един от вас?
Л: Ние сме едно в музиката, която правим.
А: При мен работи едното полукълбо на мозъка, а при Любо – другото. Сърцата са две.
Как бихте разказали историята на дебютното Photons ЕР? Защо точно Photons? Как се роди идеята за записване на дебютен албум и върху какви елементи бихте искали да се фокусирате при бъдещи записи?
Л: Доста време бяхме в търсене на звука, който да ни допадне. Повечето ни идеи се раждат по време на джем и ги записваме в нашето студио. Когато бъде записана дадена тема след това има дълъг процес на обработка и осмисляне. Интересна е историята на парчето Space Caravan. То се роди за една вечер в един квартал с каравани в Лайпциг. В записа участва и един приятел – Марсел, който също прави музика. Нямаме определен фокус докато записваме, импулсивни сме и си даваме свобода да правим каквото ни се иска. Идеята за ЕР придоби плътност след срещата ни с Иван Шопов, той ни помогна с микс и мастеринг процеса, а след това албумът излезе през неговия лейбъл ABCD.
А: Всеки един трак от Photons е отделна история. Много си личат различните настроения във всяко едно парче. Иван направи така, че албумът да зазвучи по-цялостно, а ремикса който той сътвори наистина обедини албума. ЕР-то отскоро вече е и на физически носител – CD, като има и тениски с дизайн на Спартак Йорданов. Може да се намерят на предстоящите ни изяви.
Ако трябва да използвате думите Nothing и Everybody в едно изречение, то щеше да гласи...?
А: Everybody can do nothing but can someone do everything?
Изглежда музика и визия са едно цяло при вас... как решихте да работите със Спартак Йорданов (SpartArt) и има ли ваша музикална реплика, на която той да няма визуален отговор?
Л: Със Спарто сме приятели. Негово дело е обложката на Photons. Свирили сме също така заедно в две банди Osil Amuk и Cats Under Cars. Той е художник и артист, който не спира да експериментира и това кореспондира много с нещата, които правим. Визиите му са с абстрактно-експресивни сюжети. Използва течности, пигменти, субстанции и различни материали. Експериментира с живопис под камера.
А: Той е част от цялата пикселизация. Пластовете цвят, заедно със звука се превръщат в една обща материя.
Според вас, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?
Л: Възможно е. Но не всеки има такива качества.
А: Със сигурност има доста трудности да се менажираш сам, но има хора, които успяват да го правят с много усилия, за което им свалям шапка.
Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?
Л: Подкастът е ретроспекция на последните 2 години творчески търсения. Включихме парчетата от дебютното ни ЕР и едно напълно ново парче – Pulse – може би ще бъде издадено в следващия ни релийз. Тук са и самостоятелните проекти на двама ни – След Дъжд Качулка, Fragile, както и една прекрасна певица от Хановер – Valeska Jakobowicz. Има и ремикси на приятелските банди The Bedlam Club, Doesn't Frogs и джем бандата, в която участваме – WeAre NoRobots.
А: Мисля, че се получи добра палитра от хитове.
Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?
Л: Да мълчиш.
А: Нищо повече.
Къде се намира вътрешния мир според Saturated Pixels? И как се стига до него?
Л: В музиката. Чрез слушане.
А: Само със совалка към станция MIR.
Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?
Л: Нямам наблюдения.
А: Ние обичаме всички пчелички.
В дневника на Saturated Pixels следващите няколко месеца са отбелязани като...?
Л: Работа в студио върху нов материал и концерт на 2 декември в БНР под шапката на Аларма Пънк Джаз заедно с Mytrip и NOCKTERN, които правят промо на своето EP - No Sugar Added.
А: Важното е да сме живи и здрави.
Парти девиз за финал?
А: Everybody's in the Club!
01. Fragile feat. Valeska Jakobowicz - Whisper (Saturated Pixels Remix)
02. Fragile feat. Valeska Jakobowicz - Whisper (Saturated Pixels acoustic Remix)
03. Saturated Pixels - Nothing
04. The Bedlam Club - Flying Underground (Saturated Pixels Remix)
05. Saturated Pixels - Space Caravan (Balkansky Remix)
06. Doesn't Frogs – Heat And Flash (Saturated Pixels Remix)
07. Saturated Pixels - Photons
08. Sled Dujd Kachulka - TIH (Sled Dujd Kachulka Remix)
09. Saturated Pixels - Everybody
10. WeAre NoRobots - Crystallization
11. Saturated Pixels - Space Caravan
12. Fragile - Sensitive
13. Fragile - Sensitive (Fragile Remix)
14. Saturated Pixels - Pulse
15. WeAre NoRobots - So Long, and Thanks for All the Fish
Melformator е пловдивски аудиовизуален колектив с много имена – SAYULKЕ, ATNS, Mironov, waysie, Phlip, nemko-fi, Samakitka & Moralez, които тази събота (2 юли) не само ще открият, но и ще закрият Сцена 1 на фестивала HippieLandia. Затова и ви срещаме със SAYULKЕ (или Самуил Кехайов), който ни забърка летен микс коктейл с марката Melformator, докато си говорим за:
Защо точно Melformator?
Държахме да е измислена дума с добро звучене на български и английски, също така и да се връзва с логото, което разработихме успоредно.
Кой е Melformator и за какво се бори а.к.а най-важното нещо в света на Melformator е...?
Мелформатор тръгна с идеята да създаде общество от хора с взаимни интереси в музиката, дигиталните визии и като цяло аудио/визуалното изкуство. До ден-днешен не се знае дали се получава или не, но продължаваме да се "борим". Важните неща са именно хората и тяхното настроение, докато присъстват на наши участия и прояви. Освен това винаги се стремим да "надскачаме" самите себе си и да откриваме нови предизвикателства по пътя.
Каква е историята зад създаването на проекта – просто SAYULKЕ + ATNS + Mironov + waysie + Phlip + nemko-fi = Melformator или уравнението е малко по-сложно?
САЮЛКЕ и waysie започнаха проекта, като веднага след това се присъединиха ATNS и nemko-fi. Няколко седмици след това направихме и първото си парти, след което лека-полека взехме да приобщаваме още хора в екипа ни. Mironov и Phlip. бяха първите, последваха ги Samakitka & Moralez, а тази година мислим да приобщим още няколко човека.
© Melformator
За вас HippieLandia означава...?
Веднага след обявяването на фестивала решихме да се включим – GusGus и HVOB са сред любимите ни изпълнители и силно се вълнуваме, че ще излезем на една сцена с тях.
Имате ли идеи за създаване на авторска електронна музика или държите Melformator да остане парти платформа с определена естетика на звука?
Идеи за музика винаги има, но времето е силно ограничено. Ние сме от хората, които не могат да правят само едно нещо и често ставаме жертва на разнообразните си интереси. Всеки от нас участва в няколко проекта, а имаме идеи и за още... Платформата остава, тъй че някой светъл ден може би ще направим авторски дебют.
Къде се намира тънката граница между диджеят и хората, които просто редят плейлисти? И къде се намирате вие в тази картинка?
За нас понятието DJ има само един смисъл – човек, който прави парти. Техническите умения също имат значение, но в основата на dj-инга е връзката между музиката и хората. Дали човекът, който стои зад миксера пуска на плейъри или от Spotify не е от съществено значение – важен е контакта с хората и всеобщото настроение. Част от нас в началото редяхме плейлисти, впоследствие задълбочихме нещата, но партито винаги е било на ниво.
Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?
Не крием истории в миксовете си, изграждаме ги според настроението в момента. Обикновено е актуална музика от изминалия месец-два, тъй като преслушваме всичко ново, което излиза и не се застояваме много на едно място. В случая, музиката е съобразена с изпълнителите на фестивала.
Според вас, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?
В България всеки е малко или много мениджър. Тук няма развит пазар за алтернативната музика и изпълнителите са често принудени да се промотират сами. Проблемът е най-вече, че липсва мотивация за музикантите – не остава време за много креативност докато търкаш чаши по 8 часа на ден (бел. ред. Самуил се смее). Разбира се, надежда има – излизат нови имена всяка година, качествена музика се прави, а и се появяват нови промоутъри и клубове. Ние се стараем да допринесем както можем за цялостната картина.
© Melformator
Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?
По-скоро да имаш добри идеи и стратегия, с която да ги реализираш. И винаги да даваш максимума от енергията и уменията си, както и никога да не губиш честността към себе си. Шепотът и крещенето са крайности, трябва да се мисли повече от какво имат нужда хората.
Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?
Харесваме: многообразието, оригиналността, експериментите.
Не харесваме: натискът на индустрията, комерсиализацията, Давид Гета.
В дневника на Melformator следващите няколко месеца са отбелязани като...?
HippieLandia, Pool Party 3, Open Air, планина, море, почивка... на есен с песен – отново партита и събития. И нови експерименти.
Парти девиз за финал?
Взимаме назаем девиза на един познат: "Идвайте!"
