Срещите ни с късото българско кино продължават с режисьора Антония Милчева и нейната Линда – деликатна случка с куче, майка и дъщеря или една от онези прости истории, които се оказват значими.
Какво?
Сценарият е написан по стихотворение. Казва се Линда, авторката е Кристин Димитрова. Професор Георги Дюлгеров ми предложи да го прочета. Не бях писала сценарий по чужд текст, но се оказа, че по този начин вече имам готова драматургична основа и мога да се отприщя в измислянето на другото. Оказа се много "вкусна" работа.
Кой?
Исках героините да са възрастна майка и дъщеря ù, които да са си разменили ролите. Търсих конфликта между тях, погребението трябваше да е повод да се разкаже за отношенията им.
Снимах с приятели. Оператор е Веселин Христов – сработихме се чудесно. С Катя Лозанова се познаваме от деца, тя е художник костюми и декор. Музиката написа Мира Искърова – възхищавам се на усета ù да хваща вярната посока в измислянето на филмова музика. Всички останали помагаха на добра воля и от все сърце. Получи се чуден екип. Мисля, че и двете актриси се забавляваха. Благодарността ми към всички е огромна.
Къде?
Снимахме нехронологично – първо бяха външните снимки, в двора, защото намирането на точния апартамент се оказа много сложна задача. Бяхме на косъм да направим компромис, когато Катя откри подходящия апартамент, а собственикът (Георги Грозев) дори се зарадва, че искаме да снимаме у тях. Щом видях мястото, вече нямах никакво колебание.
Кога & Как?
Най-голямото ми главоболие беше намирането на актриса за ролята на дъщерята. Първоначално много исках да снимам Светлана Янчева. Видях се с нея, говорихме. Постепенно се оказа, че в нейната заетост няма пролука за мен. Това доста забави снимките, запролети се, изгубих възможността да снимам през зимата, което беше важен драматургичен елемент. Слава Богу, сетих се за Албена Георгиева. Прекрасна актриса, с голяма фотогеничност, за съжаление неизползвана достатъчно в киното досега.
Между нея и Добринка Станкова се получи добър контрапункт. Самата Добринка беше единствения възможен вариант за роля на майката и за моя радост тя хареса сценария и с ентусиазъм работи по образа си. Измисли си много детайли, които използвах във филма. Затова мисля, че филмът спечели от тези промени и не бе опропастен, напротив, стана такъв, какъвто е трябвало да бъде.
Това, което сега беше основно различно в сравнение с предишните ми филмчета, е екипът и вследствие на него, много по-стабилната подготовка.
Защо?
Занимавах се с изграждане на разказ, който да не се движи само от фабулата, от обективно случващото се, а от това да гледаме две жени, които се опитват да погребат кученце, но всъщност се случва нещо друго.
Мисля, че се получи премерен и деликатен филм, който би заинтригувал почитателите на прости истории, които се оказват значими.
Линда е част от програмата Made in БГ в рамките на фестивала Късо съединение и може да го гледате на 1 и 4 август (в Дом на киното), и на 3 и 8 август (в Евро Синема)
