Свят, в който всеки е поканен, но почти никой не отива – това е светът на малцинствата в България, а клишетата при обсъждането на техните проблеми са толкова много и грешни, колкото възможни хода има в една шахматна партия. Затова ви срещаме с режисьора Андрей Христозов, оставил конфликтите и войните да се водят само на шахматната дъска в своя филм Дебют, който ще бъде представен на Helsinki International Film Festival (19 – 29 септември) в програмата True Stories.
Какво?
Филмът разказва за живота на Румен Гачев, млад шахматист от малцинствата, израснал в нищета и социална изолация. Въпреки трудностите, които животът му поднася, той продължава да се бори за победа с помощта на необикновените си ангели-хранители.
Кой?
Режисурата, сценарият, камерата и музиката са мое дело, тонрежисьор на филма е Пламен Йорданов, а продуцентските функции бяха разделени между моя милост и Антон Георгиев, който организира и голяма част от снимките на филма.
Друг важен герой след Румен е Бойчо, който е негов ментор и приятел. Всеки ден двамата прекарват часове, играейки шах. Напук на всички са създали свой собствен остров на фантазиите и може би така се самосъхраняват. В мъглата на Разлог тези две същества събират учудени погледи и заедно печелят местните турнири по шах.
Радвам се, че почти успях да оставя героите на филма да водят историята без да вземам страна и без да налагам моето собствено мнение. Също така се радвам, че успяхме да балансираме тона на филма с разумно количество драма и хумор. Доволен съм и от музиката, която написах. Тя се получи най-добре, защото за разлика от снимките, на нея можех да отделя повече време. Друг е въпросът, че докато се получи, както трябва, направих неразумно дарение на Булгартабак и производителите на аналгин.
Кога & Къде?
Филмът е заснет в Разлог, Банско, Долно Драглище и София. Документален е, така че не избирахме местата, а просто следвахме пътят на героите си.
Снимките минаха през много перипетии и трудности. Повечето от тях бяха свързани с липсата ни на солиден опит. Колкото и странно да звучи, мисля, че това беше добре за нас, защото знаейки, че нямаме готови решения за постоянно възникващите проблеми, ние бяхме постоянно нащрек и не можехме да си позволим да изгубим фокус и работна дисциплина.
Защо?
Идеята, която стои зад филма е да разкаже една нетипична и емоционално наситена човешка история по възможно най-честен начин, без да се съобразява със стереотипи и клишета, наложени от заобикалящата ни културна и медийна среда.
Първоначалната ни мотивация бе чисто повърхностно любопитство. Но след като се запознах с Румен, останах изумен от уникалността на неговия характер и мироглед. Ако аз бях минал през нещата, през които е минал той и някои от заобикалящите го същества, едва ли щях да се запазя като пълноценен индивид. Истината е, че започнах работа по филма, заради личните ми симпатии към героите и защото исках тяхната дума да бъде чута.
Искам зрителите на филма да бъдат потопени в света на това особено момче и хората около него – свят, в който всеки е поканен, но почти никой не отива. Искам след като човек изгледа филма да има чувството, че не е сам, независимо колко странен и неразбран се чувства, а това се случва на всеки от нас.
