My Mir

Война и Мир се преплитат циклично във вечния кръговрат на живота, откакто свят светува. Война и Изкуство в търсене на Мир пък се преплитат в ДНК-то на последния филм на аниматора Теодор Ушев Gloria Victoria – фаворит в листата за най-добрите анимационни филми в света за 2013, класиран в Топ 10 на Оскар 2014 претендентите за късометражно кино. Повече за Gloria Victoria и духа на нашето време – от самия Теодор Ушев...

Какво?

Мисли за войната, омразата, разрухата през окото на изкуството. За XX-ти век. За Днес. Първоначалната идея ми хрумна, четейки книгата на Фукуяма Краят на историята. За философията на състезанието за надмощие и его, каквото светът винаги е бил и продължава да бъде. Какво губим, когато печелим...

Кой?

Филмът е авторски, по мои сценарий и режисура. Пътувам много, срещам различни хора, места, философии. Понякога, без да съзнава, човек улавя нещо във въздуха, което трудно дефинира. Духът, изскочил от бутилката. Супер идиотско е, но Глория Виктория излезе малко преди конфликта в Сирия, сега се върти по света, докато в Украйна се случва точно това, което третира сюжета. Някак успя да разкаже Духа на времето си.

Къде?

Навсякъде. На протестите в България, в мен, в теб, в Сирия, в Украйна, в Египет... Войната е тежък белег, щампа. Изкуството – често рефлекция, огледало, начин историята да се артикулира.

Войната няма образ. Безплътна е. Може да има милиони лица. И никога сърце. Войната мисли през статистика. И се разказва през спомени.

Кога & Как?

Правих филма близо 2 години. Никой от моите филми не е комерсиален, Глория Виктория също. Винаги ми е харесвало да правя независимо, експериментално изкуство, всичките ми проекти са такива.

Защо?

Знаеш ли, Войната е състояние на духа. Онази точка, от която няма връщане назад. Не само пред цевта на снайпера, пред самия себе си дори. Всеки от нас е герой в този филм. Войните свършват, но те вече са посяли модели, променили са ума.

Разрухата – обществена и лична, е залог. Игра с човешки съдби, животи, страхове, параноя, изкупление... Единственото лекарство след това е същата доза съзидание. Ако ти стиска. Ако не – приключваш.

И защо български филм все не може да влезе в борбата за Оскар – стига само до шортлисти, но не и до номинации като Gloria Victoria?

Не бих си позволил да обобщавам. Специално за Глория Виктория – да, аз знам рецептата за Оскаров филм. Но ми се струва плоско и наивно да работя така. И ето го отговорът – аз не бих направил компромис самоцелно, дори и цената да е Оскар, Акадeмията не би направила компромис да пусне мой филм до края на надпреварата, бидейки некомерсиален и откровен. Полученото признание за Глория Виктория с класирането в първите 10 в състезанието за Оскар е наистина комплимент, но истината е, че предпочитам да продължа да прaвя изкуството, в което вярвaм.

Реалността, случваща се по света и у нас, в сегашно време не дава много поводи за празници, но всичко това може да изчезне за миг с едно аниме намигване – така както се случва в магията на анимацията и на 10-тото юбилейно издание на Световния фестивал на анимационния филм.

Какво?

Юбилеен аниме празник с около 86 филма от 30 страни (пълната програма на феста е тук) и още толкова анимационни калейдоскоп истории в панорамите Най-доброто от света, късометражния конкурс 10 дни Х 10 филма и тържествената ретроспекция 10 награждавани филма от българската анимационна школа по време на СФАФ 1979-1989. Всичко това в компанията на две изложби (едната, посветена на чешкия майстор на куклената анимация и сюрреализма Ян Шванкмайер, а другата на белгийската комикс школа), както и на серия документални филми, надникващи в работата на кукленото студио Маккинон и Сандърс (с пръст във филми на Тим Бъртън и Уес Андерсън) и такива, посвещаващи в живота на гения на руската анимация Фьодор Хитрук.

Кой?

Международно жури от петима авторитет аниматори като титулуваната (със Сезар награда) французойка Флоранс Миай, белгийският ас Жан-Люк Слок, руският Союзмультфилм агент Михаил Алдашин, швейцарският автор и куратор Ото Алдер и българският мултижанров майстор Иван Веселинов не само ще представят свои филми на срещи-дискусии, но и ще имат трудната задача да изберат победители в категориите:

Момчето и света © рисунка върху хартия/2D, Бразилия, 2013, 80', режисьор: Але Абрю

Пълнометражни филми – драматични и контрастни, историите тук се движат между бразилската съвременна притча, рисувана върху хартия Момчето и света, американските Изневяра (комедия с/за ежедневието на хартия) и Истината падна (екзистенц ноар, рисуван на стъкло) в забавната компания на руската 3D сай-фай авантюра за малки и големи Белка и Стрелка: Лунни приключения.

Пилоти на път към дома © анимация с пясък, Естония, Канада, 2014, 16', режисьори: Прийт и Олга Парн

Късометражни филми – разнообразието от техники и сюжети тук е шарено като живота – от вечно актуалния анти-военен манифест Gloria Victoria на Теодор Ушев, през анимациите с кукли (Canis, Пържени картофи, От другата страна на гората, Измамникът) и 2D/3D импресиите (Аргумент, Кода, Към Сантяго) до ротоскопинг техниката (във френския Нови промени), стопмоушън триковете (в копродукцията Падре), фината анимация с пясък Пилоти на път към дома и дори рисуваната на смартфон българска хрумка The Day of the Bleeding gums.

Стивън и бръмбъра © Cut-outs, Полша, 2012, 12', режисьори: Пьотр Лок, Хоанг Нгок

Студентски филми – всяко следващо поколение носи бремето на бъдещето на анимационното кино, а то изглежда обещаващо в образа на: българските продукции Трафик и Инцидент, на френските Планети след планети, Нощ на езерото и Странното изчезване на Уолтър Вернер, на полските Danse macabre, Стивън и бръмбъра, испанският Мъжът с безкрайното палто и датското 3D Интервю...

Детски филми – за анимацията не съществуват граници на възрастта, както подшушва богатата селекция от истории за малки (и големи) от Русия, Щатите, Канада, Франция, Швейцария, Германия, Холандия, Люксембург... като особена гордост носят българските копродукции Rising Hope и поредицата Judo Monkey. Малките фенове ще могат и да надникнат зад кулисите на анимацията на специализирани работилници, докато родителите им могат да се радват на аниме образци от Световна панорама на анимационното кино през изминалата година.

Rising Hope © 3D, България, Германия, 2012, 10', режисьор: Милен Витанов

Кога & Къде?

От 10 до 14 септември 2014 във Фестивален център – Варна

Билети – 6/4 лева – тук

Защо?

Защото Няма такъв празник като Анимационният Празник...

Планети след планети © 2D, Франция, 2013, 4', режисьор: Титуан Бордо