Home / Рубрики / video:mir / Списък на статии по етикет: Jimmy Edgar
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Jimmy Edgar

Hit Me

Неделя, 08 Април 2012г. 19:19ч.

Emika и Jimmy Edgar в София или коя е Majenta?

 

 

Детройт via Бристол


Имало едно време... в Детройт, щата Мичиган, малко момченце на име Джими Едгар, което проходило тъкмо когато сърцето на моторния град затуптяло в ритъма на техното на Хуан Аткинс, Дерек Мей, Кевин Сандерсън, Джеф Милс и сие... Отвъд Океана пък, в Англия, недалеч от Бристол, малко момиченце на име Ема Джоли направило първите си бебешки стъпки под звуците на зараждащия се есид хаус...

Малкият Джими обичал да си играе с всичко, което издава шум – пиано, саксофони, магнетофони..., но най-вече с барабани, затова още като тийн започнал да свири в групи, експериментиращи с електронната музика. Ема по това време си играела с клавишите на пианото и композирала музика още в училище, затова неслучайно завършила с диплома по Музикални Технологии и започнала да работи в щаб квартирата на иконичния лейбъл Ninja Tune.

 

Не след дълго Джими Едгар се развихрил като лошото момче на фючър IDM фънка и издал дебютния си албум Color Strip за култовия лейбъл Warp, а арт самоличностите му се множели като спектъра на светлината – то не били музикални псевдоними (Creepy Autograph, Michaux, Black Affair, Her Bad Habit, Noir Friction...), то не били арт изложби (Джими излагал свои картини, фотографии и саунд инсталации в галерии и музеи в Ню Йорк, Детройт, Маями, Торино, Болоня), то не били фешън фотосесии и видеоклипове (снимал за списания като H, Notion, Clash, URB, руския Vogue, Dazed), то не били късометражни филми...

 

 

В същото време Ема Джоли търсела перфектния флирт между човешкия глас и сърцетупа на музикалните машини, докато сърфирала по партита с дружките си Pinch и Mala, усещайки гъдела от раждането на дъбстеп баса в корема си. Леко обременена от дъбстеп детето, чието раждане видяла с ушите си, тя заминала за Берлин, за да създава саунд дизайн за прочутата компания Native Instruments – музикалният хард и софтуер, на който диджеи и продуценти на електронна музика се кълнат във вечна вярност.

 

Berlin Calling...


Някъде там, из клубните хаус, техно и дъбстеп потайности на Берлин, Ема и Джими се срещнали. Може би, в някоя от щурите, бийторгийни нощи в емблематичния клуб Berghain/Panoramabar, където през деня Ема записвала звуци, които давала на резидентите на клуба Марсел Детман, Бен Клок и сие, за да направят после компилацията Fünf за петата годишнина на лейбъла им Ostgut Ton. А може би Ема и Джими се срещнали в деня, когато Емика отишла при модния фотограф Джими Едгар, за да ù направи фотосесия за някои от първите ù хитови сингли като Double Edge, Drop The Other и Count Backwards...

 

 

Джими вече живеел за постоянно в Берлин – може би заради договора за втория си албум ХХХ с прочутия берлински лейбъл !K7, а може би защото именно там бил перфектният техно будоар за неговия галактически електросекс фънк с красноречивите хитове от ХХХ Turn You Inside Out, Hot, Raw, Sex, Push, Function of Your Love и New Touch.


По това време Ема Джоли вече се казвала Emikа и славата ù се носела след нея като шлейф на дъбстеп принцеса от мрачно-светлите соул приказки на Андерсен. Наричали я още "гърл пауъра" в Ninja Tune, които издали дебютния ù албум, в който Емика създава своя дъбтехносоул свят, където машините имат човешко сърце и изливат страстни емоции с гласа си.

 

Нямало как, Ема и Джими се харесали, може би защото и двамата не обичали етикетите, които хората слагат в музиката и в живота. Или защото и двамата използвали музикалните машини, за да създават чувствена и страстна музика, която да гъделичка човешките импулси и изкушения. Именно затова, в началото на 2012, двамата решили да запишат общото 3 Hours ЕР – петият сингъл от суперуспешния дебютен албум на Emika с римейка Hit Me и два видеоклипа към парчето – и трите дело на Джими Едгар.

 

 

 

Emika и Jimmy Edgar в София или коя е Majenta?


Музиката, като най-хубавите неша в живота, е въпрос на споделено удоволствие. Именно затова Емика и Джими Едгар ще Hit-нат заедно София Лайв Клуб на 23 май.

 

Емика ще сподели наживо дъбтехносоул приказките си, които самата тя оприличава на боровинки – "синьо-лилави и загадъчно тъмни отвън, а отвътре – сочни и сладки". Освен хитовете от дебютния ù албум в "нейните боровинкови нощи" ще намерят място и издадените през май нови истории от Chemical Fever EP – очаква те наистина нощ с много алхимически реакции и любовни трески.

 

 

Джими Едгар, от своя страна, ще катализира химическото действие на любовния бийт еликсир с атрактивното си Majenta LED аудио-визуално лайв шоу, с което ще представи и новия си албум Majenta, излизащ точно през май от хитовия лейбъл Hotflush на Scuba – очаквай неоново еротичен робоелектро-поп в парчета като Take Me on a Sex Drive или в I Need Your Control, малко UK garage за разкършване в Let Yrself Be и футуристичен електро-фънк с постер лозунги в пилотния сингъл This One's for the ChildrenWe don't like television... We don't like New Wave... We don't like celebrities... We just want what we crave...

Ако и вие не обичате гореизброените и просто желаете сексилектро соул бас в здрачна майска нощ то...

 

mir-logo-black-50x25 presents Emika Live & Jimmy Edgar Live на 23 май 2012 в Sofia Live Club


Билети тук

MIR x 3

Сряда, 23 Май 2012г. 23:23ч.

3 words if you say it I'm staying... 3 часа, 3 артисти, 3 думи... в 3 букви – mir-logo-black-50x25 Ви обича...

 

Така изглежда сухата равносметка от второто mir-logo-black-50x25 парти, което събра Emika, Jimmy Edgar, 1000names и Вас на една сцена под мотото Let's Work Together!

 

Специални mir-logo-black-50x25 благодарности на:


Миша Мар – сърцето и душата, и... всичко на mir-logo-black-50x25. Благодаря за сбъдването на не една и две мечти, и за материализирането на специалната mir-logo-black-50x25 визия за концерта на Емика, която целият ù екип (надявам се и Вие) страшно много хареса, а Джими Едгар дори нарече "най-добрият визуален концерт на Емика, който съм гледал"!

mir1

 

Емика (+ Matt & Brandon) – за невероятната музика и за това, че толкова мигновено, непринудено и страстно влезе в mir-logo-black-50x25 семейството и идеята (от една седмица фейсбук профила ù е изцяло mir-logo-black-50x25-ен).

mir3

 

Джими Едгар (+ Linards) – за това, че ни разкри новия цвят Majenta и за гаргантюанското му куул спокойствие, което кара и най-големия хаос да тече по мед и... Majenta.

mir5

 

1000names – за подкрепата и страхотната парти атмосфера, която създадоха Ники и Маргото.

 

Соарон – за всеотдайната работа по постери, визии... за приятелството и за това, че е голям Човек.

 

Тихомир Рачев – за приятелството и уникално добрите снимки, които направи и на първото, и на второто mir-logo-black-50x25 концепт парти.

 

Всеки един от Вас – хората, които дойдоха на концерта и застанаха зад mir-logo-black-50x25 идеятаБлагодаря! Сигурен съм, че когато повече хора осъзнаят, че трябва да работят за ИДЕИ, а не за пари, нещата ще се оправят по нашите ширини.

mir2

 

 

Та... 3 words if you say it I'm staying... Да остане ли mir-logo-black-50x25 или... ?

mir


Снимки от MIR presents Emika Live & Jimmy Edgar Live & 1000names DJ set

 

In Uterus

Сряда, 25 Април 2012г. 09:46ч.

Ж.Е.Н.А – Ж като Живот, Е като Емика, Н като Нинджа гърл пауър, А като АртистЕма Джоли е всичко това, но най-вече е адски чувствителен Човек, който излива хипнотичните си дъбтехносоул приказки Drop The Other, Double Edge, Count Backwards, Pretend, Professional Loving, 3 Hours и Chemical Fever от най-дълбоките и съкровени места на своето тяло (и душа) – най-добре, обаче, самата тя да ти разкаже, искрено и интимно, как се ражда всичко в нейния свят – скоро и на живо...

 

В Count Backwards шепнеш цифрите 6... 8... 9... 1... 1... 0... 8... 0, което всъщност е рождената ти дата (08.01.1986) изброена наобратно – да правиш музика раждане наново ли е за теб, като прераждане?

От приятеля си научих, че когато си пощурял и имаш нужда да успокоиш емоциите си, можеш просто да изброиш рождената си дата наобратно, като това ангажира рационалната част на съзнанието ти и те успокоява. Един вид терапия.

 

Като говорим за раждане, прераждане и терапии... описваш музиката, която правиш като усещане за нещо създадено в утроба, с такава дълбочина... Защо?

Защото съм жена и утробата е всичко това най-дълбоко и съкровено, което определя същността ми. Звуците, музиката, която правя, идва от дъното на тялото ми, дори не на душата. Утробата е именно това най-могъщо място, където се заражда и расте нов живот.

 


Свидетел си на "раждането" на дъбстепа, но не искаш името ти да се свързва с него. Защо?

Защото комерсиалната музикална индустрия окраде и унищожи Духа на дъбстепа. Парите са корена на всичко Зло. Дъбстепът вече не е моя саундтрак. Артисти, музиканти, продуценти, всички ние, трябва да се научим да уважаваме работата на тези преди нас, но и да продължим, да развием и надграждаме това, което те са създали и са пожертвали.

 

Казваш също, че музиката ти е като боровинки... обичаш боровинки, обичаш метафори или просто има тайна връзка между храната и музиката?

Да, нуждаем са както от храна, така и от музика, за да живеем и оцелеем!

 

Като саунд дизайнер можеш ли да кажеш кой е звукът, който въздейства най-силно на хората?

Плачът.

 

Доколко важна е Историята в твоите песни и коя от всички е най-лична или твоя любима?

Първо е Историята. После ù търся звуците, саунд дизайна, който най-добре я разказва. В този смисъл всички песни са много лични, интимни и ценни за мен.

 

Разкажи ни тогава каква е историята зад новите парчета Chemical Fever и Save It?

Chemical Fever е за времето, което прекарах в болница (докато живее в Бристол, Ема е имала проблеми със здравето и е трябвало да се подложи на няколко операции – дори ù лепват прякора 'the ill girl'). Буквално бях на ръба между живота и смъртта. Изпаднах в химическа треска от всички лекарства, с които ме тъпчеха. От опиатите имах усещането, че летя през огън. Беше най-прекрасното чувство на света и в същото време беше най-опасната, съдбоносна крайност, в която съм изпадала... и от която съм се измъквала.

Save It е за това да запазиш себе си. Да защитиш това, което си и да се избавиш от нещата, към които си прекалено любопитен или изпитваш нечиста страст като идеята е да останеш невинен и чист.

 

 

Защо Берлин има запазено място в твоето сърце... и в сърцата на толкова много други артисти, занимаващи се с електронна музика?

Живея в Берлин, защото се вписвам лесно в обществото там. Това е мястото в Европа, където се чувствам нормално и не се ядосвам толкова много за политика. Берлин е либерално място, а и повечето берлинчани са спокойни, свестни хора. Харесва ми и да говоря немски.

Артистите остават тук просто, защото могат. Културата е топ приоритетът на хората тук, а не бизнесът и индустрията, така че всички се чувстват добре заедно в такова общество. Хората в електронната сцена се подкрепят един друг, има си и доста здравословна конкуренция... и така всички се влюбваме в града и един в друг... Това е то берлинският арт балон, за който всички претендираме, че е нещо нормално... но и доста глуповато също така, хаха.

 

В Берлин си срещнала хора като Marcel Dettmann, казваш, че той е твоята муза..?

Да, той е техно Бог, който създава нови жанрове.

 

А защо реши да работиш с Джими Едгар?

Защото той е умен, много мил и грижовен, така че е прекрасно да работим заедно.

 

Изглежда обичаш да работиш с други артисти (с MyMy, Pinch, BBF, Tommy Four Seven, Paul Frick и за компилацията Fünf), но свириш съвсем сама на сцената – защо, каква е концепцията на твоето лайв шоу?

Концепцията е проста – да се кача на сцената, да пея от сърце и душа и да стопля всички с дълбок бас, така че хората да се обичат повече един друг. Ако някой друг иска да свири на сцената с мен – добре е дошъл! :)

 

Трудно ли е за една "боровинкова" бас лейди да играе игра, доминирана от мъже?

Не гледам така на нещата, а и аз правя музика отвъд жанровете. Не ми пука как се категоризира музиката с единствената цел да бъде продавана. Етикетите ги слагат в магазините и на пазара като цяло.

Аз мисля независимо и самостоятелно. Във въображението ми има много по-общирни идеи, които се простират отвъд представата за днешната музикална индустрия. Мениджмънтът и издателите ми от Ninja Tune мислят за индустрията вместо мен, така че аз да мога да се фокусирам в правенето на хубава музика за моята публика. Мисля доста често за публиката и какво мога да направя аз за нея. Мисля за това как да създавам ясни идеи, на които хората да се доверяват и да вярват в тях. Мисля как да пътувам и да ги представям и с това да си изкарвам хляба... Ако искаш да останеш underground и да не бъдеш известен с това, което правиш, то тогава трябва да заобиколиш и да се бориш с правилата на индустрията. Ако пък искаш да бъдеш известен, трябва да се научиш да използваш индустрията като средство. Аз просто обръщам гръб на всичко това и се нося някъде по средата, докато се радвам на простичък, хубав живот.

 

 

Наскоро в блога си казваш, че светът няма нужда от повече песни за слава... нещо като това, което пее Джими Едгар – We don't like television... We don't like New Wave... We don't like celebrities... We just want what we crave...

Вчера по радиото всяка трета песен беше за слава и известност. Доста отегчително е, че толкова много хора, които пишат песни са обсебени от западните концепции за "звезда"-та... и просто е трагикомично да слушаш как някоя свръхбогата суперзвезда пее за това колко е гот да бъдеш свръхбогата суперзвезда, хаха.

 

Като говорим за публиката ти, изглежда имаш специално отношение към феновете си – направи конкурс за римейк на сингъла 3Hours, а после и UK Detourjam турне, в което феновете избират в кой град да свириш...?

Публиката ме прави истинска, съществуваща. Хората се наслаждават на музиката, която правя, така както аз се наслаждавам да я създавам за тях. Те влияят на всичко, което правя. В този смисъл ние работим заедно за една цел. Те са нещо много повече от "фенове" – те са истински хора. Не просто някакви идиоти, с които да търгуваш до безкрай. "Фенове" се превърна в бизнес термин, с който западната концепция за "звезда" все повече злоупотребява, за да се правят пари. Аз съм просто композитор, имам публика и ние работим заедно, вървим в една обша посока – това е!


Да шепнеш или да крещиш – кой е по-добрият вариант, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да говориш открито и честно. И шепотът, и крясъците... и двете са много крайни. Защо винаги трябва всичко да опира до крайности днес? Защо да не бъде в златната среда?

 

Благодарение на чешките ти корени, позната ли ти е Източна Европа? Знаеш ли нещо за България?

Да, може би заради чешкото ми семейство се чувствам като у дома си в Източна Европа. С нетърпение очаквам да се срещна с хората, когато свиря в България, за да науча повече за страната днес от тях самите, а не от историческите книги.

 

emikajimmyedgar5 фотография © Jimmy Edgar

 

 

mir-logo-black-50x25 presents Emika Live & Jimmy Edgar Live на 23 май 2012 в Sofia Live Club


Билети тук

Спектърът на Edgar

Понеделник, 07 Май 2012г. 00:00ч.

Днес, на 7 май, излиза новия, трети албум Majenta на Jimmy Edgar, който съвсем скоро ще можеш да чуеш на живо у нас, точно преди Джими да потегли лятото със своето Majenta LED лайв шоу на някои от най-престижните фестивали за електронна музика като Movement, MUTEK и Glade. Затова и Джими ще разкаже що е то робоеротик мажента фънк, как може да виждаш звуците и дали е достатъчно да гледаш живота през розови очила, за да изглежда светът по-добро място за живеене...

 

 

Коя е Majenta? Или какво е Majenta? Знаем, че е свързано със синестезията или иначе казано с възприемането на звуците като цветове... но на мен по-скоро ми прилича на твое фантазно алтер-его... обясняваш, например, твоят артуърк на албума с думите: "Започваме да осъзнаваме потенциала си, да разбираме кои сме ние всъщност...", та какво всъщност е Majenta ?

Majenta наистина е част от мен. Нещо, което ме пробуди за нов живот. Но също така е и отражение на всичко, което се случва около мен. Животът погледнат през Majenta прилича на холограма..., в която страхът е илюзия, а познанието е нашата дарба. Ако всички ние поспрем за миг и осъзнаем, че сме сценаристите в театъра на живота, то тогава ще може да правим по-добрия избор във всяка ситуация и да обичаме повече всичко създадено около нас. Тогава може и да осъзнаем, че всички сме едно цяло, идваме от едно и също място. Това е и Majenta – този нов цвят, през който да виждаме света наново е само началото на пътешествието...

900x600-majenta артуърк Majenta © Jimmy Edgar

 

Да виждаш звуците като цветове, свързано ли е с факта, че почти напълно си изгубил слуха си в лявото ухо? Все едно си Бетовен на фючър фънка...

Не, не е свързано, но помага. Изгубих слуха си в лявото ухо, когато бях много млад, но още преди това си спомням как съм виждал звуци като цветове. Това не е нещо специално, ние всички сме способни да го правим. Както казах, всички сме едно цяло и сме способни, имаме потенциала да направим всичко, което желаем. Първата и най-важна стъпка е да повярваме, че това наистина е възможно.

 

Как пишеш тогава песните си – първо ги виждаш като картини с много и най-различни цветове, които после записваш като звуци или... ?

Всеки път е различно. Става от само себе си... Все пак не можем напълно да контролираме тези неща. Има я свободната воля, има я енергията от другите хора, има я и подредбата на планетите, има го и собственото ти подсъзнание... много са нещата, които ти влияят. Аз съм човек, който преди всичко възприема света визуално, затова най-много си обяснявам нещата с цветове. Това е трептене, вибрации, които улавяш... Всичко на този свят е вибрация. Нещо, което усещаш и свързваш с друго. Някои използват вибрациите на цветовете, други вибрацията на звуците или на останалите ни сетива... защото дори миризмата е вибрация. Ароматът е просто химическа реакция, която създава вибрации в мозъка ни, така че да го възприемем по определен начин. Емоциите и действията ни също могат да бъдат изразени, както с цветове, така и със звуци, които да оформят изображения в съзнанието.

 

Имаш ли любим цвят и защо точно избра Majenta за заглавие на новия албум?

Обичам всички цветове, а Majenta свързвам най-вече с хармонията в спектъра на светлината. Тази хармония е нещо като минорен акорд, обединяващ в звук всички цветове във видимата за нас част от спектъра на светлината. Като цвят Majenta е близо до ултравиолетовия спектър – така най-добре бих могъл да го опиша, защото този цвят все още не присъства много в ежедневието ни. Мисля, че идва от слънцето, то се променя напоследък... жълтото му сияние става все по-синьо. Първо ми се струваше, че е смесица от черно, бяло и проблясваща за миг магента, като светкавица... като вибрация. После ми изглеждаше като микс от червено, синьо и виолетово, които заедно като светлина, светят в едно странно прозрачно розово-лилаво. Това е цветът, който най-често може да се види в моето лайв шоу, в което използвам LED светлини синхронизирани с музиката. Сам го програмирах, така че на всеки бийт да отговарят различни по цвят 15 вида LED светлини. На живо това ми дава възможност за най-различни импровизации – нещо, което исках да направя от дълго време. Нещо, което да визуализира музиката ми по интересен начин.

 

Споменаваш, че записването на албума е било съпроводено от множество съвпадения и знаци, които са ти сочили, че си на прав път, та какви бяха тези знаци?

О, повечето са много лични за мен, а и друг не би им придал такова важно значение. И все пак, измислянето на дизайна на обложката на This One's for the Children беше едно такова любопитно съвпадение. Дълго време в съзнанието ми изскачаше образа на чернокожо момиче и дъга. Повтарящ се ярък образ, но си мислех, че просто няма начин да сложа чернокожо момиче и дъга на обложка на сингъл... звучеше като ужасно нелепа идея. И тогава графичния ми дизайнер Пилар Зета извади от някъде този брой на списанието OMNI от 80-те години, на чиято корица освен черното момиче и дъгата имаше и едно заглавие – "Децата-медиуми на Китай". Бам, бях поразен, сякаш нещо телепатично ме е водило към този образ и затова решихме да го използваме като вдъхновение за дизайна, който направихме за обложката. Оттам дойде и заглавието на парчето.

900x600jimmy артуърк This One's for the Children © Jimmy Edgar

 

Напоследък се занимаваш и с медитация, та има ли някаква телепатична връзка между медитацията и секс обсесията – в Majenta отново има откровено еротик парчета като Sex Drive, Touch Yr Bodytime, I Need Your Control, Attempt to Make It Last...?

Трябва да призная, че тепърва настъпва промяна в моя живот и медитацията, с която съвсем отскоро се занимавам, е в основата на това. Парчетата, които са по-сексуални бяха записани преди тази промяна... а и все пак за мен сексът винаги е бил от особено значение. Това обаче не означава, че непременно правя или имам болна нужда от много секс. Просто усещам, че част от моята мисия е да накарам хората да изразяват своята сексуалност, открито и без предразсъдъци, защото сексът е много съществена част от самите нас. Да се чувстваш обичан, да се чувстваш добре и физически, и психически, да се чувстваш свободен – всичко това е много важно. Толкова много хора по света живеят със секс табута, но също толкова често срещам и хора с точната идея за секса, която е просто споделяне, грижа и размяна на позитивна енергия. Само нека това да не се бърка с идеята за безразборен разврат, нали...?!

 

Трети албум – трети лейбъл... Намери ли накрая точното място за музиката си в музикалната индустрия или... ?

Сам по себе си съм доста специфичен музикант, но и музикалните лейбъли днес вече не са това, което бяха. Борят се само как да изкарат повече пари. Аз не правя музика, заради парите, просто така се случи, че си вадя хляба именно с това. Изкуството и търговията не са приятен микс, особено за мен. Естествено, ако някой иска да финансира идеите ми, това ще ги направи по-силни и въздействащи..., но при всички случаи ще се боря докрай с всички сили, така че да се стигне до нещо наистина хубаво.

 

Как и къде се срещнахте с Emika? Защо реши да работиш с нея?

Представи си, срещнахме се една нощ в щурия Berghаin, хаха... Тя е страхотен човек и толкова ни хареса да работим по 3Hours EP-то, че мислим да направим още нещо заедно.

 

jimmye фотография © Jimmy Edgar

 

В This One's For the Children пееш "work together, let's work together"... към кого се обръщаш?

Мисля, че всички хора трябва да се обединим. Майната ù на телевизията, майната ù на селебрити манията, нека бъдем заедно, а не да се делим на групички. Нека направим нещо заедно. Често питам хората дали наистина искат да бъдат част от поколението, което не направи нищо, когато унищожавахме океаните, когато убивахме планетата, когато се избивахме един друг. Или когато позволихме на световните лидери, които са едва 1% от населението на Земята, да ни контролират с пари и шибани простотии... Наистина ли искате да бъдете запомнени като онези, които не се противопоставиха на това? Аз съм против.

 

Да шепнеш или да крещиш – кой е по-добрият вариант, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да шепнеш.

 

Всъщност кой е най-добрият канал за едно послание – ти си музикант, художник, фотограф, снимаш и клипове, късометражни филми... – кога усещаш, че хората те разбират най-добре?

Различно е за всеки човек. Как можеш да определиш само един канал за общуване за всички хора? Това, което достига до едни, не работи за други и обратното. Все пак различните хора възприемат света по различен начин, различни вибрации им влияят.

 

Миналата година беше в България, с какви спомени остана?

Доста смесени... От една страна в София имаше много приятни и симпатични хора, но пък попаднахме и в някои доста агресивни ситуации. Със сигурност ще дам най-доброто, на което съм способен при завръщането си тук. А и с нетърпение очаквам да пътуваме отново с Емика... с нея винаги пада голяма забава.


Накрая, имаш ли си философия в живота, която следваш?

Любовта, която не изразяваш, а задържаш в себе си, се превръща в болката, която носиш. Затова – обичайте!

 

 

 

mir-logo-black-50x25presents Emika Live & Jimmy Edgar Live на 23 май 2012 в Sofia Live Club


Билети тук

онлайн