My Mir

Четвъртък, 18 юни 2009, Барселона

"While we have oceans, rivers that still bring us life, reasons to live in the moment, hold onto your time..." Времето сякаш бе спряло по някаква каталунска магия, докато тези думи се лееха от устата на юноша бледен с черна коса и черна Fred Perry тениска, застанал смирено на мини площада пред МАСВА (Музеят за съвременно изкуство на Барселона) извън тоталната лудница на откриващата дневна сесия на фестивала Sonar.

"Let your heart go where the wind takes it..." редеше младежът, а бийтът под думите водеше някъде... там, над покривите, над града, на по-приятно място... или поне на по-малко потно и задушно. Младежът се казваше Джейми Уун. Тих, скромен, с обрани и леко сковани сценични движения, но гласът... в гласа му имаше сила и увереност. И дълбочина. О, да. И нещо, което идваше от сърцето. Звукът на сърцето. Туп-Туп-Туп...

Октомври, 2010

"... space to breathe it, time to savour.." Мдаа, Джеймито вече диша и вкусва популярността. Големи лейбъли тичат по петите му. Всички говорят за него. Всички въртят до откат сингъла Night Air. Сред феновете му е и мистичния дъбстеп титан Burial, с когото именно записват Night Air. Всъщност именно Burial с вълшебното си дъбстеп фенерче изкарва Джейми на светло. Извън малките, задимени лондонски барове, които Уун обикаля с акустичната китара и римейка си на Wayfaring Stranger – блус класика, изпълнявана и от Джони Кеш. Burial превръща версията на Джейми от 2007-а в призрачно епичен нощен химн, а към него Уун добавя своите красиви, сърцетупкащи духове в Spirits и ето че приказката за Джейми, душата и нощта се ражда. В този момент в приказката влиза още един герой, накарал хората по света да заговорят за пост дъбстеп бум със заразително перкусивния си и еклектичен саунд, размиващ границите между дъбстеп, геридж, джънгъл, грайм и хаус. Той се казва Дейвид Кенеди, но всички го наричат с бойните имена Ramadanman, Pearson Sound и Maurice Donovan. Неговият съблазнително хипнотичен ремикс на Night Air, узаконява завинаги съчетанието „емоционален дъбстеп" в клубните речници, докато денс продуцентите се чудят има ли пресечна точка между дъбстепа и дийп хауса, и дали въобще жанровете имат някакво значение за добрата съвременна музика.

Сряда, 7 декември 2011, София

Jamie Woon и Pearson Sound са в Sofia Live Club тази вечер. Джейми идва с прекрасния си дебютен албум Mirrorwriting, за да те разходи през нощта и нейните духове, изкушения, смехове, страхове, болки, прегрешения, шизофрении, и други странности на нощните птици, бродещи из града. Завършил е четвърти в бягането на 100 метра, наречено Sound of 2011 – класацията на ВВС за изгряващите "звезди" на годината. Обаче Джейми знае, че трябва да е "walked when He shoulda ran". Затова прави невероятен маратон през годината, скачайки от фестивал на фестивал, от клуб на клуб, срещайки се с милионите си фенове в YouTube, разказвайки бавно и търпеливо своята приказка.

Историята на Дейвид Кенеди не се развива много по-различно, докато той развява знамето на своя отбор Hessle Audio (лейбълът, който движи със своите братя по оръжие Ben UFO и Pangaea) по света, а и у нас, водейки британската бас музика напред, към нови, неизследвани територии. Като България.

Интересното е, че той е от онези британски артисти, участвали в Switch On! ремикс инициативата на British Council в България, при която британски продуценти ремиксираха хитови парчета на български групи. Негово дело е римейка на класиката на Уикеда ... А ние с Боби двамата пием кафе, изманипулирана в хипнотично-перкусивно брекбийт парче с пречупени до неузнаваемост вокали. Подход, превърнал се в негова запазена марка и създал такива пост дъбстеп класики като Don't Change For Me, Work Them, Grab Somebody, Blanked.

Днес обаче този британски герой вече се подвизава само с името Pearson Sound и като такъв тази година завъртя страхотния микс FabricLive 56 – прочутата серия микс компилации на Fabric, клубът-Мека на прогресивния звук. Прави и все по-емоционални и вокални парчета (Higher, Down With You), но не забравя и експлозивната денс енергия с римейк на рейв класики като Deep Inside на Hardrive или пречупени до невъзможност ремикси на парчета като Morning Mr Magpie на Radiohead.

Така, че те очаква една изключително приятна вечер, изпълнена с малко меланхолия, с малко прозрения за душата и нещата от живота, малко тъга, малко секс, много денс стъпки и едно такова приятно гъделичкащо усещане под лъжичката на сутринта...

И звукът на сърцето. Туп-туп-туп...

В началото...

Бе трудно. Като при всяко начало. Не защото Джейми си контузи ахилеса, докато разцъквал мачле с приятели и трябваше да пренасрочим датата за концерта. Не и защото лайв бенда му изведнъж се превърна в дуо за втората половина от целогодишното му турне. Всъщност трудното беше да накараш някого да повярва в една идея – да види света през твоите очи. Много ми се искаше първият  концерт да е съвместно шоу на Джейми Уун и Дейвид Pearson Sound Кенеди. Не само, защото Джейми брилянтно шепти приказки за душата, нощта и нейните духове, каквито са на особенна почит в . Не само, защото Дейвид записа парче, наречено MIR. А просто защото двамата са преди всичко приятели – ако беше на летището с нас щеше да видиш с каква радост се срещат и си разказват истории. Двамата не са само талантливи артисти, които са работили някога заедно, а хора, които усещат и виждат света по един и същ начин. Такава е и  идеята – да събира хора с подобен мироглед и ценности, за да се забавляват непринудено заедно. Ако си бил с нас на финала на  партито, сигурно си забелязал как се отнасят сродните души помежду си – Дейвид завърши сета си с ремикса си на Night Air – реверанс към Джейми, който стоеше в публиката. Няма я бг прокобата – първо работиш с някого, а после се карате и се плюете взаимно зад гърбовете си. Ето това искаме (ако можем) да променим. Светът не можем, но поне себе си можем да променим, както се пее – wannabe a better version?

    фотография Тихомир Рачев © MIR

7 неща, които (може би) не знаете за Джейми, Дейвид и концерта им у нас

Джейми и Дейвид пътуваха с един и същ самолет, но се срещнаха едва при кацането на летище София. И двамата се забавляваха от този факт, както и от плексигласовите птици на естакадата от летището до града. А и се впечатлиха от Витоша.

Не е за вярване, но 28-годишния Джейми е по-голям циркаджия от 23-годишния Дейвид. Забавно е да чуеш каква екзистенц меланхолия лее в песните си Джейми, а след това да го видиш как барабани като на тарамбука по декоративна минитиква, имитирайки трайбъл ритуал на туземец от остров в Тихия океан. От друга страна, Дейвид също е пълна противоположност на бълбукащата и експлозивна музика, която прави – сдържан, скромен, често може да го видиш как се изчервява от жестове на внимание. Събира ги общата душевност, вглъбеност, аристократични обноски и нежеланието да парадират с успеха или вниманието на другите към тях.

Дейвид Кенеди е учил руски в училище. Поназнайва малко кирилицата, явно неслучайно е кръстил парчето си на орбиталната станция MIR.

Джейми е фен на Ливърпул, а Дейвид на Арсенал.

Sofia Live Club е може би единственото място от турнето на Джейми, където Echoes (откриващото парче) бе изсвирено на роял от Джеймс Ройс Ууд Джуниър – верен кийбордист на Джейми, бивш негов съученик от Brit School и настоящ негов съквартирант. Двамата са си взели къща в лондонско предградие, където са си обзавели и чисто ново студио.

Джейми е фен на журналиста и писателя Кристофър Хътчинс и четеше неговата биография Hitch-22.

Дейвид Кенеди не дава автографи. Никога. Може би е негова ексцентрична приумица или просто се притеснява да не би някои хора да злоупотребят с подписа му.

   фотография Тихомир Рачев © MIR

И накрая...

Специални благодарности на: Миша Мар, Владо, Бари и на всички Вас, без които този концерт нямаше да се получи толкова (надявам се) приятен. Нека добрите духове бъдат с Вас!

Тук може да видите снимки от партито.