My Mir

"Все повече разбирам, че всичко е едно цяло, просто изразните средства са различни" ще каже пианистът Димитър Горчаков и няма как да не се съгласиш с него – ще го срещнеш зад клавишите на собственото му джаз трио и соло албума Tomorrow's Past, но и в кийборд акция за лайв формациите на Desy като Soul Weapons и The Visual Madmen, или зад пиано груува на етноджаз проекта на Пиеро Епифаниа, както и, естествено, като част от импро-броукън-бийт-триумвирата Clavexperience... Именно с Павел Терзийски и Александър Skiller Деянов, тримата са подготвили специална 3 в 1 Clavexperience среща (на 21 март) със соло авантюри, в която Горчаков ще влезе в диджей амплоа... Затова, сега с Димитър правим моментна снимка (да, той се занимава и с фотография) на всичко случващо се, докато си говорим (върху неговия микс фон от подкаст сериала ни) за есенцията на Вселената на 88-те клавиша...

Най-важното място в Света на Димитър Горчаков е...?

Мястото, в което се чувствам споделен и натурален, между приятели и близки. Понякога обичам да оставам сам. Сам сам и сам с пиано. Особено специално e прекараното време в природата, на тишина, някъде по-високо и близко до небето, чистия въздух.

"Don't Call It Jazz Music... It's Social Music"... Как би определил музиката, която създаваш, ако се заиграем с този цитат от филм за Майлс Дейвис?

Това е истински цитат от негово интервю, между другото, има го в Youtube все още, изключително интересно.

Музиката, която създавам най-вече е предназначена да се съпреживее на място с отворени сетива. Мисля, че социалният елемент е фундаментален... През вековете хората са споделяли чрез изкуството много висши идеи, които не биха имали смисъл, ако не са със социална насоченост, според мен. Усещането ни за света не може да бъде ограничено в звуци и мимики, имаме нужда да казваме много повече, не само с думи. Изкуството винаги ще движи задкулисно невидими неща. Вярвам и че живото и непредсказуемото/човешкото ще стават все по-желани в следващите години.

Участваш в много и различни формации/проекти... ако те са живи организми, коя част от тялото им играеш ти?

Аз играя асансьор, който пътува нонстоп между сърцето и мозъка. Ако остане някъде по средата, то това би била зоната на гръкляна, хаха, по-добре да се движи, че иначе ще последва задавяне.

За мен, импровизацията е голяма част от изразяването като артист. Почти няма проект, в който това да не е застъпено. Сетивността и яхването на моментната вълнà се отключват с интуицията и овладяването на нуждата за контрол. Всеки орган от тялото е важен, за да има музика и живот, но най-вече без сърце не става...

А как превключваш между различните вълни на разнообразните проекти, в които участваш?

Понякога е трудно, защото наистина проектите много се различават един от друг. Един ден свириш електронна музика на парти в два през нощта, на другия ден може да е концерт с джаз стандарти вечерта, после театрална постановка и т.н... Обикновено много музиканти свирят колкото могат повече и навсякъде. Бих казал, че вече имам привилегията, след доста проекти, да избирам какво да свиря, с кого и да имам възможността да изпълнявам най-вече авторска музика. А на въпросът за превключването – опитвам се да се наспивам и да не правя нещата в последния момент. Практичното помага...

Какво ти даде и какво ти отне дебютния соло албум Tomorrow's Past? И къде виждаш посоката за създаване на следващите си соло албуми?

Само ми даде. Много, много опит. Сближаване с мен самият. Посоката винаги би била експеримент и самопровокация, някъде между съвременна импровизационна музика, електроника и класическа музика.

По време на covid времената – 2020-та, подготовката за албума беше нещото, което ме изкара от много тежки състояния. Тези ограничения, които бяха навсякъде тогава много силно удариха хората и много директно тези, които излизат редовно на сцена, не само финансово, но и емоционално, психически. Така де... имах възможността да остана със себе си тогава, а за един такъв дълбок процес, чрез който намираш вътрешния си глас във времето е нужно усамотение... може би беше перфектния момент.

На 29 март, за юбилейна 10-та година, отбелязваме Piano Day... как би го празнувал ти и въобще, какво откриваш във Вселената на 88-те клавиша?

Ще го отпразнувам, разбира се, най-малкото ще посвиря с хубаво намерение.

Пианото за мен е изразно средство, което не възприемам като пиано. Осъзнах го след като завърших консерваторията на 23-годишна възраст и започнах директно да се занимавам с експериментална музика и т.нар. "свирене навсякъде". Музиката я възприемам най-вече като призвание. Чрез 88-те клавиша можеш да откриеш цялата вселена, между другото се сетих за една много хубава мисъл, ще я цитирам по памет – "когато човек медитира, цялата вселена влиза в него, когато се моли, самият той става цялата вселена"... велико.

В този ред на мисли е и един духовен процес, в който наистина ако успееш да влезеш, можеш да кажеш неща от дълбоко, с който и да е инструмент.

Защо и как решихте с Александър и Павел да направите хем обща, хем соло акция на 21 март... нещо като 3 в 1 Clavexperience?

Полагаме усилия да правим различни неща и тази идея ни се стори свежа. Всеки от нас участва в доста проекти и така или иначе ще сме заедно на едно място вечерта... защо да не отлетим и с по един соло проект :) Павел има соло проект от няколко години и е издал немалко неща. Skiller също има солидна солова концепция, която може би рядко изпълнява в столични клубове. Аз, в случая. ще съм в ролята на късния диджей, който би се радвал на поклащащи се хора.

Какво се въртеше в главата ти докато правеше микса? Някоя скрита история в него?

Тепърва прохождам в диджейството, което винаги ми е било мечта. Опитвах се да не прецакам миксирането и съответно си танцувах, като се надявах да запечатам малко емоция.

Занимаваш се и с фотография... Доколко визуалната страна е важна за музиката, която правиш?

Снимам от малък, винаги ми е харесвало. Постепенно започнах да излизам с камерата редовно и навсякъде, да улавям различни моменти и да търся естетиката там, където на пръв поглед я няма. Всяко изкуство, ново възприятие, философия, вярване, начин на живот се отразява на това, което правиш и го развива. На мен ми е много приятно и провокиращо да се потопя във визуалното, и по-конкретно в уловения статичен кадър.

В съзнанието ми има много общо с музиката... научно е доказано, че цветовете имат конкретни честоти, както музикалните и, когато наблюдателят възприема визуално изкуство, се събуждат процеси, сходни с тези при слушането на музика. Все повече разбирам, че всичко е едно цяло, просто изразните средства са различни.

Иначе последните години правя музикален пърформанс – тъмно светло, в който има изложба на абстрактни кадри, които провокират хората всеки да открие нещо различно и чрез диалог между мен и публиката се измисля история от конкретен кадър, която след това претворявам в импровизационна музика.

В дневника на Димитър Горчаков следващите няколко месеца са отбелязани като...?

На първо време ми предстоят шофьорски курсове, хаха...

Иначе – освен на 21 март в МАЗЕ с Clavexperience, на 18 март Импровизиран театър в Топлоцентрала с ХаХаХа Импро Театър.

На 4 април с Павел Терзийски в Hom's ще посвирим джаз стандарти като дуо – A Piano and A Voice...

През април ще има точно този пърформанс тъмно светло, за който споменах по-рано, но ще го обявя на страницата ми, когато се уточни датата, а също, в началото или средата на май, ще посвирим отново авторска музика, която написах за трио, заедно с Васил Вутев на барабани и Михаил Иванов на контрабас.

3 албума / произведения на изкуството, които са те оформили като артист?

Извинявам се, но ще са 5:

2010-а – соло концерт на Tigran Hamasyan в 1-во студио на БНР

2017-а – Валери Гергиев с Марински театър в зала 1 на НДК

2015-а – Jaga Jazzist на живо в Истанбул

Keith Jarrett The Köln Concert

Björk – на живо в Прага 2023-а

Като музикант и продуцент, кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Винаги този, който идва отвътре. Искреният.

Но ако трябва да бъда по-конкретен акустичният звук винаги ще е Звукът. Електронното е преходно. Първият инструмент е човешкия глас, нормално е той да ни влияе толкова силно. Има спор дали първо са ударните инструменти, заради туптенето на сърцето или гласът... кой знае...

Димитър Горчаков © Боряна Пандова

Къде откриваш Мира (пък бил той и вътрешен) в тези абсурдни времена, в които живеем?

Мира го откривам, когато редуцирам напрежението. Най-лесно и автоматично е на природа. Когато няма такава възможност се опитвам да дишам повече, да срещам любими хора, да правя повече неща/задачи, които са ми приятни.

И за финал, мото или философия за живота, която следваш?

Тези ме преследват последните години:

"Бъди себе си. Всички останали са вече заети."

"Който търси – намира."

"Не се опитвай да се харесваш на всички хора, дори самият ти не харесваш всички хора"

  MIR 52 | Gorchakov достига до вас с подкрепата на  

"Започнах по-добре да разбирам връзката между Музика и Съпротива, и изкуството като форма на съпротива, на памет, на почитане и отстояване на позиция..." ще каже ливанския продуцент Etyen, но когато живееш във военна зона, в близост до израелския геноцид в Газа, няма как Музиката да бъде просто форма на ескейпизъм... Няма как лейбълът, който си основал в Бейрут, да не се казва Революция или Thawra Records... Но има как, в Музиката, освен оцеляване да търсиш и душевен мир, и божествена хармония, както го прави Etyen във втория си, току-що издаден, албум My Goddess... Има как да осъзнаеш и вселенския ефект на пеперудата (неслучайно от корицата на My Goddess грее пеперуда, нали), но най-добре самият Etyen, в музика и думи, да разкаже за...

Защо избра точно името Etyen? И как Музиката влезе в живота ти?

Цялото ми име е Самир Етиен Ел Чами... а да израснеш в Ливан с име като Самир Етиен, което малко излиза от общоприетото, си беше трудно, особено когато децата грешно си мислеха, че е момичешко и ме тормозеха заради това... По тази причина, като реакция на тормоза, го избрах и за артистично име.

Иначе, Музиката винаги е била част от живота ми – израснах в музикално семейство, в което баща ми и всички негови роднини бяха музиканти, и свиреха на различни инструменти, така че от ранна възраст влязох в националната консерватория, за да уча пиано и още 11-12-годишен вече исках да пиша песни, научих се да свиря на китара и в късните ми тийн години свирех в няколко групи. По-късно, когато се запалих по синтезаторите и задълбах в музикалното продуциране и саунд дизайна, композирането ми натурално премина през всичко ново, което откривах и с което експериментирах, за да се стигне до 2013-а и първото ми ЕР издание под името Etyen.

Най-важното място в Света на Etyen е...?

Домът ми, където живеят и 4-те ми котки. Солидно крю сме, държат ме приземен и винаги нащрек, и постоянно ми напомнят колко глупави могат да бъдат човешките същества.

Защо новия ти албум се казва My Goddess? Защо не My God, каквото е заглавието също на друг трак от него и кои са Богът/Богинята към които се обръщаш?

Изграждащата тема в албума се състои от двойствеността и контраста между красотата и чувствеността, които търсим в живота (изразени чрез My Goddess) в един свят, който е безкрайно жесток и суров, като тази болезнена реалност е изразена с My God. Историята в албума започва с My Goddess като въпрос къде може да бъде открита тази красота и чувственост, докато наративът ни води напред в търсене на отговора, което отразява, като огледало, личния ми опит в последните 4-5 години, така че когато достигаме My God вече се е отприщил целия гняв, целия Ад на суровата реалност, преди завършекът с надежда в Papillon и финалното Reprise. Този албум събира едни от най-интензивните чувства, които съм изпитвал, в този период на лични драми и загуби, като в същото време е опит за превъзмогване на колективните травми, на неспирните трагедии и Войната, на безкрайните смърт и разруха в страната ми и геноцида в Газа.

Всъщност, в основата си My Goddess бе записана много по-рано от другите части на албума – бе ранната вечер на 31 декември 2017-а, преди новогодишните "празненства" да започнат, а в съзнанието ми вече се бе загнездил този "въпрос", с който започва албума – тази меланхолия и това усещане дали се вписваш във всичко наоколо, дали има и какъв е смисъла на живота, който водиш, дали ще изпиташ щастието... Винаги съм бил и все още съм заинтригуван от универсалните въпроси, разгледани през призмата на любопитството към науката, но сякаш тези мисли идваха като реакция срещу Хаоса, който ни заобикаля и това постоянно усещане, че нямаш почти никакъв контрол върху Живота и съдбата си... Това беше и идеята върху която се оформи и останалата част от албума, в течение на последвалите години и лични преживявания.

Звуковият експеримент в My Goddess определено зададе тона, но когато цялата структура на албума започна да се оформя, спомням си, че съзнателно се фокусирах върху идеята за "оркестров" албум, нещо като филмов саундтрак, в който всеки инструмент, всеки звук е отделен герой и образ от Историята, дори перкусиите... като пиано партиите са онези моменти на провидение и приемане на всичко онова, което трябва да се случи... всички онези органични инструменти като пианото, цигулките, всички те изразяват най-съкровения ми вътрешен глас.

Имаш ли любим трак от My Goddess? Каква история стои зад създаването му и как процесът по създаване на албума се различаваше от този по дебютния Untitled, например?

Най-близо до сърцето ми е Papillon... за това как всеки избор, който правим определя бъдещето, и за добро или лошо, определя това, което сме... В по-личен аспект, обаче, тази композиция е посветена на котката ми Луси, която почина и така просто превъзмогвам загубата ѝ...

Иначе, музиката в Papillon отразява същността на причинно-следствените връзки, като всяка малка промяна в мелодията води до други изменения като отражение на това как всеки избор, който правим ни води до определено събитие, което оформя живота ни завинаги.

Такава е и основната разлика с предишния ми албум Untitled – да, и двата идват от тъмните кътчета в съзнанието ми, от интроспективни "разговори" с вътрешния ми глас, но в My Goddess въпросите, които си зададох бяха по-ясни, а отговорите до които достигнах някак по-честни... С този албум съм най-искрен и към себе си, и към изкуството, което създавам, може би, защото знаех фокусирано какво искам и как да го кажа.

Какво е значението на името на лейбъла ти Thawra Records? Защо реши да го основеш и каква е мисията на лейбъла, днес, в тези трудни времена не само за Ливан, а и за Света?

Thawra е арабската дума за "Революция" и може би, неслучайно, хаха, в Ливан се случи революция, точно месец след като основах Thawra Records през септември 2019-а. Целта винаги е била да използвам всичко, което съм научил и научавам, за да създам платформа и пространство за артистите от моята общност в Бейрут и Ливан – колаборатори и артисти, които продуцирам или на които помагам да лавират из лабиринтите на музикалната индустрия, така че напълно да осъзнават и контролират своите права, което да им осигурява приличен живот... Все неща, особено важни за инди музикантите по цял свят, но жизненоважни в нашата част от света, където индустрията не е развита, а на някои места дори е несъществуваща... Да бъдем лейбъл платформа, която дава място и Глас на страхотна музика, която е лишавана от това си право в нашата част от света, и то без цензура или каквито и да било ограничения на артистичното изразяване – това винаги е била идеята на Thawra Records, както и изграждането на една общност, в която всички заедно да растем, да работим и да се учим един от друг.

Един от тези Thawra артисти е палестинската певица Salwa Jaradat, с която записахте EP-изданията Inta Mana Walla Mahom и Qoumi... каква е историята зад създаването им?

Работата със Salwa Jaradat бе особено личен процес за мен, нещо като дълго отлагано преоткриване на неизследвани черти от моя образ, както в личен, така и в музикален аспект. Едната ми баба е палестинка и макар това потекло, наред с ливанската ми идентичност, винаги да е съществувало в мен, така и не се обърнах към него в музиката, която правя, защото израснах с един "по-западен" подход към Музиката... А гласът на Salwa носи толкова много от палестинската сила и история в себе си, че общата ни работа бе начин да преоткрия онази идентичност, която споделяме с нея... Не само експериментирах музикално в този проект, но и сякаш намирах своето място в един по-широк контекст на арабското културно наследство. Тази колаборация със Salwa наистина изследва онова, което ме е оформило, като събира събира всички онези страни в мен, и палестинската, и ливанската, и арабската, чрез музикално изразяване, което дълго време пренебрегвах.

Така започнах по-добре да разбирам връзката между Музика и Съпротива, и изкуството като форма на съпротива, на памет, на почитане и отстояване на позиция...

Кой стои зад артуърка на My Goddess? И защо решихте точно пеперуда да бъде на корицата... да, Papillon (като композицията в албума) е френската дума за пеперуда, но все пак...?

Артуъркът го създаде Amy Chiniara, ливанска илюстраторка, графичен дизайнер и много скъп приятел, и чест колаборатор на нашия лейбъл.

Да, както споделих, Papillon е една от най-значимите и много лични композиции в албума, като отразява този стремеж към крехката чувствителност, така че беше логично да е основен графичен елемент в артуърка. Също така, образът на пеперудата крие и отговор на въпроса в My Goddess за смисъла на живота и дали са постижими красотата и щастието... Отговорът идва с този, подобен на живота на пеперудата, безкраен цикъл от раждане, болка, щастие, загуба, смърт, раждане... И продължава вечно с всеки избор, всяко незначително решение, което правим, така че поредицата от онези микро моменти, които наричаме време и пространство, оформят това, което сме и онова, в което се превръщаме... Струва ми се, че в края на всеки албум гледам универсално и философски на нещата, хаха, като вид терапия за намиране на мир и покой, след като си признал и оставил в миналото чувствата, които си изпитал и сега е време да продължиш напред с ясната идея, че си нано част от безкрайността и замисъла на Вселената.

Доколко визуалната страна е важна за музиката, която правиш? Подготвил си режисирана от теб видео трилогия от клипове за албума My Goddess... как се стигна до тях?

Когато работя по песни и албуми винаги в главата ми се въртят кинематографично визуални истории, но никога не съм имал познанието, опита, а и възможността да ги осъществявам всички, особено като се има предвид, че като инди артист не работя с голям бюджет (а често е с нулев, хаха)... Емоционалната тежест в този толкова личен за мен албум, обаче, ми подсказа, че трябва да стигна отвъд Музиката и да създам визуален свят, където всички тези вътрешни разговори и чувства да оживеят... Открих цял нов свят за изразяване, открих и точните партньори и колаборатори като Joya Simon, моят DОР / video partner-in-crime, чиято работа по всички видеоклипове за албума бе съществена за постигането на този визуален свят. Горд и благодарен съм от резултата, който постигнахме. Концептуално, видеата отразяват Историята и чувствата, за които говорех в албума, но ще оставя за всеки поле за собствена интерпретация на визуалните идеи в трилогията.

Като говорим за "визуална музика"... има ли филм или друго произведение на изкуството, което те е впечатлило напоследък?

Mulholland Drive е любимият ми филм... когато говорим за режисьорско майсторство, това е абсолютния номер едно за мен.

Какво се въртеше в главата ти докато правеше микса? Някоя скрита история в него?

Просто избрах музика от артисти, които са ме вдъхновявали през годините и няколко композиции от новия албум, както и някои по-стари мои издания.

Възможен ли е Мира (пък бил той и вътрешен) в тези абсурдни времена, в които живеем?

Въпросът е подобен на този, който си задавам в My Goddess... когато отдаваш енергията и времето си на нещата, които обичаш, когато приемеш, че не можеш да контролираш всичко, когато си в хармония с Природата, другите животни и всичко органично, когато душата ти е в мир с тялото... всичко това помага, въпреки че цикълът на Живота винаги има на какво да те научи... Много е важно да намериш начин да изразяваш себе си, особено онова негативното, което те "яде" отвътре, така че да бъдеш в мир със себе си... затова съм благодарен на Музиката, тя е моят начин да се опазя, тя е моят здрав разум...

Издаде дебютния албум Untitled преди в региона да избухне война... сега Израел е окупирал Газа, имаше израелски удари в Ливан и в други страни от региона... Защо продължаваш да живееш в Бейрут? И според човек, който вижда Войната отблизо, как може да бъде спряна тази Лудост и да бъдат решени тлеещите проблеми от години?

Издадох Untitled през 2022-а, след поредната криза в страната ни и революцията през 2019-а, след вълните от Covid пандемията и непрестанни кризисни събития... Дори преди израелската окупация на Газа ситуацията в региона беше трудна, но аз вече съм преживявал израелската атака над Ливан през 2006-а, честите взривявания на коли през втората декада на 2000-те... Бейрут и Ливан са моят Дом и не мисля, че има човек по света, който просто би си събрал нещата и би зарязал целия си живот при първите признаци на опасност и беди. Градих семейство, общност и бизнес модел със своя лейбъл и да зарежа всичко това не е опция за мен. Също така, това съвсем не е толкова просто, колкото звучи – като ливанец се нуждая от визи, за да пътувам свободно, което означава кандидатстване, очакване на одобрение, попълване на куп документи и пари, куп пари... Въобще, честно казано, оставането във военна зона е трудна за разбиране идея от хора, които никога не са го преживявали.

На този етап, европейците, а и всички хора по света, би трябвало да притискат правителствата си по всички възможни начини, за да спрат въоръжаването, да признаят Палестинска държава, да бойкотират и да се разграничат от Израел, който извършва геноцид, етническо прочистване и куп други престъпления срещу човечеството в региона от поколения насам... Просто светът трябва да се обедини, за да спре жестокостите на този ционистки проект, еднолично отговорен за отнемането на най-много детски животи в човешката история.

Кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

За мен това са органичните звуци в Природата... също звукът от пиано, китара, цигулки и въобще всичко онова, което ни свързва със земята или отразява връзката между душата и тялото когато свириш на органичен, акустичен инструмент. Винаги търся тази връзка дори когато продуцирам предимно електронна музика.

И за финал, мото или философия за живота, която следваш?

Живей на шега... To Not Take Life Too Seriously. Or at Least Try.

MIR 55 | Etyen достига до вас с подкрепата на

"Една сфера може да бъде разгледана като огледална спирала или в две измерения – като кръг, или дори като синусова вълна" ще каже Мартин Ставрев, основател и лидер на добре познатия (вече) квартет The Science, който на 17 януари ти пожелава да влезеш в C Ø E P A-та на музикалното щастие – в спиралата на първата имерсивна 360° аудиовизуална нощ в симбиоза се преплитат 7.1 surround саунд система с артисти като The Science, Niandraz, Ben Lukas Boysen, Иван Шопов в компанията на Кармен Ризо, Нови Български Гласове и Георги Петков, Sorza и Lacuna... Затова, сега, в специални микс и думи, Мартин Ставрев разказва повече за генезиса на C Ø E P A-та, за екзистенц законите на C Ø E P A-та, а ние отваряме уши, очи и съзнание...

Защо точно името C Ø E P A? Как се роди идеята и осъществяването на тази имерсивна авантюра?

Най-ранната ни форма е сфера, последвана от 2 сфери, после 4, и т.н... След това живеем в една друга сфера цял живот, като една от най-често несъзнаваните задачи на човек е да я съхрани цяла. Защото събитийният, причинно-следствен Вселенски хаос прави всичко възможно да я очука, вдлъбне и деформира.

Най-важното нещо в C Ø E P A-та е...?

Три неща – радиусът, защото той е едноизмерната ѝ репрезентация, определяща обема ѝ; центърът, определящ локацията на сферата в заобикалящия я свят (и сфери); повърхността, която е сбор на всички точки в триизмерното пространство, които са на еднакво разстояние от центъра.

Дефинирай "имерсивно" според законите на C Ø E P A-та?

Всичко е въпрос на гледна точка. Една сфера може да бъде разгледана като огледална спирала или в две измерения – като кръг, или дори като синусова вълна.

Потапянето е емергентна функция на съотношението между центъра на сферата и всяка точка от повърхността ѝ (и помежду им) – т.е. образуваното пространство е взаимосвързаността на тези елементи. А потапянето зависи от всеки от тях.

Как се влиза в C Ø E P A-та на Удоволствието и Щастието?

В C Ø E P A-та на Удоволствието и Щастието, не се влиза. В нея се "съществува". Лична отговорност на всеки човек е да избира и поддържа сферата/сферите, от които е част неговата лична.

Това взаимодействие определя формата, качеството и размера (и съхраняването) на неговата C Ø E P A, която е част от много други.

Защо и как реши да поканиш точно тези артисти за дебютното издание на C Ø E P A?

На пръв поглед, това са все хора, с които сме (The Science) работили и имаме отношения от години. Определено смея да твърдя, че съм "фен" на въпросните артисти. Но същевременно, това е еклектичен подбор на артисти, които не са били "комбинирани" в една СФЕРА досега. Артисти, за които българският слушател е добре да знае.

Познавам Бен от 10-на години, а музиката му – от още толкова. Винаги съм искал да го поканя и презентирам на българския слушател. Невероятен артист, композитор и човек.

С Роеланд (Sorza) имаме много силна артистична връзка и вече няколко колаборативни издания за VISION Recordings. Миналата година, на 17 Януари, с The Science му гостувахме в Melkweg, Амстердам, на първото издание на неговия промоутърски проект Into The Dome. Именно там за първи път се сблъсках и с Михир (Lacuna) и неговата музика. Чиста случайност е, че точно година по-късно ни гостуват в София. Датата, не самото гостуване.

Златина (Niandraz/Blessed By Saturn) е артист, към когото изпитвам огромно уважение, защото освен, че музиката ѝ моментално потапя, прави абсолютно всичко сама – запис, продукция, визия (нещо към което и аз имам афинитет)

За Иван Шопов и неговия проект с Кармен Ризо, Новите Български Гласове, Георги Петков и Дхани Харисън мога да кажа само едно – чуйте го... Просто не намирам достойни думи, които да опишат магията, която са сътворили и ще изпълнят на 17-ти...

Доколко визуалната страна е важна за музиката в C Ø E P A-та? И какво да очакваме от визуална гледна точка в C Ø E P A-та?

Визуалната част е ключова, макар да знаем, че някои от посетителите ще седят със затворени очи през голяма част от времето.

Към всеки артист има и виджей – за The Science, това е YvesO, с Иван Шопов работят elektrick.me, Sorza пък идва с виджей от Холандия – Aiden. Визуалният колаборатор на Lacuna е Рахул Шарма, и макар да има шанс да не успее да дойде, заради проблем с визата, със сигурност ще подготви материали, за които ще се погрижим да са ръка за ръка с музиката. Niandraz пък, както споменах по-горе, е подготвила изцяло И визуалната част на своя сет. За светлината отговаря Елина Иванова, която ще е и ключовия носител на визуално въздействие по време на сета на Ben Boysen.

На последно място (но със сигурност, не по важност) – благословени сме и от участието на Филип Якобсон, който ще се погрижи за сценографията, в лицето на няколко негови модуларни дървени скулптури.

3 албума / произведения на изкуството, които са оформили C Ø E P A-та като проект/обект?

Amon Tobin – Chaos Theory

Max Cooper – On Being

Филмът СФЕРА

Кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека в C Ø E P A-та?

Синусоидата. Защото всеки звук може да бъде пресъздаден от сбор синусоиди. А, както споменах преди малко, синусоидата може да се разгледа като функция на C Ø E P A-та.

Възможен ли е Мира (пък бил той и вътрешен) в C Ø E P A-та?

Мирът е пряко свързан със сферата и нейната цялост. Защото когато сферата е цяла и гладка, тогава и човек е в центъра ѝ/си. Негова отговорност е как ще се грижи за нея, и дали ще постигне целта.

И за финал, мото или философия за живота, която определя C Ø E P A-та?

Carpe Diem

C Ø E P A Vol. 1 е на 17 януари | 20:00, Топлоцентрала