Home / Рубрики / video:mir
A+ R A-
video:mir

video:mir (81)

Понеделник, 30 Ноември 2015г. 10:00ч.

В храстите

Публикувана в video:mir От MIR

Паметта като начин за създаване на картина на света и промените в него винаги е била обект на интерес за немския визуален артист Юлиане Ебнер, която през септември участва с трилогията от анимационни филми В храстите, All Open и Дупка в средата в изложбата Зрели и Бесни в Център за съвременно изкуство Баня Старинна, Пловдив. Сега може да гледате В храстите, а най-добре самата Юлиане да ви разкаже как, къде и защо живеят заедно спомените ѝ за детството, сестра ѝ Кате и Берлинската стена.

 

 

Какво?

Живот в диктатура. Един голям парад на едно поле. И там е застанал неподвижно един храст. Ние знаем това място. Около тези клони сме играли като деца със сестра ми. Силата на фантастичния свят на детството ни се превърна в извор на идентичност и съпротивление, които ни запазиха. Запазиха ни живи чак до края на диктатурата.

 

Кой?

В храстите е част от трилогията Klack и заедно с другите два филма All Open и Дупка в средата разказва за живота в Източна Германия преди, по време и след падането на Стената. В храстите пресъздава моето детство по време на режима в Източна Германия, All Open говори за моментите, довели до падането на Берлинската стена, а Дупка в средата превръща една лична и много болезнена за мен история (смъртта на сестра ми Кате след нелеп инцидент на Фридрихщрасе в Берлин) в метафора за бездната и радикалните промени, които преживява Германия в сърцето си (Берлин) и неговия център (Фридрихщрасе) след Обединението – цялата трилогия, въобще, е посветена на сестра ми Кате и е изградена от лични, интимни преживявания, които в един момент се превръщат в история на самата страна и в документален портрет на един абсурден режим.

majuliane5


Как?

Създаването на филмите, при мен, започва от една идея и скици или рисунки, които нахвърлям с мастило на ръка. Нямам предварително подготвена история или сценарий, а текстът се ражда и оформя бавно и постепенно, провокиран от самите рисунки. След това прехвърлям рисунките върху плексигласови плочки и рисувам отгоре с акрил като полученото снимам с фотоапарат и оттам започва анимирането на фотографиите. Не използвам black box или други методи за обработка на снимките, защото предпочитам отраженията и различните нива на осветеност да си личат, за да се запази натуралността и органичността на изображението като при старите super 8 филми. Не използвам и много монтаж в моите филми, защото искам процесът да се доближава максимално до този на самото рисуване, до неговия естествен ритъм и малките грешки, които допускаме, докато го правим на ръка. Като самият живот, който живеем.

majuliane6


Защо?

В цялата трилогия Klack, с филмите В храстите, All Open и Дупка в средата, се опитвам да разбера начина, по който действа паметта и как личната памет може да се превърне в колективна и обратното, защото, според мен, именно това определя начина, по който възприемаме света около нас и промените в него.

 

Събота, 24 Октомври 2015г. 14:40ч.

Хора върху дигитален glitch

Публикувана в video:mir От MIR

Втората ни среща с носителите на наградата за най-добра видеоарт творба от фестивала за дигитални изкуства DA Fest 2015 е с Ивайло Николов – визуален артист, чиято видеоинсталация Хора върху дигитален glitch спечели голямата награда, а повече за хората, живеещи в дигитален апокалипсис ще ни разкаже самият Ивайло Николов.

 

 

Какво?

Хора върху дигитален glitch е всъщност дипломния ми проект за бакалавърската степен по Изящни изкуства в Universidad Complutense (в Мадрид, Испания), който завършва като финален продукт в една видеоинсталация от три прожекции.

Реализацията на проекта е резултат от естетическо-концептуални изследвания, през които преминах в този последен курс на обучение в най-различни материи: дигитални технологии, процесуално изкуство, теории на съвременното изкуство, медии, мултидисциплинарни проекти и т.н. Това са материи, които винаги са ме интересували като артист и може да се каже, че настоящата ми работа е нещо като кулминационна точка в артистичните ми търсения – интересувам се от аудиовизуалните и дигитални практики, които в днешно време играят голяма роля в разбирането и възприемането на съвременното изкуство и още повече, създават нова гледна точка, нов прочит на теми, които винаги са интересували артистите – комуникацията, обществото, дигиталното като паралел на физическото и обратно, виртуалното като контекст, в който протича физическия ни живот и най-вече идеята за колапс, за грешките и хаоса, сред които живеем, изморени от бомбардиращата ежедневна информация.

hglitch

 

Кой?

За образи в творбата е трудно да се говори. По-скоро всички 3D анимирани персонажи са обитатели, готови модели – пикселизират се, губят се и после отново се намират в този изтощителен дигитален шум. Липсва традиционния наратив, който по-скоро е присъщ за форми, насочени към киното. Всичко тук е много по-абстрактно – не търся история и сюжет, нито се интересувам от лични характеристики. Героите ми, следователно, са по-скоро събирателен образ, с който публиката се идентифицира по най-първичен начин – хора, които просто преминават, чакат, комуникират – не е важно за какво и как. Опитал съм се да избягам от специфичното, за да достигна до някакъв универсален модел за хора, общество като най-събирателна характеристика – идеята за група – бягам от индивидуалното, за да ги събера накуп. Нещо като това, което виждаш на улицата всеки ден – не познаваш никого, просто преминаваш и се разминаваш с различни хора, без да се вглеждаш и без да се замисляш за тях.

hglitch5

На идейно ниво тези герои са просто маса, идентичността преминава от лична в универсална и в дигиталния свят ги виждаме като образи, социални мрежи, цифри и данни. Маса хора, които просто обитават виртуалното и дигиталното в циклични движения без възможност да излязат от там. Използвам тази идея като метафора, за да говоря за кризата на съвременния човек и невъзможността да излезе от това, което сам е създал – технологията. Затова и тези образи са дигитални, разработени чрез анимация, 3D модели, база данни като отговор на физическите, биологични и интелектуални характеристики.

 

Как?

Мисля, че идейните и визуалните ми търсения тук достигат някаква зрялост що се отнася до технически и авторски идеи – всичко тук е по-дефинирано, по-затворено и ясно. Докато в предишните си работи си служих с по-отворени идеи за интерпретация, тук мисля, че се случи точно обратното – нещо, което в известна степен ми даде определена сигурност да говоря за това, което ме интересува като артист. Преди съм работил с противоположните идеи – за духовното, за светлината, за изхода, погледът ми бе насочен по-скоро в търсенето и в задаването на въпроси, докато тук съм много по-категоричен. По-категоричен в парадоксалното, което позволява на творбата да проработи на идейно ниво.

На техническо ниво също успях да се справя с анимацията в 3D и новите визуални вселени – работата по дигиталния glitch, дигиталното моделиране от готовите модели до авторските решения, монтажа и дизайна на една видеоинсталация като продукт.

hglitch2

Най-трудното, може би, е точно техническата част – един визуален артист се сблъсква с нови неща, с които не е работил, защото няма тази техническа подготовка. В случая, аз не съм нито дизайнер, нито 3D специалист, нито дигитален аниматор – научен съм преди всичко да работя с идеи. Това е основното на всички академични материи, свързани с технология, през които съм преминал... И точно идеите са това, което те карат постоянно да търсиш техническите решения и пластическите концепции, да учиш как се работи със софтуер, ако творбата го изисква и т.н. Процесът е обогатяващ и богат, и следователно важен, изключително важен за творческата ти еволюция.

 

Защо?

Видеоинсталацията, всъщност, е продължение на последните проекти, по които съм работил, свързани с виртуалното и дигиталното като паралелен свят, който обитаваме. Този свят, като контекст, в който протича съвременния живот, се е превърнал във важна част от поведението на индивида и обществото, от техните морал, ценности, мисли и вярвания. Без съмнение дигиталното е място, в което се намираме, потопени в изтощителна информация... виртуалността се превръща в паралелен живот и нейната константност, в нашето тук и сега, упражнява власт във времето и пространството, провокирайки един цикъл от скорости, фрагменти, ритми, които не спират да се трансформират в технологически транс, който населяваме и експериментираме вече по едва ли не един вроден, първичен начин.

hglitch1

Виждам съвременния човек като маса – идентичността се превръща в една единствена идентичност, която населява дигиталното поле. Живеем в общество на контрол, индивидът се позиционира в обществото чрез цифра, парола, данни, които характеризират дигиталната виртуалност. Движим се в едно затворено пространство със сферична форма, а затворената система генерира колапс, криза... Тук идва и ролята на дигиталния glitch – неговата естетика и аудиовизуални характеристика служат за метафора на тази криза. Визуален и звуков шум, цветове, пикселизирани фрагменти, ритъм и скорости консумират тази дигитална самоличност, видяна като произволни 3D образи. Провокира се изтощаване на сетивата, където конфигурациите на време и място не спират да регистрират енергия, която избухва в дигитални грешки и пиксели, поглъща масата и се разбива на елементи. Парадокс, без който съществуването ни е немислимо - в този ред на мисли работата ми е като илюстрация, която медитира и разсъждава върху противоречивото ни съвремие.

 

 

Четвъртък, 22 Октомври 2015г. 11:11ч.

Postcards from Biržai

Публикувана в video:mir От MIR

В две поредни срещи ще се запознаем отблизо с носителите на наградата за най-добра видеоарт творба от изминалото издание на фестивала за дигитални изкуства DA Fest 2015. Започваме с Петко Танчев – визуален артист и сценограф от Пловдив (и част от колектива Melformator под името nemko-fi), който ни изпраща дигитални поздрави от Биржей, Литва.

 

 

Какво?

Докато си мислех по идеята за този филм открих асоциация с Дзига Вертов, но ми беше интересно как неговият експеримент може да се съотнесе към нашата дигитална епоха. Умишлено реших да няма наратив, защото исках да се съсредоточа върху формата и емоцията. Целта ми беше да направя възможно най-разнообразен микс от снимки, видео, 3D модели и звук, за да уловя максимално много аспекти на околната среда. Експериментирах с монтажа и софтуера, за да се получи сложна и мултидисциплинарна творба, създадена с различни технически средства. Исках да изненадам себе си. В крайна сметка, за да обединя концептуално филма, реших да използвам някои похвати при монтажа, които бях опитвал по време на курса по видеоарт в Художествената Академия. Тогава се интересувах от композицията в кадрите и ритъма и структурата на монтажа. В известна степен този филм е продължение и развитие на тази моя посока.

 

Къде?

Бях поканен да участвам в едноседмична тренировъчна програма за работа с нови медии YouTubed | Tutorials in Education, организирана от COFA (Creative Opportunities For All) в Биржей, Литва. В края на програмата трябваше да направим творби за обща изложба и презентация в галерията на Биржей. Имах много кратък срок за задачата, която си поставих. Този филм е резултат от два снимачни дни и една нощ монтаж. Бях заснел доста повече материал, отколкото влезе във филма, имах и идеи за още места за снимане, но не ми стигна времето. Избрах образи, които ми се сториха най-характерни за града и местната култура – паметници, архитектура и природа. По време на монтажа пробвах различни композиции и наслагвания. В известна степен образите се "избраха сами".

 

birzai1


Как?

За първи път обърнах повече внимание на записването на звук към филм и открих едно изцяло ново поле за развитие. Повечето звуци са записани на езерото Сирвена, което за мен представляваше много интересно място на съжителство между хора и природа. То е най-голямото изкуствено езеро в Литва и има най-дългия пешеходен дървен мост, който е и началния кадър от моя филм. Първият снимачен ден се изгубих няколко пъти, защото забравих картата си в хотела. Вторият ден моята добра приятелка и организаторка на проекта Доналда, която е родена в Биржей, отдели време, за да ми покаже няколко специфични места. Имаше организирана и следобедно-вечерна разходка из покрайнините с автобус, където също улових някои обекти и моменти. Въобще, целият процес по заснемането на този филм е много важен за мен.

 

Защо?

Филмът беше задача за конкретния проект, в който участвах. Но и повод да експериментирам и да се забавлявам, както и да продължа една посока на лично развитие. Идеята ми беше да създам портрет на град, в който попадам за първи път. Реших да използвам впечатленията и емоциите, които имах от срещата си с една различна действителност. Исках да прекомпозирам реалността в неочаквани и различни абстрактни форми. Просто се разходих с камера, таблет и микрофон, без да знам какво ще се получи като краен резултат и без намерение да покажа завършен продукт. Мисля за този филм като проект в развитие, който би могъл да има много вариации и форми.

 

Неделя, 04 Октомври 2015г. 18:00ч.

Sofia Bites 3.0

Публикувана в video:mir От MIR

Всеки ден и всеки миг животът ни поднася истории и въпроси за това как да го живеем – същото прави и фестивалът за документално кино Sofia Biting Docs (пълната програма е тук), който ще се проведе от 12 до 18 октомври за трета поредна година.

 

 

Какво?

Панорама от 14 документални (пълнометражни и късометражни) премиерни заглавия, разделени (условно) в категориите...

 

Кой?

Изкуството да живееш – документалното кино не само показва как живеем, но (вглеждайки се в детайлите) разкрива и как може да живеем, как да променим битието си – това се опитва да прави и откриващият фестивала филм Зелена мечта на режисьора Мая Йоцова, която търси златната среда както в живота между две култури (Мая от години е имигрант в Монреал, Канада), така и в отношението ни към природата в града – именно значението на зелените площи, които не са обособени като паркове и в Монреал, и в София са обект на изследване както в Зелена мечта, така и в онлайн проекта ѝ Карта Природен Град.

greendream2

Зелена мечта © 2015, 50 мин, България/Канада, режисьор Мая Йоцова

 

Хармонията в отношенията между човека и природата е на преден план и в Заедно завинаги – колкото идиличната, толкова и абсурдна история на дипломирания кибернетик Пьотр, който не обича ограниченията на града и заменя Прага с див хълм в областта Бохемия, където създава алтернативна реалност и дом-каравана за жена му и деветте (!) им деца. Въпросът е на каква цена и доколко личния избор може да бъде колективно битие?

Често, именно обществени явления и кризи причиняват лични катарзиси, такива като в семейството на режисьора Самуел Доминго – призракът на глобалната финансова криза все още тегне над Испания и оказва влияние върху ежедневието на Моите Кармен – неговите майка и баба (и двете, носещи името Кармен), живеещи в квартала Барио дел Кармен на Валенсия. Непосилната лекота на битието по време на криза е в основата и на испанския На чужда земя – младите испански емигранти, които търсят по-добро и по-сигурно бъдеще (в случая, в Единбург), досущ като хилядите емигрирали по света българи.

blinddrive

Да караш на сляпо © 2014, 76 мин, САЩ, режисьор Брайън Джеймс Грифо

 

Да, никога не знаеш какво ще ти предложи живота утре, затова по-добре Да караш на сляпо – филмът на Брайън Джеймс Грифо разказва историята на братята Тод и Джъстин Първис, които след като разбират, че страдат от рядка наследствена болест, от която ще изгубят зрението си, решават да поемат на път и да вземат от живота всичко, което могат. Подобна е и историята на Газела – личност с две измерения (през деня като стюарда Пауло, а през нощта като карнавалната Газела) и с една болест (носител на ХИВ), която опитва да убеди и себе си, и света, че животът (като нейната персона) не е нито черен, нито бял, не е само драма или само безкраен спектакъл.

 banksy

Банкси покрива Ню Йорк © 2014, 79 мин, САЩ, режисьор Крис Мукарбел


Арт Документа – да, животът може да бъде произведение на изкуството, което да моделираш по собствени закони. Нещо, което Банкси е доказвал многократно – и с последния си проект за лунапарк на декаденса Dismaland, и с акцията си По-добре отвън, отколкото вътре!, при която всяка сутрин, в продължение на 31 дни през октомври 2013, Градът, който никога не спи се буди с нова, различна инсталация с марката Банкси. Свръхамбициозна герила арт акция, която е документирана в Банкси покрива Ню Йорк и (по добрата, стара Banksy традиция) ще задава повече послания и въпроси, отколкото ще дава отговори.

Въпросите за неограничената свобода на изразяване на обществена позиция не стоят и пред визуалния артист Ай Вейвей, но явно се разглеждат под лупа от китайското правителство – филмът Скалъпената вина на Ай Вейвей разказва историята на задържането (за 81 дни), домашния арест (при който 18 камери следят живота му) и процеса срещу Ай, с което, в крайна сметка, китайската власт неволно превръща живота на Вейвей в неговото най-голямо арт произведение евър.

aiweiweicase

Скалъпената вина на Ай Вейвей © 2013, 86 мин, Дания/Китай/Великобритания, режисьор Андреас Йонсен


 

Хапки от реалността – особен акцент в програмата на фестивала тази година ще бъде темата за Храната – и ако чешкият филм Захарен блус се фокусира върху качеството и съдържанието на продуктите, с които се храним, както и върху личната битка на режисьора Андреа Цулкова (диагностицирана с диабет) срещу големите производители на хранителни стоки (с прикрита употреба на захар), то американският Хранителни вериги обръща внимание на човешките съдби, които остават скрити зад лъскавото изобилие от стоки в супермаркетите – хиляди истории на бедни, отрудени, подложени на всевъзможни вредни емисии черноработници.

foodchains1 Хранителни вериги © 2014, 83 мин, САЩ, режисьор Санджай Равал

 

Документално по ноти – музиката и киното винаги са вървели ръка за ръка и поредното доказателство идва с Вуду ритъм – историята на швейцарския култ блус-траш лейбъл Voodoo Rhythm Records, разказанa от създателите на тази сцена в Европа и отвъд океана като Reverend Beat-Man, The Dead Brothers, King Khan и придружена на живо от концерт на Жереми Малис a.k.a. King Automatic след прожекцията на филма.

 

Free Tibet – както и миналата година специален фокус в програмата ще падне върху мирната борба на Тибет за независимост, която продължава вече над 60 години – испанският режисьор Мигел Анхел Кано ще пристигне в София, за да представи лично не само филма И все пак Тибет, но и фотографската си изложба Лицата на Тибет, която ще се разположи в Дома на киното.

betweenthepeaks

Между върховете © 2014, 76 мин, САЩ, режисьор Джонатан Ронзио
 

Трип Дневници – естествено, ще има и кино за пътешественици – американският Между върховете ще свърже най-високият връх в Южна Америка Аконкагуа с най-високия връх в Северна Америка Маккинли в буквално и метафорично обединение на Америка, докато световната премиера на Открий отново Индия ще ни гмурне в необятната страна от край до край – 50 дни, 19 хиляди километра и безброй случки и хора в 2 филмови часа, след които режисьорите Мийнал Диксит и Томас Джон и публиката могат да си стиснат ръцете по темата Непознатата Индия.

 

Кога & Къде?

От 12 до 18 октомври 2015 в салоните на Дом на киното, Евро Синема, културен център G8, Чешки център и Институт Сервантес


Защо?

Защото животът пише филма на живота ни, докато ние си правим планове как да го изживеем...


miscarmenes Моите Кармен © 2014, 62 мин, Испания, режисьор Самуел Доминго

 

Понеделник, 22 Юни 2015г. 12:12ч.

Melt!opolis

Публикувана в video:mir От MIR

Добре дошли в Железния град – индустриалният парк-музей Ferropolis за поредна година ще разтопява фестивални сърца с незабравими спомени от фестивала MELT! от 17 до 19 юли.

 

 

Какво?

Сезонът на летните фестивали е в разгара си, но какво отличава и прави уникален един фестивал от другите в днешните времена на клонирани фест лайнъпи и онлайн фест стрийминг пряко от всяко кътче на света – фестивалната локация, естествено, а бившата мина за кафяви въглища на брега на езерото Gremminer See, превърната в епичния индустриален парк-музей Ferropolis, осигурява перфектната сценография за саундтрака Човек vs Машина на кибер филма, в който живеем.

melt1

Melt!Selektor stage © фотография Stephan Flad

  

Кой?

Тайната е в контраста – да, през последните няколко години организаторите на фестивала Melt! залагат на контрастен хибрид между съвременен поп и авангардна електроника, между ексклузивни участия на артисти (които не се появяват в афиша на други фестивали през годината) и звездите на летните фестивали за годината.

unknown2590

London Grammar © фотография MIR

 

Затова на Melt! 2015 може да се чуе всичко – от ексклузивните концерти на London Grammar, Кайли Миноуг и Giorgio Moroder, през актуалния поп тур на Alt-J, Young Fathers, Ibeyi, Django Django, Kwabs, Toro Y Moi, Erlend Øye & The Rainbows, Jamie T, Joy Wellboy, Shura, Seinabo Sey, Aurora и Years & Years до колосите на електронната сцена като Jamie xx, Autechre, The Orb, Modeselektor (с проекта им SiriusModeselektor и традиционната Melt!Selektor сцена), Jon Hopkins, Clark, Mogwai, Funkstörung, Nils Frahm, Howling, Sven Väth, Marcel Dettmann, Head High/Shed, Ellen Allien, Robot Koch, Flume, Dorian Concept, Hudson Mohawke, Evian Christ, Kaytranada, The Bug, Bonobo, Cashmere Cat, Soul Clap, David August, Dark Sky, Max Graef, Damian Lazarus & The Ancient Moons, Roni Size Reprazent, Nozinja, Rødhåd, Nina Kraviz, Audion, XXXY...

nilsfrahm arielmartini

Nils Frahm © фотография Ariel Martini

 

Естествено, най-силно ни вълнува дебюта на родната гордост KiNK на Ferropolis земя – място, създадено сякаш специално за любовта към машините на Страхил Велчев, където неговия припев Ние сме Машините, Вие сте Машините от класиката V Zavoda може да се превърне в своеобразен химн.

kinkh

KiNK © фотография MIR


Къде & Кога?

17 – 19 юли, индустриалният парк-музей Ferropolis край градчето Графенхайнихен, на 100 км от Берлин.

Фул фестивални пасове тук

Еднодневни билети тук

 

Защо?

Melt! е открил идеалната формула на летния фестивал – уникална локация + калейдоскоп лайнъп = разтапяне на бийт душата и незабравими фест спомени.

 

melt5

Melt! © фотография Geert Schäfer

 

MELT! Festival е от 17 до 19 юли във Ferropolis, Германия

онлайн