My Mir
video:mir
video:mir (83)
Срещите ни с късото българско кино продължават с режисьора Антония Милчева и нейната Линда – деликатна случка с куче, майка и дъщеря или една от онези прости истории, които се оказват значими.
Какво?
Сценарият е написан по стихотворение. Казва се Линда, авторката е Кристин Димитрова. Професор Георги Дюлгеров ми предложи да го прочета. Не бях писала сценарий по чужд текст, но се оказа, че по този начин вече имам готова драматургична основа и мога да се отприщя в измислянето на другото. Оказа се много "вкусна" работа.
Кой?
Исках героините да са възрастна майка и дъщеря ù, които да са си разменили ролите. Търсих конфликта между тях, погребението трябваше да е повод да се разкаже за отношенията им.
Снимах с приятели. Оператор е Веселин Христов – сработихме се чудесно. С Катя Лозанова се познаваме от деца, тя е художник костюми и декор. Музиката написа Мира Искърова – възхищавам се на усета ù да хваща вярната посока в измислянето на филмова музика. Всички останали помагаха на добра воля и от все сърце. Получи се чуден екип. Мисля, че и двете актриси се забавляваха. Благодарността ми към всички е огромна.
Къде?
Снимахме нехронологично – първо бяха външните снимки, в двора, защото намирането на точния апартамент се оказа много сложна задача. Бяхме на косъм да направим компромис, когато Катя откри подходящия апартамент, а собственикът (Георги Грозев) дори се зарадва, че искаме да снимаме у тях. Щом видях мястото, вече нямах никакво колебание.
Кога & Как?
Най-голямото ми главоболие беше намирането на актриса за ролята на дъщерята. Първоначално много исках да снимам Светлана Янчева. Видях се с нея, говорихме. Постепенно се оказа, че в нейната заетост няма пролука за мен. Това доста забави снимките, запролети се, изгубих възможността да снимам през зимата, което беше важен драматургичен елемент. Слава Богу, сетих се за Албена Георгиева. Прекрасна актриса, с голяма фотогеничност, за съжаление неизползвана достатъчно в киното досега.
Между нея и Добринка Станкова се получи добър контрапункт. Самата Добринка беше единствения възможен вариант за роля на майката и за моя радост тя хареса сценария и с ентусиазъм работи по образа си. Измисли си много детайли, които използвах във филма. Затова мисля, че филмът спечели от тези промени и не бе опропастен, напротив, стана такъв, какъвто е трябвало да бъде.
Това, което сега беше основно различно в сравнение с предишните ми филмчета, е екипът и вследствие на него, много по-стабилната подготовка.
Защо?
Занимавах се с изграждане на разказ, който да не се движи само от фабулата, от обективно случващото се, а от това да гледаме две жени, които се опитват да погребат кученце, но всъщност се случва нещо друго.
Мисля, че се получи премерен и деликатен филм, който би заинтригувал почитателите на прости истории, които се оказват значими.
Линда е част от програмата Made in БГ в рамките на фестивала Късо съединение и може да го гледате на 1 и 4 август (в Дом на киното), и на 3 и 8 август (в Евро Синема)
Камера – Работи! Начало... Срещаме ви с част от филмите (и техните режисьори), селектирани в конкурса за българско късометражно кино на тазгодишния София Филм Фест. Започваме с анимацията Пианистът (и нейните режисьори Ася Кованова и Андрей Кулев) или иначе казано започваме с поезия в звук и картина... защото именно това е Киното, нали?!
Какво?
"Тя е някъде, отвъд хоризонта, грее с червената си шапка. Той чака кораба... зъзне в червения си шал. Навярно тя ще се върне като морска птица в техните сънища."
Така звучи накратко историята на Пианистът. Първоначално идеята беше малко по-различна, но в процесa на работа отпаднаха много обстоятелствени сцени. Остана поезията.
Кой?
Пианистът (който не свири на пиано в нито една от сцените) и жената (чието лице не виждаме), вплетени в снега на неговите спомени.
Сценарият и режисурата са наши – Ася Кованова и Андрей Кулев.
Музиката, която допринесе много за настроението във филма е на композитора Петър Дундаков. Анимацията направихме с Апостол Стоянов, а декорите заедно с Вера Иванова. 3D ефектите и композитинга са дело на Мартин Марчев. Саунд дизайнер на филма е Владислав Бояджиев.
Кога & Как ?
Завършихме го преди година. Филмът е анимационен – анимацията се случва бавно и търпеливо. Имаше нещо, което ни притесняваше в историята – затова спирахме и започвахме всичко отначало и така... 3 години.
Ние сме двама автори (Ася Кованова и Андрей Кулев) и това е първия ни съвместен филм. И за двама ни беше нещо ново – нищо общо с предишните ни филми. В този смисъл се радваме, че постигнахме хомогенност.
Защо?
Правенето на филми е наша професия и това е достатъчно основание. А защо би трябвало да го гледате... Не трябва – тук нещата опират само до желание да видиш един мъж, който понася раздялата като не се съгласява с нея.
Слънцето може и да изгрява от изток, но просветлението (или на японски сатори) може да дойде отвсякъде, също като киното – за трети път филми от Далечния изток ще изгреят у нас с новото издание на Сатори Фест от 18 до 28 април.
Какво?
12 филма от Япония, Тайланд, Китай, Виетнам, Сингапур и Малайзия. Акцентът на тазгодишния Сатори Фест (пълната програма на фестивала е тук) пада върху Банкок. Примамливата (с калейдоскопично нонстоп забавление и за бедни, и за богати) столица на Тайланд е главен герой на 3 филма – откриващият фестивала Добре дошли в Банкок ще те разходи из колоритните му улици в компанията на сляпо момиче, двама флиртаджии, (не)обичайната тайландска проститутка с неин клиент и неочакваната среща на разглезена девойка с клошар. Банкок, обичам те! следва същата схема, докато те среща с хилядите лица на мегаполиса – начинаеща певица, богат профи боксьор, емблематичен тай травестит, татуиран пънкар, който мечтае да се снима в киното, просяк, на когото не му пука, че няма пари и... стадо тайландски тийнове в любовен период. Третият филм, Истории от Банкок, пък интересно преплита носталгията на музикант, завърнал се след дълги години в родния град с неволите на млада двойка, които са в столицата за пръв път.
Добре дошли в Банкок
Непознатото сингапурско кино идва с 2 любопитни филма – забраненият в Сингапур Секс. Агресия. Семейни ценности (една детска рисунка, първата местна "арт порно" продукция и стриптизьорка в акция... или история 3 в 1, разбунила много страсти и хумор) и Червените водни кончета (или как тревожни спомени, от изоставената влакова линия на детството и родината, нахлуват в главата на художничката Рейчъл).
Червените водни кончета
Малайзия е представена с фаворити от предишни издания на Сатори феста, които наблягат на любовта и семейството като С цвете в джоба (или приключенията на малайзийските Макс и Мориц) и двете ленти Преди да заобичаме отново и Любовта побеждава всеки, които задават въпроса: "Кое да преглътнеш – изневярата или изчезналата любов?".
Иначе след успеха на документалния Пънк в Пекин идва нова порция срещи от първо лице с китайския ъндърграунд пънк в Пънкарски бози, а времето за Мао контракултура се допълва със Старият глупак, който премести планината (главният герой на филма е култов бар в Пекин, кръстен на една от трите истории, които председателят Мао искал всеки да научи по време на културната революция, идентифицирайки планината с империализма и феодализма).
Пънкарски бози
В Страната на изгряващото слънце пък, с филма Произведено в Япония: Кора!, на дневен ред са екзистенц кризите (родили абсурдни любовни афери) на едно семейство, а от братския Виетнам пристига красивата визуална ода по темата "какво искат жените" от Далечния изток или иначе казано... съдбата на 7 виетнамки в Перлите на Далечния изток.
Кога & Къде?
Сатори Фест 18 – 28 април 2013 е в салоните на Euro Cinema, Червената къща и Dada Cultural Bar
Билети – 4/5/6 лева
Защо?
За малко сатори (а.к.а просветление) по темата за непознатите киноперли на Далечния изток до достигане на дзен екзистенц.
Перлите на Далечния изток
В началото на април всичко ще бъде танц – тела в движение и покой ще се слеят в седмото издание на международната програма Танцова работилница Dance It! от 1 до 7 април.
Какво?
Майсторски класове по съвременен танц (в стиловете модерен танц, класически балет, джаз, хип-хоп), непринудени срещи със световноизвестни хореографи, две представления (Surfacing и Sneak Peak) и... ти, естествено. Създадената от хореографа Петър Илиев фондация Танцово изкуство – Илиев за седми пореден път се опитва да скъси дистанцията между професионални танцьори и публика с организиране на уъркшоп срещи, даване на летни стипендии за обучение на родни денс таланти в известни школи в САЩ, както и с представяне на премиерни спектакли като Surfacing на танцовата компания Von Howard Project. Surfacing изследва физическите и емоционални граници, които ни разделят на повърхността (криеща отдолу айсберг от предразсъдъци, привидни външни белези и клишета) на фона на пулсираща електронна музика и впечатляващ светлинен дизайн.
© Von Howard Project
Кой?
Танцьори от Von Howard Project, начело с прочутия им хореограф Крисчън Вон Хауърд (втора визита у нас за преподавателя по модерен танц и хореография в университета Virginia Commonwealth и в престижнижната школа Alvin Ailey School в Ню Йорк) ще водят майсторски класове – Тереза Рут Хауърд (танцов критик и преподавател в Alvin Ailey School и в балетното училище Joffrey) ще води класически балет стил Баланчин, Елинор Скот (звезда в денс риалити шоуто So You Can Think You Can Dance? и в танцовия екип на Джанет Джексън) и Айо Джанийн Джаксън (блестяла в гранде мюзикъли на Бродуей и филми като През вселената) ще имат грижата за съвременния джаз танц, а Андреа Бър (профи танцьор и асистент в шоуто Monsters of Hip Hop) вещо ще дирижира стъпките в хип-хопа.
Елинор Скот © Von Howard Project
Кога & Къде?
1 - 7 април – майсторски класове с Крисчън Вон Хауърд, Елинор Скот, Тереза Рут Хауърд, Айо Джанийн Джаксън, Андреа Бър и Петър Илиев
3 април – галерия Credo Bonum и изложбата Откровения. Алвин Ейли: революция с танц (за чернокожата легенда на съвременния танц през ХХ век), 19:00 часа – среща с хореографи от Von Howard Project, възпитаници на престижното училище Ейли
5 април – Модерен театър, 19:00 часа – Surfacing, спектакъл на Von Howard Project
7 април – Театър София, 19:00 часа – Sneak Peak, закриващ спектакъл на Dance it! 2013
Билети тук
© Von Howard Project
Защо?
... защото танцът е много, много повече от вертикален израз на хоризонтално желание, нали?
Традициите повеляват в началото на март да никнат кинококичета и филмови минзухари, а тази "реколта" да се нарича София Филм Фест. Ето, че кинопролетта разцъфтява за 17-та година поред от 7 до 24 март.
Какво?
Над 200 заглавия от игралното, документалното и късометражно кино по света и у нас, разделени в няколко секции:
Международен конкурс – наградата за дебютен или втори филм ще бъде оспорвана – като се започне от българските Цветът на хамелеона (режисьорски дебют на оператора Емил Христов със сатирична утопия ала сагата "Държавна Досие сигурност") и Джулай (или Кецове за една нощ/морнинг), мине се през немския Oh Boy (за каръка като нувел ваг съдба), аржентинския Последният Елвис (или хроника на една предизвестена идея фикс), молдовския Панихида (за корените на живота и смъртта), латвийския Мона (за вечната жена вамп) и Празен дом (гастербайтер драми ала Киргизстан), та се стигне до румънския Месец в Тайланд (една Нова година и нови обети), американския Дай плячката! (графити love story), еквадорския Порцеланов кон (или война между баща и синове), британския Чест (или ловци на "любовни глави" в Лондон) и израелския Шаркия (с въпроса кое е по-важно – да бъдеш герой на деня или да запазиш семейния дом).
Цветът на хамелеона
Балкански конкурс – тук освен българския Цветът на хамелеона за награди и аплаузи ще се надпреварват: гръцката драма за меда на човешките взимоотношения L, румънските комедии Всички мои роднини (за семейството – интимно и с отвличане) и За охлювите и хората (или как се спасява завод със сперма донори); турските драми по ръба на толеранса и мечтите Зад хълма, Чистилище и Кръговрат, босненския Кривина (а след войната накъде?), сръбските Кръгове (или срещи с неочакван край във времена на вечни конфликти), Практичен пътеводител на Белград със сълзи и песни (разширяване на еврозоната с 4 любовни истории) и Смърт на човек от Балканите (самоубийство в Белград през уебкамерата на балканския манталитет).
Киното днес – мастер примерите на съвременното кино са много – от прясно наградената със Златна мечка 2013 хроника на малцинственото съвремие Епизод от живота на събирача на старо желязо на Денис Танович и Оскар 2013 претендентите Кон-Тики (епичното плаване със сал на Тур Хейердал през Тихия океан) и Кралски афери (или "има нещо гнило в Дания" и след Хамлет) през Царството на пълнолунието (едно синьо лято ала мастера на абсурдния хумор Уес Андерсън), В бялата пустош (Ничия земя на Танович, ама в хижа на Полярния кръг), Пиета (Ким Ки-Дук размисли по дилемата парите или живота) до Снежанка (гореща корида с джуджета тореадори Ел Братя Грим) и Ангелският дял (брит хумор с най-доброто малцово уиски в света), но истинския бисер тук е Ръжда и кости – пренебрегваният шедьовър на Жак Одиар, в който си дават любовна среща косатки, инвалидни колички, секс, тайбокс, бедност, Кан и... едно чаровно хлапе.
Киното утре – пътят за достигане на мастърклас степен в голямото кино за много режисьори минава през малки и симпатични филми като Вместо нея, Kolka Cool, Мъртвецът и щастието, Твърдоглавецът, Хичкок, Хищници и Измислената история на Греъм Чапман от Монти Пайтън.
Документално кино – конкурсът в тази категория събира разнородни чешит филми от няколко сфери на нашия живот: Артистът искрено и лично – Антон Корбин изцяло (зад кадър с фотографа и режисьор на Depeche Mode, U2 клипове и филма Контрол за Joy Division) и Ai Weiwei: Never sorry (китайският визуален артист и прочутите му политически акции и инсталации със слънчогледови семки). Историята, това съм аз – Лична вселена (дървото на живота на едно чешко семейство за последните 40 години), Обир:Кой открадна американската мечта? (или истината за световната финансова криза) и Поток на мисълта (или метрото като микросистема). Живот като на кино – дали ще е живописен кастинг (Машина за заличаване на всичко) или труднодостъпни филмови локации (Където летят кондори), историите на принципа "филм във филма" винаги са гъделичкали любопитството. Шарен свят, шарени хора – киното нямаше да бъде същото без чешит герои с пъстри фикс идеи като в Хубаво място, хубави хора (футболен клуб и публичен дом в неочаквана травестит комбинация), Пънкарски синдром (финската банда Pertti Kurikan Nimipäivät, чийто членове боледуват от синдрома на Даун и тяхната единствена диагноза – пънкът), Лунархия! (или какво е да живееш на Земята с поглед, вперен само към Луната) и Комик-кон епизод IV: Надежда за феновете (комикс изложение само за маниаци).
Късометражно кино – традиционният конкурс и тази година включва както игрални (Без заглавие, Дебют, Драсканица, Линда, Парафиненият принц, Скок, Слънце по време на дъжд), така и анимационни (Последна есен, Пианистът, Сиринга, Сътворение) упражнения по стил в късата форма. Да не забравяме и екстремното предизвикателство Sofia Short Challenge 5, в което за 14 дни или 336 часа трябва да бъде завършен и предаден филм или видеоклип по зададена тема.
20 години Рок Филм Фест – В случай, че някой е забравил, че първоначално София Филм Фест тръгва като музикален филм фест, идва и специална панорама с класики на музикалния филм като: Pink Floyd: Стената, Queen в Будапеща'86, Ленард Коен: Bird On a Wire, Neil Young Journeys, Дневник на Уудсток, 200 мотела, Последният концерт на Cream, All My Loving.
Кой?
Гала откриването на феста идва на 7 март с документалния "протест" на Любомир Младенов Витоша (или българският синдром на нонсенс продажбата на всичко родно и ценно за жълти стотинки), а гала закриването на 17 март се пада за премиерата на Любов (или евтаназията като любов... към кинонагради) – поредната абсурд драма на Михаел Ханеке, прясно спечелила Оскар за чуждоезичен филм и куп други призове. Между тези две събития ще се случи раздаването на традиционната Награда на София като носители този път ще бъдат петима души – актьорът Ицхак Финци (представен с минипанорама от класиката Преброяване на дивите зайци и късометражките Вера и Духове в старите къщи на София), режисьорът Коста-Гаврас (със спешъл прожекция на последния му филм Капитал), холандският режисьор и продуцент Йос Стелинг (и премиера на най-новия му филм Момичето и смъртта) и италианските кинобратя режисьори Паоло и Виторио Тавиани, като освен панорама с техни класики (Баща-Господар, Алонзанфан, Добро утро, Вавилон, Чифликът на чучулигите...) Паоло и съпругата му Лина Нери Тавиани ще представят лично Цезар трябва да умре, носител на Златна мечка от Берлинале 2012.
Кога & Къде?
От 7 до 17 март в зала 1 на НДК, Люмиер, Дом на киното, Евро синема, Червената къща, Гьоте институт и Cinema City с допълнителна програма до 24 март
Защо?
.... защото обичаш киното, нали!?
Ръжда и кости
