My Mir

Традициите повеляват в началото на март да никнат кинококичета и филмови минзухари, а тази "реколта" да се нарича София Филм Фест. Ето, че кинопролетта разцъфтява за 17-та година поред от 7 до 24 март.

Какво?

Над 200 заглавия от игралното, документалното и късометражно кино по света и у нас, разделени в няколко секции:

Международен конкурс – наградата за дебютен или втори филм ще бъде оспорвана – като се започне от българските Цветът на хамелеона (режисьорски дебют на оператора Емил Христов със сатирична утопия ала сагата "Държавна Досие сигурност") и Джулай (или Кецове за една нощ/морнинг), мине се през немския Oh Boy (за каръка като нувел ваг съдба), аржентинския Последният Елвис (или хроника на една предизвестена идея фикс), молдовския Панихида (за корените на живота и смъртта), латвийския Мона (за вечната жена вамп) и Празен дом (гастербайтер драми ала Киргизстан), та се стигне до румънския Месец в Тайланд (една Нова година и нови обети), американския Дай плячката! (графити love story), еквадорския Порцеланов кон (или война между баща и синове), британския Чест (или ловци на "любовни глави" в Лондон) и израелския Шаркия (с въпроса кое е по-важно – да бъдеш герой на деня или да запазиш семейния дом).

Цветът на хамелеона

Балкански конкурс – тук освен българския Цветът на хамелеона за награди и аплаузи ще се надпреварват: гръцката драма за меда на човешките взимоотношения L, румънските комедии Всички мои роднини (за семейството – интимно и с отвличане) и За охлювите и хората (или как се спасява завод със сперма донори); турските драми по ръба на толеранса и мечтите Зад хълма, Чистилище и Кръговрат, босненския Кривина (а след войната накъде?), сръбските Кръгове (или срещи с неочакван край във времена на вечни конфликти), Практичен пътеводител на Белград със сълзи и песни (разширяване на еврозоната с 4 любовни истории) и Смърт на човек от Балканите (самоубийство в Белград през уебкамерата на балканския манталитет).

Киното днес – мастер примерите на съвременното кино са много – от прясно наградената със Златна мечка 2013 хроника на малцинственото съвремие Епизод от живота на събирача на старо желязо на Денис Танович и Оскар 2013 претендентите Кон-Тики (епичното плаване със сал на Тур Хейердал през Тихия океан) и Кралски афери (или "има нещо гнило в Дания" и след Хамлет) през Царството на пълнолунието (едно синьо лято ала мастера на абсурдния хумор Уес Андерсън), В бялата пустош (Ничия земя на Танович, ама в хижа на Полярния кръг), Пиета (Ким Ки-Дук размисли по дилемата парите или живота) до Снежанка (гореща корида с джуджета тореадори Ел Братя Грим) и Ангелският дял (брит хумор с най-доброто малцово уиски в света), но истинския бисер тук е Ръжда и кости – пренебрегваният шедьовър на Жак Одиар, в който си дават любовна среща косатки, инвалидни колички, секс, тайбокс, бедност, Кан и... едно чаровно хлапе.

Киното утре – пътят за достигане на мастърклас степен в голямото кино за много режисьори минава през малки и симпатични филми като Вместо нея, Kolka Cool, Мъртвецът и щастието, Твърдоглавецът, Хичкок, Хищници и Измислената история на Греъм Чапман от Монти Пайтън.

Документално кино – конкурсът в тази категория събира разнородни чешит филми от няколко сфери на нашия живот: Артистът искрено и лично – Антон Корбин изцяло (зад кадър с фотографа и режисьор на Depeche Mode, U2 клипове и филма Контрол за Joy Division) и Ai Weiwei: Never sorry (китайският визуален артист и прочутите му политически акции и инсталации със слънчогледови семки). Историята, това съм аз – Лична вселена (дървото на живота на едно чешко семейство за последните 40 години), Обир:Кой открадна американската мечта? (или истината за световната финансова криза) и Поток на мисълта (или метрото като микросистема). Живот като на кино – дали ще е живописен кастинг (Машина за заличаване на всичко) или труднодостъпни филмови локации (Където летят кондори), историите на принципа "филм във филма" винаги са гъделичкали любопитството. Шарен свят, шарени хора – киното нямаше да бъде същото без чешит герои с пъстри фикс идеи като в Хубаво място, хубави хора (футболен клуб и публичен дом в неочаквана травестит комбинация), Пънкарски синдром (финската банда Pertti Kurikan Nimipäivät, чийто членове боледуват от синдрома на Даун и тяхната единствена диагноза – пънкът), Лунархия! (или какво е да живееш на Земята с поглед, вперен само към Луната) и Комик-кон епизод IV: Надежда за феновете (комикс изложение само за маниаци).

Късометражно кино – традиционният конкурс и тази година включва както игрални (Без заглавие, Дебют, Драсканица, Линда, Парафиненият принц, Скок, Слънце по време на дъжд), така и анимационни (Последна есен, Пианистът, Сиринга, Сътворение) упражнения по стил в късата форма. Да не забравяме и екстремното предизвикателство Sofia Short Challenge 5, в което за 14 дни или 336 часа трябва да бъде завършен и предаден филм или видеоклип по зададена тема.

20 години Рок Филм Фест – В случай, че някой е забравил, че първоначално София Филм Фест тръгва като музикален филм фест, идва и специална панорама с класики на музикалния филм като: Pink Floyd: Стената, Queen в Будапеща'86, Ленард Коен: Bird On a Wire, Neil Young Journeys, Дневник на Уудсток, 200 мотела, Последният концерт на Cream, All My Loving.

Кой?

Гала откриването на феста идва на 7 март с документалния "протест" на Любомир Младенов Витоша (или българският синдром на нонсенс продажбата на всичко родно и ценно за жълти стотинки), а гала закриването на 17 март се пада за премиерата на Любов (или евтаназията като любов... към кинонагради) – поредната абсурд драма на Михаел Ханеке, прясно спечелила Оскар за чуждоезичен филм и куп други призове. Между тези две събития ще се случи раздаването на традиционната Награда на София като носители този път ще бъдат петима души – актьорът Ицхак Финци (представен с минипанорама от класиката Преброяване на дивите зайци и късометражките Вера и Духове в старите къщи на София), режисьорът Коста-Гаврас (със спешъл прожекция на последния му филм Капитал), холандският режисьор и продуцент Йос Стелинг (и премиера на най-новия му филм Момичето и смъртта) и италианските кинобратя режисьори Паоло и Виторио Тавиани, като освен панорама с техни класики (Баща-Господар, Алонзанфан, Добро утро, Вавилон, Чифликът на чучулигите...) Паоло и съпругата му Лина Нери Тавиани ще представят лично Цезар трябва да умре, носител на Златна мечка от Берлинале 2012.

Кога & Къде?

От 7 до 17 март в зала 1 на НДК, Люмиер, Дом на киното, Евро синема, Червената къща, Гьоте институт и Cinema City с допълнителна програма до 24 март

Защо?

.... защото обичаш киното, нали!?

Ръжда и кости