My Mir

28 октомври е чуден ден да си спомним лятото, да си пуснем някоя песен от 60-те, да си вържем кецовете и да се отправим към киносалона, за да гледаме...

Какво?

Шестима младежи, един от малкото все още незастроени плажове по родното Черноморие, няколко пазачи, опитващи се да (раз)нарушат идилията на тяхната малка весела "сектичка" и... Въпросът – можеш ли наистина да избягаш от стреса и от скучното, обременяващо те с несвойствени за природата и духа ти неща, като ги замениш с щастието на простото, семпло съществуване? И дали си готов да го понесеш/да го запазиш, ако успееш да го постигнеш?

Кой?

Режисьорите са почти дебютанти – Валери Йорданов (по-познат като актьор, но този път е и сценарист) и Иван Владимиров (някога преди първи асистент-режисьор на Дзифт, спечелил и две локални награди за късометражката си Валсове и танга от село Бела вода). Оператор е Рали Ралчев.

В ролите на търсещите/борещите се пък са Иво Аръков (младообещаващо актьорско лице), Филип Аврамов (приятни роли във всеки трети филм у нас, сниман след 96-а), Иван Бърнев (друг абонат за съвременното българско кино), Валери Йорданов (3 в 1 го играе в този много "негов" филм), Васил Драганов и Ина Николова (освен актриса – аниматор). В каста има още няколко интересни лица, но за отговор на въпроса кой как се справя със задачката ще се наложи да изгледате филма.

Как?

Симпатична история за това как Валери Йорданов нахвърля идеите за сценария между снимките на поредния филм, в който актьорства. Прилична предпремиерна PR-акция – тия големи кецки из кината в София са всъщност тийзър за филма (и са изработени от истински материали, само че в малко по-голям мащаб). Имаше конкурс за дизайн на едноименните и прочее. Освен това филмът имаше премиера на кинофеста в Москва, където даже си спечели награда Бодлив поглед, както се казва "от 8-членното международно жури на Федерацията на руските киноклубове". А, да – и симпатиите на Джералдин Чаплин (като част от журито), която се появи на горепосочените награди с кецове, за да покаже обичта си към не съвсем оценената лента. Любов към Кецове ли бе да я опишеш...

Защо?

Без много мислене е напълно възможно историята да се хареса на всички отегчени, стресирани или претоварени от живота в големия град любители на природата, морето и истинските, човешки взаимоотношения.

На първо четене филмът е нещо като нашенска интерпретация на Плажът с Лео ди Каприо , но "по реални случки", побългарен (без Каприо-то) и вероятно с доста по-малко мистика в сюжета. Някъде там се усещат и нотки от типа: "Да спасим Иракли", „Не освинвайте Карадере" и от сорта. Що-годе иде реч за живот по нашите правила. Затова казано честно, кецовете ми са наред...

Кой?

Естествено, първо са самите Tripрle A, които са до един невероятни (Арабел Караян, Георги Дончев, Александър Евтимов-Шаманчето, Александър Skiller Деянов) и си станахме приятели за 4-те дни заедно. Иначе видеото го измислихме цялото A.S.M.A. крю – Иван Москов, Неделчо Хазърбасанов, Йоана Бузова, Чочо Михайлов и Милена Михайлова. Обаче нямаше да стане без Костадин Fozzie Костадинов (който го монтира), без Тимучин, който направи 3D моментите и без Ники Златанов, който ни помогна всичко в сета да е окей.

Къде?

Сниман е след известно умуване, в една от сградите на братя Василеви (бившият хладилен завод), за което, специални благодарности на Евгений Михайлов. Снимахме с много кеф, много смятане на кадри и сантиметри, ужасно много смях, малко притеснение и мноооого любов. И един Сanon 5dmk2, и сет обективи, и много хора, които помагаха. И много труд, и търпение, и един ipad за синхронизиране на движението на устните.

Как?

Накратко, историята е такава: Арабел и Гошо Дончев гледат клипа на Алекс Жекова (сниман също от A.S.M.A.), звънкат на Иван, след което се срешаме с Арабел, говорим си на англо-български и ни е готино заедно. После A.S.M.A.-та мислим известно време (доста), след което една седмица смятаме с калкулатори и наум, звъним телефони като луди и организираме снимките.

Защо?

Първо, защото stop motion-ът адски ни кефи и е много красиво. Второ, защото оставя усещането за музиката на Tripple A (поне за нас). Има импровизация и разбира се, заради възможността за игри с време и пространство.

Рachanga si , trabajo no – нали е лято :)