Зоран Георгиев е прясно завършил магистър Живопис в НХА и "временно, но трайно" попаднал в "Кутията на Пандора" на съвременното изкуство – неизменно номиниран в шортлистите на последните издания на конкурсите за съвременно изкуство Гауденц Б. Руф, BAZA, MOST... или иначе казано – има гаранция, че ще срещаш името му все по-често.
Ти си... ?
Зоран Георгиев. Художник, който реагира на средата, в която живее.
Автопортрет след нощна смяна, детайл ; 140/120 см, каширана фотография на етал бонд, 2011/2012
В много от своите проекти използваш личен опит (собственият образ, случки от живота...) като акцент. Защо е толкова важно това за теб?
Смятам, че е важно един съвременен художник да е искрен преди всичко. Иначе колкото повече работиш, толкова повече научаваш. Животът е кратък и човек трябва да се отдаде на целите си.
Временно, но трайно е...?
Първата ми самостоятелна изложба в галерия Sariev Contemporary в Пловдив. В нея става въпрос за нещата, които от субективна гледна точка се случват временно, но обективно погледнато продължават да се случват трайно.
България е известна с лицемерна толерантност... сблъсквал ли си се с шовинизъм, национализъм предвид това, че си македонец?
Не съм чул за известната лицемерна толерантност в България. Случвало ми се е да се сблъсквам с такива хора, но аз не съм националист и всякакво зацепване и сляпо вярване в миналото ми се струва смешно и абсурдно. За мен са по-важни постиженията, които се случват в сегашно време.
Кутията на Пандора, инсталация; детайл, товарна количка за пазаруване от ИКЕА, ПДЧ елементи , картонени кутии, мебелен обков и инструкции за сглобяване, 2012
От тази гледна точка доста истинно изглежда инсталацията ти Кутията на Пандора, в която правиш макет за музей на съвременно българско изкуство (доста прилича на ковчег:), който всеки сам да сглоби. Обектът е оформен като продукт, продаван в големи магазини за техника или за дома (с упътване за сглобяване, ползване...) – това означава ли, че съвременното изкуство за теб е преди всичко продукт за продан?
Обектът умишлено е оформен като продукт за масово потребление. С тази инсталация предлагам несъществуващият музей за съвременно българско изкуство като продукт за консумация. Иначе не виждам нищо нередно в това да се печели от изкуство.
Как се вписва серията ти Furniture Paintings в консуматорското общество?
Заглавието на тази серия е Вкусът на масата. Това са картини приличащи на предмети. Ще ви разкажа една история за тази работа. Преди няколко години ходих в една галерия да прибера работите на един приятел от негова изложба. След няколко дни трябваше да се срещна с друг галерист и да му предам картините. Когато галеристът видя картините много се обезпокои заради това, че покритието на рамките беше малко надраскано на няколко места. Каза, че в неговата галерия хората идвали да купуват картини заради рамките. Те трябвало да пасват на цвета на стените им, на мебелите, контактите и така нататък... Това не се случва за първи път. Анди Уорхол казва, че се ужасявал от това, че хората са купували неговата Автомобилна катастрофа в оранжево само заради това, че им пасвала на завесите.
Вкусът на масата, инсталация; 10 картини, смесена техника, различни размери, 2012
В пазара на съвременно изкуство концепцията на даден проект ли е по-важна от това, което се представя като произведение на изкуството?
Според мен важни са и двете. Това е все едно да се питаш дали бялата или черната боя е по-важна в една сива боя.
В тази перпетуум-криза-мобиле идеално влиза "кризисната" ти серия – Натюрморт с касова бележка, Сметкодиск и най-вече кубчето рубик Разходи (най-добрият проект от конкурса Твоето изкуство на съвременната карта) – самият ти успяваш ли да подредиш кубчето на своите разходи?
В България няма пазар за съвременно изкуство. Един млад художник не може да се издържа само с това, което прави. Докато бях студент работих през нощта, за да бъда художник през деня. Сега работя през деня, за да бъда художник през нощта.
Разходи, обект; Рубик куб, 6 касови бележки, 2011
Кинетичната ти скулптура Човек отива на пазар, човек се връща от пазар (движеща се прасе-касичка) е намигане към работа на Деймиън Хърст, какво е отношението ти към гостуванията на негови (и на други артисти от неговия ранг) изложби в София? Имат ли ефект според теб? Ти на кого искаш да видиш изложба тук?
Със сигурност има ефект. Такива изложби се посещават и от хора, които по принцип не ходят по изложби. Бих искал да видя изложби на много съвременни художници като Горан Петеркол, Аниш Капур, Пол Маккарти, Маурицио Кателан, Тим Айтел, Вим Делвоа...
Човек отива на пазар, човек се връща от пазар, обект; керамична касичка, движещ се механизъм, 2011
Сега ти предстои... ?
В момента работя по два проекта. На 7 ноември ще има откриване на изложба в Института за съвременно изкуство ИСИ в София. Както винаги изложбата ще бъде придружена от още една такава в паразитната галерия 0GMS, която се намира в едно от кухненските чекмеджета на института – там ще бъде и моят обект. Другата изложба е кураторския проект Любов на Мария Василева в галерия Райко Алексиев на 12 ноември, който е част от проект на СБХ, в който девет куратори правят изложби в различни галерии в София с обща тема Идея за дом. И двата проекта, които подготвям са инспирирани от реконструирания площад Македония в центъра на Скопие.
Любим предмет/обект от ежедневието...?
Не знам... Винтоверт.
Владееш ли старите градски песни... все пак има един македонски певец Зоран Георгиев, който изпълнява такива?
Ха, слушал съм негови песни. Toй е един от големите певци в бивша Югославия. Разбрах за него от google преди няколко години. То, по телевизиите у нас не можеш да чуеш много образователни неща.
Сладък студентски живот, инсталация, детайл; отливки на шоколадови бонбони от епоксидна смола и хлебарки, кутия за бонбони, текст, 2011
Изложбата Идея за дом: Любов е в галерия Райко Алексиев от 12 ноември до 8 декември 2012
