"Надявам се да служат като политическо изражение, провокиращо катаклизми, така често определящи циклите на Човечеството" ще каже фикционалния архитект Ласло Тот/Ейдриън Броуди в монолога си за същността на Архитектурата и тези думи не само изкусно намигат към една от функциите на Киното, но и великолепно (и метафорично) разкриват защо Брейди Корбей проектира третия си филм Бруталистът като епичен béton brut-монумент (и документ) за Архитектурата на Травмата (никога излекувана и винаги отворено-кървяща), която продължава да сковава в гняв и страх Обществото днес и Света като цяло.
Да, неслучайно именно днес е точното време за появата на Бруталистът, за да конфронтира безумната политика и брутално недодяланата позиция на Тръмп (а и на други световни лидери) към мигрантите (и към различните етноси въобще) – съвсем неприкрити, в чертите на пепеляворусото магнат семейство Ван Бюрен (отиграно чудесно от Гай Пиърс, Джо Алуин и Стейси Мартин) и безочливата им "ние ви толерираме"-реторика, ще разпознаете Тръмп идеята за превъзходство и гранде значимост в собствените очи.
Да, неслучайно откриващата увертюра на Бруталистът ще ви посрещне с цитат от Гьоте – "Никой не е по-поробен от онзи, който се мисли за свободен" – и нестандартен ракурс към Статуята на свободата... да, същата тази статуя, която сме виждали в толкова много филми, само че Обърната с главата надолу като коментар на Обърнатата демокрация в Америка (а и по Света) днес, което неслучайно бетонира позицията на Бруталистът като фаворит за Оскар наградите.
Да, неслучайно Брейди Корбей проектира (дори началните и финални надписи са като чертожна скица, наистина) магнум опуса си Бруталистът по сходен начин (с увертюра и епилог) като предишния си филм Vox Lux, също така на ръба между фикция и реалност, но с прецизни детайли...
Сега архитектурното течение брутализъм (маркиращо 70 години съществуване през 2025-а), опиращо се на Баухаус школата, служи по-скоро като трибют-трамплин за разкриване на опорните точки в историята (предимно американската) на втората половина на ХХ век (от принудителната миграция и оцеляването от Холокоста, през създаването на държавата Израел, до расизма, вътрешните и външни кризи и сбъдването на Американската мечта), разказана през призмата на Новия, американски живот на фикционалния унгарски архитект от еврейски произход Ласло Тот/Ейдриън Броуди (титанично-убедителен, но вече го е играл това в Пианистът със същата Оскар-успеваемост)...
Да, "този филм" сме го гледали многократно и преди, само че тук Целта е друга и въпросите са други... И ако в епилога Бруталистът ще заяви, че "важна е Целта, а не Пътуването", то именно Пътуването е важно за Брейди Корбей и той го пресъздава брилянтно в най-изпипания си (и амбициозен) филм досега – от концептуалното ювелирно използване на VistaVision технологията (доближаваща се до 70мм-та IMAX картина, олè за оператора Лол Кроули, абониран за филмите на Корбей), възникнала точно като брутализма през '50-те, и функционирала до '60-те (въпреки, че и Клети създания използват на места такива кадри);
през едрия план (така характерен за американските епоси) в живия портрет на "отхвърлените" Ласло и съпругата му Ержебет Тот (Фелисити Джоунс вече идеално знае важността на Жената зад Мъжа), на племенницата Жофия/Рафи Касиди, на верния брат по неволя Гордън/Исак де Банколе до визуално зашеметяващото (поглед нагоре, поглед нагоре...) и умело AI използване на части от реални сгради, които да "играят" архитектурното наследство на Ласло Тот...
Да, неслучайно, ние Хората, даваме символна "роля", смисъл и значение на Архитектурата... Както неслучайно Брейди Корбей ще посвети своя béton brut-монумент на Скот Уокър (вече покойния композитор на всичките му филми до Бруталистът), а всеки свой проект ще създава в съавторство (както и в Бруталистът) с жена си Мона Фастволд... Да, неслучайно композиторът тук, Даниъл Блумбърг (работил преди и със Скот Уокър, и с Брейди Корбей, и с Мона Фастволд) ще оперира хем епично-екстатично, хем интимно-катарзисно (а в антракта ще те остави с пиано соло), така че да те накара да усетиш дъха и на стоманата, и на бетона, и на Травмата човешка...
Просто Киното, като Архитектурата, може да превръща лични, интимни изживявания в титанични монументи (и документи) на Духа... Или както казва Бруталистът в епилога на Оскар 2025 наградите: "Важна е..."...
Бруталистът е в кината и на IMAX
