"Кой свят беше по-истински – този вътре в залата или този извън нея?" – въпрос, който звучи все по-актуално в тези пандемични времена, но когато си го задават китайския учен, изследващ наноматериали, Уан Мяо, цинично-грубия полицай Да Шъ Цян и астрофизичката Йе Уън-дзие, значи не става дума за коронавирус... Става дума за трилогията Земното минало и първия том от нея Трите тела (откъсът по-долу), с който китайския писател Лиу Цъсин става първият азиатски лауреат на престижната награда Хюго за научнофантастична литература през 2015-а... Става дума за енигматичната VR (или виртуална реалност) игра Трите тела, за необясними физични явления и планетата Трителия, за военни зони и за нанограниците на...
Из ГРАНИЦИТЕ НА НАУКАТА
Уан Мяо си мислеше, че четиримата души, които бяха дошли за него, оформяха странна групичка: двама полицаи и двама военни. Ако последните бяха от военната полиция, може би щеше да е що-годе в реда на нещата, но те бяха офицери от Сухопътните войски на Народоосвободителната армия.
Още от пръв поглед Уан Мяо изпита неприязнено чувство към полицаите. Всъщност униформеният младеж се държеше доста прилично, но другият с цивилните дрехи беше отвратителен – едроглав, с огромни крайници, навъсено лице, мърляво кожено яке, вмирисан на цигари и с висок и груб глас. За Уан Мяо това беше най-отблъскващият тип хора.
– Уан Мяо? – попита едроглавият.
Директното обръщение го смути, да не говорим, че в същото време онзи си палеше цигара и дори не повдигна глава. Без да изчака отговор, цивилният направи жест на униформения да си покаже полицейската служебна карта. И след като запали цигарата си, направо тръгна да влиза.
– Моля да не пушите в дома ми! – спря го Уан Мяо.
– Извинете, професор Уан – усмихна се младият офицер и в същото време стрелна с поглед другия. – Това е нашият началник инспектор Шъ Цян.
– Хубаво, в коридора тогава! – каза онзи и така опъна, че цигарата изгоря почти до половината, на всичкото отгоре след това не издиша никакъв дим. Врътна леко глава към младия офицер и го подкани: – Питай!
– Професор Уан, доколкото разбираме, напоследък сте влизали в контакт с членове на организацията "Границите на науката", така ли е?
– "Границите на науката" е една от най-престижните научни организации в света. Всичките ѝ членове са известни учени. Защо да не мога да влизам в контакт с напълно легална научна организация?
– Гледай го тоя! – извика Шъ Цян и избълва всмукания дим право в лицето на Уан Мяо. – Да сме казали, че е нелегална? Да сме казали, че не можеш да имаш контакти с нея?
– Добре тогава. Това е лична информация. Не съм длъжен да отговарям на въпросите ви.
– Хайде сега, всичко стана лична информация. Ами нали известен учен като тебе трябва да носи отговорност за обществената безопасност, бе!
Шъ Цян метна фаса, след което извади втора цигара от смачканата си кутия.
– Имам правото да не отговарям. Моля да напуснете! – отсече Уан Мяо и им обърна гръб.
– Я чакай! – спря го Шъ Цян и в същото време махна с ръка към младия офицер. – Дай му адрес и телефон. Следобеда да се разходи.
– Какво означава това? – ядоса се Уан Мяо.
Разправията привлече вниманието на съседите, които запоказваха глави от вратите си.
– Инспектор Шъ! Какво си...? – изстреля ядосан младият офицер и придърпа Шъ Цян настрани.
Очевидно не само Уан Мяо намираше грубите му маниери за неприемливи.
– Професор Уан – побърза да се намеси военният майор, – моля да не ни разбирате погрешно. Следобед ще се проведе важно заседание с участието на няколко учени и специалисти. Дошли сме да ви поканим да участвате.
– Следобеда съм много зает.
– Знаем. Началникът ни вече е уведомил директора на Института за изследване на наноматериали. Заседанието не може да се проведе без вас. Ако действително нямате възможност, ще се наложи да го отложим за удобно за вас време.
Без да кажат нищо повече, Шъ Цян и колегата му се обърнаха и слязоха по стълбите. Двамата военни сякаш си отдъхнаха.
– Какво му става на този? – прошепна майорът на колегата си.
– Той има страшна история. Преди няколко години заради негова намеса в случай на похищение загиват трима заложници от едно семейство. Говори се, че бил близък с мафията и използвал връзките си с едни престъпни групировки, за да се разправи с други. Миналата година осакатил един заподозрян, докато се опитвал да изтръгне самопризнания от него, затова накрая му наложили временно отстраняване...
– И как такъв човек е попаднал във Военния център?
– Началникът лично го е посочил. Явно с нещо се отличава. Но са му наложени строги ограничения. Не му се казва почти нищо освен свързаното с обществената безопасност.
Военен център? Какво беше това? Уан Мяо ги гледаше с почуда.
Колата, в която го качиха, влезе в затворен комплекс, намиращ се в близките предградия. От портата с номер, но без обозначителна табела на институцията Уан Мяо разбра, че това е военна, а не полицейска територия.
Мястото на заседанието беше голяма зала, която учуди Уан Мяо с царящия в нея безпорядък. Цялото пространство беше опасано от кръг нахвърляни компютри и оборудване, заели не само всички маси, а на места и пода, където се преплитаха всякакви електрически и интернет кабели; множество мрежови превключватели бяха оставени направо върху сървърите вместо върху рафтове; тук-там се виждаха прожекционни екрани, които стояха накривени като цигански палатки; цигареният дим се стелеше като мъгла из залата... Уан Мяо се зачуди дали това е споменатият от офицера Военен център. При всички положения едно беше сигурно: тук се занимаваха с нещо, което не им оставяше време за друго.
Временно стъкмената заседателна маса също беше отрупана с всякакви документи и предмети. Присъстващите бяха видимо изтощени, с намачкани дрехи, някои с отпуснати вратовръзки, сякаш бяха будували цялата нощ. Модератор беше един генерал-майор от Сухопътните войски на име Чан Уей-съ. Половината участници в заседанието бяха военни. След кратките представяния Уан Мяо научи, че малка част са полицейски представители, а останалите са научни специалисти като него, между които и няколко учени с голям авторитет, при това в областта на фундаменталните изследвания.
Изненадаха го и четиримата чужденци в залата, но още повече го изненада техният статус – двама бяха военни, съответно полковници от Военновъздушните сили на САЩ и от Британската армия, представляващи на заседанието НАТО; другите двама бяха ръководители от ЦРУ, дошли като някакъв вид наблюдатели.
Уан Мяо виждаше едно и също изражение, изписано върху всички лица: "Направихме каквото можахме. Да се свършва вече, мамка му!".
В същия момент забеляза Шъ Цян, който този път го поздрави любезно. Въпреки това глупавата му усмивка никак не зарадва Уан Мяо. Той не искаше да сяда до Шъ Цян, но друго свободно място нямаше. Не му оставаше друго, освен да се настани там, където цигареният дим беше най-гъст.
Докато раздаваха документите, Шъ Цян приближи глава до Уан Мяо.
– Професор Уан, ти май изследваше някакви... нови материали?
– Наноматериали – отвърна той кратко.
– Чувал съм, че тия джунджурии били адски здрави. Да не ги докопат престъпници?
От полушеговитата му физиономия Уан Мяо не можеше да различи дали говори сериозно.
– В смисъл?
– Хе! Чувал съм, че на една такава играчка с дебелина колкото косъм може да се провеси цял камион. Ако някой бандит си свие малко и си направи нож, ще може да разреже цяла кола.
– Ами! Няма какво да си прави нож. Прокарваш над една улица нишка с дебелина една стотна от косъма и тя ще разрязва всички коли както нож – масло. Че то какво не може да се използва от престъпници? И нож за люспи може!
Шъ Цян извади половината документи от плика, но веднага ги напъха обратно. Явно не го интересуваха.
– Прав си. Даже рибите са способни да вършат престъпления. Имах един случай на убийство... Някаква женка отрязала оная работа на мъжа си. Знаеш ли с какво? Със замразена тилапия от камерата. Шиповете по гърба ѝ стават остри като нож...
– Не ме интересува. Какво сега, затова ли ме извикахте?
– Риба? Наноматериали? Не, не, няма нищо общо с това.
Шъ Цян доближи устата си до ухото на Уан Мяо.
– Няма да ги слушаш тия. Те не ни бръснат за слива. Искат само да измъкнат информация от нас, а нищо не ни казват. Виж ме мен, тук съм вече втори месец, а знам колкото и ти знаеш.
– Другари, да започваме заседанието! – обади се генерал-майор Чан Уей-съ. – Нашата военна зона стана централна за целия свят. Първо ще представя текущата ситуация на всички присъстващи другари.
Понятието "военна зона" обърка Уан Мяо. Направи му впечатление, че началникът явно нямаше намерение да обясни за какво става дума, което всъщност потвърди думите на Шъ Цян. В краткото си встъпление генерал-майор Чан на два пъти каза "другари". Уан Мяо погледна към двамата военни от НАТО и двамата ръководители от ЦРУ. Генерал-майорът май беше пропуснал да каже "господа".
– И те са другари – прошепна Шъ Цян на Уан Мяо, докато сочеше четиримата чужденци с цигарата си. – Поне така им казват всички тук.
Уан Мяо се объркваше все повече. Същевременно не пропусна да отбележи колко зорък е Шъ Цян. – Да Шъ, изгаси цигарата! – каза Чан Уей-съ и наведе глава към документите. – Не се вижда от тази пушилка.
Шъ Цян се огледа, но никъде не видя пепелник, затова пусна цигарата в чаената чаша. И веднага се възползва от възможността да вдигне ръка, за да се изкаже. Още преди Чан Уей-съ да му разреши, той заговори с гръмкия си глас:
– Началник, имам едно искане, което съм повдигал и преди – информационно равенство!
Генерал-майор Чан Уей-съ вдигна глава.
– Не съществува военна операция, в която да се позволява равен достъп до информация. Моля и тук присъстващите учени за разбиране по този въпрос. Невъзможно е да ви предоставим повече от това, което вече знаете.
– Ама ние сме различни – контрира Шъ Цян. – Полицията е част от Военния център от самото му основаване, а даже не сме наясно с какво точно се занимава структурата. Освен това вие в момента ни изтласквате – стъпка по стъпка се запознавате с полицейската работа и един по един ни биете шута.
Другите полицейски офицери в залата му зашъткаха да мълчи. Уан Мяо се учуди, че Шъ Цян си позволява да говори така на висшестоящ. Ответът беше още по-остър:
– Да Шъ, така като гледам, още не си се отучил от старите пороци. Ти имаш ли право да говориш от името на полицията? Заради безразсъдствата ти от няколко месеца си временно отстранен, а предстои и да те изключат за постоянно. Привикал съм те тук заради ценния ти опит в градската полиция. Трябва да цениш тази възможност.
– И какво? – отговори той с грубия си глас. – Значи заслугата ми е тъкмо в прегрешенията ми? Нали разправяте, че всичките ми досегашни действия са все порочни?
– Но опитът ти е полезен – кимна му Чан Уей-съ. – За момента само това е важното, за друго не можем да мислим. Намираме се във война.
– С нищо не можем да се съобразяваме – обади се единият от ЦРУ на перфектен китайски. – Стандартното мислене вече не ни върши работа.
Британският полковник явно също разбираше китайски, защото кимна с глава и каза:
– To be or not to be...
– Какво разправя този? – Шъ Цян попита Уан Мяо.
– Нищо – отговори той механично.
Тези хора като че ли бълнуваха. Война? Каква война? Уан Мяо извърна глава към френските прозорци, през които в далечината отвъд комплекса се виждаше градът – под пролетното слънце автомобили кръстосваха улиците, хора разхождаха кучетата си по полянките, деца си играеха...
Кой свят беше по-истински – този вътре в залата или този извън нея?
Трите тела (превод Стефан Русинов, корица Виктория Стайкова, 432 стр, цена 25 лева) е в книжарниците
