Home / Рубрики / Литература / Цветя на злото | Шарл Бодлер
A+ R A-
26 Май

Цветя на злото | Шарл Бодлер

Оценете статията
(16 оценки)
   
Цветя на злото | Шарл Бодлер илюстрация и фотографии © Misha Mar & MIR

"Поетът е събрат на принца на ятата, сред бурите се носи, стрела не го лови, но долу, заточен сред гмежа на тълпата, крилата исполински му пречат да върви." – крилата, за които говори Шарл Бодлер, се впускат в полет преди 200 години (да, на 9 април тази година, отбелязахме точно толкова от рождението на Бодлер), но размахът им ще продължи поне още толкова, защото какво тук значат някакви си цифри, щом Поетът лети към Вечността... Всъщност, този прочут куплет слага триумфално поан финала на емблематичната поема Албатросът, една от 35-те новодобавени творби във второто издание на Цветя на злото (магнум опусът на Бодлер, събрал приживе почти цялото му творчество), а, днес, 150 години по-късно може да се срещнете (отново) с всепоглъщащата поезия на Бодлер във великолепния превод на Кирил Кадийски и 15-те илюстрации от Улрих Мертенс...

 

 

ХИМH НА КРАСОТАТА

 

От свода чист ли си дошла, или от ада,

о, Красота? С небесен и пъклен взор едни

подтикваш към добро, а друг от теб пропада,

и кой поет ли с вино – кажи – не те сравни?

 

В очите залеза си сляла със зората,

като вечерна буря разпръсваш мирис свеж;

с целувки – тайнствен сок, съсъдът на устата

в прахта героя сваля и вдига плах младеж.

 

fleurk 

От бездни ли дойде, слетя ли от звездите?

Но властваш ти над всички – без чувство за вина;

Съдбата, кyчка зла, те следва по петите

и ти наслука сееш и радост, и злина.

 

По мъртъвци вървиш, о, Красота – с насмешка;

при теб е дивен накит и Ужасът дори,

на хълбока ти горд със страст в игра лудешка

сред скъпите дрънкулки Убийството искри.

 

Към теб, о, свещ, лети наивна пеперуда,

гори, но шепне: "Факел, благословен бъди!".

Любовникът, пъхтящ над дама в треска луда,

напомня смъртник, стиснал ковчега до гърди.

 

Но все едно дали от бездни, от простори,

о, Красота, дошла си! Зъл yрод, нежен цвят!

Нали с очи, с нозе, с усмивка ми разтвори

вратите на безкрая – зовящ, но непознат!

 

Ти – дявол или бог? Чист ангел ли? Сирена?

Да! Все едно, щом с тебе – о, поглед кадифен,

дъх, ритъм, светъл лъч, царица въжделена!

– светът не е тъй грозен, ни бреме всеки ден.

 

 

ЖАЛБИТЕ НА ЕДИН НОВ ИКАР

 

Любовникът на куртизанка

наслади има, пристан тих;

а аз ръцете си сломих,

че исках да прегърна сянка.

 

Осеян със звезди, безкраят

пламти бездънен, но пред мен,

пред моя поглед уморен

слънцата-спомени сияят.

 

icarus

 

Напразно търсих край, преграда

в необозримия простор;

уви, под нечий огнен взор

крилото ми се стапя, пада.

 

И овъглен от свойта страст

към красотата, ще изчезна,

но с името си тая бездна –

мой гроб – не ще даря и аз.

 

 

АЛБАТРОСЪТ


Понякога из път, щом скука ги обземе,

огромни албатроси моряците ловят –

безгрижни спътници, които дълго време

над бездните горчиви след кораба летят,

 

albatros

 

На пода повален между въжа дебели,

той – кралят на лазура! – мълчи скован и плах,

но става и криле огромни, снежнобели

като весла плачевно повлича покрай тях.

 

О, пътника крилат с походка тъй неловка!

Прекрасен в своя полет, как жалък е и вял!

Един му пуска дим в разтворената човка,

а друг след него кyца, моряците разсмял.

 

Поетът е събрат на принца на ятата,

сред бурите се носи, стрела не го лови,

но долу, заточен сред гмежа на тълпата,

крилата исполински му пречат да върви.

 

 

 

 

cover-cvetyanazlotoЦветя на злото (превод Кирил Кадийски, 352 стр, цена 39 лева) е в книжарниците от 4 юни

MIR

Автор: MIR

Напишете коментар

онлайн