Home / Рубрики / Литература / Паломар | Итало Калвино
A+ R A-
02 Авг

Паломар | Итало Калвино

Оценете статията
(16 оценки)
   
Паломар | Итало Калвино фотографии © Misha Mar & MIR

Да, Итало Калвино "Вижда формите, в които човешкият пясък прави опит да се разположи, следвайки определени линии на движение, рисунки с правилен и неправилен контур като праволинейни или кръгообразни следи от гребло..." – откъсът по-долу от неговия последен роман Паломар е поредното доказателство как чрез дзен съзерцание може да намерим своето място на Земята и в безкрайната Вселена... или пък да разберем кое е Греблото, което ни оформя. И ако през следващата година ще отбележим 100 години от рождението на майстора на философската притча Итало Калвино (и 40 години от издаването на Паломар), то в Хаоса, в който живеем все още има надежда "между човечеството от пясък и света от камъни да се установи една възможна хармония"...

 

 

Из Пътешествията на Паломар

ПЯСЪЧНАТА ЛЕХА

 

Малък двор, покрит с едрозърнест бял пясък, почти чакъл, разстлан с гребло на успоредни бразди или концентрични кръгове около неправилно струпани камъни и ниски скали – така изглежда един от най-известните паметници на японската цивилизация, градината от скали и пясък на храма Рьоан-джи в Киото – типична картина на съзерцанието на абсолюта, постижимо с най-прости средства и без помощта на понятия, изразими с думи, според учението на дзен монасите, най-спиритуалистичната будистка секта.

Правоъгълната площ от безцветен пясък е оградена от трите си страни със зидове, покрити с керемиди, отвъд които се зеленеят дървета. Четвъртата страна е заета от дървена стъпаловидна пътека, по която посетителите могат да се разхождат и да поседят. "Ако нашето вътрешно зрение е погълнато от гледката на тази градина – обяснява листовката на японски и на английски, която се предлага на посетителите и е подписана от настоятеля на храма, – ще се почувстваме освободени от относителността на нашето лично Аз, докато усещането за абсолютното ни Аз ще ни изпълни с ведро удивление, прочиствайки помрачените ни умове."

Господин Паломар е склонен доверчиво да последва тези съвети и сяда на стъпалата, наблюдава камъните един по един, следва вълнообразните извивки на белия пясък, позволява на неопределимата хармония, която свързва елементите на картината, да навлезе полека-лека в него.

Тоест той се опитва да си представи всички тези неща така, както би ги почувствал някой, който в самота и мълчание би се съсредоточил да гледа градината в стила на дзен. Защото –забравихме да споменем това – господин Паломар е притиснат на пътеката от стотици посетители, които го блъскат от всички страни, въоръжени с фотоапарати и кинокамери, които си пробиват път с лакти и колене и снимат камъните от всички възможни положения, използвайки естествената светлина или светкавиците си. Прескачат го безброй крака само по вълнени чорапки (както винаги, в Япония обувките се оставят на входа), наставляващи родители тикат многобройните си фамилии към първата редица, тълпи униформени ученици се бутат насам-натам, нетърпеливи да приключат час по-скоро посещението на прословутия паметник, наложено им насила от училище. Прилежни посетители кимат ритмично с глава, докато проверяват дали всичко, описано в пътеводителя, отговаря на истината и дали всичко, което виждат в действителност, е описано в него.

"Можем да възприемем пясъчната градина като архипелаг от скалисти острови в безкрайния океан или като върхове на високи планини, подали се над море от облаци. Можем да я видим и като картина, обрамчена от зидовете на храма, или да забравим за рамката и да си внушим, че морето от пясък се разпростира до безкрая, покривайки целия свят."

palomar1

Тези инструкции за "начина на употреба" се съдържат в листовката и според господин Паломар изглеждат напълно приемливи и лесно приложими, стига човек да е уверен, че притежава индивидуалност, от която да се освободи, и че може да гледа на света от вътрешността на едно Аз, което е в състояние да се разпадне и да се превърне само в зрение. Но именно този начален момент изисква допълнително усилие на въображението, особено трудно за постигане, когато собственото Аз се е затлачило в гъстата тълпа, която гледа чрез хилядите си очи и изминава с хилядите си крака задължителния маршрут на туристическото посещение.

Значи ли това, че на човек не му остава нищо друго, освен да заключи, че мисловните техники на дзен за постигане на крайното смирение, за откъсване от всяко желание за притежание и от гордостта, имат за задължителен фон привилегиите на аристократа, че те предполагат индивидуализма във времето и пространството, хоризонтите на една самота, лишена от страх и тревога?

Но това заключение, което води до обичайната тъга по един рай, изгубен вследствие на ширещата се масова култура, звучи много наивно за господин Паломар. Той предпочита да тръгне по по-труден път, да се опита да долови онова, което дзен градината може да му даде, като я гледа в единственото положение, в което може да бъде гледана днес – изпъвайки врат сред многото други.

Какво вижда? Вижда човешкия род в ерата на големите числа, разпрострял се в една еднообразна тълпа, но все пак съставена от отделни индивиди, като това море от песъчинки, заляло повърхността на света... Вижда света, макар че той му показва само каменните гърбове на своята природа, безразлична към съдбата на човечеството, твърдото си естество, непреклонно пред човешкото възприятие... Вижда формите, в които човешкият пясък прави опит да се разположи, следвайки определени линии на движение, рисунки с правилен и неправилен контур като праволинейни или кръгообразни следи от гребло...

И между човечеството от пясък и света от камъни се установява една възможна хармония подобна на тази между две други, нехомогенни хармонии: едната на онова, което е извън човека, намерила равновесието на силите, несъответстващо на никакъв план; и другата – на човешките структури, която се стреми към рационалност на геометричната или музикалната композиция, но никога не е окончателна...

 

 

 

cover-palomarПаломар (превод Божан Христов, корица Дамян Дамянов, 152 стр, цена 18 лева) е в книжарниците

MIR

Автор: MIR

Напишете коментар

онлайн