Да, в последните години Светът все повече започна да вижда своя Край, а новинарските хроники все по-малко убеждават в противното... Третият роман на Румаан Алам Забравете за света (и едноименния филм по него) също не убеждава в противното, а обяснява тихото идване на Апокалипсиса в три фази (по думите на Джордж Х., един от главните герои тук) – две семейства споделят (по неволя) съществуването си в луксозна къща на Лонг Айлънд, изолирани от Света наоколо след (дез)информационно затъмнение, но обградени от стада елени, ята фламинго и странни феномени... И ако хакването на дигиталния свят (в който живеем) поставя героите тук на ръба на Апокалипсиса от Неведението, то аналоговите предразсъдъци и екзистенц дилеми, които живеят в тях, им залагат по-страшен капан и от липсата на информация... Откъсът от Забравете за света по-долу ни потапя в Света и мислите на Аманда и Клей Санфорд, и техните деца Арчи и Роуз, току-що нанесли се в наетата за ваканцията луксозна къща, малко преди да се сблъскат със Света на собствениците на къщата, чернокожото семейство Скот, за да стане ясно, че в генотипа на Човека и Света са закодирани и гените на... Самоунищожението...
3
АМАНДА ПРЕДЛОЖИ ДА ОТИДЕ ЗА ПРОДУКТИ. На идване бяха минали покрай един магазин и тя стигна дотам по памет. Караше бавно, със свалени прозорци. Магазинът бе прохладен, лампите светеха ярко, пътеките бяха широки. Аманда купи кисело мляко и боровинки. Купи пуешко филе на резени, пълнозърнест хляб, зърнеста горчица с цвят на кал и майонеза. Купи картофен чипс, тортила чипс и салса с кориандър в бурканче, въпреки че Арчи отказваше да яде кориандър. Купи органични хот-дози и евтини хлебчета, както и същия кетчуп, който купуваха всички. Купи студени твърди лимони, газирана вода, водка "Титос" и две бутилки червено вино от по девет долара. Купи сухи спагети, масло и глава чесън. Купи нарязан на едро бекон, килограм брашно и кленов сироп за дванайсет долара във фасетирана стъклена бутилка в каквито обикновено слагат евтини парфюми. Купи половин килограм толкова силно кафе, че го надушваше през вакуумираната опаковка, и филтри за кафе четвърти размер, направени от рециклирана хартия. "Важно ли е за вас"? Да, за нея беше важно! Купи три пакета салфетки, слънцезащитен спрей и алое, защото децата бяха наследили бледата кожа на баща си. Купи от онези ефектни крекери, които слагаш на масата, когато идват гости, и крекери "Риц", които всички харесваха много повече; купи натрошено бяло сирене чедър, силно чеснов хумус и шпеков салам, и от онези моркови, които, докато ги изчистиш със стъргане, остават с големината на детски пръстчета. Купи пакети с курабийки от марката "Пеперидж Фарм", три големи кутии от политически осъзнатия сладолед "Бен енд Джери", готова смес за бисквитена торта "Дънкан Хайнс" в кутия, буркан шоколадова глазура, също "Дънкан Хайнс", с червен пластмасов капак, защото родителството я бе научило, че в дъждовните дни по време на почивката им – каквито със сигурност щеше да има – могат с лекота да се запълнят няколко часа с направата на торта от готова смес. Купи две сочни зелени тиквички зукини, пакет грах и зеле кейл, което бе толкова зелено, че изглеждаше почти черно. Купи бутилка зехтин и кутия с понички "Ентенман" с различна глазура и поръска, и връзка банани, и торба бели нектарини, и две пластмасови тарелки с ягоди, дузина кафяви яйца, пластмасова опаковка с предварително почистен спанак, маслини в найлонов плик, няколко зелени домата, увити в намачкан целофан в необичайни цветове – мраморнозелен и яркооранжев. Купи килограм и половина смляно говеждо и две опаковки питки за хамбургери, чиито дъна бяха изцапани с брашно, и буркан с туршия местно производство. Купи четири броя авокадо и три лайма, и връзка кориандър с изцапани с пръст стръкове, въпреки че Арчи отказваше да яде кориандър. Сметката беше повече от двеста долара, но все тая.
– Ще ми е нужна помощ.
Хлапакът, който прибираше покупките в кафяви хартиени пликове, вероятно учеше в гимназията, а може би не. Жълта тениска, кестенява коса, самият той някак си квадратен, сякаш са го изрязали от едно парче дърво. Имаше нещо предизвикателно в начина, по който се движеха ръцете му, но ваканцията влияе така на хората, нали, наелектризира ги, прави всичко възможно, сякаш казва: Ето, можеш да имаш живот, напълно различен от този, който обикновено обитаваш.
Тя, Аманда, можеше да е майка изкусителка, засмукала горещия език на постюношата на паркинга на магазина "Спри и купи". Или можеше да е просто поредната жена от града, харчеща твърде много пари за твърде много храна. Момчето, или може би все пак младият мъж, сложи торбите в количка и последва Аманда на паркинга. Натовари ги в багажника и тя му даде банкнота от пет долара. Двигателят работеше на празен ход, а тя остана в колата, за да провери дали телефонът ѝ улавя сигнал, и изпита прилив на ендорфин от пристигащите имейли – Джослин, Джослин, Джослин, директорът на тяхната агенция, един от клиентите, две писма, изпратени до целия офис от главния проектен мениджър. Усещането бе почти толкова сексуално, колкото онова припърхване по момчето с торбите. На работа не се случваше нищо особено, но беше облекчение да го знае със сигурност, вместо да се притеснява излишно. Аманда включи радиото. Смътно си спомняше песента, която звучеше. Спря на бензиностанцията и купи на Клей пакет "Парламент". Бяха на почивка. Тази вечер, след хамбургерите, хот-дозите и тиквичките на скара, след купите сладолед с натрошени бисквитки и – защо не? – няколко нарязани ягоди, може би ще се чукат – нямаше да правят любов, това е за вкъщи, шибането е за ваканциите, тогава хората са потни и влажни, и съблазнително непознати в чуждите чаршафи от "Потъри Барн", а след това ще излязат навън, ще се потопят в отопляемия басейн и ще оставят водата да ги измие, ще изпушат по една цигара и ще разговарят за това, за което си говорят двойките, когато са женени толкова дълго, колкото те: финанси, деца, страстната им мечта за недвижими имоти (колко хубаво би било да имат къща като тази!). Или няма да говорят за нищо, другото удоволствие на дългия брак. Ще гледат телевизия. Тя потегли обратно към боядисаната тухлена къща.
4
КЛЕЙ ЗАВЪРЗА ХАВЛИЯ НА КРЪСТА СИ. Жестът, с който се отваряха двойните врати, бе грандиозен сам по себе си. Вътре беше студено, а навън много горещо. Дърветата бяха подрязани, за да не хвърлят сянка върху басейна. От цялото това слънце на човек му се замайваше главата. Мокрите крака на Клей оставиха следи по дървения под, които изсъхнаха за секунди. Той мина през кухнята и излезе през страничната врата. Извади цигарите си от жабката и се намръщи заради малките камъчета от чакълестата алея, забили се в стъпалата му. Седна на предната поляна в сянката на едно дърво и запали цигара. Може би трябваше да се почувства зле заради прегрешението си, но тютюнът бе в основата на американската нация. Пушенето го свързваше със самата история! Това беше патриотичен акт, или поне някога е бил такъв, като притежанието на роби или убийството на индианци.
Беше му приятно да седи навън, почти гол, слънцето и въздухът върху кожата му напомняха, че е просто едно обикновено животно. Можеше да седи там и напълно гол. Наоколо нямаше други къщи, нямаше признаци за човешки живот, с изключение на една фермерска барака на около километър назад по пътя. Имаше моменти, когато всички от семейството бяха голи заедно и кльощавият и кикотещ се Арчи споделяше ваната с родителите си, но хората надрастват такива неща, освен ако не са хипита. Не чуваше децата да се движат в басейна. Къщата между него и тях не бе особено голяма, но дърветата поглъщаха шума им, както памукът попива кръвта. Клей се чувстваше в безопасност, обичан, приласкан, валът от жив плет държеше света на разстояние. Представи си сцената така, сякаш се разиграваше пред очите му: Аманда, носеща се върху надуваемия дюшек, опитваща се да изглежда достолепно (което бе трудно, дори на патиците не се удава; носенето по вълните по някакъв начин винаги е смешно), докато чете списание "Ел". Клей развърза кърпата и се отпусна. Тревичките под гърба му го бодяха. втренчи се в небето. Без да се замисля – но също така и отчасти мислейки за това, – усети как дясната му ръка се спуска към предната част на банските му "Джей Крю" и опипва измръзналия му и свит от водата пенис. Ваканциите винаги действат възбуждащо.
Клей се чувстваше лек, свободен, макар че и по принцип не беше особено окован от някакви свръхтежки отговорности. Трябваше да прегледа една книга, за да напише рецензия за "Ню Йорк Таймс", и си бе донесъл лаптопа. Нужни му бяха само деветстотин думи. След няколко часа ще сложи семейството си да спи, ще напълни чаша с лед и водка, ще седне без риза на верандата, светлината от лаптопа ще осветява нощта, той ще изпуши няколко цигари, мислите ще нахлуят в главата му и тези деветстотин думи ще дойдат. Клей беше усърден, но и (той бе наясно) малко мързелив. Искаше да бъде помолен да пише за "Ню Йорк Таймс", но всъщност никак не му се пишеше. Той бе на пълен щат, а Аманда имаше титла "директор", но в дома си нямаха такива идеални подове и централен климатик. Ключът към успеха беше да имаш преуспели родители. Все пак сега можеха да се престорят, че са собственици на тази къща поне за една седмица. Пенисът му рязко се насочи към слънцето, йога поздрав, подскочи, след което се втвърди, очарован от привлекателността на къщата. Мраморни плотове и пералня "Миеле" и ерекцията му вече бе пълна, а членът му се преметна над корема му като търсещата игла на компас. Виновно загаси цигарата си. Никога не оставаше без ментови бонбони или дъвка за по-добър дъх. Завърза отново хавлията около кръста си и влезе в къщата. Кофата за боклук бе на колелца под кухненския плот. Клей постави фаса под струята на чешмата (представяте ли си да изгори къщата?), след което го зарови най-отдолу в боклука. В стъклен дозатор до мивката имаше лимонов сапун. През прозореца Клей виждаше семейството си. Роуз се беше унесла в някаква своя игра. Арчи правеше набирания на трамплина за скачане и кльощавото му тяло се издигаше непохватно към небето, костеливите му рамене бяха порозовели като недопечено месо.
Понякога, гледайки семейството си, Клей изпитваше онова желание, сещате се, да направи нещо за тях. Ще ви построя къща или ще ви изплета пуловер, каквото е необходимо. Преследват ни вълци? Ще направя мост от тялото си, за да преминете това дере. Те бяха най-важното нещо за него, но разбира се, не го осъзнаваха, защото такъв е родителският договор.
Клей намери някакъв бейзболен мач по радиото, макар да не се интересуваше от бейзбол. Описанията му действаха успокояващо, все едно водещият му четеше приказка за "лека нощ". Хвърли два пакета сурово месо в голяма купа – Арчи щеше да изяде три хамбургера – и наряза на кубчета бял лук, сложи и него и щипка сол, и черен пипер, добави и капка сос "Уорчестър" така, както човек си слага парфюм на китката. Оформи месото за бургерите и го подреди в чиния. Наряза сирене чедър, разряза питките на две. Хавлията падаше от кръста му, затова отми суровото месо от ръцете си и я завърза по-здраво. Напълни стъклена купа с картофен чипс и изнесе храната навън. Всяка стъпка му се струваше позната, сякаш цял живот бе приготвял летни ястия в тази кухня.
– Вечеря след няколко минути! – провикна се той. Никой не реагира. Клей включи газта и използва дългата запалка, за да разпали пламъка. Полугол, наблюдаваше суровото месо и си мислеше, че сигурно прилича на пещерен човек, някакъв отдавна забравен човешки прародител. А кой може да каже със сигурност дали точно на това място някога, в древни времена, не бе стоял наистина друг човек? Хилядолетия по-рано или дори само преди векове – ето, гол до кръста ирокез, с кожена препаска на бедрата, разпалва огън, за да може плътта от неговата плът да се нахрани с плът. Тази мисъл накара Клей да се усмихне.
Забравете за света (превод Паулина Мичева, корица Стефан Касъров, 280 стр, цена 22 лева) е в книжарниците
