В седмичния ни джубокс зимата на нашето (не)доволство звучи като:..
Romare – Projections
Кой? – Арчи Феърхърст, лондонски калейдоскоп бийтмейкър, който неслучайно заема артистичното си име от художника, колажист и икона на афро-американската култура Ромаре Биърдън.
Какво? – бийт колаж както за душата, така и за краката – да, неслучайно в артуърка на дебютния си албум Арчи прави поклон към творбите на Биърдън, защото на принципа на колажа тук семпли от хаус, техно, афробийт, фънк, соул и джаз се оплитат в брилянтно цяло, така че тракове като Motherless Child, Prison Blues, Work Song, Roots, Jimmy's Lament, Nina's Charm и Rainbow да се превърнат в истински оди на радостта от живота.
Кога? – идеален денонощен саундтрак дори за зимата, а Motherless Child вече звучи като хит на лятото.
Защо? – "You Got Money, I'm Your Honey" гласи семпъла в The Drifter, а Romare е бръкнал дълбоко в кацата с меда.
Bob Moses – All in All
Кой? – Том Хауи и Джими Валънс, канадско дийп хаус дуо със сантименти към Darkside соула.
Какво? – best of колекция за клубен романтизъм или както добре го казва заглавието, тук (всичко на всичко) са събрани всички ЕР записи на Том и Джими досега – от зарибяващо дебютните Hands To Hold, It's Gone и Too Close For Comfort, през инди пробивните All I Want, Winter's Song и Stealing Fire до хитовите Grace и I Ain't Gonna Be The First To Cry.
Кога? – като стъпки в снега, траковете тук оставят следи в зимните следобеди до падането на нощта, когато I Ain't Gonna Be The First To Cry на дансинга, нали!?
Защо? – "We are Not Alone in the Evening" пее Том Хауи и Bob Moses наистина събират в едно романтично цяло клуба на самотните денс сърца.
Ibeyi – Ibeyi
Кой? – Лиза-Кейнде и Наоми Диаз, секси френско-кубински близначки (Ibeyi означава именно близнаци на езика Yoruba), в чийто вени тече кахон кръвта на кубинския перкусионист Анга Диаз.
Какво? – йоруба серенада за кахон, пиано и два гласа – да, характерната за Карибите религия Yoruba движи ритъма в дебюта на Лиза (по-малката близначка, каквото означава името Кейнде) и Наоми както в песни-мантри за божества като Ellegua и Oya, така и в реквиемните Think of You, Mama Says и бонус трака Chains (които изплакват загубата на баща им Анга Диаз, когато са на 11) или фаталната раздяла с по-голямата им сестра в едноименната Yanira. Кахон близначките Диаз, обаче, почитат колкото смъртта, толкова и живота в екзистенц оди на радостта като River, Stranger/Lover и Ghosts, които оставят призраците на миналото да почиват в мир и гледат с щастие напред.
Кога? – в следобедния залез на деня, когато духовете на нощта шушнат защо да чакаме следващия ден.
Защо? – винаги има място за жизнеутвърждаваща кахон мистика на ръба между живота и смъртта.
José González – Vestiges & Claws
Кой? – Хосе Гонзалес, шведският мастер бард на акустичната фолктроника с ореол от куп странични проекти.
Какво? – акустична екзистенц мантра за малките неща, които рисуват голямата картина на живота като в интимните Leaf Off/The Cave, Every Age, What Will и Stories We Build, Stories We Tell, които продължават традицията на Хосе триото Junip да задават непосилно леко важни въпроси за битието.
Кога? – "Make The Light Lead You Out" лее като мантра Хосе и именно нещо такова трябва да чуеш сутрин, за да събудиш вярата и желанието за живот.
Защо? – колкото повече се питаме за непосилната красота на битието, толкова повече ще разберем What Will Be Our Legacy, както пее Хосе.
THEESatisfaction – EarthEE
Кой? – Кет Харис-Уайт и Стас Айрънс, дамско инди-хоп дуо от Сиатъл, надянало кадифената ръкавица на афро-бийт-футуризма.
Какво? – хипноза сесия за афро-футура феминисти или "сестрите по орбита" на Shabazz Palaces в акция – да, дуото Shabazz Palaces не само стои зад пробива на Кет и Стас като ги канят в дебютния си албум Black Up, не само връщат гост-визитата във втория албум на THEESatisfaction "сестрите" си, но и в парчета като Planet For Sale, Blandland, Fetch/Catch, Nature's Candy, WerQ, Sir Come Navigate и Recognition, Кет изпява, а Стас рапира всичко онова, което е в Shabazz Palaces главите. Само, че от женска гледна точка.
Кога? – на предела между деня и нощта, когато нищо не е просто черно или бяло.
Защо? – "No Work Goes Without Recognition" шепнат като мантра THEESatisfaction и да, няма как да останат без признание за паметника на Жената в афро-бийт-футуризма.
Snow Ghosts – A Wrecking
Кой? – Рос Тоунс а.к.а Throwing Snow и Хана Картрайт а.к.а Augustus Ghost, в компанията (от миналата година) на инструменталиста Оливър Ноулс, в една авантюра от тъмната страна на световните морски легенди.
Какво? –. зимното море на нашето крушение – да, още в дебютното си ЕР, Рос и Хана бяха Lost At Sea, темата се прокрадна и в първия им албум A Small Murmuration, но сега и от артуърка на албума, и от самите парчета в него сякаш зловещо свисти прибоя на пустото, зимно море. Онова, което шепти величието си (A Wrecking Part I & Part II и Angry Seas), онова море, което изхвърля на брега истории за отнети животи (The Wreck, On Knives и The Fleet наистина звучат като пукащия метал на погълнатите от водовъртеж кораби), онова море, което определя вечния кръговрат на живота с непреходното темпо на вълните си и песни като Circles Out Of Salt, Bowline и Drought.
Кога? – при пълнолуние, когато само ореолът на Луната показва къде свършва морето и къде започва нощта.
Защо? – да, светът ни е в такова състояние, че ако беше кораб, то той отдавна е корабокруширал, така както брилянтно го описват Snow Ghosts, докато накрая не останат само World Ghosts на дъното.
