Рубриката ни 3 в 1 този път се гмурва дълбоко в Бермудския триъгълник на нео-соула, където Гласът е Компас, а Душата – Кораб.
Jordan Rakei vs 
Jabu vs 
Moses Sumney
Кой? – Джордън Ракай, новозеландец по рождение, нео-соул гражданин на света по призвание; Моузис Съмни, черният Гана ангел на соула от Ел Ей; Jabu или Бристол соул триото на Алекс Рендъл, Джасмин Бът и Амос Чайлдс – географско-музикално погледнато, три посоки на света и на фючър соула, очертаващи Бермудски бийт триъгълник, където Душата ти ще се загуби... с кеф.
Какво? – Гласовете Ви Чувам – да, на пръв поглед/слушане албумите Wallflower (на Rakei), Aromanticism (на Sumney) и Sleep Heavy (на Jabu) се движат по различна нео-соул траектория, но ако се вслушате/вгледате по-внимателно ще усетите как всичко се събира в една точка – Гласът.
Онзи Глас, който води за ръка бийт и инструментариум в една обща посока и цел... Онзи Глас, който е последен пристан за всичко най-лично, интимно, съкровено и далеч от колективните илюзии, лъжи и драми – неслучайно и трите албума са интровертни, развенчаващи Любовта като мит и злоупотребата с емоджита, тази душевна анестезия на нашето време... Онзи Глас, който е компас за Душата в Океана на Хаоса...
Сякаш затова след еклектиката на дебютния Cloak, Джордън се лишава от гост-музиканти като Ричард Спейвън (чийто соло албум също е бисер, та свети) и Remi, ограничава колаборациите до заглавното Wallflower (с Kaya Thomas-Dyke), фокусира се жанрово ала Джейми Уун и излива света си в Goodbyes, Nerve, Sorceress, Chemical Coincidence и May, а това е свят, който ще поискаш да бъде и твой Hiding Place.
Именно нещо такова прави и Моузис Съмни в дебюта си Aromanticism, далеч от сравнения с Принс и Ник Хаким, например, далеч от емоджитата, имитиращи емоции и чувства (оттук и заглавието, нали) – Don't Bother Calling, Plastic, Stoicism, Make Out in My Car и емблематичните Doomed, Indulge Me и Lonely World са истински, неподправени, понякога епични, понякога интимни... също като Гласът, който ги изпява.
Всичко казано дотук се събира перфектно в здрач-соул триото на вокалистите Алекс Рендъл и Джасмин Бът (да, хармонията не е дуетна, а в едно прекрасно ин и ян цяло) и бийт ноар усета на продуцента Амос Чайлдс – Let Me Know, Fool If, On, Wounds, Which Way, Give и брилянтното Get To You следват Кораба на Душата като делфини (с винилов пук и шепот), за да откриеш Бермудския триъгълник между Джейми Уун, Massive Attack и техния роден бристолски колектив Young Echo, където да се изгубиш... с кеф.
Jabu ®
Кога? – когато разцъфне Wallflower и замирише на Aromanticism, та Душата ти да полегне и да Sleep Heavy... или иначе казано, в онези есенни следобеди когато търсиш с поглед брега на Другия, но за да стигнеш до него първо трябва да опознаеш добре себе си.
Защо? – защото Гласът е компасът, който ще те води през Океана на Хаоса до бреговете на Другия.
