Да, Той отново е тук! Отново с брилянтен глас, отново с превъзходен английски хумор, с чисто нов (алилуя) втори албум Making Time и с нов, втори концерт в България – говорим с Гласът на британския неосоул Джейми Уун за това как се инвестира Време, за това как се влиза в Мача след полувремето и за...
Хей Джейми, помниш ли първия си концерт в София?
О, да, абсолютно. Беше хубав концерт. Необичаен, но хубав – беше в нощен клуб, доста задимен, така че се чувствах като диджей, хаха... като Дейвид (Pearson Sound), който беше с нас. Сега, обаче, няма да е толкова клубно. Идвам с цял бенд, шестима души сме...
Да, може ли да ни опишеш бенда си? Защо избра да свириш точно с тези музиканти?
Въпрос на взаимно доверие, а и аз наистина харесвам начина, по който свирят. Нямам нищо против да прекарвам цял ден с тях, без да ми се прииска да ги убия..., което е много важно, хаха... Барабанистът Дан Сий и басистът Дан Гулино ги познавам от доста отдавна, още преди издаването на първия ми албум сме свирили заедно и е чудесно, че го правим отново заедно. Двамата са намерили и перфектния синхрон, който е много важен за ритъм секцията. Кийбордистът Чарли Плат го познавам още от училище – страхотен приятел и джаз пианист. Нови за мен са двамата беквокалисти, с които работя едва от няколко месеца – Мишак Бродерик и Уилсън Ати, и двамата имат чудесни гласове и добавят нужната по-силна енергия, защото в новия ми албум има доста беквокали, които се чудех как ще изпълнявам на живо, но ето, че сега имам двама страхотни беквокалисти, които пасват идеално на моя тембър и на общия саунд.
Много ми се искаше да взема и Дейв Окуму, който свири в някои тракове от новия албум, но той е зает човек – все пак и с неговата банда The Invisible ще издават скоро албум. Ройс Ууд Джуниър, с когото бяхме заедно предния път, също се включи в албума, но той издаде чудесен дебютен албум и сега се занимава с промотирането му, така че няма възможност да ходи на турнета с мен.
Май се получи, така че You've walked when You shoulda run... защото, днес, всеки, който постигне успех опитва на всяка цена да яхне вълната и кинтите, опитва всякакви трикове, за да запази публичното внимание... Всички освен теб! Защо изчезна в един момент?
Хахаха... Винаги ми се е струвало, че има нещо uncool в това да бъдеш прекалено известен.
Да не би да си олдскул пич, който говори само тогава, когато има да каже нещо?
О, да, не бих могъл да го кажа по-точно. Нямам никаква полза от това да бъда просто известен, заради самата известност. Искам да говоря само чрез музиката, която правя. Опитвам се сам да предизвиквам себе си, за да се развивам музикално, защото ако не поспреш за малко, не се огледаш и не си зададеш някои въпроси, то ще продължиш да правиш едно и също нещо постоянно, а това е доста отегчително за всички.
Хубавото на това да се откъснеш за известно време е, че хората те помнят някак по-добър, отколкото си в действителност, хаха... Все едно си контузен футболист, чието завръщане в отбора, след дълга пауза, всички очакват с голям интерес и не спират да му повтарят: "О, ще бъдеш страхотен!", хаха... Всъщност, щастлив съм, че изобщо на някой му пука, че се завръщам. Благодарен съм, че хората ме помнят и искат да чуят новия ми албум.
Е, все пак не изчезна съвсем... записа парчета за албумите на Disclosure, Paul White, Portico, Darkstar... Не те ли разсея това от записването на втория албум или напротив, даде ти нова гледна точка, нова музикална посока?
Човек трябва да пробва различни неща, а и аз обичам да работя с други хора, особено когато виждам, че се получава добре. Харесва ми да споделям визията за нещата на други хора, да помагам за нейното обогатяване... А и да бъда по-спонтанен, защото в тези случаи трябва да работиш по-бързо, съобразявайки се с чужд график и начин на работа... Все пак, не мога да очаквам хората да го правят за моите албуми, без да познавам обратната страна на монетата, без да познавам какво е усещането за колаборация... С Пол Уайт, например, записахме доста неща за Making Time, но в албума влезе само Thunder. Обаче, със сигурност, искам да работим и в бъдеще заедно... той е страшен, истински експериментатор... един от най-фриволните духове в музиката, които съм срещал.
В първия сингъл от Making Time пееш: Come back, Body's aching, From the want and the waiting... Never been so inside it... така ли чувстваш завръщането си?
Хаха, Sharpness е любовна песен, нали знаеш... За една жена е, но да, и музиката може да бъде любовница, хаха. Има други песни в албума, които говорят за това завръщане. Всъщност, албумът се казва Making Time поради няколко причини – в него обръщам голямо внимание на груува, на ритъма като лично изразяване на усещането за време и на начина, по който минаваме през него. Естествено, заглавието може и да се приеме като заигравка със забавянето на албума, но отделих толкова време на записите, за да се получат такива, каквито исках. Все пак, времето е най-ценния ни ресурс – когато имаш основните неща, когато имаш покрив над главата и храна на масата, тогава трябва да помислиш как да инвестираш времето, с което разполагаш. Времето се превръща в най-големия лукс, но и същевременно в най-ценния ресурс, с който разполагаме днес и трябва да го използваш добре, за да постигнеш нещо. Да създаваш възможности, да инвестираш добре времето – в музика, в моя случай – с надеждата, че тази инвестиция ще ти се отплати добре един ден.
Тази идея за инвестиране на времето промени ли начина, по който правиш музика?
Спрях да се опитвам да правя всичко сам. Започнах да разчитам на хора, които са страхотни в областта, в която работят. Реших, че е време да оставя техническата част в техни ръце, а аз да се концентрирам върху музикалните идеи. Затова по Making Time работих с Lexxх, който е невероятен саунд инженер. Обожавам начина, по който записва и миксира звуците. Оказа се, че споделяме и общ вкус към музиката, която слушаме, към определен тип вибрации в саунда, който търсим, така, че в един момент си казах: "О, боже, точно такъв човек ми трябва, къде е бил през целия ми живот", хаха...
Обложката на Making Time е интересна – сякаш обектите (камъни, листа, дърво...) са замръзнали във времето...?
Да, направихме я с Дънкан Белами от Portico. Искаше ми се по някакъв начин да отразява процеса на създаване на албума – използването на обикновени, семпли елементи, но внимателно подбрани и подредени. А и през цялото време, докато записвах албума, си го представях и исках да звучи като да е част от природата, въпреки, че го записахме в Konk Studios, близо до къщата ми в Северен Лондон. Всъщност, всички тези предмети от корицата ги намерихме в градината на къщата.
Има ли песен от Making Time, с която особено се гордееш?
Няколко са и по различни причини се радвам как се получиха, но съм особено доволен как звучи Dedication. Получи се от един спонтанен джемсешън с моята група, записахме я от първия път... нали знаеш, от онези специални моменти, когато всичко се получава от раз, а след това бързо написах и текста към нея.
На кого или на какво е посветена Dedication?
Посветена е на предците – всички онези, които не са получили признание и сега са забравени, но винаги са правили музика, заради самата музика. Не просто заради слава или пари.
Sharpness, Thunder, Skin, Message, Forgiven, Dedication... продължаваш да държиш песните ти да имат заглавия от по една дума... Защо?
Хм, просто така ми харесва – да са кратки, ясни и запомнящи се. Като медитация върху една дума е. Така повторена, всички различни смисли на една дума добавят ново значение, дори такова подсъзнателно, каквото думата няма първоначално. А и колкото повече думи има в заглавието, толкова по-малко остава за въображението.
Кой е звукът, който влияе най-емоционално върху човека, според теб?
Човешкият глас. Дори и да отнемеш всички инструменти от човека, ще му остане гласа, с който пак може да създава музика. Гласът и ритъмът са тези първични неща, върху които се гради цялата музика.
Да, ти самият използваш гласа си като инструмент... дори можеш да изпееш женски вокални партии като в кавъра на Try Again на Aaliyah? Защо го направи?
Винаги съм харесвал тази песен. Бях тийнейджър, когато излезе, а аз тогава си падах по китарна музика, не слушах подобни неща, а и като цяло, по онова време, в Англия не се слушаха толкова много и различни стилове, колкото сега... Oбаче, още първия път като я видях по MTV, адски ми хареса, без дори да знам защо... Стори ми се от онези специални песни, които като чуеш за първи път и си казваш "уау". Затова, когато от BBC Radio 1Хtra ме помолиха да си избера някоя песен от последните 20 години, на която да направя кавър, веднага се сетих за Try Again.
А има ли глас в съвременната музика, който особено харесваш?
О, да, много са. Джоно Маклиъри, с когото сме добри приятели... Също така Билал, а това, което Омар може да прави с гласа си е направо невероятно.
Имаш песен, която се казва Message, та кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес – да шепнеш или да крещиш?
Аз вярвам в шепота. Но има случаи, в които трябва и да крещиш. Няма правилен или грешен начин, просто защото колкото и ясно послание да имаш, винаги ще има някой, който ще го разбере различно от това, което си желал. Затова, просто общувай колкото се може по-ясно, опитвай се да бъдеш възможно по-добър човек и това, което искаш да кажеш може и да стигне до хората.
