Depeche Mode – Memento | iroM
Кой? – Дейв Гахан и Мартин Гор, титанично Д+М дуо с над 40-годишна синтпоп митология.
Какво? – Ангели | ДоМ – когато погледнеш корицата на новия ДМ албум Memento Mori няма как в съзнанието ти да не изплува филмовата класика Криле на желанието на Вим Вендерс (неслучайно, Дейв и Мартин обявиха 15-ия си албум именно в Берлин, нали)... по същия начин както иконичния образ на Мартин Гор с ангелски криле (които често носи на ДМ концертите) ще намигне към думите Watch Another Angel Die от Wagging Tongue (единственото написано тук в комбина и от Дейв, и от Мартин) – да, Memento Mori (с красноречивото си заглавие) е белязан от внезапната смърт на ключова ДМ фигура като Анди Флетчър (синт на праха му), но думи като Everybody Says Goodbye (от емблематичното Ghosts Again) или епичния припев на великолепно откриващото My Cosmos Is Mine (No War... No More... No Fear... Not Here... No Final Breaths, No Senseless Deaths...) говорят не толкова за катарзисно преодоляване на акта на Смъртта, колкото за портрета на Света днес, пост-пандемично преминал в състояние на глобална Война...
Да, Memento Mori не е просто A Place to Hide the Tears that You Cried, а по-скоро е добре намерената визуална метафора (и реплика на филмовата Бергман класика Седмият печат) от видеото към Ghosts Again – светът е шахматна дъска, на която Дейв и Мартин разиграват символи и фигури със Смъртта... Фигурите, които помагат на Дейв и Мартин в тази метафорична игра са добре познатия продуцент (и на предишния Spirit албум) Джеймс Форд от електронното дуо Simian Mobile Disco, неговия синт-асистент Марта Салони (чуйте финалното Speak to Me) и неочакваната текстова подкрепа на Ричард Бътлър (фронтменът на Psychedelic Furs) в Ghosts Again, My Favourite Stranger, Don't Say You Love Me и Caroline's Monkey...
Само че именно когато са сами в тази игра, Дейв и Мартин, намират най-подходящия ДоМ за ангелите и призраците, с които живеем Lost in Sleepless Lullabies – My Cosmos Is Mine, Wagging Tongue, Soul with Me, Before We Drown, People Are Good, Ghosts Again и Never Let Me Go не само носят най-доброто от запазената вече над 40 години ДМ марка (все пак, седмицата, в която излиза Memento Mori, маркира и 30 години от Songs of Faith and Devotion и 10 години от Delta Machine); не само тежат колкото човешката душа, отделяща се след Смъртта, но и осигуряват афтърлайф ДоМ (или МоД-режим), в който инициалите D за Дейв и М за Мартин добиват ново DM значение...
Кога? – когато No war, no war, no war / No more, no more, no more, no more / No fear, no fear, no fear, no fear / Not here, not here, not here, not here се превърне от епичен слоган на започващото днес Memento Mori турне в реален образ на Света днес...
Защо? – защото No Final Breaths, No Senseless Deaths е хубаво пожелание... но Животът е кратък, както е ясно, че We'll be Ghosts Again...
