В две поредни срещи ще се запознаем отблизо с носителите на наградата за най-добра видеоарт творба от изминалото издание на фестивала за дигитални изкуства DA Fest 2015. Започваме с Петко Танчев – визуален артист и сценограф от Пловдив (и част от колектива Melformator под името nemko-fi), който ни изпраща дигитални поздрави от Биржей, Литва.
Какво?
Докато си мислех по идеята за този филм открих асоциация с Дзига Вертов, но ми беше интересно как неговият експеримент може да се съотнесе към нашата дигитална епоха. Умишлено реших да няма наратив, защото исках да се съсредоточа върху формата и емоцията. Целта ми беше да направя възможно най-разнообразен микс от снимки, видео, 3D модели и звук, за да уловя максимално много аспекти на околната среда. Експериментирах с монтажа и софтуера, за да се получи сложна и мултидисциплинарна творба, създадена с различни технически средства. Исках да изненадам себе си. В крайна сметка, за да обединя концептуално филма, реших да използвам някои похвати при монтажа, които бях опитвал по време на курса по видеоарт в Художествената Академия. Тогава се интересувах от композицията в кадрите и ритъма и структурата на монтажа. В известна степен този филм е продължение и развитие на тази моя посока.
Къде?
Бях поканен да участвам в едноседмична тренировъчна програма за работа с нови медии YouTubed | Tutorials in Education, организирана от COFA (Creative Opportunities For All) в Биржей, Литва. В края на програмата трябваше да направим творби за обща изложба и презентация в галерията на Биржей. Имах много кратък срок за задачата, която си поставих. Този филм е резултат от два снимачни дни и една нощ монтаж. Бях заснел доста повече материал, отколкото влезе във филма, имах и идеи за още места за снимане, но не ми стигна времето. Избрах образи, които ми се сториха най-характерни за града и местната култура – паметници, архитектура и природа. По време на монтажа пробвах различни композиции и наслагвания. В известна степен образите се "избраха сами".
Как?
За първи път обърнах повече внимание на записването на звук към филм и открих едно изцяло ново поле за развитие. Повечето звуци са записани на езерото Сирвена, което за мен представляваше много интересно място на съжителство между хора и природа. То е най-голямото изкуствено езеро в Литва и има най-дългия пешеходен дървен мост, който е и началния кадър от моя филм. Първият снимачен ден се изгубих няколко пъти, защото забравих картата си в хотела. Вторият ден моята добра приятелка и организаторка на проекта Доналда, която е родена в Биржей, отдели време, за да ми покаже няколко специфични места. Имаше организирана и следобедно-вечерна разходка из покрайнините с автобус, където също улових някои обекти и моменти. Въобще, целият процес по заснемането на този филм е много важен за мен.
Защо?
Филмът беше задача за конкретния проект, в който участвах. Но и повод да експериментирам и да се забавлявам, както и да продължа една посока на лично развитие. Идеята ми беше да създам портрет на град, в който попадам за първи път. Реших да използвам впечатленията и емоциите, които имах от срещата си с една различна действителност. Исках да прекомпозирам реалността в неочаквани и различни абстрактни форми. Просто се разходих с камера, таблет и микрофон, без да знам какво ще се получи като краен резултат и без намерение да покажа завършен продукт. Мисля за този филм като проект в развитие, който би могъл да има много вариации и форми.
