First Class Digital Shit – това правят Pfadfinderei. Седмина са, идват от Берлин, а името им от производна мутация на pathfinders – да, винаги намират пътя към визуалното съвършенство, независимо дали става дума за векторна графика и типография (с каквото започват през 1998), за арт видеофилми и клипове (за Moderat, Modeselektor, Head High, Ellen Allien, Max Richter, Emika и световни брандове), за арт инсталации и аудиовизуални пърформанси или за сценичен дизайн, който те кара да слушаш с широко отворени очи лайв акциите на Moderat, Modeselektor, Siriusmodeselektor, Tiga, Paul Kalkbrenner, Tale Of Us, Boys Noize, The Field... Затова сега си говорим с Хонза Тафелт, съосновател на Pfadfinderei (и ко-режисьор на последния Moderat клип Eating Hooks), който с няколко скрити жокера и цитати ще разкаже защо Pfadfinderei е "доброкачествена бактерия, миролюбива амеба и постоянно мутиращо същество"...
Как Pfadfinderei ще запомнят 2016?
Като годината, в която преместихме студиото си на ново място... Година, изпълнена с мечти, страхове, удовлетворение и винаги нови хоризонти пред нас.
Ако Pfadfinderei е жив организъм, каква част от тялото му представлява всеки един от членовете му?
В абсолютното си цяло Pfadfinderei е доброкачествена бактерия, миролюбива амеба и постоянно мутиращо същество...
Как започна Pfadfinderei историята? И съжалявате ли за нещо по дългия път...?
В основата стои онази клубна култура, зародила се в Берлин, след периода на Студената война, захранвана от анархистичния дух на импровизацията... оттам идваме ние. Всичко това ни създаде, оформи ни такива, каквито сме – далеч от перфектни, учещи се от грешките в движение, несъжаляващи никога за нищо и правещи всичко със страст, много страст...
Догодина ще отбележите 20 години съществуване... изпълнена ли е Pfadfinderei мисията? И пригласяте ли в хор с Moderat: This is What We Wanted?
Много мило от ваша страна да ни припомните колко сме стари... очевидно колективната ни мутация все още работи, а именно това искахме и ние, така че да, абсолютно This is What We Wanted.
Moderat | Live албум © Pfadfinderei
С Moderat сте като семейство... та, каква, по дяволите, е историята на кориците от тяхната албумна трилогия – първо беше жена, удряща се в лицето, после жената се разкри като мъж с маска, а сега, от корицата на третия албум ни гледа гневно това дяволито, симпатично момиченце – да не би всичко това да е някаква извратена семейна сбирка?
Това е, каквото е... просто артуърк за трилогия албуми... всеки може да измисли своя собствена история върху тях, да ги интепретира както си иска... именно това има предвид Андре Малро когато говори за Le Musée imaginaire / Imaginary Museum...
Във видеоклиповете за Bad Kingdom и Reminder директно и с метафори сочите някои от злините, които рушат съвременния ни свят... Може ли някои от тях да доведат до Трета световна война?
Обикновено си създаваме своя, собствена вселена, изпълнена с цветове и мирно съжителство, която да обитаваме, но от време на време отскачаме и до така наречената реалност и тези два клипа са добър пример за това, което срещаме там... просто споделяме визуалните си усещания за нещата от живота, така както изглеждат през нашите очи.
Moderat | Bad Kingdom Live © концепция и stage дизайн Pfadfinderei / фотография © 
Името Pfadfinderei произлиза (или както казваш – мутира) от pathfinders, та какъв е пътя към световния Мир, към глобалния Разум...?
Едно отворено, непризнаващо граници, но отнасящо се с почит към всичко, съзнание е ключът към откриването на нови пътища... и да, това може да отведе до световен мир. Визуалното изкуство е нашия начин, нашия път към намирането и съхранението на Красотата.
Използвате доста фрагменти от античното и класическо изкуство във визуалните си решения (в лайв шоуто на Moderat, Modeselektor, Tale Of Us..., както и във вашето собствено)... но правите пълна деконструкция на тези елементи (като статуи, колонади...), това означава ли, че искате да скъсате връзката с миналото... или напротив, класическото изкуство, с неговите форми и композиции, ви служи за вдъхновение?
Нека отговоря така, с цитат от Курт Швитерс: "We play until death takes us away."
Когато създавате визуални решения за музиканти задължително ли е да харесвате музиката, която правят и как тя отключва релевантни образи в главите ви?
Като цяло, да отговаряш на музиката с визуални образи е преди всичко въпрос на импулс, на опиянение, на задоволство и терапия... това е визуалната музика.
Moderat III Eating Hooks | режисьори Måns Nyman & Honza Taffelt © Pfadfinderei
Да създаваш Изкуство днес изглежда лесно, но количеството е за сметка на качеството... съгласни ли сте с подобно твърдение? И как може да определим кое е Изкуство и кое – Не?
Пак ще отговоря с два цитата: "Ако Изкуството днес обича машините и технологиите, ако се стреми към съвършена прецизност и отрича всичко случайно и фантазно, то това е продиктувано от инстинктивно отхвърляне на хаоса и неистово желание за намиране на адекватната форма за изразяване на времената, в които живеем" казва Оскар Шлемер.
А според Виктор Вазарели: "Изкуството в бъдеще ще бъде или съкровище, достъпно за всеки, или въобще няма да бъде Изкуство."
В този смисъл как VR – виртуалната реалност влияе на този процес? Използвате такива елементи и в Reminder, и в други визуални работи?
VR технологията е чудесна нова играчка, с която да се забавляваме, но само тестът на времето ще покаже нейната сила и трайност. Все пак, никога не трябва да забравяме добрата, стара история на Ханс Кристиан Андерсен в Новите дрехи на царя, която ни вдъхнови и за проекта The Emperor's New Googles.
Tiga Live @ Melt! Festival 2016 © концепция и stage дизайн Pfadfinderei / фотография ©
Stage дизайнът, който създавате прилича понякога повече на арт инсталация... мислили ли сте да го извадите от контекста на лайв шоуто под формата на изложби или видеофилми като LabLand с Modeselektor и първия албум на Moderat?
Всичко, което някога сме правили като Pfadfinderei – от артуърк за албуми, виджей концепции и LabLand клубните вечери, през сценографията за аудиовизуални театрални пърформанси, DVD филми и Stage дизайн – всичко това сме го правели с идеята да излезем извън установените структури, форми и измерения... създаваме нещо така както го чувстваме, а не за да влезе в определени категории и ниши, затова обичаме да работим на 360°, във всички сфери.
Според теб, като визуален артист, кой е образът, който докосва най-емоционално Човека?
Мога да говоря само за себе си и за времето, в което живеем и за мен това е Сърцето – образ, изразяващ универсална ценност, адски разпознаваема икона на нашето време и свръхекспониран символ в дигиталния пейзаж... хем е навсякъде около нас, хем има скрито послание като в това любимо видео Ocean of Emptiness.
Три неща, които харесвате и три, които не одобрявате в съвременната електронна музика?
Не обичаме идеята за издигането в култ на човека зад миксера, а това е глобален феномен, навсякъде... изглежда хората забравят, че музиката е само един елемент, който отваря входове към други измерения, към цели визуални галактики... В света на електронната музика има толкова много елементи: продуценти, диджеи, рейвъри, клубове, осветление, визия и дигитални изкуства, сценография и саунд инженерство... всичко това оформя цялата картинка и когато всички заедно работят за създаването ù, тогава се получава вдъхновяващо, а не при издигането в култ само на един от елементите.
Muraltropolis, 2016, видео инсталация © Pfadfinderei
Ако имаше възможност да изпратиш човешки артефакт в Космоса, то това ще е...?
Празна, пластмасова бутилка от минерална вода.
Да шепнеш или да крещиш – кой е най-добрият начин, за да бъде чуто посланието ти днес?
Ключът е в постоянството, в страстната и усърдна работа. Иначе, прекалено много шум има наоколо.
В дневника на Pfadfinderei за 2017 пише...?
Да създаваме Красота... все пак ни чака и ново Moderat турне.
И за финал, мото или философия за живота, която следваш?
"Оранжевото е червено, достигнало до Човечеството чрез жълтото." – така казва Василий Кандински.
