Това Не е поредния опит за номериране във възходящ ред на събития от изминалата концертна година, защото и ние като вас мислим, че музиката, също като животът, не е въпрос на състезание, а е въпрос на споделяне... Затова споделяме 10 от най-интересните концерти през 2016, така както изглеждат през обектива (и субектива) на 
– о, да, селекцията е само от лично документирани и проверени събития.
Да, 2016 беше ужасна, във всички аспекти, година... никога повече няма да срещнем наживо нито Дейвид Боуи, нито Принс, нито... по дяволите, списъкът е адски дълъг... Все пак, за баланс, няколко изключителни банди се завърнаха на сцена – Radiohead, LCD Soundsystem, Kraftwerk, The Cure, The XX... дори Aphex Twin разцепи тишината. Уви, засега нямахме шанса да ги срещнем, но времето и 2017 са пред нас, така че...
10. GusGus @ Hippielandia Festival
Защо исландското дискохаус кабаре винаги е добре дошло у нас? Ами, защото, независимо дали се завръщат с един член по-малко или с една-две-три различни песни от предишния им концерт, GusGus правят музика, която те кара да захвърлиш черната кутия на проблемите си и да се пуснеш без предразсъдъци по течението на радостта от живота. Защото Даниел Огуст Харалдсон и Хьогни Егилсон така си играят с поп кич естетиката и drama queen страстите на сцената, че всичко се превръща в шарено хепи-хипи-хаус кабаре, от което днешният, потънал в апокалиптична безнадеждност, свят има нужда... За цвят и усмивка.
9. Skepta @ Melt! Festival
Да, Джоузеф Аденуга прибра Mercury Prize тази година за албума Konnichiwa, но не толкова заради хитовите Shutdown, That's Not Me, Man и Detox всред пълнежа в него... Не и защото за нула време се превърна в Top Bоy на грайма, начело на лейбъл крюто Boy Better Know, и то въпреки или именно заради нихилизма му към поп културата... причината се крие в лайв акциите му – сурови, минималистични (е, не колкото тези на Sleaford Mods, например) с диджей, две емсита и гост-изненади (в случая бе ILoveMakonnen), но винаги напомпани с адреналин, Boy Better Know хъс и социални батъли, така че всичко да звучи просто и ясно: Man shutdown 2016, then I walked home in the rain.
8. Saul Williams @ The Word – Mixtape 5
През тази смъртоносна година светът, повече от всякога, имаше нужда от бийт поемите за социална революция на Сол Уилямс. Концептуалният албум MartyrLoserKing казва почти всичко, за което си струва да си отвориш ушите и очите през 2016, а в пърформанса му наживо Сол и Thavius Beck са като шамани, които знаят как да бъдат проводници на The Message – от класическия List of Demands през Down For Some Ignorance и реверанс към Боуи (неслучайно Сол има албум The Inevitable Rise and Liberation of NiggyTardust!, нали) до ударните Horn of the Clock-Bike и Burundi (а.к.а The Name of the Song is...), след които дълго душата ти ще шепти или крещи: I'm a Candle-вирус, който може да опита да промени Системата, която не харесва.
7. Peaches @ Melt! Festival
Освен всичко друго, 2016 бе и годината, в която transgender културата влезе по-мащабно на фокус, а дискусиите за равноправно присъствие на жените и в музиката, и във всички социални, икономически и политически сфери на живота въобще, получиха заслужения по-широк отзвук – две полета на борба, в които Мерил Бет Нискър е вечен активист и които тя слива натурално и карнавално в хем зрелищното, хем минималистично лайв шоу – от най-въздействащото интро на концерт през тази година (на който сме били) с Four Women на Нина Симон през сексуалните и transgender провокации на танцьорите ù (естествено продължение на неповторимите ù клипове от миналогодишния Rub албум като Close Up, Dick in the Air, Vaginoplasty, How You Like My Cut и I Mean Something) до стейдждайвинга, куфара, с който си тръгва на финала и абсолютната класика Fuck The Pain Away, Peaches диша, играе и живее света, за който се бори.
6. Bob Moses @ Melt! Festival
Том Хауи и Джими Валънс успяха да стигнат тази година до Essential Mix дебют и Grammy номинация за парчето Tearing Me Up, но по-важното е, че преди това стигнаха до самотните денс сърца с Hands To Hold, It's Gone, Too Close For Comfort, All I Want, Grace и I Ain't Gonna Be The First To Cry. А комбинацията от чувствената им електроника (приятно китарно-агресивна наживо) в дебютния албум Days Gone By със залез слънце е равна на Never Enough кеф. Да, романтичната меланхолия понякога е здравословна!
Както всички идеално знаем Иван Шопов има (пре)много музикални лица, но ако има нещо, което да съчетава всичките му проекти в едно хармонично цяло, то това е триумвирата му с Теодосий Спасов и Иво Христов. Дали заради аурата на смирението на Теодосий на сцената или заради неповторимия му акустичен инструментариум в комбина с тех триковете на Иван, но синергията между тях двамата създава магична картинка, в която няма нужда някой от публиката да подвиква "вдигай, вдигай", за да се извиси душата в реещ се полет високо над гротеската наоколо.
4. Floating Points @ Melt! Festival
Неслучайно, освен виртуозен музикален продуцент, Сам Шепърд е и доктор по неврологични науки – той идеално знае как да провокира невроните на музикалното удоволствие с дебютния си опус на безкрайността Elaenia, в който аксоните на кефа се преплитат (като кабелите на корицата му) или като пипалата на медуза (точно като за Medusa Stage на Melt! Festival), така че по цялото ти тяло да премине парализираща вълна от тих екстаз на сетивата. А в тези смутни времена е наложително да откриваме лични минипортали към паралелна, по-добра реалност, нали!?
3. Jamie Woon @ Melt! Festival
Като заговорихме за портали към една по-добра паралелна реалност, гласът на Джейми Уун отваря такива – вечният герой не прилича по нищо на своите съвременници, не търси евтина слава и нет виралност (въпреки тазгодишната Mercury Prize номинация), не залага на провокации и ексцентрично поведение на сцената, а използва само глас, смислени послания и добрия стар груув, за да постига масово соул поразяване. И въпреки малкото сетлист изненади в сравнение с миналогодишния му концерт, неслучайно Джейми е единственият, който попада за втори пореден път в нашата годишна концерт панорама – винаги е хубаво да срещнеш стар приятел на мощно голяма сцена, с епично добра саундсистема, който да разпръсне облаците (буквално) и слънцето да блесне по залез на Melt! Festival.
2. Nasekomix @ Младежки театър Николай Бинев
Да, повечето хора днес са Великани, а Сърцата им – Джуджета, но при Nasekomix е точно обратното – Андрония Попова-Рони, Михаил Йосифов, Георги Дончев и Александър Даниел не само имат музикално-великански сърца, не само, че не те оставят "сам да се разчиташ между редове и думи", не само обрисуват идеално родния болен пейзаж в тазгодишния си албум, но и създават такава магична атмосфера на концертите си (неслучайно техните в Младежкия театър са специални и дано се превърнат в традиция), че имаш усещането и надеждата, че наистина Идва Ново Време наоколо.
1. Moderat @ Gazi Music Hall, Атина
"This Is Not What You Wanted" приглася тълпата на Саша, Гернот и Себастиан в нещо като вселенски хор на недоволството от това как изглежда Света през 2016 – да, Bad Kingdom от втория албум не само може да бъде химн на изминалата апокалиптична година, не само е епицентър (заедно с вечната класика Rusty Nails с аварийно светещия ù надпис Hell is Above) на технопоп урагана в глобалното Moderat турне през 2016, но и наред с неповторимо епичната Pfadfinderei визия, трите + Moderat албума (тази година берлинските титани издадоха не само последния от трилогията, но и специалния Live албум), изпълнени за два часа, два биса и двойно вътрешно, интимно бийт земетресение на сетивата могат да бъдат описани така: This Is What We Wanted от всеки концерт през 2016.
