Home / Рубрики / Литература / Тасмания | Паоло Джордано
A+ R A-
07 Дек

Тасмания | Паоло Джордано

Оценете статията
(16 оценки)
   
Тасмания | Паоло Джордано фотографии © MIR

"И въпреки това, дори в стаята с изглед към океана, оставаше едно чувство на изчерпване между нас, най-вече в разговорите, сякаш се беше разтворила някаква пукнатина дори по време на най-силната физическа наслада. Нашата лична озонова дупка." – да, в миналогодишния роман Тасмания на Паоло Джордано човешките чувства и емоции често ще са пъпно обвързани с епикризите на боледуващата ни планета. И това никак не е случайно – Паоло Джордано идеално познава Самотата на простите числа, за да знае, че в уравненията на човешката душа личния Апокалипсис е правопропорционален на колективния Край... Затова, както в откъса от романа по-долу, спасяването на един брак ще се преплита с екологични катастрофи, съвестта и емоциите на героите ще рикошират в ядрен Апокалипсис, а един остров ще се превърне в метафора за Обетована земя и Оцеляване... Или по думите на Джордано: "Обясняваше как цивилизациите, които всички смятаме, че неотклонно вървят към благоденствие, понякога дееволюират в обратната посока, създавайки несъзнателно условията за собствения си край."

 

 

Докато бях в Париж, Лоренца беше обмислила идеята за ваканция на някой остров, като една много съвременна форма на семейна терапия. Според западната мъдрост няма болка, която да не може да се излекува за една седмица на тропиците. След конференцията за климатичните промени, да се качиш на самолета за Карибите, и то в разгара на зимата, не беше най-разумното действие: като сложим по един тон въглероден двуокис на човек, отиване и връщане, щяхме да отделим в атмосферата около четири тона въглероден двуокис, за да преодолеем тъгата, обхванала нашия брак. Заслужаваше си, естествено. А що се касае до моята екологична съвест, трябваше за момент да престана да ѝ обръщам внимание.

Разправят, че остров Гваделупа имал формата на пеперуда. Ако това е вярно, нашето ваканционно селище се намираше върху дясното крило, в центъра на едно малко заливче. Щом пристигнахме, ни връчиха малки, навити на руло хавлиени кърпи, напоени с някаква тоалетна вода, за да избършем лицата си. Големите аквариуми по земята във фоайето бяха пълни с омари, които мързеливо помръдваха антенките си. Настанихме се на белите дивани и все още замаяни от пътуването, изслушахме безбройните варианти за почивка и съответните начини на плащане. Тъй като си бяхме заплатили допълнително, имахме право на стая с изглед към океана, която щеше много да ни хареса, както и стана.

След като разопаковахме багажа, с последните слънчеви лъчи слязохме до плажа. Лоренца имаше нова плажна рокля, с някакви геометрични фигури, която бързо остави върху един дънер, който страшно много се връзваше с околния пейзаж, така че едва ли беше довлечен там случайно от течението. Влязохме във водата и веднага една морска котка мина на два метра от нас, като предзнаменование за късмет. Имаше съвсем тихо вълнение, вълните едва се забелязваха.

djortas3

Лоренца се хвърли върху мен и обви краката си около кръста ми, а аз навлязох бавно навътре във водата, като лекичко се поклащах. Не е лошо да станем отново старата нормална двойка, ми пошепна тя в ухото. У дома вечно някой ни прекъсваше: работата, Еудженио, вечният звън на телефоните. Тя ме притисна до себе си с цялата сила на ръцете си, усетих я някак си по-млада и за първи път от седмици насам почувствах как се пропуква моето неудовлетворение, сподавената ми неприязън към нея. Лоренца погали лицето ми с влажна ръка, като че ли искаше да сложи край на вътрешния ми монолог. Целунахме се и се откъснахме един от друг, но продължихме да повтаряме колко великолепно място е островът с формата на пеперуда и как нямаше да искаме никога повече да си тръгнем оттук.

Това съвършенство се удържа само до вечерта, когато я последвах в ресторанта, където се хранехме на шведска маса, проклинайки абсурда да имаме три различни менюта, включително и едно с японски меса. Наистина ли на тропиците имаше нужда от пресни ягоди? От минерална вода "Сан Пелегрино" в пластмасови бутилки? Възможно ли е тук наоколо да няма прясна вода, не казвам съвсем наблизо, но пък внесена от шест хиляди километра разстояние? В един момент Лоренца се обърна към мен, с чиния в ръка, сякаш обмисляше дали да не ми я запрати в лицето, или да я хвърли на земята, и ми заяви:

– Ти си против разхищението. Разбирам мнението ти и го уважавам. Но аз съм против нещастието, следователно...

Следователно релакс: паролата на хотела. Релакс, релакс, релакс...

СПА процедурите в хладка вода и пиня колада в четири следобед дадоха резултат. Сексът се възобнови и освежи, още повече че беше истинската причина да отидем чак на Карибите. След това Лоренца започваше да чете, легнала по корем, все още гола, и изглеждаше много спокойна. Аз можех да избирам дали отново да потърся близостта ѝ, или да лежа до нея и да си подчертавам най-важните откъси от книгата, която Джулио ми беше дал, отлагайки удоволствието. Ето какъв трябва да бъде винаги семейният живот, мислех си аз: трябваше да е постоянно изпълнен с такава чувственост. Може би беше права Лоренца, че очакванията ми да стана баща бяха прекомерни, бях станал жертва на някакво идеализиране. Имаше безкрайно много бездетни двойки, които пак се чувстваха реализирани и бяха щастливи, като останалите. И въпреки това, дори в стаята с изглед към океана, оставаше едно чувство на изчерпване между нас, най-вече в разговорите, сякаш се беше разтворила някаква пукнатина дори по време на най-силната физическа наслада. Нашата лична озонова дупка.

djortas

В книгата си "Колапсът" Джаред Даймънд описваше един вид парадокс. Обясняваше как цивилизациите, които всички смятаме, че неотклонно вървят към благоденствие, понякога дееволюират в обратната посока, създавайки несъзнателно условията за собствения си край. Най-красноречивият пример бе с Великденските острови. Дълго време се е смятало, че туземните жители са били изтребени от епидемиите, донесени от европейците, най-вече сифилис и вариола, но една нова теория подсказваше, че намаляването на техния брой е свързано с гигантските статуи, които бяха оставили в наследство, тези огромни загадъчни квадратни бюстове, обърнали гръб на океана. За да пренесат тези огромни монолити, туземците е трябвало да ги плъзгат по дънери и заради това бяха изсекли горите на острова. Лишена от дървесната растителност, местната екосистема беше "полудяла" и предизвикала свлачища, глад и граждански войни. В последния период жителите дори са прибягнали до канибализъм.

– До канибализъм, представяш ли си? – казах аз на Лоренца.

Тя докосна крака ми с показалец, без да отмества поглед от книгата си. Помръдвайки краката си, свити като ножица във въздуха, подобно на омарите в аквариумите в хотелското фоайе, тя промълви:

– Нищо друго ли не си донесъл за четене?

 

 

 

cover-tasmaniaТасмания (превод Десислава Шопова, корица Стефан Касъров, 296 стр, цена 22 лева) е в книжарниците

MIR

Автор: MIR

Напишете коментар

онлайн