"Начинаещите писатели често допускат подобна грешка: смятат, че сюжетът е съставен от поредица свързани помежду си факти... Докато една интрига, както самата дума подсказва, е сбор от въпроси. Започнете сюжетната линия с поредица въпроси" съветваше Жоел Дикер в своя роман-автофикция Загадката на стая 622, но този съвет е абсолютно приложим и за второто му "женевско" творение (защото се развива в и около родната за Жоел Женева), тазгодишната мистъри крими история Диво животно (откъсът по-долу) – какво свързва семейството на Карин и Грег Ложан с живеещото в Стъклената къща семейство на Софи и Арпад Браун; защо примерния полицай Грег е неистово-воайорски-привлечен от Софи и има ли нещо общо между тези две двойки и енигматичен скитник, бродещ отскоро из Женева, с въоръжен обир на бижутериен магазин − това са само малка част от въпросите, които заплитат интригата в Диво животно, за да бъде разплетена с швейцарска прецизност ала най-популярните Дикерови мистерии като Истината за случая Хари Куебърт, Книга за Балтиморови и Изчезването на Стефани Мейлър, които ще бъдат преиздадени това лято...
19 ч. и 30 мин., в "Колони".
На спирката в центъра на предградието от автобуса слезе една редовна пътничка: Карин. Тя с уморена крачка пое към Брадавицата. Денят бе дълъг, а тя го изкара на крак, показвайки чанти на клиентите, или приклекнала, помагайки им да пробват обувки. Боляха я краката, гърбът, главата. На всичко отгоре пътуването към дома се оказа особено неприятно: автобусът беше претъпкан и тя се оказа притисната между другите пътници, люшкана напред-назад по волята на газта и спирачките. Навремето, в стария им апартамент, се връщаше от работа пеша. Петнайсет минути ходене край брега на Женевското езеро. Приятно преживяване независимо от времето. А този проклет автобус... Софи ѝ бе предложила да я взема след работно време, но Карин приключваше по-късно, магазините затваряха в 19 часа.
Когато стигна до Брадавицата, Карин установи, че колата на Грег още я няма: сигурно е взел допълнителни часове. За разнообразие. Това означаваше, че няма приготвена вечеря. Обзелото я разочарование я накара за момент да спре пред входната врата. Когато влезе, завари малката всекидневна обърната наопаки, двете момчета се биеха, крещейки, пред безпомощния поглед на гледачката Наталия.
През повечето време двайсетгодишната Наталия бе заета да си прави селфита. Изобщо не се занимаваше с подреждане, почистване, не готвеше (тук съм, за да наглеждам децата), но както казваше Грег: "Най-важното е, че може да ѝ се има доверие".
И преди всичко вземаше на час толкова малко, че всички бяха доволни: Карин и Грег можеха да си го позволят, а Наталия получаваше заплащане, за да си играе с телефона, докато децата тичат насам-натам до завръщането на родителите.
Карин освободи Наталия, прати момчетата под душа и се зае да приготви вечеря. След като провери съдържанието на хладилника, се отказа от всякакво белене, чистене, нарязване и извади една замразена лазаня. Имаше и отворена бутилка вино, от която си наля една чаша. Не беше особено добро, но толкова по-зле. Докато фурната се загряваше, тя опразни мивката от мръсните чинии (Благодаря, Наталия). Сетне изми термочашата, която бе купила за Софи, но в крайна сметка бе използвала за себе си. В къщата настъпи момент на затишие. Карин се почувства почти добре. Ненадейно чу мобилния телефон: търсеше я Софи. Карин побърза да вдигне.
– Тази сутрин те нямаше на автобусната спирка – каза със съжаление в гласа Софи.
– За пореден път закъснях – въздъхна Карин. – Докато се оправя с децата и с всичко останало. Грег с неговото гадно сутрешно бягане...
Карин долови в слушалката музика и реши, че Софи е на концерт. Може би в операта.
– Да не ти преча? – запита тя.
– Няма такова нещо, спомни си, че аз ти се обадих – отбеляза Софи.
– Понеже дочувам зад теб класическа музика, реших, че...
– Арпад ни го причинява – обясни Софи, като намигна закачливо към мъжа си, който се занимаваше с тенджерите.
Самата тя седеше на дивана във всекидневната и отпиваше от чашата вино пред нея. Откъм барплота в кухнята Арпад напомни на жена си и на нейната събеседничка: Който приготвя вечерята, той поръчва музиката!
– Мъжът ти ли готви? – запита Карин.
– Твърди, че така се разтоварвал.
– Съвършеният съпруг! – обяви Карин.
Говорейки, погледна към разхвърляната къща и към замразената лазаня. Момчетата с пронизителни викове се втурнаха от горния етаж. Чуваше гласа на Софи, но двете сякаш принадлежаха към различни светове.
– Трябва да затварям – извини се Карин. – Чакат ме две полуголи деца, които умират от глад.
– Тази ситуация ми е добре известна – отвърна с усмивка Софи.
– Съмнявам се – въздъхна Карин. – При теб във всекидневната звучи симфоничен оркестър, а при мен е зоологическа градина.
Софи се засмя.
– Да мина ли да те взема утре? – запита тя.
– Ако съм готова навреме...
– Ще те взема от вас. Ще натисна клаксона, а ти ще оставиш Грег да се оправя, както може. До утре, красавице.
Софи я нарече красавица. От дълго време никой не ѝ го бе казвал. Карин грабна термочашата и реши да я опакова отново.
Пила бе от нея, но нали все пак можеше да я подари?
По същото време в Стъклената къща семейство Браун бе на масата пред приготвената от Арпад вечеря. Сетне Леа и Исак отидоха да си лягат и последва неизменният ритуал: двете деца се сместиха в леглото на Исак и Арпад им прочете изразително няколко глави от започнатата преди няколко вечери книга. Вечерното четене бе моментът на истинска семейна задушевност. Арпад всеки път се умиляваше при вида на своите питомци, заслушани в думите му със зяпнала уста. Колкото по-пълно се вживяваха в историята неговите слушатели, толкова по-силно бе старанието му да чете увлекателно. Времето можеше да спре.
По същото време в Брадавицата семейство Ложан седна със закъснение пред препечената лазаня. След това, когато дойде време децата да си лягат, по-големият през сълзи призна, че не е написал домашните си и че ще си има неприятности в училище. Трябваше Грег да му помогне по математика. Последваха цупене и мрънкане, така че се наложи Грег сам да напише домашните. След тази случка децата бяха прекалено възбудени, за да могат да заспят, и баща им вложи безкрайно търпение, за да ги сложи в леглата. Когато най-сетне заспаха, Грег отиде в кухнята при Карин. Тя приключваше с миенето на съдовете. Леденото мълчание бе признак за лошото ѝ настроение. Грег се опита да подхване разговор:
– Най-сетне всички спят. Наталия би могла все пак да им помага с домашните.
– Оставям ти да ѝ го кажеш – отвърна саркастично Карин. – Последния път, когато ѝ го напомних, тя се засегна.
– Все пак би трябвало домашните им да се проверяват преди вечеря.
– Това би трябвало за мен ли се отнася? – запита Карин, която едва се сдържаше да не избухне. – Би трябвало може би да не се прибираш толкова късно у дома, нали?
– Изпратих ти съобщение...
– Не си въобразявай, че проверявам съобщенията, докато децата крещят край мен. Откакто съм се върнала от работа, дори не ми остана време да отида до тоалетната!
– Много съжалявам – отвърна Грег, който полагаше усилия на всяка цена да избегне ново спречкване. – Следващия път ще се обадя. Трябваше на всяка цена да довърша едни доклади. При нас настана такава бюрокрация, много е неприятно. Сякаш досега бездруго не се налагаше да се занимавам с разни бумаги. Първият, който каже, че държавните служители си клатят краката, ще получи един от мен!
Карин също искаше да свали напрежението и затова кимна, за да покаже интерес към тези блудкави оправдания. Всевъзможните бумаги и служебни интриги изобщо не я засягаха. Искаше ѝ се в нейното битие да има повече мечти. Повече блясък. Животът им да бъде "като на Арпад и Софи", макар че нямаше как да сподели това с мъжа си. Щом приключиха с миенето на съдовете, Грег се настани пред телевизора във всекидневната.
– Ще взема набързо един душ – каза Карин. – След това можем да продължим.
Ала когато Карин отново влезе във всекидневната по халат, Грег вече го нямаше на дивана. Видя го до входната врата да облича якето с повода на кучето в ръка.
– Къде отиваш? – запита го тя.
– Да разходя Санди.
– По това време? Той спокойно може да се изпишка в градината.
– А някой разходи ли го от сутринта насам? – запита Грег, макар че знаеше отговора.
– Не – призна Карин.
– Значи тази работа все трябва да се свърши. Ако не съм аз, никой няма да го направи.
– Упрекваш ли ме в нещо? – разсърди се Карин.
– Не. Просто отбелязвам.
– Нали ти искаше да имаме куче? – напомни му тя.
– Децата искаха куче – поправи я той.
– Децата искаха и пони. Това означава ли, че скоро във всекидневната ще се появи и пони?
Грег сви рамене. Нямаше смисъл да спори. Той подсвирна на Санди и двамата изчезнаха в нощта.
На излизане от дома Грег смяташе да направи само една обиколка на квартала. С всяка следваща крачка обаче се увлече, излезе на шосето за Капит и продължи до частния път, който водеше към Стъклената къща. Изведнъж го обзе желание да хвърли поглед у Браунови, на което не можа да устои. Отби се в гората и се промъкна между дърветата, както бе направил същата сутрин. Щом наближи окрайнината, завърза повода на Санди в едно дърво: кучето вече бе свикнало и кротко полегна върху килима от сухи листа. Грег се вмъкна в гъсталака, ориентирайки се по светлините на къщата. Стигна до своя наблюдателен пост и се спотаи сред клоните, за да огледа вътрешността на големия куб, чиито стъклени стени предоставяха отлична гледка. И какъв спектакъл се откри пред погледа му във всекидневната! Софи гола, на четири крака върху канапето, а Арпад, прав зад нея, я бе хванал за бедрата и се движеше в ритъма на съвкуплението. При всеки тласък Софи вдигаше рязко глава и по прелестен начин хапеше долната си устна.
Грег усети как сърцето му заблъска в гърдите от възбуда. Бе като ловец, най-сетне издебнал дивеча. Машинално потърси в джоба си портативния бинокъл, но той беше в спортния му екип. Жалко, но така или иначе виждаше всичко като на длан и не изпусна нито една подробност. Не след дълго погледът му спря върху пантерата, татуирана върху бедрото на Софи. От движението на тялото ѝ очертаното с туш животно сякаш оживяваше.
Диво животно (превод Красимир Петров, корица Живко Петров, 400 стр, цена 24 лева) е в книжарниците
