По URL вълните на летния джубокс сърфират:..
DJ Koze – DJ-Kicks
Кой? – Щефан Козала, кралят на бийт иронията в кросоувър хаус царството.
Какво? – юбилейно DJ-Kicks лято на нашето доволство – едва ли има по-подходящ разказвач на истории от Kosi Kos, когато става дума за юбилейно 50-то издание на микс серията DJ-Kicks на берлинския лейбъл !К7, който догодина навършва 20 години. А Щефан Козала наистина умее да разказва бийт истории, както никой друг – с неподражаем хумор и ирония (като в типичното Kosi интро I Haven't Been Everywhere But It's On My List), с едит храна за душата (като в брилянтните Holiday и It Hasn't Happened Yet изповедта на Уилям Шатнър/капитан Кърк от Стар Трек), с точните връзки между своето хип-хоп минало и кросоувър хаус настояще (едит тракове от Dimlite, Madlib, Mndsgn, Homeboy Sandman се сливат перфектно с Boards Of Canada, Efdemin, Session Victim, Frank & Tony, Portable...), така че да се получи авторска (като DJ Koze албумите) хем интимна, хем комплексна и универсална бийт история, която ще влезе в DJ-Kicks архивите с етикета класика.
Кога? – от изгрев до залез, идеалният саундтрак за летния Holiday филм, в който се пее: "You call me who You are and say You love me".
Защо? – всеки диджей на тази парти земя се кълне, че иска да разказва истории, но малцина го правят наистина... като DJ Koze.
Leftfield – Alternative Light Source
Кой? – Нийл Барнс, поел управлението на техно кораба Leftfield след напускането на ко-пилота Пол Дейли.
Какво? – техно здрач носталгия – в годината, белязана от завръщането на 3 банди от голямата UK рейв петорка (Orbital и Underworld пасуват), третият Leftfield албум (точно 20 години след дебютния Leftism) може да се окаже по-добрата оферта от тази на The Chemical Brothers и The Prodigy – със сигурност Head And Shoulders комбината на Нийл със Sleaford Mods хваща повече ухото от тяхната Ibiza авантюра с The Prodigy.
И докато формулата за завръщане и на трите банди включва много гост-вокалисти (в Leftfield случая освен Sleaford Mods влизат Шани от Poliça, Тунде Адебимпе и Ofei), то тук едноличните тракове като Alternative Light Source, Shaker Obsession, Storms End и Universal Everything обират лаврите при липсата на очевадни хитове като в Rhythm And Stealth.
Кога? – в здрача на деня, когато изгрява alternative light source.
Защо? – Levitate For You казва Нийл Барнс на финала и Leftfield го постигат.
ASC – Imagine The Future
Кой? – Джеймс Клеменц, британски мастер на дъб-техно пейзажа.
Какво? – хипноза в дъб зоната на техно здрача – цикличен като самия живот, новият ASC албум започва и завършва с вариации на опус парчето Sunspots, а между тях се разкрива цялата прелест на пейзажа – също като море, което изглежда хем статично, хем в перпетуум мобиле движение, така и в дъб приливи и отливи се носят Dark Matter и Cosm, а бълбукащото под повърхността техно на Bell Curve, Unfriendly Waters и Axis Shift се превръща в носещите ембиънт вълни на Imagine The Future и The Secret Society.
Кога? – в следобедните часове на залеза, когато изгрява бъдещето на нощта.
Защо? – винаги е хубаво да имаш визия за бъдещето, особено когато е балансирана на ръба на техно утопията и дъб реалността.
Matrixxman – Homesick
Кой? – Чарли Дъф, американски техно агент от Сан Франциско с уклон към сай-фай бийтове и теми.
Какво? – techno ex human machina – дебютният албум на Чарли звучи като сай-фай трилър със заглавие точно като артистичното му амплоа Matrixxman – в него има пост-индъстриъл пейзажи (Packard Plant и Earth Like Conditions), кибер есид забавления (Red Light District, Opium Den и HMU (Hit Me Up)), драми с изкуствен интелект (Annika's Theme и Augmented) до получаване на пълна скенер картина на едно възможно пост-human бъдеще.
Кога? – в кибер нощите на самотното пътуване към тъмните дебри на съзнанието.
Защо? – за да излезеш от матрицата, първо трябва да опознаеш Matrixxman измеренията ѝ.
The Orb – Moonbuilding 2703 AD
Кой? – Алекс Патерсън и Томас Фелман, двама бийт ветерани в постоянно променящия се Космос (и състав) на The Orb.
Какво? – до Луната и обратно – точно 10 години след общия им албум Okie Dokie It's the Orb on Kompakt и 20 години след като за първи път работят заедно по Orbus Terrarum, Алекс и Томас отново поемат на ембиънт-спейс-техно авантюра.
В хипнотичните епоси God's Mirrorball, Moonscapes 2703 BC, Lunar Caves и Moonbuilding 2703 AD се преплитат минимъл техно лууп перфекционизъм (специалитет на Фелман) и грууви бийт фантазия ала Патерсън (дори има време за J Dilla трибют с бонус трака Dilla's Moon Quake), така че пътуването в Космоса никога да не ти звучи като занимание самотно.
Кога? – когато Луната те погледне в очите, естествено.
Защо? – всички сме деца в орбитата на планетата... Луна.
Silkie – Fractals
Кой? – Соломан Роуз, пост-дъбстеп герой със страст към спейс-фънк фантазии.
Какво? – футура-фънк одисея – когато прозвучат първите акорди на Limits става ясно, че Соломан е загърбил дъбстеп ограниченията от първите си два албума City Limits и се е впуснал в спейс-фънк авантюра (перфектно комиксово визуализирана от аржентинския артист Freshcore), в която има място за ретро-футуризъм (Love Affair, Moda и Escape Route) с пост-дъбстеп отклонения (Majik, Swank и Cascada), но винаги гравитираща към левитиране на тялото с Limits.
Кога? – в орбитата на летните морски нощи, когато звездите изглеждат по-близко.
Защо? – въображението е по-важно от знанието, казват някои умни хора.
Four Tet – Morning/Evening
Кой? – Киерън Хебдън, неуморният бийт маестро, абониран за хайп машината.
Какво? – един ден на... – едва ли има изненадани от факта, че Morning/Evening се появи внезапно и (не)очаквано, също като предишните три Four Tet албума; едва ли някой се изненадва, че съдържа само два опус трака (по 20 минути) със сродни елементи – Morning Side и Evening Side; едва ли е изненада и обилното напояване тук с индийски мотиви, особено като се има предвид индийските корени по майчина линия на Киерън и минорните сантименти след кончината на индийските му дядо (преди години) и баба (току след издаването на Beautiful Rewind);
Затова едва ли е изненада, че Morning/Evening няма нищо общо с jungle/грайма на Beautiful Rewind албума, а е по-скоро роднина на Percussions проекта му. Ако следите отблизо и диджей сетовете на Киерън, то едва ли ще е изненада, че напоследък Four Tet е в live амплоа, както няма да се изненадате, ако с Morning Side посрещнете не един и два летни фест изгрева.
Кога? – заглавието на албума е достатъчно красноречиво – от Morning до Evening.
Защо? – утрото е по-мъдро от вечерта, особено след Four Tet диджей маратоните.
VA – URLife
Кой? – интернационална агитка от бас роднини в нет семейството WTF is SWAG.
Какво? – URL парти в дигиталния бийт свят – няма как нет лейбъл да не залага на кибер естетика, но в четвъртата WIS компилация тази мрежова обвързаност е най-силна като се започне от хитрото заглавие и се стигне до музиката.
И ако добре познати агенти като Mojo Goro, Drum Kid, Qaseo/Tone Deaf Junkies и Alis офертират на добро технобас ниво, то изненадите идват от Cyberian (с Den Haag), от Kepikei (с Lovely youth), KODEK и Fingalick, чийто Birden може да докара лятото и на твоето РС.
Кога? – от логване до разлогване или в каквото там измерваш своя URL живот.
Защо? – всички ние живеем в URL свят, нали?!
Nozinja – Nozinja Lodge
Кой? – Ричард Мтетуа, властелинът на южноафриканското shangaan electro.
Какво? – shangaan боговете сигурно са полудели – лицемерно или не, факт е, че както светът кърши снага под афроекзотични ритми ала вайръл модата на деня, така и в същото време гони и ограничава милионите мигранти от същите тези африкански страни.
Факт е и, че южноафриканският крал и законодател на shangaan електрото Nozinja създаде от местни Совето/Лимпопо денс ритуали империя от Tshe-Tsha артисти (които продуцира и менажира), за да може бълбукащи афро-калейдоскоп (или просто Makwaya) парчета като Tsekeleke, Mitshetso, Baby Do U Feel Me, Xihukwani, Nyamsoro и Vomaseve Hina да се превърнат от начин на живот във философия и надежда за по-добро shangaan бъдеще.
Кога? – в моментите, когато слънцето напича като в Южна Африка.
Защо? – винаги има време за ритъм екзотика без виза.
Débruit – Outside The Line
Кой? – Ксавие Тома, френски бийт фаворит с верен усет за екзотични етно мотиви и истории.
Какво? – афро синт хипноза – когато за пръв път слушах на живо Débruit на Sónar 2009, той започна оттам, където свърши свирилия преди него етиопски титан Мулату Астатке с неговия шарен бенд – да, Ксавие така брилянтно оплита синт линии и бийт плетки с обсесията си по афро перкусии и напеви, че да се получат образци като Separated Together, Stand Up (и характерното свирене с език на берберите), Shock, Percute, MZB, Synthetic Dust и Am Am, с които да изживееш тук (както се казва новосъздадения лейбъл ICI на Ксавие) и сега своята афротрип мечта.
Кога? – в залезните часове на деня, когато усещаш върху лицето си едновременно влажния морски бриз и сухия пустинен вятър.
Защо? – хубаво е да живееш Outside The Line на клишетата.
Son Lux – Bones
Кой? – Райън Лот, американски герой на инди-електрониката.
Какво? – екзистенц терапия Вдишай-Издишай – четвъртият албум на Райън Лот (този път в компанията на китариста Батия и барабаниста Чанг) не само е рамкиран от импресиите Breathe In в началото и Breathe Out в края, но и лирика фрагментите като "Close Your Eyes, Swallow The Sun" и "This Moment Changes Everything" се повтарят като мантра из целия албум в Change Is Everything, This Time, I Am The Others, Your Day Will Come..., така че заедно с Flight, You Don't Know Me и Now I Want, заедно да се превърнат в амбивалентна поп терапия, в която животът не се измерва просто с броя на вдишванията и издишванията.
Кога? – в следобеда на личния Апокалипсис, когато Change Is Everything.
Защо? – Are We Fixed or Free е въпрос, който не само Son Lux си задава, а заедно може да стигнете и до задоволителен отговор.
PURPLE – Silence & Remorse
Кой? – Луис Дурадо, бийт агент от WeDidIt семейството на Shlohmo.
Какво? – сто летни нощи самота – записан миналото лято във време на любовни разочарования и изолация в Берлин, дебютният албум на Луис Дурадо звучи като дарк нео-соул изповед, каквато би направил Том How To Dress Well Крел под бийтовете на Shlohmo.
Фрагментарните Extinction, Let Me Stay, Secretly, Never Come Back и заглавното Silence & Remorse звучат точно като заглавията си, пропити с минорния дигитален бас, извиращ от дебрите на душата в дилема.
Кога? – саундтрак за дългите часове на The Deepest Night.
Защо? – ако "there's a sin in my heart", както шепти PURPLE, то има и лек.
