В седмичния ни 4x4 джубокс електроника се въртят:..
Portico – Living Fields
Кой? – Джак Уайли, Дънкан Белами и Майло Фицпатрик или еволюцията на Portico Quartet в електро-акустично трио на съвършенството.
Какво? – бийт-вокална хипноза за преинсталация на екзистенц чакрите – когато Ник Мълви напуска Portico Quartet на Джак, Дънкан и Майло не им остава нищо друго освен да се измислят наново като бенд, а третият им албум (и ремикс изданието му) явно не бяха достатъчни за нов живот. Катарзисът (след като тримата изглеждат чилийския документален филм Nostalgia For The Light), новата обединяваща тема и спомените за промяната идват с Memory Of Newness и техният екс-съквартирант (и наш добър познат) Джейми Уун, който пък ги среща с Джоно Маклиъри, вокалът, който тук фиксира брилянтно новата посока (затова и ще бъде неизменна част от лайв турнето им) с парчета като Bright Luck, Living Fields, Сolour Fading и Where You Are, за да може гласът на Джо Нюман (от Alt-J) да постави финалните щрихи в картинката за нов живот с Brittle, 101 и Atacama.
Кога? – в онези сюрреалистични следобеди, когато зимата за секунди преминава в пролет и обратно.
Защо? – и в живота, и в музиката, за да се подредят идеално нещата, първо трябва да се разпаднат на съставните си части или поне така гласи основният закон в Living Fields.
Flako – Natureboy
Кой? – Дарио Рохо Гера, лондонски бийтмейкър с чилийски корени и със запазено място в бийт сърцата ни след Horizon Festival 2014 и грууви колаборациите с Fatima.
Какво? – еко бийт ритуали за сливане с Майката Природа – от дръм шаманското Shipibo Icaro (Shipibo е етнос, живеещ в амазонските гори между Перу и Бразилия) до хипнотичните Shape Of Things To Come, Lyrebird, Payaso, The Odd & Beautiful и With Me Now, всичко напомня на тропикана трип към изгубения рай на човечеството и към южноамериканските корени на Flako – да, кръвта вода не става, ами се превръща в синт потоци, които ни заливат в Kuku, за да се питаме философски накрая Who Do You Think You Are.
Кога? – идеално за пролетно събуждане на сетивата, които тръпнат за лятото.
Защо? – равновесието между човек и природа е особено важно... особено днес... особено когато хората не са просто Солта на Земята, ами направо са пресолили Майката Природа.
Shlohmo – Dark Red
Кой? – Хенри Лофър, Ел Ей бийтмейкър и лейбъл бос на колектива WeDidIt, за когото е измислен термина Shlo-Fi ритъм.
Какво? – бийт реквием за тъмната страна на Живота – една идея по-минорен от дебютния Bad Vibes, новият Shlohmo албум броди из мрачните тунели на скръбта от загубата на близки хора с реквиеми като Buried, Remains и Emerge From Smoke, но ако цялостното усещане е такова сякаш е Rained the Whole Time, то жежкото Ел Ей слънце пробива с МРС лъчи на надеждата в Beams, Fading, Slow Descent и Meet Ur Maker.
Кога? – в дъждовния здрач на нощта, когато изплуват сенките на загубите ни от деня
.
Защо? – няма по-добър начин да погребеш призраците и мъката на миналото от бийт терапията, нали?!
Eskmo – SOL
Кой? – Брендън Ангелидис, Уест Коуст бийтмейкър със страст към саунд дизайна и епичната визия.
Какво? – триединство (Слънце, Луна и Земя) на бийт терапията – да, заглавието на втория Eskmo албум означава (на испански) именно Слънце и звучи като естествено продължение на последното му Terra ЕР – дали ще са ритмичните вокални скици Mind of War, The Sun Is a Drum, Feed Fire и Blue and Grey, или запазената му марка епични инструментали като The Light of One Thousand Furnaces и Combustion, но тук Eskmo рисува картина, в която Слънцето и Луната дърпат конците на живота на Земята.
Кога? – когато Слънцето изгрее и се превърне в The Light of One Thousand Furnaces.
Защо? – "It's Good to See You Mind", както пее Брендън или друго си е да излезеш от сянката на Cloudlight и да полетиш като Икар към Слънцето.
Pearson Sound – Pearson Sound
Кой? – Дейвид Кенеди, добре познатият герой от първия 
концерт и оригинален бас вундеркинд.
Какво? – бас сънища в капана на саунд дисторшъна – ако има нещо, което най-добре описва дебютния Pearson Sound албум, то това е неговата обложка – изкривеният до неузнаваемост портрет на Дейвид разкрива идеално ефекта на кривото огледало, който той прилага тук върху еклектичния си саунд. Фрагментарно вгледани в детайла, абстрактни като форма, траковете тук са родени от здрачното бас подсъзнание на сънищата, от които изплуват Glass Eye, Rubber Tree, Asphalt Sparkle и Headless, за да се превърнат в силно емоционални спомени.
Кога? – когато падне мрака на нощта и съзнанието ти стои объркано на ръба между реално и сънувано.
Защо? – понякога кривото огледало дава по-точен образ от представите ни за реалността... и в музиката, и в живота...
Levon Vincent – Levon Vincent
Кой? – Левон Винсънт, Ийст Коуст мастер на late night jam-ове на дансинга.
Какво? – метро техно трип от Ню Йорк до Берлин – с дебютния си албум и гранде опуса в него Launch Ramp To Tha Sky, Левон Винсънт не само свързва две прочути "метробийтстанции" на електронната музика, но и намира дом (в Берлин) по мярка за новата си колекция от спейс синт вакханалия (Woman Is An Angel като намигване за промяна към заявеното нaвремето Woman Is The Devil) и хипнотични дъб мелодии (Her Light Goes Through Everything и Phantom Power), така че слогани като парчето Anti-Corporate Music да му лепват идеално за името и неговия лейбъл Novel Sound.
Кога? – в последните часове на метрото, безлюдно и призрачно, когато последната спирка не е това, което е.
Защо? – всеки би искал да тръгне на трип, започващ от Launch Ramp To Tha Sky, нали!?
Jam City – Dream A Garden
Кой? – Джак Летъм, британски бийтмейкър, владеещ Classical Curves на дансинга, но с усет към дисторшън соула в битието ни днес.
Какво? – тайна бийт градина, таен прозорец на (не)доволството – не един и двама са бийт продуцентите, които са Unhappy с електронната сцена в момента и се обръщат към душата на електрониката, изсвирена на живо – Джак (също като Пол Уайт, например) грабва китара и отпуска глас, за да създаде нещо като бас стероидна версия на Kindness албума Otherness, а парчета като Unhappy, Today, A Walk Down Chapel, Crisis и Damage се превръщат в манифест на промяната, маркиращ не само новия Jam City саунд, но и социалните проблеми на съществуването ни – все неща, с изразяването на които Джак Летъм може да се чувства Proud като в едноименното интимно гранд финале на албума.
Кога? – в онези призрачно-мъгливи следобеди, когато социалната грозота на съществуването ни все още избива на повърхността, преди сянката на нощта да я скрие на дъното.
Защо? – защото какво е бийт вселената ни без душа и послание!?
Vessels – Dilate
Кой? – Лий Малкълм, Мартин Теф, Питър Райт, Тим Мичъл и Том Евънс, електронен квинтет от Лийдс с двама барабанисти (ала Hidden Orchestra) и уклон към пост-рока и бийт плетките на Jon Hopkins.
Какво? – лайв електроника за нощна наслада – когато свириш адреналинови лайв кавър версии на електронни хитове като The Sky Was Pink на Nathan Fake и Blue Clouds на Modeselektor няма как да не загърбиш пост-рока от предишните си два албума и да не дадеш фул електроника газ напред – именно това правят парчета като Elliptic, Echo In, On Monos, Attica, Glass Lake и Beautiful You Me, които разкриват лайв електроника арсенала, с който Vessels докарват ремикси на Nils Frahm и Rival Consoles до пълна еуфория.
Кога? – по залез слънце, когато световете на деня и нощта се сблъскват... понякога в еуфория, понякога в меланхолия.
Защо? – ако харесваш това, което правят BadBadNotGood за хип-хопа, то ще оцениш подобаващо и това, което правят Vessels за електрониката.
Model 500 – Digital Solutions
Кой? – Хуан Аткинс или просто една икона на детройтското техно и Моторния град.
Какво? – ретро-футуризъм за олдскул кеф – първият албум на Хуан Аткинс от 16 години насам звучи като рейв парти, записано на VHS касета – създаден именно като машина на времето, прото-техно модулите в него като Electric Night, Hi NRG, Control, The Groove и Standing in Tomorrow имат една-единствена цел – да те върнат във времето когато електрото се превърна в техно, когато вокодерното ала Kraftwerk пеене все още не бе превърнато в кич от съвременната поп музика, когато Digital Solutions не беше израз лишен от смисъл, а беше мечтана визия за бъдещето...
Кога? – когато ви подгони носталгията по доброто старо VHS техно от края на 80-те и началото на 90-те.
Защо? – да се връщаш към извора носи особена наслада и Egyptian Lover ни показа защо е така тази година на фестивала Horizon.
