My Mir
Арт визуал
Арт визуал (20)
Обединението около една идея, в сегашно българско време, звучи като гранде утопия и... може би, точно затова шест млади художника обединяват своите идеи в общата изложба Утопия. Всъщност днес, повече от всякога, утопиите са въпрос на лични, а не на колективни преживявания, определяни от илюзиите, с които живее всеки човек – от представите за политическа и социална идеология, през идеите за свобода и за консуматорство, до замяната на реалността с идеални виртуални проекции и възприемането на детството като утопичен спомен. Затова и ви срещаме с всеки един от участниците в изложбата и с част от тяхната лична идея за утопия или...
Анжела Терзиева
© Храм II, 97/130 см, маслени бои, платно
Какво?
Серия картини на тема Храмове, които изобразяват индустриални комплекси, представени като колаж в пейзажа. Простиращи се някъде след края на града, сякаш обгърнати в тайнственост, тези промишлени конструкции се извисяват като паметници на вечните утопии.
Защо?
Иска ми се това, с което се занимавам – изкуството – да се окаже възможната утопия.
Боряна Петрова
© Land of Free, 71/100см, дигитален принт
Какво?
Утопията в картичка, за да я видиш, пожелаеш, посетиш и придобиеш – като консуматив за ежедневието, който не изисква от притежателя си нищо повече от един човешки порив към свобода, равенство и многообразие.
Защо?
Защото всеки има нужда да онагледи илюзиите си, а днешния свят позволява това да се случи без усилия и пречки.
Елеонора Терзиева
© START A NEW CAREER, FIND LOVE, CONTROL YOUR MIND, BODY, AND HEART, видео
Какво?
Иронично представям днешната ситуация, в която човек осъществява своите идеални живот, ред и мечти във виртуалния свят, и се превръща в самодостатъчен.
Защо?
Защото в дистопичната ни съвременност имаме нужда да говорим за утопии.
Габриела Петрова
© Egg Bar 1, 100/130 см, маслени бои, платно
Какво?
Серията Egg Bar е опит за олицетворение на настъпилата подмяна на ценности. Картините са провокирани от мои лични преживявания, на които съм била както зрител, така и участник. Малко хора се интересуват от понятие като свобода, то е загубило своята тежест, защото е в състояние да бъде закупено, както всичко останало.
Защо?
Защото сме млади, имаме мнение и искаме да го изразим.
Ана Тодорова
© Untitled, 90/75 см, маслени бои, платно
Какво?
Три платна, отразяващи моите илюзии.
Защо?
Защото светът е нелицеприятно място без тях.
Виолета Танова
© Good Boy, 60/50см, пайети върху плат
Какво?
Лаконична, непринудена, забавна, а понякога и малко страшна игра на асоциации, с лъскави, пайетени апликации. Реалност или измислица, детството като утопичен спомен – място и период в безвремие, където не е от значение дали нещо се е случило или е плод на въображението, времето е спряло, а годините не са от значение. Или изграден спомен по разкази на очевидци, изкривена перспектива от ниска гледна точка и силна емоция от откриването на света.
Защо?
Защото тази изложба трябва да се види. Защото беше нужна една година, за да стане възможна и най-вече, защото изкуството не е самоцел за твореца, нужна е публиката, за да му даде живот.
Изложбата Утопия е в Glossary Depot (ул. Веслец 84) от 22 до 29 октомври
Кривата, бележеща контрастни гледни точки по едни и същи въпроси в равнината на Балканския полуостров може да приеме доста сложни геометрични форми, а параболата сякаш е най-семплата от тях. Особено сложно става, когато заговорим по балкански за съвременно изкуство, а точно такава е идеята на мобилната и виртуална изложба Parabole, инициирана от ArtUP! платформата на Гьоте институт – да събере различните гледни точки по въпросите на съвременното медийно изкуство в региона (и по-точно от България, Турция и Гърция засега) и да ги представи както във виртуална (чрез специално създадения сайт), така и в съвсем реална, пътуваща изложба, която да се случва всяка година на ротационен принцип в една от трите страни участнички в ArtUP! проекта. След старта в Анкара миналата година, сега дойде време и за малко български ArtUP!.
It's Gone © Станимир Генов / интерактивна анимация / 2013
Откриването на Parabole се случи със звуковата инсталация/пърформанс Creatures Ensemble на гъркинята Катерина Ундо като нойз кресчендото от манипулираните ù роботизирани машинки може да мине и за ожесточена дискусия по въпроса какви точно жанрове влизат в категорията медийно изкуство, за да продължи със закачливата интерактивна анимация (ала машина за спомени) на Станимир Генов It's Gone – хитро луупнато видео с криещ се елен в мъглата на планина, който изчезва, ако сензорът, който контролира видеото засече движещ се човек или обект, като те оставя сам пред планина от интерпретации. Играта със скрити образи в мъглата от културни, социални и икономически контрасти продължава с интерактивната инсталация Stereotype-o-rama (колаж на един клик разстояние от клише образи на имиграция, дискриминация, интеграция и други проблеми на глобализацията) на Джан Сунгу, видеото Anatolia (или начина на забраждане в Турция като белег за социален статут) на Синаси Гюнеш, видео инсталацията на Пламен Соломонски Footsteps Memory (или може ли да има обективна памет) и 3-каналната видеоинсталация Невинност и наивност. Нова сграда. Какво още? (или как "израства" духовно съвременния човек) на Аделина Попнеделева.
Acidable © Весела Михайлова & Вероника Крен / саунд пърформанс / 2012
Към тази колекция, на 29 април, ще се присъединят два интригуващи проекта – забавния саунд пърформанс Acidable на Весела Михайлова и Вероника Крен (в който сокоизтисквачки се превръщат в диджей миксер, а портокали и лимони в музикални плочи, които изпълняват различни мелодии, в зависимост от киселинността на сока, изстискан от тях) и селекция от видеоарт уъркшопа Zeitraffer / Time-lapse. Видеата, използващи този ефектен начин за манипулиране на време (или иначе казано Time-lapse фотографията) са заснети от Михаела Михайлова, Нора Караламбева, Дилян Бакалски, Райна Тенева, Деница Русева, Миглена Николова, Веселин Бойдев... като се заиграват с еклектика теми от ърбан стереотипи до екзистенц между живота и смъртта в аквариума на собствените ни ограничения.
Fish Lab © Михаела Михайлова / Time-lapse видео / 2013
Както казахме, Parabole е и пътуваща изложба, така че до 25 юли, на различни локации и по различно време в София, Русе, Пловдив и Варна ще може да видите и инсталации като Haptic City (градска карта с бродирани сензори, които реагират на допир и движение чрез излъчване на звук и светлина) на гъркините Артемис Папагеоргиу и Афродити Псара, 8-каналната видео инсталация A World Between (или животът между радост, тъга, смелост, страх... и смъртта) на Константинос Карамецис и екзистенц инсталацията NOD (човекът в света на машините... или машината в света на човека) на Кандаш Шишман. Останалите точки от балканската арт парабола бележат видеата на Х. Мартис – Juxtapositions (или как изглежда движението в 3D образ и звук); Ленин (за една статуя и едно фосфоресциращо одеяло) от Гьокчен Дилек Ачай; Body Without Surface (или човешкото общество като облак дим от абстрактни връзки, напрежения и социални проблеми) на Теодорос Ковайос; Switch (или как съществува паралелната реалност) на Неслихан Еркан, а финалната българска точка от ArtUP! кривата поставя видео ремикса Смъртта на велосипедиста (от едноименния испански черно-бял филм от 50-те), с която Коста Тонев се заиграва с идеята колко километраж може да навъртим и докъде да стигнем след смъртта си.
А как ли би изглеждало това вечно движение, изразено с ArtUP! параболата...
Death Of A Cyclist © Коста Тонев / видео/ 2013
Изложбата Parabole е в Гьоте институт, София (16 април – 14 юни 2013), в The Fridge, София (9 – 20 май 2013), в Дом Канети, Русе (18 април – 2 май 2013), в Баня Старинна, Пловдив (24 юни – 6 юли 2013) и в Contemporary Space, Варна (3 – 25 юли 2013)
Къде е пресечната точка между прозренията на австрийския философ и архитект Лудвиг Витгенщайн, къщата-паметник на австрийската модернистична архитектура, която той проектира за сестра си и българската външна културна политика? Отговорът, може би, се крие в Ключалката на Г-н Витгенщайн – актуалната (до 25 януари 2013 в Български културен институт Дом Витгенщайн) изложба на съвременно българско изкуство във Виена.
Историята – В началото на ХХ век Лудвиг Витгенщайн проектира къща, колкото като обект на своите философски търсения, толкова и за да служи като уютен дом на неговата сестра. Семейството им, обаче, е от еврейски произход, което (в периода на националсоциализма) кара сестра му да напусне дома си и да емигрира в Щатите, а самият Витгенщайн пък планира да емигрира в Съветска Русия. След войната, къщата започва да се руши и е пред събаряне, но протести на Съюза на австрийските архитекти я спасяват, за да се стигне до 1975, когато къщата се превръща в дом за културния институт на социалистическа България във Виена. През 2012 кураторът Борис Костадинов събира 6 автори, които в специално създадени за изложбата произведения интерпретират целия този исторически фон и в същото време коментират света, в който живеем днес. Най-важното – шестимата артисти (също като Витгенщайн и сестра му) са емигранти по една или друга причина.
Изложбата – микс от живопис, обекти, инсталации, видеоарт и пърформанс.
YES, неонов автопортрет, 2012, Камен Стоянов © фотография Ивайло Младенов
Камен Стоянов представя три работи – неоновият автопортрет YES, който "гледа" точно срещу барелефа на Лудвиг Витгенщайн и спекулира с неговата прецизна философия на езика като изобразява поклащане на главата, така както българите казват "да", обратно на движението за знак "да" в другите европейски страни.
Втората работа Running Around the Corner отново е неонов (този път) надпис, който наистина обикаля около един от ъглите в изложбеното пространство и по този начин буквализира до крайна степен Витгенщайн философията за езика.
Стоянов завършва представянето си с пърформанс, при който една от специфичните метални завеси в къщата се превръща във фитнес уред. Намигането е към Витгенщайн, който използва проектирането на архитектурните детайли за упражнение на логическата си мисъл, докато Стоянов превръща един от тези детайли в средство за упражнение (вместо на разума) на мускулите.
Михаил Михайлов започва от градината на къщата, където поставя голям надпис, цитат от Лудвиг Витгенщайн: "Разликата между добър и лош архитект днес се състои в това, че последният се поддава на всяко изкушение, докато истинският му устоява.(1930)", за да го ремиксира във варианта "Разликата между добър и лош художник днес се състои в това, че последният се поддава на всяко изкушение, докато истинският му устоява. (Михайл Михайлов, 2012)"
Изкушението, инсталация, 2012, Михаил Михайлов © фотография Ивайло Младенов
Михайлов допълва работата си с рисунка, поставена на пода и обърната с гърба си към зрителя. Скритото изображение би могло да бъде видяно само ако картината бъде обърната, което създава препратка към скритата, лична част от биографията на Витгенщайн.
Василена Ганковска създава две картини – в Композиция за дърво и къща използва само шаблон и черен акрилен спрей, за да пресъздаде графично много стара снимка на къщата с гледна точка, която е невъзможна днес, тъй като обкръжаващата архитектурна среда е коренно променена.
Композиция за храст и къща, акрилен спрей, платно, 2012, Василена Ганковска © фотография Ивайло Младенов
Композиция за храст и къща пък разкрива фронтален поглед върху фасадата на сградата като единствените цветни елементи (зелените растения в градината) действат като контрапункт на пестеливия език и строгите линии на сградата.
Боряна Венциславова заснема 11 минутно видео, което наблюдава естествената работна среда на членовете от екипа на Дом Витгенщайн на фона от играта на футбол и крясъците на две момчета на улицата пред къщата.
Хуморът присъства и във второто ù творение – фотографията Има ли носорог в стаята е провокирана от прочутия спор между Лудвиг Витгенщайн и математика Бъртранд Ръсел с въпроса: "Господине, виждате ли носорог в стаята?"
Има ли носорог в стаята, фотография, 2012, Боряна Венциславова ©
Максимилиан Праматаров отвежда към друга страст на Лудвиг Витгенщайн – неговото математическо образование и любовта му към точните науки. Праматаров създава една неправилна геометрична форма, нарисувана с химикалка, като двуизмерната ù форма носи претенцията на някакъв абстрактен, но в същото време математически перфектен чертеж. Същата форма е повторена отново, но в триизмерен вариант и е поставена като втори обект върху постамент.
Обект, детайл, 2012, Максимилиан Праматаров © фотография Ивайло Младенов
Даниела Костова от своя страна създава видеото Лексикон, в което спомени се подреждат като пъзел (буквално) от нея и дъщеря ù. Пъзелът (присъстващ и като обект в изложбата) е снимка на художничката с нейна приятелка пред Дом Витгенщайн от 90-те години на ХХ век. Костова, която днес живее и работи в Ню Йорк, свързва мястото с първото си пътуване "на Запад" и първата среща със съвременното изкуство, когато през 1997 участва в международен уъркшоп в академията във Виена. Именно от този период е и снимката-пъзел пред Дом Витгенщайн, където е отседнала по това време. Сега малката ù дъщеря, която е родена в Америка и не говори добре български, реди пъзела повтаряйки неразбираеми за нея думи като "България", "културен център", "Витгенщайн"...
Лексикон, видео, 2012, Даниела Костова © фотография Ивайло Младенов
Ключалката на Г-н Витгенщайн е в Български културен институт Дом Витгенщайн до 25 януари 2013
Гръден кош, изграден от ролки магнетофонна лента, човешка фигура направена от сламки... – в скулптурите, инсталациите и видеоклиповете на Вито Валентинов човешките емоции се преплитат фино с кибер образи. Също като в музиката на бг бийт дуото 1000names. Неслучайно колаборациите помежду им винаги напипват идеалната симбиоза между звук и визия. Поредното доказателство се нарича A Minute A Day – специално лимитирано издание, миксиращо в едно неделимо цяло новото ЕР на 1000names и футуристичната смесена визуална реалност на Вито Валентинов, за която най-добре да разкаже самият той...
Ти си... ?
Приятно ми е, аз съм Вито. Скулптор съм, но не работя с мрамор и бронз, както и темите на творбите ми не са битки на кентаври или голи женски тела. Идеите ми са разнородни, но идват предимно от един източник – научната литература. Все пак, като краен резултат, моите проекти са фикции. Основно работя с материали, създадени от човека с индустриални и утилитарни цели. Стремя се да сменя тяхното излъчване и функция, ползвайки ги като градивни елементи за построяване на нов тип "материя" за моите скулптури. Също така, отскоро се занимавам и с късометражно кино.
Изглежда обичаш да смесваш в проектите си човешки емоции и технологични образи... кога и защо кибер културата навлезе в начина, по който възприемаш света?
В изкуството човек си служи с метафори, аналогии и алегории, за да разкаже нещо, което не би могло да събуди интерес, ако е показано буквално. Ако аз създавам "роботизирани" обекти, то го правя с мисълта да говоря за човека, а не за машините или технологиите. Не чета книги за роботи и космически кораби, аз чета книги за хора, за човешки взаимоотношения. И точно тези книги ме карат да гледам на човека като на нещо безкрайно сложно и многопластово.
Tape-D-Tron-1000 е...?
Tape – за касета, D – за dimensions, Tron – за да придаде привкуса на ретро техника (магнетофон, касетофон...), 1000 – от 1000names. Първоначално имах идея да направя клип за едно от парчетата от албума, в който историята се върти около аудиокасета, футуристичен уокмен, виртуални очила и промиване на мозъци ала Videodrome. Когато започнах да проектирам тези виртуални очила усетих, че те са много силен обект, както визуално, така и функционално – достатъчно значими да носят цялата история в себе си. Зарязах идеята за клип и реших да направя буклет, обхващащ целия албум, като всяко едно парче щеше да ме отведе визуално в различна атмосфера и стилистика. Самите очила Tape-D-Tron-1000 са една виртуална идея – тяхната цел е да превеждат аудиосигнала от магнитната лента в абстрактни oбрази, които се прожектират пред очите на използващия ги. Тази визия се смесва със стерео ефект от реалната гледка пред него, като през това време през слушалките се чува и музиката от касетата. В този процес околната среда е много важна – светлината, въздухът, хоризонтът и други фактори оказват влияние в това впечатляващо преживяване.
The Tape-Lepatyc Trip – буклет за албума A Minute A Day на 1000names; фотография © Михаил Новаков, Ивайло Младенов
Снимаш и късометражни филми... голяма част от видеоклиповете на 1000names са твое дело. От тях или от теб дойде идеята за Tape-D-Tron-1000 и кое е най-важното, за да се получи идеална симбиоза между звук и визия?
Кубрик беше главният виновник да се разпали интереса ми да уча кино. Силният ефект, с който ме разтърсват сцени от неговите филми, се дължи именно на тази симбиоза: звук – картина. Едното не може да бъде разделено от другото, нито на екрана, нито в съзнанието ни, след като един път сме го преживели. Клиповете на 1000names ги правя без много да ги питам. Когато ме вдъхнови нещо ново от тях, сядам и се старая да го обвържа с моите визуални фантазии. Вдъхновението от музиката ме води в това пътешествие.
Какво значение има вида музика, която се слуша през Tape-D-Tron-1000 за генерирането на определена визия?
Не би трябвало да има, важното е да се подбере правилната околна среда.
The Tape-Lepatyc Trip – буклет за албума A Minute A Day на 1000names; фотография © Михаил Новаков, Ивайло Младенов
В Гатака (любима сай-фай класика) една от идеите, на които се набляга е, че за човешкия дух и воля няма ген. Има ли ген за човешкото въображение?
Въображението се дължи на сложна смесица от вътрешни и външни причини, където сетивата, паметта, околните дразнители и вътрешните интерпретации са фактори. Да кажеш, че има ген за въображение е колкото грешно, толкова и възможно вероятно. Фактът, че хора със силно въображение са често живо развълнувани от малки причини и така при тях настъпват бурни процеси на интерпретация, докато при други по-трудно се възбужда подобно състояние, за мен, загатва генетична предопределеност.
Три обекта, които би изпратил с капсула в Космоса...?
Бих изпратил материал от нашата планета, който е много красив поради сложната си молекулна структура. Обект, който е имал достатъчно дълго време, за да се формира като такъв, което би дало ценна информация за историята и за произхода на нашата планета. Бих пратил и най-новото и комплексно изобретение на човека, което да отрази на какъв етап от развитие и в каква посока е тръгнала нашата техно-мисъл. Бих изпратил и една скулптура, не картина, а скулптура – като символ на нашата свободна, неконвенционална мисъл и фантазия. Нещо, което ни представя като чувстващи, любопитни и безкрайно необятни същества.
Човешки гръден кош, изграден от ролки магнетофонна лента (Critical Mass), фигура Nuclear Man направена от сламки... човек играе ли си на Господ, който създава машини по свой образ и подобие? Човекът ли е най-прецизната машина?
Не съм сигурен, кой кого е "изобретил": Бог – Човека или Човекът – Бог. Но със сигурност не споделям антропоцентристките възгледи, че ние сме най-висшето творение. Човекът е едно от разклоненията в еволюционното дърво, което не расте само от долу на горе, а във всички посоки. Ако ние, например, сме развили силна памет, то други живи форми имат много по-изострено от нас зрение и това не е случайно. Ако ние сме се изправили и сме освободили два крайника, за да си служим с тях, то други ползват четирите си, за да бягат много бързо и това е от жизнено значение, там, където те се борят за оцеляване. Моят интерес към човека идва, защото аз съм такъв и ми е най-близко да го усетя и разбера. Ние никога няма да проумеем какво сме и какви сме, но това не намалява любопитството ни.
Absolut Teleportation – проект за Absolut Blank Bulgaria; фотография © Вито Валентинов
Изградих човек от 10 000 коктейлни сламки за проекта Absolut Blank, защото идеята ми беше да направя фигура в капсула по време на телепортация. Исках да представя тялото като безкрайно пространство от еднородна информация – сламките се асоциират с атомите ни. Материалът ми се стори подходящ, защото с него се създават плътни обеми, но и съдържащи в себе си огромно количество празнота. Това също е аналогично на зависимостта маса – празно пространство, от която сме изградени.
Кой е най-големият мит в отношението човек – машина?
Че машините са враг на човека. Те просто имат ужасно голяма сила и ако попаднат в неправилните ръце се превръщат в оръжие. Аз не съм технократ, не вярвам праволинейно в прогреса. След век като миналия – две световни войни, атомни бомби, Чернобил, ГМО, мащабите на фармакологичната индустрия и т.н... – хората са скептични относно технологичния напредък. Със сигурност сме изправени пред нов етап от нашето съществуване, където нещата, които сме създали да ни служат, далеч не са безобидни. Франсис Фукуяма ни приканва да не изпадаме в крайности и отчаяние, а да се опитваме да гледаме глобално, морално и философски на новите въпроси в това пост-човешко бъдеще, в което вече живеем.
Critical Mass – визуализация за албума на Parallel Concept; фотография © Васил Германов
А най-големият мит в съвременното изкуство?
Самото съвременно изкуство е машина за създаване и рециклиране на митологии.
Визуални артисти, които уважаваш и при които откриваш сходен на твоя мироглед?
Харесвам артисти, които създават силни визуални изображения, образи, които имат огромно въздействие върху съзнанието. Аз се стремя към подобни внушения. Мейбридж, Айзенщайн, Бейкън, Хичкок, Кубрик, Бунюел, Тони Краг, Деймиън Хърст, Крис Кънингам, Дийтер Рамс и много други съвременни артисти от различни области.
Кое, във визуалната реалност, която ни заобикаля би искал да промениш?
Балконите. Ако повече хора спрат да превръщат балконите си в склад за отпадъци, а ги използват по предназначение, то градовете биха били много по-красиви.
Сега ти предстои...?
Самостоятелна изложба в галерия Васка Емануилова. Съвсем скоро ще стартирам моя блог Mechanical Man. Със съпругата ми подготвяме лейбъл Coma Cluster Community, чрез който ще колаборираме с определен тип артисти. Също така работя и по един филмов проект.
Absolut Teleportation – проект за Absolut Blank Bulgaria; фотография © Вито Валентинов
Зоран Георгиев е прясно завършил магистър Живопис в НХА и "временно, но трайно" попаднал в "Кутията на Пандора" на съвременното изкуство – неизменно номиниран в шортлистите на последните издания на конкурсите за съвременно изкуство Гауденц Б. Руф, BAZA, MOST... или иначе казано – има гаранция, че ще срещаш името му все по-често.
Ти си... ?
Зоран Георгиев. Художник, който реагира на средата, в която живее.
Автопортрет след нощна смяна, детайл ; 140/120 см, каширана фотография на етал бонд, 2011/2012
В много от своите проекти използваш личен опит (собственият образ, случки от живота...) като акцент. Защо е толкова важно това за теб?
Смятам, че е важно един съвременен художник да е искрен преди всичко. Иначе колкото повече работиш, толкова повече научаваш. Животът е кратък и човек трябва да се отдаде на целите си.
Временно, но трайно е...?
Първата ми самостоятелна изложба в галерия Sariev Contemporary в Пловдив. В нея става въпрос за нещата, които от субективна гледна точка се случват временно, но обективно погледнато продължават да се случват трайно.
България е известна с лицемерна толерантност... сблъсквал ли си се с шовинизъм, национализъм предвид това, че си македонец?
Не съм чул за известната лицемерна толерантност в България. Случвало ми се е да се сблъсквам с такива хора, но аз не съм националист и всякакво зацепване и сляпо вярване в миналото ми се струва смешно и абсурдно. За мен са по-важни постиженията, които се случват в сегашно време.
Кутията на Пандора, инсталация; детайл, товарна количка за пазаруване от ИКЕА, ПДЧ елементи , картонени кутии, мебелен обков и инструкции за сглобяване, 2012
От тази гледна точка доста истинно изглежда инсталацията ти Кутията на Пандора, в която правиш макет за музей на съвременно българско изкуство (доста прилича на ковчег:), който всеки сам да сглоби. Обектът е оформен като продукт, продаван в големи магазини за техника или за дома (с упътване за сглобяване, ползване...) – това означава ли, че съвременното изкуство за теб е преди всичко продукт за продан?
Обектът умишлено е оформен като продукт за масово потребление. С тази инсталация предлагам несъществуващият музей за съвременно българско изкуство като продукт за консумация. Иначе не виждам нищо нередно в това да се печели от изкуство.
Как се вписва серията ти Furniture Paintings в консуматорското общество?
Заглавието на тази серия е Вкусът на масата. Това са картини приличащи на предмети. Ще ви разкажа една история за тази работа. Преди няколко години ходих в една галерия да прибера работите на един приятел от негова изложба. След няколко дни трябваше да се срещна с друг галерист и да му предам картините. Когато галеристът видя картините много се обезпокои заради това, че покритието на рамките беше малко надраскано на няколко места. Каза, че в неговата галерия хората идвали да купуват картини заради рамките. Те трябвало да пасват на цвета на стените им, на мебелите, контактите и така нататък... Това не се случва за първи път. Анди Уорхол казва, че се ужасявал от това, че хората са купували неговата Автомобилна катастрофа в оранжево само заради това, че им пасвала на завесите.
Вкусът на масата, инсталация; 10 картини, смесена техника, различни размери, 2012
В пазара на съвременно изкуство концепцията на даден проект ли е по-важна от това, което се представя като произведение на изкуството?
Според мен важни са и двете. Това е все едно да се питаш дали бялата или черната боя е по-важна в една сива боя.
В тази перпетуум-криза-мобиле идеално влиза "кризисната" ти серия – Натюрморт с касова бележка, Сметкодиск и най-вече кубчето рубик Разходи (най-добрият проект от конкурса Твоето изкуство на съвременната карта) – самият ти успяваш ли да подредиш кубчето на своите разходи?
В България няма пазар за съвременно изкуство. Един млад художник не може да се издържа само с това, което прави. Докато бях студент работих през нощта, за да бъда художник през деня. Сега работя през деня, за да бъда художник през нощта.
Разходи, обект; Рубик куб, 6 касови бележки, 2011
Кинетичната ти скулптура Човек отива на пазар, човек се връща от пазар (движеща се прасе-касичка) е намигане към работа на Деймиън Хърст, какво е отношението ти към гостуванията на негови (и на други артисти от неговия ранг) изложби в София? Имат ли ефект според теб? Ти на кого искаш да видиш изложба тук?
Със сигурност има ефект. Такива изложби се посещават и от хора, които по принцип не ходят по изложби. Бих искал да видя изложби на много съвременни художници като Горан Петеркол, Аниш Капур, Пол Маккарти, Маурицио Кателан, Тим Айтел, Вим Делвоа...
Човек отива на пазар, човек се връща от пазар, обект; керамична касичка, движещ се механизъм, 2011
Сега ти предстои... ?
В момента работя по два проекта. На 7 ноември ще има откриване на изложба в Института за съвременно изкуство ИСИ в София. Както винаги изложбата ще бъде придружена от още една такава в паразитната галерия 0GMS, която се намира в едно от кухненските чекмеджета на института – там ще бъде и моят обект. Другата изложба е кураторския проект Любов на Мария Василева в галерия Райко Алексиев на 12 ноември, който е част от проект на СБХ, в който девет куратори правят изложби в различни галерии в София с обща тема Идея за дом. И двата проекта, които подготвям са инспирирани от реконструирания площад Македония в центъра на Скопие.
Любим предмет/обект от ежедневието...?
Не знам... Винтоверт.
Владееш ли старите градски песни... все пак има един македонски певец Зоран Георгиев, който изпълнява такива?
Ха, слушал съм негови песни. Toй е един от големите певци в бивша Югославия. Разбрах за него от google преди няколко години. То, по телевизиите у нас не можеш да чуеш много образователни неща.
Сладък студентски живот, инсталация, детайл; отливки на шоколадови бонбони от епоксидна смола и хлебарки, кутия за бонбони, текст, 2011
Изложбата Идея за дом: Любов е в галерия Райко Алексиев от 12 ноември до 8 декември 2012
